ЕДИТ ПИАФ / 1930-1940 ГОДИНА

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ / ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ

ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

И така, „Славянският Йосиф“ е ценно допълнение към каноничния текст на Йосиф Флавий. Неговите сведения за Исус не са много интересни – това е истина. Но той внася важни допълнения в историята за Ирод, който изклал Синедриона заради нежеланието му да го признае за цар и Месия. Той внася нюанси – ще видим колко са важни – в проповедите на фарисеите Юда и Мататия. Той ни казва, че прокураторите Куспий Фад и Тиберий Александър започнали да преследват апостолите на Исус, които били прекрасно познати не само на тях, но и на императора.

Безспорно е обаче, че най-важната част от „Славянския Йосиф“ засяга биографията на Цадок/Йоан Кръстител – съвсем друга и много по-впечатляваща биография от тази, която срещаме в евангелията.

От евангелията научаваме, че имало един пророк, който си създал навика да кръщава хора в Йордан, проповядвал скорошното пришествие на Господ, призовал да бъде приготвен „пътя Му“, носел власеница и се хранел с акриди. Според Лука той започнал да проповядва през 29 г. и проповядвал половин година. Бил с половин година по-голям от Исус и двамата били братовчеди.

Но от „Славянския Йосиф“ следва, че хронологията на Лука е чиста пропаганда. Тази пропаганда цели да отдели колкото се може повече във времето проповедта на Йоан от страшния основател на „четвъртата секта“ Цадок. Освен това тя иска да представи фигурата на Исус като напълно подчиняваща фигурата на Йоан.

„Славянският Йосиф“ ни дава съвсем друга хронология. Йоан Кръстител е могъщият Цадок, основателят на „четвъртата“ секта. Той бил така влиятелен, че от него се страхували и Архелай, и Филип, и Антипа. Проповядвал минимум тридесет години и започнал своята проповед още преди падането на Архелай, а бил екзекутиран около 36 г. Екзекуцията му направила силно впечатление на хората. Той носел власеница, хранел се с това, с което се хранел Адам в Рая, и му станало навик да кръщава хора в река Йордан, като основал по този начин сектата на кръстителите.

Той призовавал хората към свобода и обещал, че „единственият им ръководител ще бъде Господ Бог [1]. И този ръководител той видял в Исус, точно както знаменитият рави Акива видял през II в. пр. н. е. Месията в Симеон бар Кохба.

Ясно е, че подобна подкрепа струвала скъпо. Ясно е защо за евангелистите е толкова важно да напомнят, че Йоан видял лично Светия дух като гълъб, слизащ над Исус, и че при това прозвучал Бат кол (небесен глас), който произнесъл древния химн, огласяван при възкачването на царете от Давидовия род на трона: „Ти си мой син, аз те родих днес“ (Евреи, 5:5). Можем също така да заподозрем, че мястото в „Дамаския документ“, където се говори как в края на дните ще се възправят Спасението и Праведността (Йеша ве Цадока), първоначално е обещавало връщане на Спасението и Праведника.

Но е разбираемо също така, че подобна подкрепа има своите негативни страни. Ако Исус е помазан за царството от основателя на ужасната „четвърта секта“ Цадок, трудно е да си представим, че е бил пророк на мира и доброто. Освен това е трудно да си представим, че бурната му трудова дейност е минала незабележимо покрай вниманието на римляните.

Освен това „Славянският Йосиф“ твърди, че Цадок/Йоан е проповядвал от времето, когато царувал Архелай (4 г. пр. н. е. - 6 г.), до 35/36 г. Той бил екзекутиран след 34 г., когато починал тетрархът Филип, и именно заради неговата екзекуция Ирод Антипа изгубил през 36 г. войната с набатейския цар Арета. Така от „Славянския Йосиф“ следва, че Цадок не само е започнал да проповядва едно поколение преди Исус, но и че е бил екзекутиран след него, а не преди него.

Това е съвсем логично твърдение. Сектата не е търговска компания, която може да се създаде за пет минути. Всичките създатели на големи секти, като започнем от пророка Мани и свършим с основателя на научния комунизъм Карл Маркс, изграждали своите организации десетилетия наред. Ако пророкът Мухамад беше проповядвал само половин година, Близкият Изток и Средна Азия едва ли щяха да изповядват днес исляма.

Същото е и с Цадок/Йоан.

Твърдението на Лука, че Йоан проповядвал половин година, е просто невероятно. Влиятелно религиозно движение не може да се създаде за половин година. Мандеите, които твърдят, че Йоан започнал да проповядва едно поколение преди Исус и проповядвал четиридесет и две години, са в дадения случай много по-близо до истината.

Но най-главното е друго.

На въпроса на Архелай „Кой си ти?“ “дивият мъж в „Славянския Йосиф“ отвръща: „Аз съм човек, а бях там, където ме водеше Божият дух“.

Но „дивият мъж“ не разговарял с Архелай на староруски. Той говорел на арамейски език. Като следствие не е казал на Архелай: „Аз съм човек“. Както отбелязва още Роберт Айслер, ако е говорел на иврит, е отговорил: „Аз съм енош“. Ако е говорел на арамейски, е казал: „Аз съм енаш“ [2].

Но „енош/енаш“ не е просто „човек“. Това е също така собствено име. Енош е син на Сит и внук на Авел [3]. В мандейската митология именно Авел, Сит и Енош са тримата „утрас“. „Утрас“ са ангели, които някога били хора, но били взети на небето и се превърнали във всемогъщи и неуязвими посланици на Светлината.

„Меч не може да ги порази, огън не може да ги унищожи, воден потоп не може да ги отнесе, и ремъците на сандалите им не могат да потънат във водата. Те бяха съдени и оправдани. Те търсеха и намериха. Те се бориха и достигнаха Великото място на Светлината и Вечното жилище“ [4].

„Гинза раба“ съдържа цяла голяма книга за това как великият Енош, син на великия Сит, син на великия Адам, бил взет жив на небето и там Божият дух го разходил сред всичките тайни на мирозданието. Именно това го превърнало от човек в ангел.

Ранните християни и кумранците също знаели много добре историята за един човек, когото Божият дух взел на небето и го превел през всичките тайни на мирозданието, но неин герой не бил Енош, внук на Адам, а малко по-друг човек – Енох, седмият по ред потомък на Адам.

„Аз съм Енош, а бях там, където ме водеше Божият дух“ – заявява „дивият мъж“.

Заменете „Енош“ (אֱנוֹשׁ) с „Енох“ (חֲנוֹךְ) и заявлението на „дивия мъж“ се превръща в изчерпателен конспект на „Книгата на Стражите“, написана от името на древния праведник Енох [5].

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 18, 1, 6.

2. Robert Eisler. The Messiah Jesus and John the Baptist. P. 231.

3. В руския перевод Енош се казва Енос.

4. E. S. Drower. The Canonical Prayerbook of the Mandaeans Leiden, 1959. The Book of Souls, ch 77. P. 80.

5. Подобна замяна може да изглежда доста спорна. Но ние трябва да помним, че именно тя била направена от мандеите. Всичко, което кумранците говорели за Енох, мандеите говорели за Енош – до историята за пътешествието му по небето.

(Следва)

ИЗТОЧНИЦИ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО РИЦАРСТВО: ЕПОХАТА НА КАРЛ ВЕЛИКИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как повлияло на класическото средновековно рицарство времето на Карл Велики и на Каролингите? .

От Меровингите до Каролингите

Краят на VIII и началото на IX в. се превърнали в много отношения във време, върху което се паднало формирането на конното опълчение – бъдещето европейско рицарство. Конниците са по определение знатни войници. Това се подчертава особено в епохата на ранното Средновековие. Франкската държава била в авангарда на развитието на военния елит. Разбира се, на първо място играел важна роля техническият процес: без развитието на ковашкото дело и появата на нови образци мечове, шлемове, щитове и брони бихме си представили трудно средновековните рицари. Християнските ценности внасяли своите корективи в моралното състояние на конниците: някогашни буйни волности престанали да бъдат на почит. Дори погребалният процес на елита претърпял промени: от VII век престанали да погребват войниците със сбруята. Възпитавало се съзнанието се служба с вяра и правда на краля или графа, но заедно с това елитът получавал висок статут, търпейки определени загуби в суверенитета си.

Карл Велики

Според капитулария от 792 година да попадне в конното опълчение имал право само този, който разполагал с 12 манси (комплекс от жилищни и стопански постройки, а също така поземлени владения). Такъв владелец можел да бъде само някой небогат сеньор, или васал, който служел в свитата на по-знатни и по-осигурени хора. За да принадрежи към охраната или опълчението, войникът получавал като дар оръжие и всякакво необходимо снаряжение.

Франкска конница

Историците често свързват появата на стройната конна организация в кралството на франките с името на Карл Мартел, майордом на Австразия, който спрял през 732 година в битката при Поатие арабското нашествие. Тази теория е подлагана не един път на сериозна критика. Но въпреки това, с възцаряването на новата династия на Каролингите на франкския престол ролята на конницата в обществения живот и по време на война нарастнала. Това се илюстрира прекрасно от Аналите на франкското кралство, а също така и от произведенията на поета Ермол Нигел. Конете ставали все повече и повече: събирането на опълчението за война било пренесено към по-топлото време заради нуждата от конска храна.

Битката при Поатие

Конницата на Каролингите: въоръжение

Как историците формирали образа на франкския конен войник от епохата на Карл Велики? В основни линии с проучване на книжните миниатюри от IX век. Най-известните изображения на каролингски конници можем да видим на страниците на „Златния псалтир“ от манастира „Сен Гален“.

Миниатюра от „Златния псалтир“

Веднага се набива на очи наличието на сткремена: благодарение на контактите със степните народи европейците започнали да ги употребяват активно през VII век.

Копието се използвало основно за нанасяне на прободни удари, но понякога и го хвърлели срещу врага. Кръглият и изпъкнал щит, който обтягали от двете страни с кожи, защитавал относително добре от металните оръжия както пехотинеца, така и конния войник.

Снаряжението на франкските войници било диференцирано. Диференциацията зависела от социалния и имуществения статус на един или друг представител на военния елит. Шлемът не се модернизирал особено, по-скоро го заздравявали. Пръстенови ризници носели по-малко обезпечените войници. Често конниците записвали снаряжението си в своите завещания. По-богатите васали обличали броня: кожен костюм, обшит с железни плочки. Постепенно получили разпространение и люспестите доспехи.

За „прародителите“ на рицарството съществували само два вида мечове: къс (от 65 до 80 см, лек, с едно острие) и дълъг (от 90 до 100 см, с две остриета). Късият се използвал по-често в боя, защото бил по-ергономичен. Дългият меч влизал в употреба, ако трябвало да се доубие противника. Усъвършенстването на технологията за изготвяне на оръжия и прогресът в ковашкото дело дали отлични резултати: дългите мечове станали по-здрави, по-удобни и по-качествени.

Френски конници и викинги

Но стойността на пълния комплект оръжие и снаряжение на конните войници в империята на Карл Велики ги карала да служат подобаващо на своите господари – именно това осигурявало стабилно материално положение на низшия елит. Важно е да се отбележи също така, че военните клетви в бойните подразделения били спускани от императора (например през 789 и 802 година).

Конницата в походите на Карл Велики

Всеки, който е запознат с името на Карл Велики, знае, че външната му политика била прекалено активна. Той фактически не слизал от коня: походите му отнемали много сили и време. По определение неговото кралство, а по-късно и „възродената империя остават вътрешно с дълбоко германски характер. Войните и споровете между сеньорите и васалите били просто неизбежни: макар че църквата забранявала християните да се избиват помежду си, това съвсем не спряло елита. Въпросът бил решен от само себе си: конфликтът с лонгобардите, саксите, маврите в Испания и даже кратковременните срещи с норманите давали възможности да се изплиска, така да се каже, натрупания негатив на конната войска на Карл Велики.

Битка с маврите

Намерило се място и за епоса – с походите на Карл са свързани знаменити произведения на средновековната литература. „Песента за роланд“ и „Песента за Гийом“ разказват за подвизите на франкските аристократи, които се отличили по време на експанзията на Карл.

Карл Велики оплаква Роланд

Конницата на каролингите е един от известните преходни етапи във формирането на класическото средновековно рицарство през XII век. В нея все още се проследяват явно германските традиции и германската ценностна система, но вече се наблюдава еволюция по отношение на службата, войната и собствеността.

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ПАНАЙОТ ХИТОВ ДО СТ. В. СОФИЙСКИ В БУКУРЕЩ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 454

Панайот Хитов до Ст. В. Софийски в Букурещ

Любезни мой Стояне!

Приех ви писмото от 21 март 1872 г. и разбрах всичко, което ми пишеш. Аз мислех сега да бъда в Букурещ, но заради болестта си не можах. Още тази есен щях да бъда там, но додяло ми се да бъда пъдар по чуждите мушии. Аз, като не знаех голямото зло откъде ще ме намери, ето стават 9 месеца, откакто съм болен. Схванал ми се е десният крак и не можах по никакъв начин да го излекувам. Както виждам в писмото ти, искаш да дойдеш тук, но тук няма какво да правиш, защото аз не мога да ви дам никаква помощ заради болестта си. Ако желаеш да отидеш в турско, то се отправи при Дякона, защото и Димитър Общи е там. Ако искаш да ги намериш, то иди в Т. Мъгуреле при г-н Д. Попов и му покажи това писмо.

Ваш доброжелател [1] П. И. Хитов

Н.Б.II.А, п. 61 № 8265

БЕЛЕЖКИ

1. Писмото е писано с друг почерк, а е подписано от самия П. Хитов.

(Следва)