АВТОР: БАРТ ЕРМАН
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.
Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.
ДО ТУК:
УВОД /
СПОМЕНЪТ И ИСУС
1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС /
СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС /
СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС /
СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/
ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС
2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА
3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА
4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС
5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА
6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“
/ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС
/ ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“
/ КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА
/ ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“
/ ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН
/ ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС
7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ
ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“
Обикновено се смята, че „Евангелието от Йоан“ е най-късното от каноничните евангелия. Учените обикновено го датират към края на I век (да речем 90–95 г.). Още в древността хората забелязали колко много се различава това евангелие от трите синоптични евангелия. През II век се появява версията, че синоптиците са дали основен исторически разказ за думите и делата на Исус, а Йоан е създал по-„духовно“ евангелие, разкриващо мистичната истина за учението и личността на Исус. Тук Исус е вече не само човек, избран от Бога за месианство, който ще даде живота си за другите и след това ще възкръсне – той е нещо по-велико. За Йоан Христос е Богочовек. Той е слязъл от небето и е бил равен на Бога. Чрез него бил създаден светът. Той разделял с Бога цялата негова слава във вечността, но станал човек, за да разкрие истината на хората и да даде вечен живот на всеки, който вярва в него.
Христос – въплъщение на Словото божие
Както „Евангелието от Марк“, така и „Евангелието от Йоан“ обяснява веднага кой е Исус. Но това обяснение се различава поразително от обяснението на Марк. Докато Марк започва с титлата на Исус и историята на неговия апокалиптичен предшественик, Йоан започва с поема. Той слави Христос като предсъществуваща божествена същност, която е създаля света и след това се е въплътила.
Този знаменит Пролог на Йоан (Йоан, 1:1-18), е ярък поетичен текст. Той не нарича първоначално Исус по име и дори не дава да се разбере, че говори за Исус. Вместо това той слави „Словото“ божие:
В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлина за хората. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана. (Йоан, 1:1-5)
Векове учените спорели за това как трябва да се разбират тези знаменити встъпителни стихове. Едно нещо обаче изглежда достатъчно ясно. Както виждаме от това, което следва (стихове 14-17), "Слово" е наречен Христос преди неговото въплъщение. Опитвайки се да обясни кой е Христос, авторът явно се позовава на първа глава от „Битие“, първата книга на „Библията“, която също започва с думите: „В началото…“ Според книга „Битие“ Бог „е сътворил небето и земята” (Битие 1:1). А у Йоан пише, че сътворението на света – небето и земята – е станало чрез „Словото“. И това е добра идея! Защото как твори Бог в книга „Битие“? „И каза Бог: Да бъде светлина“ (Битие 1:3). В библейската история за сътворението Бог създава светлината и след това всичко останало със слово. Това е имало предвид „Евангелието от Йоан“: Словото божие.
Но у Йоан Словото е не само реч на Бога, но и някаква същност. Самото то е Бог, но едновременно съществува самостоятелно. Как може да бъде това?
По времето на Йоан във философските традиции на юдаизма се появява понятие, което е известна в науката като „божествени ипостаси“. „Ипостас“ е своеобразен персонализиран атрибут на Бога. Бог има редица качества: по-специално той е мъдър. Ако е мъдър, значи притежава мъдрост. Но тъй като притежава мъдрост, тогава мъдростта му е нещо отделно от него (и принадлежащо на него). След като мъдростта е негова, тя в известен смисъл е идентична с него. В същото време обаче тя е различна от него, след като той я притежава. Затова някои еврейски философи започнали да разглеждат „Премъдростта“ едновременно като божествен атрибут и като нещо различно от Бога. Тази идея се среща още в Стария Завет, в книга „Притчи“ (8:22-36): Бог създава целия свят чрез „Премъдростта“ и тя го съпровожда.
Така гледали и на „Словото” божие: като същност, която е отделна от Бога и в същото време е Бог. Словото винаги е съществувало с Бога. Затова Йоан пише: „В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“.
От книга „Притчи“ и други текстове, които споменават божествените ипостаси, Йоан се отличава с учението за Боговъплъщението. Според Пролога Словото, чрез което започнало всичко и което дало на света светлина и живот, „при Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“ (Йоан, 1:11). Нещо повече:
И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородо с Бащата, изпълнено с благодат и истина.. (Йоан, 1:14)
Кой е Словото, което станало плът и донесло благодат и истина? Това е Исус Христос (Йоан, 1:17). Никой никога не е виждал Бога, но Христос, като единороден Син, го явил на хората (Йоан 1:18).
Разбирането за Исус като Богочовек и въплъщение на предсъществуващото Слово божие, което създало света и му дало живот и просветление, е много по-възвишено от концепцията на Марк и другите синоптици. Поемата възхвалява Христос като Бог (разбира се, Син, а не Баща)! Той създал света и след това влязъл в него, донесъл му истината и явил Бога Баща. „Евангелието от Йоан“ разкрива този образ на Исус, включително и чрез повествованието за неговия живот и неговата смърт.
Свидетелстващи за Исус
В много отношения очертанията на живота на Исус, описани в четвъртото евангелие (от Йоан 1:19), са съпоставими с тези на Марк: също четем за Йоан Кръстител и за първите ученици на Исус. Но, както видяхме в глава 5, концепцията е съвсем друга. За разлика от „Евангелието от Марк“ Йоан Кръстител обявява открито Исус за Син божи и „Агнец божи, който поема греха на света“ (Йоан 1:29). В резултат от това тук, за разлика от Марк, няма тайна, че Исус е Син божи, който трябва да даде живота си за изкупление на хората. Това е казано от самото начало.
Нещо повече, месианството на Исус не се разкрива в средата на евангелието (още една разлика по отношение на Марк!). Когато някои от учениците на Йоан Кръстител идват при Исус, те веднага - още в първата глава - разбират кой е той и предават информацията за това (Йоан 1:38-51). Един от първите ученици на Исус е Андрей. Той отива, намира брат си Симон и му казва: „Намерихме Месията“. Друг ученик, Филип, твърди, че Исус е „този, за когото е писал Мойсей в закона и пророците“ (Йоан, 1:45). Неговият приятел Натанаил много бързо стига до извода, че Исус е Син божи и „цар на Израил“ (Йоан, 1:49). А Исус дори още не е започнал да проповядва!
Но все пак, както се е казало вече в Пролога, Исус в този случай е някой много, много по-голям от Месията, царя и Сина божи, който ще даде живота си за другите. Той е въплътен Бог. Разбира се, не е самият Баща, а онази божествена същност, която е била в славата на Бога Баща, а след това е станала човек. Освен това, за разлика от Марк, тук Исус не крие кой е. Той не нарежда да мълчат за него. Напротив, изключително открито заявява своята личност както публично, така и насаме: заявява с почти всичките си думи и дела.
Откровение на Исус за самия себе си
У синоптиците Исус върши чудеса от състрадание към хората и за да потвърди близостта на Царството (виж глава 5). Те не доказват кой е Исус. Показателен е епизодът, в който скептиците искат от Исус „знамение”. Исус отказва: това поколение няма да получи знамение (Матей, 12:38-42). Какъв рязък контраст с „Евангелието от Йоан“! В него чудесата изобщо не говорят за скорошното идване на Царството. Те играят ролята на все повече и повече "знамения" за божествеността на Исус: че той е слязъл от небето, за да яви Бащата. Например:
- Първо знамение. (Няма паралел в другите евангелия.) На сватбено пиршество запасите от вино свършват и Исус превръща водата в превъзходно вино (Йоан, 2:1-11). (Каква полезна способност! Нищо чудно, че тази сцена е обичана от студентите.)
- Второ знамение. Това е изцеляването на сина на чиновника в Капернаум (Йоан, 4:46-53). Тук Исус казва в прав текст, че никой няма да повярва, докато не види знамения (Йоан, 4:48).
Особена роля играят седемте знамения (Йоан, 1-11), извършени преди Страстната седмица. Но авторът казва, че Исус е извършил и множество други знамения, които не са споменати в неговата книга (Йоан, 20:30; срв. 2:23). Споменатите са посочени, „за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.“ (Йоан, 20:30-31).
Като върши знамения, Исус открито и нееднократно говори за своята божественост. Отново имаме рязък контраст със синоптиците, където Исус не казва почти нищо за себе си, освен че ще бъде отхвърлен и убит, а след това ще възкръсне. В по-ранните евангелия Исус непрекъснато проповядва Божието царство и призовава хората да се покаят, преди неговото идване. Йоан е различен: Исус говори не за идващо царство, а за себе си.
Както вече казахме, между неговата проповед и неговите чудеса има ясна връзка.
- „Аз съм хлябът на живота“ (Йоан, 6:35). Преди да изрече тези думи, Исус насища много хора, не от състрадание (както е у Марк), а за да докаже истинността на своите думи. Той е слязъл от небето, за да даде на хората духовна храна. И всеки, който вкуси от тази храна, ще живее вечно (Йоан, 6:1-59).
- „Аз съм светлината на света“ (Йоан, 8:12). Доказателство е изцелението на слепородения (Йоан, 9:1-41). Това показва, че Исус е дошъл да отвори очите на духовно слепите.
- „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан, 11:25). Казвайки това, Исус изцелява човек, който е бил мъртъв от четири дни (Йоан, 11:38-44). Исус добавя: „Всеки, който вярва в Мене, никога няма да умре“ (Йоан, 11:26).
Исус отново и отново заявява за своята божественост със знамения и също така казва, че е слязъл от небето, за да даде вечен живот на всички, които вярват в него. И говори не само на своите ученици и не само на тълпата, но и на враговете си. Такива в четвъртото евангелие често са сочени „юдеите“. Исус е в постоянен конфликт с еврейските власти, които непрекъснато възприемат речта му като богохулство и се опитват да се разправят с него.
В Йоан 8 Исус казва на „юдеите“, че техният прародител Авраам „ е ликувал, че ще види“ неговия ден. Те са скептични: как може той на неговата възраст (и петдесет години няма) да познава Авраам? В отговор той произнася: „Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.“ (Йоан 8:58). По времето на Авраам (18 век пр. н. е.) Исус вече е съществувал! Нещо повече, удивително е, че Исус казва за себе си: „Аз съм“. Това са думите, с които Бог се е разкрил на Мойсей (Изход, 3:14). Опонентите на Исус разбират много добре намека и вземат камъни, за да го убият (Йоан, 8:48-59).
Само след две глави Исус обявява на евреите в Ерусалим, „Аз и моят Баща сме едно” (Йоан, 10:30). Отново опонентите вземат камъни (Йоан, 10:31).
Нека повторим: у Йоан проповедта на Исус е вест за самия него, подкрепена със знамения. Той е слязъл от небето. Той и неговия Баща са едно. Той е с Бога от самото начало и споделя славата с Него. Той е слязъл в света, за да яви своя Баща, така че всеки, който вярва в Него, да има вечен живот.
Нека повторим още веднъж: у Йоан проповедта на Исус е послание за самия него, подкрепено със знамения. Той е слязъл от небето. Той и неговият Баща са едно. Бил е с Бога от самото начало и е споделял славата с Него. Слязъл е в света, за да яви своя Баща, така че всеки, който вярва в Него, да има вечен живот.
Йоановата алтернативна памет за Исус
В най-общи линии картината на живота и смъртта на Исус, както е изобразена в „Евангелието от Йоан“, прилича на синоптичната. Исус започва с общуване с Йоан Кръстител и призоваване апостолите; той извършва велики чудеса и излага поразително учение; сблъсква се с отхвърлянето от страна на еврейските религиозни водачи и предателството на близък ученик; даден е на съд пред римския наместник Понтий Пилат, осъден е за престъпление срещу държавата и е разпънат; той възкръсва. Най-общите контури са сходни.
Но ако погледнете конкретните неща, има много разлики. Учението на Исус е описано съвсем различно от това у синоптиците. Исус вече не носи апокалиптичната вест за голямото страдание, идващо на Земята в последните дни преди катастрофалния край и появата на космическия Съдия, който ще установи Божието царство и в което ще управляват Исус и неговите ученици. Тази идея е чужда на „Евангелието от Йоан“. Вместо това Исус проповядва за себе си.
За разлика от синоптиците, Исус е изобразен като Бог, който е станал човек. Той е съществувал преди началото на света в славата на Бога Баща, а по-късно е станал човек, за да разкрие истината и да донесе вечен живот. Всеки, който вярва в него, ще живее вечно с Бога на небето; а всеки, който го отхвърли, е обречен на вечния Божи гняв (Йоан, 3:36).
Любопитно е кой в това евангелие отхвърля вестта на Исус, навличайки си гняв свише. Това са "юдеите". Има се предвид, разбира се, еврейските водачи. Но не само те. Всъщност това понятие включва всички евреи (във всеки случай тези евреи, които не вярват, че Исус е Месията и Божи син, слязъл от небето, за да разкрие истината, която освобождава хората).
Каква ситуация е подтикнала общината на Йоан да помни Исус съвсем различно от Марк? Отново учените трябва да търсят подсказки в самото евангелие: дали то не съдържа намеци за положението на Йоановата община, което е повлияло на паметта за миналото? Според широката хипотеза някои важни намеци се съдържат в историята за Исус, който изцелява сляпородения (Йоан, 9), където Исус предизвиква възмущението на еврейските си опоненти: те казват, че е против Божията заповед да се лекува в събота.
Както вече казахме, отчасти разказът е призван да покаже, че Исус е този, за когото се представя. Малко по-рано Исус е нарекъл себе си „светлината на света“ (Йоан, 8:5) и тук изцелява сляп по рождение човек. Освен това е показан контрастът между добрия, милостивия, изцеляващия Спасител и неговите дребнава, низки и лицемерни еврейски опоненти. Те не само са против изцеленията в събота, но и се съмняват, че той е способен да прави това. Според тях нарушителят на съботата не може да бъде от Бога, което означава, че не е станало чудо (Йоан, 9:16-18).
Но изцеленият продължава да настоява: Исус е извършил чудо. Затова еврейските водачи викат родителите му: какво ще кажат за слепотата и изцелението на сина си? И родителите, според евангелиста, не искали да признаят открито, че Исус е върнал зрението на сина им,
защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха споразумели вече помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос. (Йоан, 9:22)
На практика всички учени критици са съгласни, че това не може да е било така по времето на Исус. През 20-те години от н. е. синагогите не издавали присъди спрямо тези, които вярват, че Исус е Месията. Ясно е, че сме изправени пред реалности, възникнали след смъртта на Исус, когато някои евреи повярвали в него и в това, че той е бъдещият владетел на Земята (независимо от смъртта му).
Ние не знаем как точно са се развили събитията. Въпреки това, въз основа на най-авторитетните съвременни изследвания, общата картина е следната. Някъде (не знаем къде) някои евреи признали Исус за Месия. Те се опитали да убедят други евреи. Повечето останали евреи намерили идеята за абсурдна и я отхвърлили. Но евреите християни не се отрекли от вярата си и не я отхвърлили. Всяка събота се опитвали да я докажат. И накрая омръзнали на всички. Как реагирала еврейската общност? Тя помолила вярващите в Исус да си тръгнат. Вратите били затворени за християните. Изгонили ги от синагогата.
Какво направили изгонените евреи? Те нямали избор. И създали своя община извън синагогата. Тази ситуация намираме предположително в „Евангелието от Йоан“. То е написано от човек, чиято община е била отлъчена от синагогата. (А може би е било отлъчено още предишното поколение вярващи.)
Но как това трагично събитие в живота на общината се е отразило на нейните спомени от миналото? (Да не забравяме: ние си спомняме миналото в светлината на настоящето, а настоящето влияе върху паметта.) Социалните учени отдавна са изяснили, че в отцепилите се групи често се появява защитен манталитет „ние“ срещу „тях“. Това изглежда се е случило и с общината на Йоан, което направило паметта за Исус много специфична. По-специално, за тези хора бил актуален въпросът: защо техните приятели, семейства и събратя по вяра отхвърлили Месията, изпратен от Бога? При тях се появила версия: тези хора не са разбрали Исус, защото не са били избраници; те не били способни да видят истината, защото били чужди за истината. Истината дошла от Бога свише, а те били от този свят. Христос се явил свише, от Бога. Но невярващите били чисто земни същества и разбирали само земните неща (Йоан, 3:5-21).
Докато Йоановата община размишлявала и обсъждала този въпрос и разказвала предания за Исус в светлината на своята ситуация, разбирането за божествената истина, слязла от небето в лицето на Исус, придобило по-конкретна форма. Исус вече не бил просто човек, когото Бог призовал към месианизъм и мъченичество (както е у Марк). Той притежавал божественост и явявал Бога; той бил начин за общуване на Бога с хората, Божие слово към света. Той бил самото „Слово божие“, което е слязло свише. За да имаме вечен живот с Бога, е необходимо да приемем това откровение, появило се, когато Словото станало плът. Тези, които не приемат Словото божие, ще бъдат наказани завинаги от Бога (Йоан, 3:16, 36).
По-ранните общини, включително тази на Марк – явно след Исус - смятали, че спасението ще дойде на този свят в бъдеще, след апокалиптична катастрофа и идването на Божието царство. Те мислели в рамките на хоризонталната скала, на която тази век (който е под властта на нечестивите сили) ще бъде сменен от благ век (с владичеството на Бога над света). Това е темпорален дуализъм, който разделя историята на две коренно различни епохи.
Защитният манталитет на Йоановата община запазила дуалистичното разбиране на Божия замисъл, но дуализмът в този случай не е темпорален и хоризонтален, а пространствен и вертикален. Това е дуализъм между долния и горния свят. Това не е „тогава“ и „сега“, а „горе“ и „долу“. Спасението няма да дойде в бъдеще време с началото на апокалипсис. И изобщо Царството няма да дойде в бъдещето. Царството вече съществува: на небето. За да влезете в него, трябва „да се родите свише“. Тези, които вярват, че Христос е бил изпратен от Бога и се е разкрил на хората, ще получат вечен живот с Бащата и Сина на небето (Йоан, 3:3, 16, 31-36; 14:1). Това са хората от Йоановата община. Хората извън нея, включително „юдеите, които са отхвърлили вестта“, са загубили възможността за вечен живот.
Исус е слязъл от небето, за да вземе своите ученици със себе си във вечния си дом. Това спасение е приготвено за всеки, който види неговите велики знамения и осъзнае, че Исус е Богочовек и Спасител на света (Йоан, 20:30-31).
(Следва)
