четвъртък, декември 07, 2023

ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / Д. ПЪШКОВ ДО АН. БАШЕВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 547

Д. Пъшков до Ан. Башев

Ловеч, 27, II. 1924 г.

Г-н Башев,

Писах ти преди две седмици да ми явите, ако знаете кога е умрял поп Кръстю, но и до днес нищо не ми отговори. Филип Симидов пише в списанието „Сила“ от 24 февруари 1923 г., брой 4, че владиката Натанаил един ден щял да служи в черквата с поп Кръстя. Симидов узнал, че няколко души се тъкмели да направят скандал в черквата, отишъл при владиката и му съобщил. Владиката веднага отстранил поп Кръстя и го заменил с друг поп.

Моля, съобщи ми веднага, знаеш ли подобно нещо да е станало в черквата, в коя година и месец, ако е възможно, при това, ако знаеш кога е умрял поп Кръстю, моля, съобщи ми веднага годината, в която е умрял.

С поздрав твоят

Д. Пъшков

(Следва)

сряда, декември 06, 2023

АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІI. МЕСИЯТА / Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“ (Пролетта-лятото на 29 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“; Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО; ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Глава IX. „ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“

(Пролетта-лятото на 29 г.)

По времето, когато над малкото община надвиснала за първи път реална заплаха от страна на властите, проповедта на Исус постигнала най-големия си успех. Той постоянно бил съпътстван от жители на Галилея и Декаполис, Юдея, Йорданската област и дори Финикия. Мълвата за него "се разнесла по цяла Сирия". Никога по-рано такова множество не се било стичало при Учителя. Макар че не е известно колко от тези хора са влезли по-късно в първата Църква, пролетта безспорно донесла на добрата вест богата жътва.

Когато Исус изчезнал от Капернаум, хората започнали да го търсят. Въпреки близостта на Пасхата много галилейци, вместо да се готвят за Ерусалим, заобиколили езерото и се отправили към Витсаида, като се надявали да срещнат Учителя там. И отново Исус видял "овцете от дома на Израел", бродещи като стадо без пастир. Сред пустинните хълмове той им приличал на нов Мойсей, който ще ги поведе по пътя на свободата. "Като ги съжалил", Исус дълго разговарял с хората и изцелявал доведените при него болни...

Незабелязано се спуснала вечерта и скоро нощта трябвало да обгърне крайбрежието. Учениците започнали да се тревожат:

- Усамотено е това място и късно е вече - казали те на Исус. - Пусни ги, за да отидат в околните селца и села и да си купят нещо за ядене.

- Вие им дайте да ядат - отвърнал той.

- Да отидем да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат ли? - попитал единият от апостолите. Нали общината имала свои спестявания, а някои от дошлите вероятно носели със себе си пари. Филип обаче изразил съмнение дали това ще бъде достатъчно. Тогава Исус попитал:

- Колко хляба имате? Идете и вижте.

- Има тук едно момче - казал Андрей - и то има пет ечемични хляба и две рибки. Но какво е това за такова множество?

Вместо отговор Учителят наредил да разположат събралите се в редици на зелената пролетна трева и като взел хлябовете, произнесъл над тях благодарствена молитва. Начупил ги с тържествен жест и ги раздал на учениците си. Смутени, те започнали да разнасят по редиците оскъдната храна, но скоро за своя почуда се убедили, че тя стига за всички...

На пръв поглед може да изглежда, че в този случай Христос като че ли е отстъпил на изкусителя, който някога му предлагал да превърне камъните в хляб. Но в действителност в това, което извършил, нямало компромис. Думите "не само с хляб живее човек" оставали в сила. Учителят искал множеството да идва при него преди всичко за духовна храна. Ако хората търсят Божето царство, "всичко останало ще им дойде от само себе си". Преданието е запазило знаменити думи на Христос: "Молете се за голямото, а Бог ще вид даде над това и малкото". [1]

Ние никога няма да научим как именно е станало умножаването на хлябовете, но съвсем не това е важното. Исус показал, че истинската жива вяра и единството на душите в благодатта могат да станат залог не само за небесен, но и за земен благослов.

Не е случайно, че това събитие е описано от четиримата евангелисти, а ранните християни обичали да го рисуват по стените на катакомбите. Мистерията на празничната братска трапеза била предвестие за евхаристията, тайнството на благодарността, на което Човешкият син отредил централно място в своята Църква.

В този вечерен час околностите на Витсаида станали свидетели на първите стъпки към открито признаване на Царството. Вярата, макар и за кратко време, победила. Според богословите Исус бил лъжепророк и осквернител, в очите на политиците бил опасен подбудител на тълпите, но тук бил посрещнат възторжено от хиляди хора, които прекарали с него дните преди Пасхата и участвали в свещеното разчупване на хляба.

Когато се спуснала нощта и светлините на огньовете заблестели в долината, на хората им било трудно да заспят. Всички били обхванати от радостна възбуда. "Той наистина е пророк, който иде в света" - чували се навсякъде викове. Макар Исус да не искал за себе си царски почести, галилейците били вече готови да го отведат насила и да го провъзгласят за свой повелител. Мислите им поели в обикновената посока. Светлината на Царството и евхаристичния "знак" за общуването с Бога отново били забулени от оживели илюзии...

Ентусиазмът на множеството можел да се предаде на учениците, което било по-опасно от всички преследвания на Ирод. И отново трябвало да се крият, да бягат. Исус не се бавил нито минута. Той заповядал на двенадесетте да седнат в лодката на Симон и да плават покрай брега на Витсаида. Без да разбират причините за това бързане, те се подчинили мълчаливо, а той, незабелязан от никого, под покрова на нощта, се отдалечил сам на хълма, откъдето в светлината на луната виждал лодката, която се борела с насрещния вятър.

Учениците чакали Исус да слезе бързо на брега, но той не напускал своето убежище. Към три часа през нощта те били отнесени почти на средата на езерото. Сега трябвало да мислят само за това да не се обърне лодката. Внезапно апостолите видели нещо, което ги накарало да извикат. Направо сред вълните се движела човешка фигура, която, както им се сторило, искала да мине покрай тях. Вцепенени, рибарите захвърлили греблата. Спомнили си всичките ужаси на народните поверия. Не предвещава ли този призрак близка гибел? И в същия миг от тъмнината се чул познат глас: "Аз съм, не се страхувайте!.."

Те още не знаели да се радват ли, или да се плашат, когато импулсивният Петър, като се вгледал в мъглата, извикал: "Повелителю, ако това си ти, кажи ми да дойда при тебе по водата!".

Какво го завладяло? Детско любопитство ли? Или желание да се избави от страха, като се докосне до Учителя? Най-вероятно рибарят не си давал сметка за своите подбуди, когато, като чул думата "ела", прекрачил смело през борда. И станало нещо невероятно. Няколко мига силата на вярата наистина държала Петър върху водата. Но веднага щом усетил вълните под краката си, осъзнал уплашено какво става и започнал да потъва.

- Спаси ме, Повелителю! - започнал да вика отчаяно Симон.

- Защо се усъмни, маловерецо? - казал Исус, като му протегнал ръка.

Учениците лежали на дъното на лодката, без да смеят да помръднат. Сега те окончателно разбрали: съдбата ги е събрала с някого не от този свят.

Никой от тях не успял да забележи как лодката докоснала крайбрежните камъни...

Между другото на сутринта, когато разбрали, че дванадесетте са отплавали сами, без Учителя, хората се губели в догадки и недоумявали: къде е могъл да отиде? Групи галилейци бродели объркано по брега. Някои излезли в морето с лодки и си подвиквали с рибарите от Тибериада. Накрая някой изказал мисълта да отидат в "неговия град".

И те наистина намерили Назаретянина в Капернаум.

Какво го накарало да се върне в тетрархията на Антипа? Искал ли е да опита още един път да намери там разбиране и затова ли не бързал да напусне Галилея? Това е най-вероятното предположение. Исус като че ли засланял бъдещето от самия себе си. В това се състои непостижимият за нас трагизъм на неговия живот. Нека семената на добрата вест да падали често на безплодна почва, Сеячът продължавал да се труди за "спасението на мнозина". Според проникновените думи на един руски писател Христос "трябвало да запази надеждата до край, до кръста". [2]

По същото време в капернаумската синагога дошли книжници от Ерусалим. Този път те не обвинили Исус в магьосничество, а че не уважава "преданията на старците". Как може той, който претендира за ролята на наставник, да се отнася толкова лекомислено към обредите, завещани от бащите? Нали всички видели, че като сядат на масата, учениците му не извършват ритуалното измиване.

Исус не започнал да се оправдава пред тях. "Правилно е пророкувал Исая за вас, лицемери - отбелязал той, - както е написано:

Тези хора ме почитат с устата си,

а сърцето им стои далече от мене,

но напразно ми оказват почит,

като учат на учения и предписания човешки.

Оставили сте Божата заповед и се придържате към човешкото предание".

Много ли струват обредите, ако главното в Закона е забравено? Учителят веднага дава пример за такъв вид фалшиво благочестие. Често хората, които са завещали имота си на Храма, отказват заради това да помагат на родителите си. Като си въобразяват, че са проявили набожност, те вършат грях срещу една от първите заповеди на Мойсей.

Спорът бил прекъснат от галилейците, които дошли от околностите на Витсаида. Те наобиколили Учителя, развълнувани и учудени:

- Как дойде тук, Рави?

Но срещата с тях вече не радвала Христос.

- Истина, истина ви казвам: вие не ме търсите, защото видяхте знамение, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за тленната храна, а за храната, която е във вечния живот и която Човешкият син ще ви даде. Защото Бащата Бог е поставил върху него печата си.

В техните души "знамението", чудото на Божественото присъствие, явено на трапезата, помръкнало в сравнение с това, че Исус съумял да ги нахрани на усамотено място. Но галилейците все пак се опитали да разберат какво очаква и иска от тях Учителят.

- Какво да направим - попитали те, - за да вършим Божите дела?

- Божето дело - бил отговорът - е да вярвате в този, когото Бог е пратил.

Но нима те не вярвали? Нима не искали да го направят цар за това, че като Мойсей им дал нова небесна манна?

- Не Мойсей - възразил Исус - ви даде хляб от небето. Защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.

- Давай ни винаги от този хляб, Повелителю! - отново не разбрали те. Както и жената от Самария, хората възприели иносказанието буквално, макар да е възможно някои от тях да са знаели, че книжниците наричат "хляб" Божата премъдрост.

И тогава Исус произнесъл думите, които объркали напълно присъстващите:

Аз съм хлябът на живота.

Който дойде при мене, няма да огладнее,

и който вярва в мене, няма да ожаднее никога...

Бащите ви ядоха в пустинята манна и умряха.

Този хляб слиза от небето,

за да го вкуси човекът и да не умира...

Хлябът, който аз ще ви дам, е моята плът,

която давам за живота на света...

Който яде от плътта ми и пие от кръвта ми,

е в мене и аз съм в него. [3]

Хлябът, водата и виното символизират храната, която е необходима, за да се поддържа животът на тялото. А трапезата с Човешкия син е храна на духа. Чрез него, същество от плът и кръв, се извършва участието в божественото битие, достига се пълнотата на Завета и Творецът се свързва със своето създание.

В деня, когато се умножили хлябовете, хората станали свидетели и участници в това "знамение", но не устояли пред земните съблазни. Ентусиазмът от необикновената нощ, когато искали да провъзгласят Исус за цар, вече минал. Те като че ли се събудили от сън и дошли на себе си. "Не е ли това Исус, синът на Йосиф, бащата и майката на когото познаваме? - питали се те със съмнение. - Как така сега казва: Дойдох от небето"? А други се смятали за излъгани: "Как може да ни даде да ядем плът?"

Казаното смутило до крайност дори учениците му. Някои от тях роптаели: "Тежки са тези думи. Кой може да ги слуша?" Исус се опитвал да им обясни, че думите му трябва да се разбират в духовен смисъл. "Думите, които ви казах, са дух и живот. Но има между вас такива, които не вярват".

Евангелист Йоан пояснява, че под "невярващи" Повелителят е имал предвид Юда. И наистина е напълно възможно този честолюбив човек, след като се убедил, че Исус не иска да става цар, точно тогава да се е разочаровал в надеждите си. А как е възприел това, което станало през нощта на езерото? Съмнението винаги ще намери отговор: сън, вълшебство, игра на разстроено въображение. Вярата в Исус обаче не се пречупила само у Юда. Същият евангелист казва, че "оттогава мнозина от учениците му го оставили и повече не ходели с него".

- Не искате ли да си отидете и вие? - попитал Исус дванадесетте.

Всички мълчали, само Петър успял да изрази общото чувство:

- При кого да отидем, Повелителю? Ти имаш думи за вечния живот...

Смаяни от това, което видели и чули, учениците като че ли изпитвали мъките на ново раждане. Много неща те все още не били в състояние да разберат. Но в края на краищата на кого можели да се надяват, освен на Повелителя? А той гледал печално своите струпани на куп последователи:

- Не ви ли избрах аз вас, дванадесетте? А един от вас е дявол.

Дори да е трепнал от тези думи, Юда не показал, че се отнасят за него. Останалите замрели в ужас.

Не им било лесно, но още по-тежко било на самия Исус. Предстояло му да претвори духовно хора, които споделяли много заблуди на своята среда. Като избрани за апостоли на Царството те все още оставали безкрайно далече от Христос. Когато чули неговото предупреждение: "Пазете се от закваската на фарисеите и закваската на Ирод", те решили, че Учителят им забранява да приемат в случай на нужда хляб от неговите врагове. "Нима все още не разбирате?" - огорчил се Исус.

Въпреки това той не употребил своята власт, не поискал да насилва душите. Отново и отново той ще ги поучава, ще следи техните съмнения, ще чака с неизчерпващо се търпение. Те ще трябва да преживеят втора промяна, да познаят още един път в раби Йешуа [4] Месията, но не Месията на зелотите и суетната тълпа, а този, който е духовна храна за света, хляб, дарен от небето...

БЕЛЕЖКИ

1. Тези думи са се запазили в неизвестно древно Евангелие; вж. Климент Александрийский. Строматы, 1, 24; Ориген. На Псалмы, 4, 4; Амвросий Медиоланский. Послания, 1, 36. - Бел. авт.

2. Д. С. Мережковский. Иисус Неизвестный, т. 2, ч. 1, стр. 167. - Бел. авт.

3. Йн 6, 35 и сл. - Бел. авт.

4.  Учителят Исус. - Бел. прев.

(Следва)

вторник, декември 05, 2023

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 38

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

4. ПОВТОРЕНИЯ

Дикенс обожава своеобразните заклинания, словесните формули, повтарящи се с нарастваща изразителност; това е ораторски похват. „Денят беше перфектен за лорд-канцлера – в такъв и само в такъв ден подобаваше да заседава тук... Денят се оказа перфектен за членовете на адвокатурата към Върховния Канцлерски съд – в такъв ден подобаваше да блуждаят тук, като в мъгла, и те, на брой около двадесет души, блуждаят тук днес, обсъждайки една от десетте хиляди точки в някоя изключително проточена жалба, препъвайки се един друг по хлъзгавите прецеденти, затъвайки до коляно в технически затруднения, блъскайки главите си със защитни перуки от козя козина и конски косми в стените на пустословието и давайки си по актьорски сериозно вид, че се занимават с правосъдие. Денят беше перфектен за всички причастни към жалбата поверени... в такъв ден подобаваше да седят тук, в дългия, застлан с килими „кладенец“ (макар и безсмислено да търсят Истината на дъното му); и да седят тук в редица между покритата с червено сукно маса на регистратора и адвокатите с копринените мантии, натрупали пред себе си... цяла планина безсмислици, което е излязло много скъпо.

Как така този съд да не тъне в мрак, който са безсилни да разсеят горящите тук и там свещи; как мъглата да не виси в него като такава гъста пелена, че все едно се е установила тук завинаги; как цветните стъкла да не помътнеят дотолкова, че дневната светлина вече да не прониква през прозорците; как непросветеният минувач, погледнал вътре през стъклените врати, ще се осмели да влезе тук, без да се побои от това зловещо зрелище и засмукващите словесни дебати, които се отразяват глухо от тавана, след като прозвучат от високата площадка, където заседава върховният канцлер, съзерцавайки горния прозорец, който не пропуска светлина, и където всичките негови приближени перуконосци са се заблудили в мъглата!“ Отбележете ефекта на три пъти повтореното начало „денят беше перфектен“ и четири път повтореното „как“, отбележете честите звукови повторения, които водят до асонанс.

Изпреварвайки пристигането на сър Лестър и неговите роднини в Чесни Уолд заради парламентарните избори, като припев се повтаря „и те“: „Печален и тържествен изглежда старият дом, където се живее много удобно, но няма обитатели, ако не се смятат портретите на стената. И те са идвали и са си отивали, може да каже в мислите си някой като живата днес Дедлок, минавайки покрай портретите; и те са виждали тази безлюдна и безмълвна галерия, както я виждам аз сега; и те са си въобразявали, както си въобразявам аз, че имението ще запустее, когато си отидат; и те трудно можели да повярват, както е трудно и за мене, че то може да мине и без тях; и те днес са изчезнали за мене, както и аз ще изчезна за тях, затваряйки след себе си вратата, която ще се захлопне с шум, отекващ из цялата къща; и те са предадени на равнодушно забвение; и те са покойници“.

(Следва)

понеделник, декември 04, 2023

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ БЕРМУДА

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

Вчера имах проблеми с интернета и затова не можах да подготвя поредната публикация от книгата на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“.

Вместо това днес набързо ви предлагам снимките, които на 20 декември 1909 година фотограф и близък приятел на Самуел Клемънс му прави при завръщането му в Ню Йорк след посещение на Бермуда.

Самуел Клемънс, както знаете, е рожденото име на Марк Твен...

неделя, декември 03, 2023

ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 17

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11, ГЛАВА 12; ГЛАВА 13; ГЛАВА 16

Глава 17

1.

Колумб търсел път към Индия.

Индия примамвала европейците с несметни богатства. Преди всичко с черния пипер. Ако сложите на месото черен пипер, получава се друг вкус.

В Европа търсенето на черен пипер било безумно.

Цената – умопомрачителна и зашеметяваща.

Черният пипер струвал в Европа по-скъпо от среброто, по-скъпо от слоновата кост, понякога по-скъпо и от златото.

Теглели черния пипер с бижутерски везни.

Причината е проста. Европа била разтърсвана от войни. Всички воювали против всички. Цели столетия. Всеки крал, херцог, епископ, граф, барон, всеки уважаващ себе си рицар имал укрепен замък. Някои – голям, някои – огромен. Някои – малък. А някои – още по-малък.

Във всеки замък имало запас от продоволствия в случай на дълга обсада.

Така че черният пипер бил стратегическа стока.

Създаваме дългогодишен хранителен запас, добавяме пипер в този запас и нямаме проблеми. Пиперът ще спаси от разваляне вашите запаси.

Враговете са обсадили замъка, а ние стоим зад каменните стени и плюем от високата кула върху враговете си. Опитайте се да пробиете стените. С глад също няма да ни победите.

В Индия черният пипер имал някаква цена. Не много голяма. Но този пипер трябвало да бъде занесен в Западна Европа.

Керваните вървели от Индия през джунгли, които никога не са виждали нито лед, нито сняг, през планински проходи, където снегът и ледът никога не се топели, през сухи степи и безкрайни пустини, през тесни проломи и широки пълноводни реки без мостове, през множество граници, през царства и княжества.

На всяка граница плащай, плащай и плащай, та даже и малко свръх това.

По горите и дефилетата зли хора причаквали търговските кервани. Срещата с грабителите не предвещавала щастлив изход. В жестоките схватки можело да загубите не само стоката, не само магаретата, конете и камилите, но и живота си.

Като се защитиш от една банда, на другия ден чакай нападението на друга.

А още има и всякакви тропически болести, непознати за европейците. Освен това – диви зверове: лъвове, вълци, тигри. И гадини съскащи, пълзящи и скачащи – змии, скорпиони, отровни паяци.

Като вземем всичко това под внимание, ще разберем защо карането на черен пипер в Европа с магарета, коне и камили било дълго, скъпо и опасно, защо стойността на черния пипер в Европа била съпоставима със стойността на благородните метали.

А не може ли по море? По-скоро: по океана?

Може.

През тези години любознателните умове вече претегляли възможността да се пътува на юг покрай западния бряг на Африка и, като се заобиколи Африка, да се направи завой на североизток. Там би трябвало да се намира Индия.

Но Христофор Колумб решил: ще тръгнем по друг път!

2.

В края на Средновековието в кръговете на просветените хора вече съществувало бунтовното мнение, че земята, на която живеем, не се държи на три кита.

И на три слона не се държи. А тези слонове не са стъпили върху костенурки.

Земята изобщо не се държи на нищо. Тя се носи в пространството.

И изобщо не е плоска като рицарски щит, а е кръгла като билярдната топка, която майсторът Анри дьо Винем направил през 1469 година за краля на Франция Луи ХI.

Някои хора пресмятали възможността да се намери морски път около Африка. На всеки нормален човек му било ясно, че Африка все трябва да свършва някъде. И ако Африка има някакъв предел, това означава, че Африка може да бъде заобиколена.

Колумб разсъдил иначе: пътят покрай Африка ще бъде много дълъг. А има ли изобщо такъв път? Може да се опита в обратна посока.

Какво ще стане, ако тръгнем на запад!

Ще обиколим земята и ще се озовем направо в Индия. Или отначало в Япония, а след нея в Индия. Само че от другата страна. Нали земята е кръгла.

На теория е ясно. Но експедицията е нещо скъпо. Въпросът е: с какво да се плати?

Десетилетие и половина Колумб търкал праговете на кралските и княжеските дворци, молел за пари, обещавал да открие нов път за Индия. Натрупал малко средства, оборудвал три корабчета и се понесъл по океана.

Имената на корабите са „Пинта“, „Ниня“ и „Санта Мария“.

Флагмански кораб бил „Санта Мария“. Името му не изисква разяснения.

Второто корабче е „Ниня“. Ако не го превеждаме буквално, а само по смисъл, ще получим нещо хубаво и ласкаво. Така наричаме нашите любими, когато няма странични хора: Котенце, Писанке, Мацко...

Та и „Ниня“ е нещо подобно – „Девойчето“.

А името на третото корабче е „Пинта“.

По това време литърът още не бил измислен.

Но нормите за употребя на веселящи течности в тези времена били почти същите като днес. Пинта е половин литър. В едни страни пинтата била малко повече, в други – малко по-малко.

Морякът е винаги романтик.

Морякът и в третото хилядолетие е същият като по времето на Христофор Колумб и Фернандо Магелан, иначе казано – романтик на много високо равнище. Разбира се, не на това равнище като танкиста или разузнавача, но все пак много близо до това.

Моряците, които открили Америка, извън всякакви съмнения били поети, мечтатели и романтици. Колко душа те вложили в името на своя кораб – „Пинта“.

Казано по нашему – „Половин литър“ (на руски е една дума: „поллитровка“ – бел. П. Н.).

3.

Специалистите вече не един век спорят какъв вид плавателен съд е бил флагманският кораб на Колумб „Санта Мария“.

Ако бъдем точни, трябва да признаем: „Санта Мария“ е била карака.

Самият Колумб причислявал своя кораб към вида кораби, наречени нао („нао“ или по-точно „нау“ е португалското название на караката – бел. П. Н.), а двата други наричал каравели.

Но можем ли поне по нещо да вярваме на Колумб? Въпросният другар извършил най-великото географско откритие в историята на човечеството, но така и не осъзнал значението на своя подвиг. Как ще наредите след това да се съобразяваме с мнението на този пътешественик?

Предлагам: нека не вярваме на Колумб. И да наричаме всичките му три кораба каравели.

А защо не?

Векове и хилядолетия наред фараони, цезари, султани, императори, царе, крале, президенти и генерални секретари са режели безпощадно на парчета историята на човечеството, за да скрият, омаловажат или изобщо да оправдаят злодеянията, както своите, така и на своите съучастници и предшественици.

Защо и ние с вас да не изкривим малко историята? Не за да скрием истината и не заради някаква корист, а заради красотата.

Защо само „Девойчето“ и „Половиния литър“ да наричаме каравели, а не и „Санта Мария“?

Ако държите на своето, ако ви е изящно да наричате непокорната и храбра красавица на име „Санта Мария“ с мерзкото название карака, нека бъде ваша воля.

Няма да споря. Аз изобщо никога с никого не споря.

Но ще държа на своето. В това, между другото, не съм сам.

4.

Пътуват трите трошливи корабчета на Колумб към страшната неизвестност.

Минават ден и два.

Минава седмица, втора, трета. Минава цял месец.

Някъде трябва да се появи Япония. Но неизвестно защо не се появява. Вместо в Япония корабите се озовали в някаква страховита каша. Пълно е с водорасли. Корабите не се плъзгат по вълните, а се промъкват през гъсталаци от водорасли. И колкото по-нататък отиват, толкова водораслите стават по-гъсти. Това е така нареченият Sargassum (вид кафяви водорасли – бел. П. Н.).

Моряците са ходили през целия си живот по моретата, но такъв ужас не са виждали. Ясно е, че по-нататък ще бъде още по-зле. От това океанско блато не можеш да се измъкнеш.

Двадесет и четири дена трите корабчета си пробиват път през саргасума.

Но най-сетне излезли на чиста вода. А Япония все още я няма. Екипажът роптае: Подминали сме Япония! Япония е останала встрани!

По този повод назрява бунт.

Капитаните на „Девойчето“ и „Половиния литър“ заплашват да се върнат назад: все едно нищо няма да намерят тук и няма какво да правят там. Глупаците лъжат, че Земята е кръгла. Тя е плоска, а океанът е безпределен и безкраен.

Минават два месеца. Трите корабчета се плъзгат по вълните, а прясната вода е на свършване. Нормата е по една чаша дневно на човек. Да се мият нямали навик. Пък и в тези времена нямало мода да се миеш всеки ден. А и изобщо се смятало, че миенето сваля от ръцете и повърхността на лицето защитния слой и излага организма на всякакви болести. Затова нямало защо да се харчи водата за миене. Но им се искало много да пият.

Да се връщат обратно обаче не трябвало. Точката за обратното връщане била премината. Ако се върнат, водата за връщане няма да стигне. И тогава пътешествениците ще умрат от жажда.

Равносметката е проста: ако се върнем назад, ще умрем от жажда. Ако вървим напред, пак ще умрем от жажда. Но може и да не умрем. Ако срещнем по пътя си нови земи.

Затова решението било еднозначно: ще вървим напред!

И ето че на седемдесетия ден морякът Родриго де Триана, който се качил на мачтата на „Половиния литър“, огласил безбрежните морски простори със страшен вопъл: Земя!!!

5.

На Колумб били дадени пари за решаването на строго определена задача – да намери път към Индия.

Но Колумб объркал бреговете. В прекия смисъл на думата. Открил някакви неизвестни земи. И побързал да доложи: ето го пътят към Индия.

Откритите земи Колумб нарекъл Западна Индия. А жителите индианци. Те, наистина, не приличали изобщо на индийците, които носели чалми.

Но Колумб обяснил на неразбиращите, че Индия е голяма, ако пътуваш с магарета и камили или заобиколиш Африка с кораби, ще се озовеш в Източна Индия, където мургавите индуси носят чалми на главите си. Ако дойдеш от другата страна, се озоваваш в Западна Индия. Така че в тази Западна Индия живеят съвсем други индуси, червенокожи и с пера по главите. И при тях чалмите не са на мода.

На нас сега ни е смешно да слушаме такива разкази.

И ето че странната девойка Оксана се смее на сън, подиграва се с Колумб: как така, Христофоре, си направил най-голямото географско откритие в историята на човечеството и изобщо не си разбрал, че това не е никаква Индия, че е нов континент, който е много по-голям и по-богат от Индия.

По право откритият от Колумб континент би трябвало да се нарича Колумбия: Северна Колумбия, Южна Колумбия, Централна Колумбия.

Страната, която лежи на юг от Канада и на север от Мексико, би трябвало да получи името Съединени колумбийски щати.

Но континентът бил наречен Америка. И съответно голямата страна получила името Съединени американски щати.

Случвт се такива неща: понякога намираме не това, което търсим.

А заслугите ни си присвоява някой друг.

(Следва)

събота, декември 02, 2023

ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 16

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10, ГЛАВА 11, ГЛАВА 12; ГЛАВА 13

Глава 16

3.

В каютата на „Троен стандарт“ има огромен прозорец почти от самия под до тавана, широк четири метра, че и пет. Влизаш и пред тебе е несравнима панорама: сивия океан, тежките бавни вълни с бяла пяна по върховете, айсбергите на хоризонта.

Това потресаващо зрелище може да се съзерцава не само през прозореца. Във всяка каюта има малко балконче. Такова балконче явно има някакво морско название. Но трябва да ми простите: не съм служил във флота, не владея терминологията.

А и не в названието се състоят нещата.

Нещата са в това, че ако искаш да подишаш студен въздух, завий се в кожуха, излез на балкончето и дишай с пълни гърди. До опиянение.

Като намръзнеш, връщай се в топлата каюта и се грей.

За външно загряване във всяка каюта има мраморна вана, подобна на малък басейн, душ със свръхмощно налягане, обгаряща сауна.

За вътрешно загряване – шкафче с бутилки и всичко, което се полага и прилага към бутилките.

Пътешественичката влезе в каютата и ахна.

Сред каютата – широко легло като в покоите на султан.

На абаносовата маса – блестящ поднос. На подноса бутилка шампанско „Pol Roger“ в изпотена блестяща кофичка с лед. Редом – сребърно малко ветроходно корабче. Това е „Санта Мария“. Миниатюрно копие на тази „Санта Мария“, с която Христофор Колумб пресякъл някога Атлантика и открил Америка.

Изящното корабче е награда за пътешественичката, която се е решила на безумна авантюра с непредсказуем изход.

Сребърното корабче в този момент изпълнява и ролята на гарант за безопасността на важния документ. На подноса има плик. За да не бъде подет от вятъра и да не отлети в безкрайния океан, пликът е притиснат със сребърното корабче.

В плика има чек. Същият, който е написала на името на Рьомер.

Рьомер оцени нейната решителност, затова ѝ го върна.

Сега тя е отново собственичка на своя дом, на своята ферма, на своите машини и на своите лозя.

Остава само да прати на данъчното ведомство три милиона швейцарски франка.

4.

В каютата има огромен екран и мощен компютър: гледай всякакви предавания, концерти, филми. А още – там има много книги.

Но на нея не ѝ е до книги, не ѝ е до музика, не ѝ е до филми. Срещата с Рьомер беше съвсем кратка. Ако страничен наблюдател се беше оказал на такава среща, би могъл за сметне, че първия сблъсък сеньоритата е спечелила леко и свободно.

Но след като остана сама, сеньоритата изведнъж осъзна колко тежко ѝ се отдаде тази весела лекота. Едва сега я налегна страх. Защото всичко предстои: Рьомер, като премисли, ще пресметне вариантите и ще нареди на своите слуги да изхвърлят сеньоритата зад борда. В ледената бездна. В която човек се бори съвсем за кратко време. Защото организмът загива бързо при арктическа температура.

Да се избяга оттук е невъзможно. А и няма къде.

Добре.

Решението: да спи.

Утрото е по-мъдро от вечерта.

Макар че какво утро? Каква по дяволите вечер?

Ако не гледа часовника, а часовника ѝ взеха още в хотел „Alvear Palace“, така че не знаеш обед ли е сега, или полунощ, утро ли е, или вечер. Зад полярния кръг всичко е съвсем различно: нощта продължава много месеци, след това следва дълъг безкраен ден.

По време на полярната нощ проблемът е в това, че зад прозореца е мастилена мъгла с милиони елмазни звездици в небето. Така че да се настаниш като мечка в бърлогата си и да спиш до пролетта.

По време на полярния ден проблемът е обратен: небесното светило, като мощна лампа в джоба на обречените на смърт, не угасва седмици и месеци. Опитай се тогава да заспиш.

Разбира се, това обстоятелство е предвидено от конструкторите на „Троен стандарт“: всеки огромен прозорец във всяка каюта може да бъде затъмнен.

Натисни бутона и прозорецът ще стане син.

Натисни още един път и синевата ще се сгъсти.

Ако натиснеш трети път, в прозореца ще се запалят звезди: пълна илюзия за студена зимна нощ. Завивай се в пухеното одеяло и спи до разсъмване.

Ако нямаш желание да спиш дълго, може да настроиш будилника. Будилниците на „Троен стандарт“ изобщо не са от тези, които дрънчат нагло, и съвсем не от тези, които вибрират отвратително. Тези будилници имат съвсем друга конструкция.

Нагласи времето, когато трябва да се събудиш, и натисни бутона.

Час преди определеното време звездичките в огромния прозорец ще започнат постепенното да се топят, небето от тъмносиньо ще стане светлозелено, след това небесносиньо. И ще те събудят някакви звуци.

Избирай това, което ти харесва: кукуриране на петел, песен на чучулига, трели на славей или звън на звънчета на голямо стадо, което минава край прозореца.

Пътешественичката избра нетърпеливото мяукане на мустакат звяр на ивици, който – едва съмнало се, иска да излезе навън. За малко се замисли и се съгласи с по-смекчен вариант: в определеното време будилникът ще започне да мърка.

5.

Тя заспа, а до нея на полираната масичка леко се поклати, след това заплува малкото сребърно корабче „Санта Мария“. Заскърцаха мачтите. Плисна солена вълна през борда.

И с това корабче тя се отправи към неведома далнина.

При нея, на капитанския мостик, се изкачи Христофор Колумб и устреми поглед в мъгливия хоризонт.

Съдбата отсъдила на Колумб да открие Америка. Но да открие Америка Колумб изобщо не се стремял. Колумб открил Америка по грешка.

А нещата били следните.

(Следва)

петък, декември 01, 2023

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1987 г. / ФИЗИКА / ЙОХАНЕС БЕДНОРЦ

Йоханес Беднорц (Johannes Bednorz)

16 май 1950 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Карл Мюлер)

(За откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.)

Роден в Нюенкирхен, Северен Рейн-Вестфалия, Германия. През 1968 г. започва да следва минералология в Университета в Мюнстер. През 1973 г. е нает на работа от IBM, където се включва в изследванията на Карл Мюлер върху свръхпроводимостта. През 1983 г. двамата започват систематични изследвания на електричните свойства на керамични материали, получени от съединения на преходни елементи. През 1986 г. те провеждат успешно експеримент, при който за свръхпроводник се използва оксид на барий-лантан-меден оксид, при температура от 35К, което е с 10К повече от предния рекорд. През 1987 г. двамата учени си поделят Нобеловата награда за физика.

Източник: "Уикипедия"