БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА / СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА

Започваме нашето изследване на ръкописите на Новия завет с разглеждане на най-ранните достигнали до нас евангелия: на Матей, Марк и Лука. Думата „евангелие“ означава „блага вест“. Това е доста точен превод на гръцкия термин euangelion (дума, от която се образува „евангелист“ – човек, който „проповядва благата вест“). Оригиналите на първите три евангелия са написани на гръцки език, както и всички книги на Новия завет. Те обикновено се изучават заедно, защото си приличат в много отношения. Тези три евангелия съдържат много еднакви истории за Исус, често в една и съща последователност и дори с едни и същи думи. Понеже си приличат толкова много (и същевременно, както ще видим, се различават в някои ключови моменти), са наречени „синоптични евангелия“ – от гръцката дума synopsis, която означава буквално „видени заедно“. Може да поставите историите на Матей, Марк и Лука в паралелни колони, една до друга, на една страница, за да ги сравните и да добиете представа за многобройните им прилики и също толкова важни разлики. Това не се отнася за Евангелието от Йоан, което съдържа съвсем различен разказ за Иисус, със стилистика, отличаваща се поразително от тази на първите три евангелия.

СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Ако разгледаме тези евангелия в общи линии, се оказва, че Матей, Марк и Лука се придържат към една и съща сюжетна линия. Матей и Лука започват своя разказ с раждането на Исус във Витлеем от Дева Мария. Тази история не може да бъде намерена в евангелието от Марк. Според трите евангелия Исус израства в Назарет, Галилея. След като е кръстен като възрастен от Йоан Кръстител и Светият Дух слиза върху Него, Той започва да проповядва. След това Исус напуска града и отива в пустинята за четиридесет дни, където е изкушаван от дявола. Когато се връща, преминал успешно изпитанието, започва да възвестява Божието царство, прекарвайки цялото Си време в северната част на страната, в Галилея.

Проповедите на Исус привличат хората. След известно време сред последователите Му се открояват дванадесет души, които решават да станат Негови ученици. Сред тях се образува тесен кръг от трима млади мъже: Петър, Яков и Йоан. Проповедите на Исус са предимно притчи и засягат главно новото Царство, което Бог ще установи скоро на земята и в което силите на злото ще бъдат унищожени и Бог ще бъде единственият владетел. Исус не само проповядва, но и върши удивителни чудеса: изгонва демони, лекува болни, по чудо успява да нахрани тълпа гладуващи, управлява природните сили и дори възкресява мъртви. И Неговата популярност расте, както и противопоставянето срещу Него, особено от страна на фарисеите и еврейските книжници (специалисти по четене и писане на Тората). Те не вярват, че Исус е изпратен от Бога, и Исус влиза няколко пъти в спор с тях.

Някъде по средата на служенето си Исус се изкачва на една планина, където говори с Петър, Яков и Йоан и се преобразява пред тях: започва да излъчва светлина и за изумление на учениците му до Него се появяват неочаквано Моисей и Илия. След това знаменателно събитие Исус предсказва, че Му е съдено да отиде в Йерусалим, където ще бъде отхвърлен от юдейските водачи, ще бъде разпънат на кръст и възкресен от мъртвите.

Значителна част от евангелията е посветена на финалното пътуване до Йерусалим. Исус и Неговите ученици се отправят към свещения град за ежегодното честване на празника Пасха. Когато Исус влиза в Йерусалим, възседнал магаре, тълпи от хора Го приветстват като Месия. След като пристига в града, Той отива в Храма и прекъсва богослужението, като преобръща масите на сарафите и изгонва продавачите на жертвени животни, показвайки недоволството си от корумпирането в еврейската вяра. Научавайки за това, враговете Му от редиците на садукеите започват да планират как да го убият. Исус прекарва последната си седмица в Йерусалим, проповядвайки за идващото царство пред събралите се тълпи.

Исус празнува празника Пасха със своите ученици (Тайната вечеря), след което е предаден от един от дванадесетте, Юда Искариот. Исус е арестуван, съден от Синедриона и признат за виновен в богохулство. На следващата сутрин е предаден на римския прокуратор Понтий Пилат, който го обвинява, че се е нарекъл Цар на Юдея, и го осъжда на разпъване на кръст. Исус е бит и подиграван, след което е разпънат заедно с други двама осъдени. Но това не е краят на историята. Исус е предсказал, че ще възкръсне от мъртвите, което и се случва. На третия ден след екзекуцията му жени измежду неговите последователи отиват до гробницата, виждат, че е празна, и разбират, че е възкръснал. Според две от евангелията Исус се явява след това на своите ученици като възкръснал Господ и им дава последните си наставления. С това историята завършва.

СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ

Учените дълго били озадачени от въпроса защо евангелията от Матей, Марк и Лука си приличат толкова в едни аспекти и се различават толкова в други. По-конкретно, как можем да си обясним тяхното сходство? Не може да е случайност, че съдържат толкова много еднакви истории, като често тези истории следват една и съща последователност и са описани с едни и същи думи. Представете си, че различни автори са решили да пишат за едни и същи неща. Но защо трима независими един от друг писатели са избрали абсолютно същите истории от живота на Исус, подредили са ги в еднакъв ред и често са използвали едни и същи думи? Много учени – включително и някои християнски учени от древността – си обяснявали това единствено с предположението, че някой е копирал ръкописа на друг писател.

Проблемът с обяснението на сходствата и разликите между синоптичните евангелия се нарича синоптичен проблем. По-конкретно, проблемът е следният: как да разбираме литературните взаимоотношения между Матей, Марк и Лука? Кой кого е копирал?

Докато учените, специалисти по Стария завет, се обръщали към документални хипотези, за да обяснят произхода на ръкописите на Петокнижието, изследователите на Новия завет разработвали хипотези, за да определят първоизточника на синоптичните евангелия. Най-популярната хипотеза била разработена в Германия и до днес си остава тази версия, към която се придържат повечето критични учени. Понякога я наричат хипотеза за четирите източника.

Тази хипотеза се основава на това, че от трите синоптични евангелия евангелието от Марк е написано първо, а след това, на части, е копирано от другите двама евангелисти – Матей и Лука. Хипотезата се нарича понякога приоритет на Марк, което ще рече, че евангелието от Марк е написано първо, а след това е използвано в другите две. Съществуват няколко причини за придържане към тази гледна точка. Ето три от тях.

Сюжетен паралелизъм. Ако разположим евангелията от Матей, Марк и Лука в успоредни колони и сравним дословното описание на епизодите, можем да видим, че и в трите евангелия се използват често едни и същи думи. Също толкова често обаче се срещат и различни изречения и изрази. Забележително е, че когато Матей и Марк се обръщат към един набор от понятия, Лука използва друг. А когато Марк и Лука употребяват еднакви термини, Матей използва съвсем други. Много рядко (и само в незначителни детайли) Матей и Лука пишат еднакво, докато Марк описва свой вариант на историята. Това има смисъл единствено ако Марк е бил източник за другите двама: понякога и двамата го копират буквално, понякога и двамата променят изходния текст, но всеки по своему, а понякога Лука пише със свои думи, докато Матей копира дословно. Ако източник за другите две евангелия е бил Матей или Лука, сюжетният паралелизъм просто би бил невъзможен.

Ред на епизодите. Както ще видим, у Матей и Лука има няколко епизода, които у Марк липсват. Забележителното е това, че ако погледнем реда на епизодите (този епизод е пръв, след него следва друг, а после трети), при Матей и Лука последователността е в голямата си част еднаква само когато тези истории идват от Марк. Това има смисъл единствено ако те са използвали труда на Марк като източник: понякога и двамата са следвали повествователния ред на Марк, а понякога единият от тях е променял реда. И отново: ако източникът за двете евангелия е бил Матей или Лука, последователността на епизодите щеше да бъде различна.

Характер на промените. Понякога у Марк се срещат не съвсем ясни по стил и съдържание редове – те може да са неправилно формулирани или да имат други стилистични недостатъци. Често същите тези редове са написани по-разбираемо у Матей и Лука. Това навежда на мисълта, че единият от тях или и двамата са се опитвали да подобрят източника (но техните промени почти винаги се различават една от друга). Което също говори в полза на това, че Марк е бил източник за другите двама: има повече смисъл редакторът да подобрява оригинала, отколкото да го прави по-труден за разбиране (което би се случило, ако Марк беше преписвал от някой от другите евангелисти).

Всичко това е причина повечето учени да се придържат към теорията за първенството на Марк (макар че това мнение не е единодушно; но в същото време едва ли има мнение сред библеистите, което да е единодушно). Така че Марк е бил един от източниците за Матей и Лука. Вторият аспект на хипотезата за четирите източника е, че Матей и Лука са използвали и друг източник, който не се е запазил до наши дни. Този източник се нарича Q – от немската дума Quelle, която означава „извор“ (защото идеята била разработена от германци).

И така, допълнителният източник, който Матей и Лука използвали, а Марк – не, наричаме Q. По-голямата част от тези откъси съдържат изказвания на Исус, например „Отче наш“ или Блаженствата (и само няколко епизода, описващи негови дела). Ако Матей и Лука не са могли да вземат тези откъси от Марк, откъде са ги взели тогава? Има причини да се смята, че Матей не ги е взел от Лука, нито Лука от Матей. Една от причините е вече споменатият аргумент: редът на епизодите. Тези епизоди почти винаги се срещат у Матей и Лука в различен ред, за разлика от историите, взети от Марк. Изглежда като че ли и двамата евангелисти са имали достъп до документ, съдържащ изказвания на Исус, и всеки от тях е вмъквал просто тези изказвания в повествователната структура, наследена от Марк.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Съдържание на Q Пълното съдържание на Q е неизвестно, което не пречи на учените да се опитват да го установят. Например една от популярните и широко разпространени теории гласи, че Q не съдържа разкази за Христовите страдания, а се състои изцяло и напълно от Негови изказвания. Но факт е, че не знаем какво се съдържа в Q, защото документът е изгубен. Имаме достъп до него само чрез откъсите, които Матей и Лука са решили да включат в своите произведения, и би било глупаво да се предполага, че единият от тях или и двамата са включили целия документ. Ако само едно от евангелията съдържаше откъси от Q, нямаше да имаме сериозни основания да смятаме, че това са откъси именно от Q. Напълно възможно е източник да е бил Марк или Лука. В същото време съществува не по-малка вероятност Q да се е състоял предимно от изказвания и да не е имало разказ за Христовите страдания. За съжаление, няма да разберем това, освен ако Q не бъде неочаквано открит! Сред материалите, за които се предполага, че произхождат от източника Q, в евангелията има няколко особено запомнящи се откъса, включително следните (за улеснение са дадени стиховете само от Лука): • Проповедта на Йоан Кръстител (3:7–9, 16–17); • Трите изкушения в пустинята (4:1–13); • Блаженствата (6:20–23); • Заповедта да обичаме враговете си (6:27–36); • Заповедта да не съдим другите (6:37–42); • Изцелението на слугата на стотника (7:1–10); • Въпросът на Йоан Кръстител от затвора (7:18–35); • „Отче наш“ (11:2–4); • Необходимостта от изповед в светлината на неизбежността на Страшния съд (12:2–12); • Заповедта да не се грижим за храна и облекло (12:22–32); • Притчата за неверния роб (12:39–48); • Влизането в Царството Божие през тясната порта (13:23); • Притчата за сватбения пир (14:15–24).

Под Q се разбира материал, който се среща у Матей и Лука, но липсва у Марк. Почти сигурно може да се каже, че материалът Q произхожда от изгубено евангелие и в оригинал е бил написан на гръцки.

Така двата източника на Матей и Лука са евангелието от Марк и Q. Но в евангелието от Матей присъстват и някои епизоди, които могат да се срещнат само у него, като например посещението на влъхвите при младенеца Исус. Откъде е взел тези истории? Със сигурност не от Марк и не от Q. Затова учените предполагат съществуването на още един, вече изгубен, източник, който наричат М, иначе казано - допълнителен източник на Матей. Теоретично източникът М би могъл да бъде един писмен източник, няколко писмени източника или комбинация от писмени и устни източници.

У Лука също има няколко епизода, които не се срещат в другите две евангелия, като например притчата за добрия самарянин. Той трябва да е взел тези епизоди някъде от друго място (при условие че не ги е измислил сам), затова учените са предположили съществуването на допълнителен източник и за Лука и са го нарекли L.

Така хипотезата за четирите източника се състои в това, че трите синоптични евангелия – от Матей, Марк и Лука – се основават в крайна сметка на четири източника: Марк, Q, М и L.

Авторство

За някои читатели тази хипотеза може да звучи малко неясно. Нима евангелията не са написани от учениците на Исус и не описват ли те какво се е случило? Учените отдавна са разбрали, че може би това изобщо не е така. Наричаме тези книги евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан, защото тези имена се свързват традиционно с тях. Предполага се, че двама от тези автори са били ученици на Исус. Другите двама били приятели на апостолите: Марк бил приятел на Петър, а Лука – на Павел. Но ако прочетете внимателно евангелията, ще забележите, че авторите им не се назовават с тези имена (заглавията, указващи имената, са добавени от по-късни редактори) и винаги пишат в трето лице (за това какво са правили „те“, а не какво сме правили „ние“).

Освен това не бива да се пренебрегва фактът, че тези евангелия са написани на грамотен и риторично убедителен гръцки език. Последователите на Исус – както и самият Исус – били представители на нисшата класа, селяни, говорещи на арамейски. Въпреки съществуващите свидетелства, че Исус можел да чете, нищо не подсказва, че можел да пише книги. А Неговите последователи почти сигурно са били неграмотни (както недвусмислено се казва в Деянията например за Петър и Йоан). Умението да се пише (както и „да се пишат книги“) изисквало дълги години обучение и почти никога не се е практикувало с втори език. Онези, които имали достатъчно пари и време за обучение, принадлежали изключително към аристократичния елит, към благородническото съсловие, а учениците на Исус не били такива. От друга страна, тези книги са написани от добре образовани ранни християни, живеещи извън Палестина, чийто роден език бил гръцкият, а не арамейският. Те са анонимни – ние не знаем кои всъщност са били тези автори. Продължаваме да ги наричаме Матей, Марк, Лука и Йоан само защото това са общоприетите им имена.

Учените са единодушни по въпроса кога са написани въпросните книги. Както знаем, Исус умира около 30 г. Първото евангелие, това на Марк, е написано около 35-40 години по-късно, към 65 или 70 г. (иначе казано - точно преди или по време на Първата юдейско-римска война); евангелията от Матей и Лука са датирани около 10-15 години след това, т. е. към 80–85 г.; евангелието от Йоан е известно като последно и се датира към 90–95 г.

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ

Литературният жанр евангелие се различава от всичко, което може да се намери в Танах. В историческите Писания има наистина редица истории и легенди за някои от най-великите фигури от онова време – Авраам, Йосиф, Давид, Соломон и т. н. Но тези истории са винаги част от по-големи повествования, чиято функция не е да се представят съдбите на въпросните хора. А евангелията са изцяло разказ за живота на Исус, от началото до края, епизодите в тях са подредени в хронологичен ред с цел да се разкаже за живота на Исус. Не бива да се смята, че тези книги са просто фактическо описание на всичко, което Исус е казал или направил. Който и да е написал тези евангелия, той е решавал кои истории да включи в тях и как именно да ги опише, и както ще видим, винаги с намерение да се постигнат определени литературни цели. Но в крайна сметка всички евангелия, от началото до края, описват живота и смъртта на Исус. Ако говорим за литературен жанр, то за разлика от всички останали книги на Еврейското писание, евангелията най-много отговарят на определението за древни биографии.

Говорейки за това, че става дума за биографии, трябва да подчертая, че това са древни, а не съвременни биографии. Съвременната биография предполага наличието на фактически точна информация за обекта, основана на реални проучвания (разговори с членове на семейството и приятели, изследване на архивни данни, проверка на факти и т. н.). Без съмнение авторите от древността са искали да представят в своите биографии достоверна информация. Но те не са имали същите възможности като днес у нас (не е имало например бази данни). Древните биографи са подхождали към този въпрос по различен начин в сравнение със съвременните.

Днес сме склонни да мислим, че докато растат, хората са изложени на различни фактори, които влияят на това какви ще станат: житейският опит и значимите фигури в живота им (родители, любим учител) оформят техните личности. В наши дни отдаваме голямо значение на формирането на характера и на развитието на личността. Но това са съвременни възгледи за живота. В древността хората вярвали, че личността се дава на човека при раждането и може да бъде разпозната в най-ранните етапи от живота му. Затова в древните биографии не се говори особено за неща като развитие на личността. Хората са това, което са, и винаги са били такива.

Древните биографи, например римските писатели Плутарх и Светоний, пишели за своите герои истории, които отразявали по най-добрия начин техния характер и техните индивидуални черти. Нещо повече, в биографиите било прието да се започва с история, която описва най-добре какъв е бил характерът на героя в началото. По правило древните биографи не се интересували толкова от имена и дати, колкото от истории, отразяващи истинската същност на човека.

Същото можем да наблюдаваме и в евангелията от Новия завет. Те не са претрупани с имена и дати, не описват влиянието, оказано върху личността, не посочват развитие на характера. Те разказват истории, предназначени да покажат кой е бил всъщност Исус, и започват своя разказ с епизоди, които отразяват характера Му още от самото начало.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА

Заеманието на с. Мулчова, с. Текиргьол

21 октомври

Нощта минава доста спокойно. Към 2 ч. 30 м. се получава телеграма № 131 от командуващия Източната група, с която се иска: „Две дружини от 11. пех. маршев полк да се изпратят и в 6-30 м. пр. пл. застанат в резерв при к. 90 (Ташла-юг). Тези дружини ще бъдат в пряко разпореждане на маршала“.

Веднага е наредено до началника на участъка, полковник Иванов, да изтегли две от дружините на 11. п. маршеви и ги замени с други в бойния ред.

На разсъмване, при смяната на дружините, противникът, предполагайки, че с новите части ще се произведе атака, открива преграден огън. Същото впечатление добиват и нашите части от 1. линия и при приближаване на новите две дружини преминават в настъпление. Началникът на артилерията, предполагайки, че се извършва атака, открива огън с всички готови батареи. Боят изведнъж се оживява твърде много.

Батареите на конната дивизия са всички смъкнати през нощта в дола с. Муритано, Карликьой и от новите си позиции подкрепят частите.

Изтеглянето на дружините от 11. п. маршев полк става невъзможно.

В 7 ч. пр. пл. в щаба на дивизията се получава оперативна заповед № 5 по Източната група. Според тази заповед „противникът заема главната си позиция пред фронта на Сборната и 217. дивизии и бригадата Боде, конната дивизия е успяла да пробие и заеме съответната част от тази позиция. За днешния ден се иска: Сборната дивизия да атакува противника пред себе си; 217. дивизия да продължи атаката си на Топрахисар, ако разчита на сигурен успех, в противен случай да се утвърди здраво на заетото място; с десния си фланг (бригадата Боде), подпомогнат от конната дивизия, да атакува и овладее главната позиция; конната дивизия в 7 ч. пр. пл. да настъпи с по-голямата си част към север и овладее височините северно от пътя: с. Текир-Гьол, к. 91. (Еки Тепе), с. Абдулах; с по-малката си част да съдействува на атаката на 217. дивизия (бригадата Боде); да разузнава от Урлукьой посоките: с. Ажижа, с. Хаджидюлюк, с. Омурджа, с. Османфака, с. Ебекьой.

Тъй както се развиват действията, те съвпадат с искането на командуващия Източната група.

За да се използва постигнатият вече частичен успех, заповядано е (9 ч. 45 м.) на началника на артилерията да поддържа настъплението на пехотата.

За да се разузнае и осигури десният фланг към с. Текир-Гьол, е насочена, с началника на щаба на дивизията, отначало 2. конна бригада, която е нощувала източно от Урлукьой, а след това и 5. конна бригада; 1. конна бригада е оставена западно от Урлукьой в подкрепа на пехотните части.

След заемането на с. Текир-Гьол, в 10 ч. 30 м. пр. пл., на командира на 4. конна бригада е заповядано да настъпи с ротите и батареята през Тузленския провлак на север към с. Текир-Гьол (заповед № 571).

Към 10 часа противникът, който не издържа напора на нашите части, е в пълно отстъпление, източно от с. Мулчова. Обаче, южно от с. Мулчова частите на конната дивизия са на 1 км от селото. Неприятелят се групира източно от к. 91. (Еки-Тепе).

След заемането на Текир-Гьол от 2. конна бригада, началникът на щаба на дивизията е изпратен при деснофланговите дружини да ги насочи за овладяването на кръстопътя 2 км северно от к. 82.

Към 12 ч. по пладне вериги от нашите роти, настъпили в тази посока, се прикриват зад големи купчини слама. В момента, когато началникът на щаба на дивизията предупреждава ротните командири да се отстранят от сламите, противникът, вкарал нови сили пехота и артилерия, открива бърз огън с няколко батареи по сламите, които скоро се запалват; нашите пехотници са принудени да излязат на открито и търпят чувствителни загуби. Тук е ранен под яздача си и почива от раната си до вечерта конят на началника на щаба.

Докато действията на десния фланг се развиват сравнително леко и бързо, срещу левия фланг при Мулчова те се затягат. Противникът вкарва нови части и се опитва да контраатакува от двете страни на селото. Селото известно време стои напуснато от румънците и незаето от нас.

За подкрепа на атаката е насочено напред полското с. с. отделение на подполковник Данев. Към 12 ч. и 30 м. след пладне селото е заето от нашите.

С заемането вододела (кръстопътя) от частите на десния фланг, на с. Мулчова — от левия фланг, и подаването напред на бригадата Боде, противникът напуска Топрахисар и се оттегля към Еки-тепе (к. 91.).

Към 2 ч. 20 м. в щаба на дивизията се получава телеграма № 143 от командващия Източната група, според която: „конната дивизия да продължи настъплението си до заемане на линията: с. Омурча, с. Хаджи-Дюлюк, като бъде поддържана в ляво от 217. дивизия. Преследването да се извърши безспирно, за да не се даде възможност на противника да се организира“.

През това време конницата и пехотата от десния фланг продължават да настъпват към север, изблъсквайки конните и пехотни части на противника. Конните батареи със своя флангов огън твърде много улесняват настъплението на пехотните части. Конницата достига до 4 км южно от с. Хаджи-Дюлюк, южно от което и на изток — до морето се забелязва добре очертана телена мрежа пред окопите на противника. През време на движението си към север тя е обстрелвана и от двете бойни единици от морето. Към 5 ч. след пладне и левият фланг заема вододела северно от с. Мулчова. Противникът се държи още на к. 91. (Еки-Тепе).

През този ден противникът изоставя в участъка на дивизията, южно от к. 82., две батареи с по 3 оръдия.

За боевете при Первели, Муритано и Мулчова на 19., 20. и 21. октомври (6., 7., 8. октомври ст. ст.) К. Кирицеску казва следното:

„На 6 октомври неприятелят съсредоточава действието си между Перели и Татладжаку, в сектора отбраняван от 19. бригада. Тук той успява да пробие фронта и да предизвика общо отстъпление на дивизията, която вечерта се настанява на линията Муритано — на юг от Урлукьой западния ъгъл на езерото Тузла. Боят продължава на 7 и 8 октомври с нарастваща сила. Неприятелят съсредоточава огъня на тежката си артилерия срещу Муратано, гдето частите от 40. бригада се държат с труд. Други две тежки батареи, разположени на височината при Тузла, от дясно на фара, при входа в провлака, който отделя езерото Тузла от морето, заето от русите, обстрелват над езерото склоновете на височината, на север от Урлукьой и изкарват от строя едно след друго оръдията на 3. полк, като заравят в земята и раклите и избиват прислугата и офицерите.

Пехотата е изморена и деморализирана; от три дни продоволствието не е възможно. Една маса от 20 неприятелски аероплани хвърля непрекъснато бомби върху службите зад фронта. Кладенците, изчерпани от вода, вследствие голямата нужда на войниците и за поене на конете, са пълни с кал. Съобщенията с командването са прекъснати.

Към 11 часа пехотата от 19 бригада начева да отстъпва в безредица; движението се придава вдясно, като обхваща и 40 бригада. Целият фронт на 9 дивизия, пехота и артилерия, е в отстъпление; отстъплението е ускорено от обхвата на левия фланг. През провлака между езерото Тузла и морето българската конница успява да настъпи и да заеме Текир-Гьол и Аджиджа, при всичко че там има много руски войски, а в морето се намира руската флота на адмирала Патон, образувана от броненосци, въоръжени с тежки оръдия. Руският адмирал обаче избягва да вземе действително участие в боя от страх от миноносците и от германските подводници, за които той знае или мисли, че се намират наблизо.

Отстъплението е общо по целия фронт на 9 дивизия на линията Махометча - Хаши-Дулук (Хаскорлюк). 20 бригада от дивизията (полковник Фриму), държана в резерв на групата Рашку, се намесва и успява да спре към вечерта неприятеля и да прикрие отстъпващите войски. В рововете на шосето, във вода и кал, войниците от 7 стрелкови полк приковават отстъплението на остатъците от другите две бригади от 9 дивизия през железопътната линия.

Позицията при Топрахисар, след отстъплението на 9 дивизия, е открита от изток. Макензен може да атакува както от фронта, така и от фланга, дупката на плъховете, която го спря цели два и половина дни.

Полковник Скаришоряно (началник на 19 дивизия в Топрахисар) праща всичките резерви, с които още разполага (две дружини от 11/51 и 39 пехотни полкове), да попълни празнината, която се е образувала вляво, и да продължи фланга на бригадата Поеташ.

Всичко е напразно. Дясното крило на отстъпващата съседна дивизия е много назад в Мусурат (Мулчова), и героичните защитници на Топрахисар почват да бъдат бити от огъня на тежката артилерия във фланг и тил. Лявото крило на позицията при Топрахисар е обхванато под прав ъгъл. Лишена от всякакъв резерв, обстрелвана постепенно с по-силен и по-силен огън в тила, дивизията напуска позицията и в 1 ч. 30 м. сл. пладне начева трудното отстъпление, през което, особено 40 полк, претърпява тежки загуби.“

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „НЕРВНИ ХОРА“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

НЕРВНИ ХОРА

Наскоро в нашето комунално жилище се сбиха. И не беше просто сбиване, а цял бой. На ъгъла на „Глазова“ и „Боровая“.

Биха се, разбира се, от все сърце. На инвалида Гаврилов едва не му отнесоха главата.

А главната причина е, че народът е много нервен. Разстройва се за дреболии. Избухва. И заради това се бие грубо, като в мъгла.

То, разбира се, казват, че след гражданска война нервите на народа винаги са разклатени. Може и така да е, ама главата на инвалида Гаврилов няма да зарасне по-бързо от тази идеология.

И така, идва, значи, една наемателка, Мария Василиевна Щипцова, в девет часа вечерта в кухнята и пали примуса. Тя винаги, знаете ли, пали примуса по това време. Пие чай и си слага компреси.

Та идва тя в кухнята. Слага примуса пред себе си и започва да го пали. А той, да се продъни дано, не иска да се запали.

Тя си мисли: „Защо, по дяволите, не се разпалва? Да не се е задръстил със сажди, да се продъни дано!“ Та взема в лявата си ръка една четка и иска да го почисти.

Иска да го почисти, взема в лявата си ръка една четка, но друга наемателка, Даря Петровна Кобилина, чиято притежание е четката, вижда какво е взела и отговаря: — Четката, уважаема Мария Василевна, между другото, я оставете обратно.

Щипцова, разбира се, пламва от тези думи и отговаря: — Моля, — отговаря, — задавете се, Даря Петровна, с вашата четка. На мене, — казва, — ми е противно да се докосна до вашата четка, камо ли да я взема в ръка.

Тук, разбира се, от тези думи пламва Даря Петровна Кобилина. Започват да говорят помежду си. Вдига се шум, грохот, трясък.

Съпругът, Иван Степанич Кобилин, чието притежание е четката, се появява в настъпилата шумотевица. Един такъв здравеняк, даже коремест, но и той на свой ред нервен.

Та се появява значи този Иван Степанич и казва: – Аз – казва, – работя като слон за тридесет и две рубли и няколко копейки в кооперацията, усмихвам се – казва – на купувачите и им тегля салам, а с тия – казва – изкарани с труд пари си купувам четки и за нищо на света няма да разреша на страничен чужд персонал да се възползва от тях.

И отново се подема врява и дискусия около четката. Всички наематели се набутват, разбира се, в кухнята. Суетят се. Инвалидът Гаврилич се появява също.

– Защо е – вика – тая врява, а няма бой? И веднага след тези думи боят става факт.

Започва се.

А кухничката, нали знаете, тясна. Не може да се биеш. Няма място. Наоколо тенджери и примуси. Няма къде да се обърнеш. А са се наблъскали дванадесет души. Искаш например да цапардосаш един по мутрата – удряш трима. И, разбира се, като се блъскаш във всичко, падаш. Какво ти безкрак инвалид – и с три крака да си, няма никаква възможност да се задържиш прав.

А инвалидът, един такъв пиперлия, се натика въпреки всичко в най-голямата навалица. Иван Степанич, на когото е четката, му вика:

– Махай се, Гаврилич, да не стане беля! Гледай да не ти отнесат и другия крак.

Гаврилич вика: – Нека – вика – да върви кракът ми по дяволите! Но – вика – не мога да си тръгна сега. Току-що – вика – ми направиха цялото честолюбие на пух и прах.

На него, наистина, точно в този момент някой му беше фраснал един по мутрата. Та не си тръгва, ами се нахвърля. Тогава някой удря инвалида с една тенджерка по тиквата.

Инвалидът – туп на пода и лежи. Скучае. А някакъв паразит се втурва да вика милиция. Идва мильото. Крещи: – Търсете си ковчези, да ви вземат дяволите, ей сега ще стрелям! Чак след тези съдбоносни думи народът се съвзема лекичко. Хуква по стаите си.

„Ей ти на – мислят си – беля, защо така, уважаеми граждани, се сбихме?“ Хуква народът по стаите си, само инвалидът Гаврилич не хуква. Лежи си, знаете, на пода и му е едно такова скучно. А от тиквата му капе кръв.

Две седмици след този случай има съд.

А народният съдия и той се оказва един такъв нервен мъж – налага им най-строго наказание.

1924 г.

САКИ / „ПРАЗНИКЪТ НА НЕМЕЗИДА“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

– Хубаво е, че Свети Валентин вече не е на мода – каза госпожа Такънбъри. – Като се вземат предвид Коледа, Нова година и Великден, да не говорим за рождените дни, и без това има предостатъчно поводи за подаръци. Опитах се да си спестя главоболията по Коледа, като просто изпратя цветя на всичките си приятелки, но не се получи. Гертруд има единадесет оранжерии и около тридесет градинари, така че щеше да е нелепо да ѝ пращам цветя, а пък Мили току-що отвори цветарски магазин, та и при нея беше също толкова изключено. Напрежението да решавам набързо какво да подаря на Гертруд и Мили, тъкмо когато си мислех, че съм се отървала от целия този въпрос, ми съсипа напълно Коледата. А после и ужасната монотонност на благодарствените писма: „Много благодаря за прекрасните цветя. Толкова мило от твоя страна, че се сети за мене“. Разбира се, в повечето случаи изобщо не бях мислила за получателките; имената им просто фигурираха в списъка ми с „хора, които не бива да се пропускат“. Ако разчитах на паметта си, щях да направя някои ужасяващи пропуски.

– Бедата е там – каза Кловис на леля си, – че всички тези дни на натрапчиво припомняне наблягат толкова упорито на едната страната от човешката природа, а пренебрегват напълно другата; ето защо стават толкова формални и изкуствени. По Коледа и Нова година условностите те насърчават и те окуражават да изпращаш сантиментални послания с оптимистично благоразположение и раболепна обич на хора, които едва ли би поканил на обяд, освен ако някой друг не те е изоставил в последния момент. Ако вечеряш в ресторант в новогодишната нощ, ти е позволено и дори се очаква да се хванеш за ръце и да запееш „За старите приятели“ с непознати, които никога не си виждал и никога повече не би поискал да видиш. Но не е позволена никаква волност в обратната посока.

– Обратна посока ли? Каква обратна посока? – попита госпожа Такънбъри.

— Няма отдушник, чрез който да покажеш чувствата си към хора, които просто мразиш. Това е наистина крещящата нужда на нашата модерна цивилизация. Само си представете колко весело би било, ако се определи официален ден за разчистване на стари сметки и вражди, ден, в който човек може да се посвети на това да бъде изящно отмъстителен към грижливо съхраняван списък с „хора, на които не трябва да им се размине“. Спомням си, когато бях в частно училище, имахме един такъв ден, последният понеделник от срока май беше, посветен на уреждането на вражди и стари обиди. Разбира се, тогава не го оценявахме колкото заслужаваше, защото, в крайна сметка, всеки ден от срока можеше да се използва за същата цел. И все пак, ако седмици по-рано си напердашил някое по-малко момче за нахалството му, на този ден винаги ти биваше позволено да му припомниш случката, като го напердашиш отново. Французите наричат това възстановка на престъплението.

— Аз пък бих го нарекла възстановка на наказанието — каза госпожа Такънбъри. — Но както и да е, не виждам как бихте могли да въведете система от примитивно ученическо отмъщение в цивилизования живот на възрастните. Не сме надраснали страстите си, но се предполага, че сме се научили да ги държим в строго благоприлични граници.

– Разбира се, всичко трябва да се прави тайно и учтиво – каза Кловис. – Прелестта ще е в това, че никога няма да бъде формално като при другите случаи. Сега, например, си казваш: „Трябва да засвидетелствам някакво внимание на семейство Уебли по Коледа, бяха мили със скъпия Бърти в Борнмът“, и им изпращаш календар, а в продължение на шест дни след Коледа господин Уебли всеки ден пита госпожа Уебли дали е запомнила да ти благодари за календара, който си им изпратила. Е, пренеси тази идея към другата, по-човешката страна на своята природа, и си кажи: „Следващият четвъртък е Денят на Немезида; какво, за бога, мога да сторя на онези отвратителни съседи, които вдигнаха такъв абсурден шум, когато Пинг Янг ухапа най-малкото им дете?“. Тогава ще станеш ужасно рано на отредения ден, ще прескочиш в градината им и ще копаеш за трюфели на тенис корта им със здрава градинска вила, като, разбира се, избереш онази част от корта, която е скрита от погледите зад лавровите храсти. Няма да намериш никакви трюфели, но ще намериш голямо душевно спокойствие, каквото никакво поднасяне на подаръци не би могло да ти донесе.

– Аз не бих могла – каза госпожа Такънбъри, макар че протестът ѝ прозвуча малко пресилено. – Бих се чувствала като последен червей, ако направя такова нещо.

– Преувеличавате силата на разрухата, която един червей би могъл да причини за ограниченото време, с което разполага – каза Кловис. – Ако вложите десет усилни минути с някоя наистина добра вила, резултатът би трябвало да наподобява дейността на някоя необичайно виртуозна къртица или на някой забързан язовец.

– Може да се досетят, че съм го направила аз – каза госпожа Такънбъри.

– Разбира се, че ще се досетят – отвърна Кловис. – В това е половината удоволствие, точно както по Коледа е приятно хората да знаят какви подаръци или картички са им изпратени. Разбира се, номерът би бил много по-лесен за изпълнение, ако сте в привидно приятелски отношения с обекта на своята неприязън. Например онази лакома Агнес Блейк, която мисли само за храна – би било съвсем просто да я поканите на пикник в някоя дива гориста местност и да я „изгубите“ точно преди да сервирате обяда; когато я намерите отново, всяка хапка храна би могла да е вече изядена.

— Да изгубиш Агнес Блейк, когато обядът наближава, означава да приложиш необикновена човешка стратегия: всъщност, не вярвам, че е възможно.

— Тогава покани всякакви други гости, хора, които не харесваш, и изгуби обяда. Може да е бил изпратен по погрешка в друга посока.

— Ще се получи ужасен пикник — каза госпожа Такънбъри.

— За тях, но не и за тебе — каза Кловис. — Ти ще си хапнала ранен утешителен обяд, преди да тръгнеш, и ще се възползваш от случая, като споменеш с подробности ястията от липсващия банкет — омар „Нюбърг“ и яйца с майонеза, както и кърито, което е трябвало да се стопли в шафинг. Агнес Блейк ще изпадне в делириум много преди да стигнеш до списъка с вината, а през дългия период на чакане, преди съвсем да са изоставили надеждата, че обядът ще се появи, ще ги придумаш да играят глуповати игри, като онази идиотска „Вечерята на кмета“, в която всеки трябва да си избере име на някаквоястие. В този случай сигурно ще избухват в сълзи при споменаването на тяхното ястие. Ще е божествен пикник.

Госпожа Такънбъри помълча за миг; вероятно мислено съставяше списък с хората, които би искала да покани на пикник. След малко попита:

— А онзи отвратителен млад мъж, Уолдо Плъбли, който вечно се глези — знаеш ли нещо, което би могло да му се направи?

Очевидно започваше да осъзнава възможностите на Деня на Немезида.

– Ако празникът се честваше масово – рече Кловис, – Уолдо щеше да е толкова търсен, че щеше да се налага да си го поръчваш седмици предварително. А дори и тогава, ако духа източен вятър или има някой и друг облак на небето, той може да се окаже твърде загрижен за скъпоценната си персона, за да излезе. Ще е доста забавно, ако успееш да го примамиш в хамака в овощната градина, точно до мястото, където всяко лято има гнездо на оси. Един удобен хамак в топъл следобед би се харесал на ленивия му вкус, а след това, тъкмо когато започне да се унася, един запален фитил, хвърлен в гнездото, ще изкара осите навън като разгневена тълпа и те бързо ще си намерят „втори дом“ върху тлъстото тяло на Уолдо. Не е лесна работа да се измъкнеш набързо от хамак.

– Може да го нажилят до смърт – възрази госпожа Такънбъри.

– Уолдо е от хората, които смъртта би облагородила неимоверно – каза Клоувис, – но ако не ти се стига чак дотам, можеш да си приготвиш малко влажна слама и да я подпалиш под хамака в същия миг, в който фитилът бъде хвърлен в гнездото. Димът ще държи всички оси, освен най-во̀йнствените, извън обсега на жилата им. И докато Уолдо остава под негова закрила, ще избегне сериозни наранявания, а накрая ще може да бъде върнат на майка си, опушен целия и подут на места, но все още напълно разпознаваем.

– Майка му ще ми стане враг за цял живот – рече госпожа Такънбъри.

– Това ще е с един поздрав по-малко за размяна на Коледа – отвърна Клоувис.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА

Вече няколко пъти съм разказвал за исторически личности, които по една или друга причина не ми свършиха работа като прототипи за литературни герои.

Сега ще направя нещо съвсем противоположно: ще ви запозная с една реално съществувала личност, която, макар и силно изменена, влезе в един от моите романи („Соколът и лястовицата“). А между другото ще отговоря и на скептиците, които ме упрекваха в твърде буйна фантазия: било абсолютно невъзможно, видите ли, жена да се представи за моряк на кораб през XVIII век при цялата блъсканица и пълна липса на уединение там.

Простодушният ботаник

А всъщност било възможно! Свидетелство за това е историята на Жана Баре.

Тя участвала в околосветското пътешествие на капитан дьо Бугенвил като прислужничка на учения естествоизпитател Филибер Комерсон. Но тъй като уставът забранявал на борда на военен кораб да има жени, Жана нарекла себе си Жан и се облякла в мъжки дрехи. Живеела в една каюта с учения, прислужвала му и му асистирала при събирането на ботаническата му колекция. По това време била на 26 години.

Маскарадът останал неразкрит в продължение на много месеци – докато корабът „Етоал“ не пристигнал на остров Таити.

Това е тя в моряшки дрехи, докато събира треви

Щом Жана слязла на брега заедно с другите моряци, туземците веднага се развикали, като я сочели: „Айен! Айен!“, което означавало: „Жена! Жена!“. Диваците не разбирали от тънкостите на европейските костюми, за тях между панталон и пола нямало разлика, но разпознали представителката на нежния пол по миризмата. (Миризмите на европейците от дохигиенните времена, особено след дълго плаване, били силни.) Таитяните, както е известно, споделяли щедро жените си с гостите и очаквали същата широта на възгледите и от задокеанските си приятели. Било им интересно: бяла самка! Туземците изразявали своето антропологично любопитство толкова активно, че изплашената Жана хукнала да бяга и признала всичко на капитан Бугенвил. При това казала, че мосю Комерсон няма никаква вина – той не знаел нищо за истинския пол на своя „слуга“, когато го, тоест я наел на работа.

Тези хора разбирали по-добре от жени

Комерсон започнал да се прави на ударен: аз съм човек на науката, освен от цветчета и листенца не разбирам от нищо друго и съм ужасно потресен от откритието. С една дума – ботаник.

Капитанът не останал по-назад. Повярвал веднага и безрезервно и на двамата, за което свидетелства записът в неговия дневник от 28–29 май 1768 година. Само заповядал да настанят нарушителката на морския закон отделно от останалия екипаж и да следят моряците да не ѝ направят нещо.

Но щом „Етоал“ стигнал до първата френска колония, остров Мавриций, Бугенвил престанал да се преструва на глупак и незабавно, по най-бързия начин, свалил на брега ботаника и неговата приятелка.

Комерсон бил, разбира се, съучастник в малкия заговор. Както се оказало, Жана станала негова любовница, икономка и асистентка цели две години преди плаването.

За съжаление водевилът с преобличането не завършил особено весело. Бедният Комерсон не понесъл тропическия климат и починал.

Жана Баре завършила своето околосветско пътешествие без него, но се погрижва научната работа на нейния нещастен ботаник да не пропадне. В крайна сметка, завръщайки се в Париж, донесла със себе си тридесет сандъка с безценна колекция от растения, три хиляди от които били непознати дотогава в Европа. За което Луи XVI наградил самоотвержената пътешественичка с пожизнена рента.

След смъртта на Комерсон първата жена, обиколила света, се омъжила за кралски офицер, не пътувала повече никъде, живяла тихо и за стандартите на онова време дълго – почти 70 години.

Вероятно имала какво да разказва на внуците си.

(Следва)

БУДИТЕЛ ЛИ? Я ПО-СЕРИОЗНО...

БОЛНИЦИ ЗА КУКЛИ

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Някога куклите били скъпи, така че ако можело да бъдат поправени, хората ги поправяли. Децата не притежавали много кукли и тяхната единствена кукла била за тях незаменима – имала си име и когато се окажела „наранена“, трябвало да отиде в „болница“, за да я оправят. А днес просто я изхвърлят и купуват нова.

не притежавали много кукли и тяхната единствена кукла била за тях незаменима – имала си име и когато се окажела „наранена“, трябвало да отиде в „болница“, за да я оправят. А днес просто я изхвърлят и купуват нова.