понеделник, ноември 20, 2023

КАЙРО, 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Тези снимки са направени от Емил Бешар в Кайро, Египет. Портретите включват „типажи“ като собственици на магазини, улични търговци и танцьори.

Емил Бешар работи активно в Кайро от 1869 до 1880 г., където се специализира във фотографиране на египетски теми в ориенталистки стил. Името му се стои върху негативите на редица широкоформатни плаки, създадени в Египет през 70-те години на XIX век.

Бешар ръководи през същия период студио в Кайро и печели златен медал на Международното изложение през 1878 г. в Париж.

неделя, ноември 19, 2023

ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 11

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10

Глава 11

1.

- Шефе, нямаше я седем денонощия и ето че се появи там, където е скрит квадроцикълът ѝ.

- Какво следва от това?

- Квадроцикълът беше скрит на три километра от фермата. За тези седем дена не е имала нужда от транспорт. Защото е била някъде съвсем наблизо. Но наоколо няма нищо друго освен ферми, езера, скали, гори и лозя.

- Къде би могла да бъде?

- Отговорът е един. Проникнала е в изоставената си къща.

- Какво би могла да прави седем денонощия млада жена в празна къща, в която няма нищо друго освен привидения?

- Търсила е нещо.

- Къде е сега?

- Връща се в столицата.

2.

И отново вечер.

И отново шум, глъч, отлична храна и също толкова отлични напитки, карти, песни, танци и всичко останало, вече не мога да си спомня какво именно.

Управителят Естебан е в центъра на веселието.

Към началническото му ухо се е навел заместникът му Фернандо. И нещо му шепне.

Естебан изблещва очи, не вярва.

До най-близката ремонтна база има сто и десет километра. По-голямата част от пътя е по планински склонове. Съвсем новият трактор е неизправен. Сам не може да стигне до там. Не е способен да помръдне от мястото си.

Могат да се извикат монтьори.

Ако има пари.

Но управителят Естебан не разполага с такива средства. За това, разбира се, не биеше тъпан, не овикваше целия свят.

Можеше да плаща на своите работници по-малко, да ги храни по-скромно. Тогава може би щяха да се съберат пари за ремонт на трактора. Но той не тръгна по този път: плащаше щедро, не се стискаше за храната.

Фернандо, помощникът на управителя, не можеше да разбере защо техниката бездейства, защо Естебан не вика ремонтна бригада. А след като Фернандо не разбираше това, не можеше да обясни причината на бездомния скитник.

А в същото време тракторът, мощен и нов, бездействаше вече втори месец.

След това стана чудо.

И Фернандо шепне на своя началник Естебан, че скитникът само за един ден е вдъхнал живот на трактора.

Естебан изблещва очи:

- Къде е? Извикай го да дойде!

3.

Управителят Естебан, трябва да кажем, разбираше от техника, опитал се беше да поправи новия трактор със свои сили. Но не успя. Затова възприе съобщението на своя помощник с радостно недоверие.

Скитникът се изправи пред управителя. От вчерашната му чистота не беше останала и следа. Наистина, беше запазил дрехите си, за времето на ремонта Фернандо му беше дал стария си комбинезон.

- Хайде, Анджей, да вървим! Покажи резултата.

Тракторът изрева силно, цялата вечер ръмжа уверено, носеше се по двора като младо куче, което дълго време не са пускали на улицата.

Естебан все не можеше да се навози.

Накрая излезе от кабината. Прегърна скитника и намигна на своя заместник: донеси това, което в такъв случай се полага да бъде поднесено.

На скитащия монтьор, изпосталял от дългото бродене, засега не му се полагаше да пие, но ако строгата Алехандра не вижда, може.

Естебян произнесе сурова, проста и окончателна присъда: тебе, майсторе, няма да те пусна от фермата. Няма какво да правиш по лозята. Тук, във фермата, ще имаш много работа. И друга техника чака ремонт.

4.

Сред наемните работници в лозовата ферма се разнесе навсякъде радостна вест: скитникът е поправил мощния трактор. Едно нещо е да мъкнеш кошниците е-е-ей там. А друго – да не ти се налага да ги мъкнеш. Реколтата може да бъде прибрана много по-бързо.

Старият трактор Fordson нямаше възможност да бъде едновременно и тук, и там. Сега, когато ще работят и двата трактора, старият маломощен и новият скоростен и силен, нещата ще тръгнат много по-бързо.

Работните условия са поставени просто: наемните работници ще получат парите си след края на работата. Сега, когато и двата трактора работят, работниците ще получат същите пари, но не след три месеца изнурителен труд, а много по-бързо.

Така че, господа арестанти, бивши и бъдещи, на новия ни другар Анджей трябва да се благодари. И вечерта да бъде угостен на братска трапеза.

И момичетата от лозята са напълно съгласни с това: на такъв майстор трябва да се благодари без задръжки. Заслужил е.

5.

- Шефе, има новини. Върнала се е в столицата. Преди беше заложила жилището си. С получените пари получи транспорт и оръжие. Сега е заложила и имението, и транспорта си, и оръжието. Обърнала се е към представителството на твоята корпорация в Аржентина с молба да ѝ организират лична среща с тебе.

- Но тя не може да знае за моите планове да ѝ взема владенията.

- Това не може да го знае.

- Защо желае да се срещне именно с мене?

- Тук всичко е ясно. Търси защита от един от най-могъщите.

- Но да се обръща към мене е безумие.

- Не, шефе, не мисля. В стари времена римските роби са се опитвали да се обръщат направо към императора, френските войници – към Бонапарт, а мужиците в Съветския съюз са пишели прошения лично до Сталин.

- Ти мене, друже Алекс, ме поставяш наравно с императорите и фараоните?

- Това, шефе, не е ласкателство. Ти отдавна си сред тях.

- Добре. Покани тази празнодумка на разговор в Буенос Айрес. Нека с нея разговаря психолог, а по-добре психиатър. Не трябва да се губи много време. Ако уловите признаци на лудост, пратете я по дяволите или някъде по-далече.

(Следва)

събота, ноември 18, 2023

ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 10

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, пък – докъдето стигнат... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9

Глава 10

1.

Полицейският отряд нахлу внезапно.

Бяха проследили скитника по безлюдните покрайнини. И това е краят му. Но не мигновен, а дълъг, мъчителен.

Братята ченгета жадуват за отмъщение.

Полицейската рота се разгърна във верига. Веригата се изви като полумесец, обхващайки и отрязвайки пътищата за изход.

Ченгетата не прощават убийството на свой другар. Много са, жестоки и зли. Весело им е. Свирят и викат.

Гонят скитника по лозята като ранен елен. Чиито сили са на изчерпване.

Някъде се чува изстрел. И веднага още два. И още един.

Сърцето бие силно. Дишането се накъсва.

По-добре беше за скитника да не бяга и да се крие, а в парка през нощта да провери има ли пулс събореното мръсно ченге или това му е краят.

Ако полицаят е жив – да се крие.

Ако е убит – да се предаде. Смъртното наказание в Аржентина е отменено. Ще получи доживотна присъда.

Но сега е късно.

Тук са далечните покрайнини. Няма нито съд, нито прокуратура.

Затова ченгетата няма да предадат скитника на правосъдието. Ченгетата могат да съдят без прокурор и съдебни заседатели.

И знаят ченгетата как да изпълнят присъдата, без да си изцапат ръцете.

Глутница зъбати кучета е пусната от поводите.

Ротвайлерите са най-свирепите кучета. И най-зъбатите.

Решено е да не бият скитника с ботуши, а да го разкъсат с кучешки зъби.

На парчета, които димят от кръв.

2.

През целия ден хората са по лозята.

Затова в стопанския двор е тихо. Денем там може да се снима филм за потънало в сън царство. Надвечер царството се пробужда и се превръща във весел панаир. Шум, глъч, музика.

Скитникът Анджей Каховски се събуди внезапно. Все едно изплува от бездънна дълбина. Сърцето бие до краен предел. Огледа се зашеметено. Наоколо няма никого. Нито кучета, нито ченгета. Останали са там, в кошмарния му сън. Тук ги няма.

Скитнкът вдиша половин тон въздух.

Разкрива се обнадеждаваща картина.

Грижливата Алехандра, съпругата на управителя, приготвя пържоли на открит огън в здрави тигани. Ако не другаде, в Аржентина знаят как се прави това. Помагат ѝ други жени. Без помощ не можеш да се справиш – опитай се само да нахраниш такова множество от хора.

Работниците, след цял ден на плантациите, пият вино, пеят гръмко песни, шляпат карти. Сред тях се въртят девойки. Такива, с не много тежък нрав.

Скитникът Анджей Каховски, като се събуди окончателно, улови ароматите от кухнята, облиза се, но не получи нито телешко печено, нито вино от бъчонката. Даже крайче от хляб не му дадоха. За пробуждането му беше сварена пилешка супа. Този път не в чашка със среден размер, а голяма с две дръжки отстрани. Към супата – парчета добре сварено пилешко месо. Парчетата са съвсем тънки.

И скитникът, като оцени и притегли човешката доброта и безкористната грижа, реши, че за неговата поява тук, в подножието на планината, никой няма да извести полицията.

В долините на планинските покрайнини работната ръка, разбира се, не струва кола имане, но все пак е от значение. Ако на някого от фермата му хрумне да позвъни където трябва, в такъв случай никой няма да вари супа и да храни с нея измършавелия скитник.

А и не само той е тук така. Изобщо не само за един наш странник каторжният затвор плаче. Мурите на някои работници от лозята са такива, че направо ти идва да затвориш веднага притежателя на такава мутра за десет години, а и за всичките двадесет и пет, без да се главоболиш с търсене на доказателства за вина и подходящ член от Наказателния кодекс.

Без съдебно следствие е ясно: на джентълмена с такава мутра мястото му е зад решетките.

И съвсем не случайно Естебан, управителят на имението, изпълнява своите задължения, без да се разделя с тежкия си револвер Webley Mk VI. Без него не може.

3.

През далечната 1513 година знаменитият психолог, философ, историк, поет, драматург, политик, дипломат, композитор и театрален режисьор на име Николо Макиавели в книгата си „Владетелят“ дава прост и строг завет на всеки, който е поставен да командва хората: задавай на своите подчинени много въпроси.

И слушай внимателно.

Без да ги прекъсваш.

Не зная къде е учил Естебан, къде е школувал изкуството да подчинява околните на своята воля. Не ми е известно дали е чел управителят на лозовата ферма наставленията н а Макиавели, или е бил роден с редкия талант на повелител.

На пръв поглед Естебан е несериозен и даже бъбрив.

Но това е само на пръв поглед.

Ако се вслушаме, ще открием с удивление, че бъбривостта му е своеобразна: Естебан не говори нищо сериозно – все шегички и вицове, всичко за празни неща с единствената цел да разговори събеседника си. А като въвлече подчинения си в разговор, слуша и не го прекъсва.

Трябва да отбележа, че Естебан не само всеки ден по лозята наравно с всички носи кошници, но и всяка вечер дава тон на веселието: смее се, танцува, свири майсторски наобаче китара, намира време да размени с всеки дружески думи, вниквайки в проблемите. Такъв управител да си намери човек.

Напразно обаче не пие много и не шляпа карти.

4.

Ставането е рано.

Умиеш се, поглъщаш яйцата с бекон, прибавиш чаша кафе към закуската и в лозята.

Там отиват всичките мъже и по-голямата част от жените. Командва ги Естебан с тежкия револвер на кръста.

Жените във фермата, както се оказва, са три категории. И моля да не се бъркат, те не могат да бъдат сложени под един знаменател.

Първа категория: прелестните момичета, които през деня спят, а работят нощем.

Втора категория: през деня работят, наистина, не с пълна сила, а нощем си доработват.

Трета категория: работят през деня, а през нощта спят. И тази категория е важен сегмент от работната сила. Мъжете в основни линии носят кошниците, а жените режат гроздовете. Нежните женски ръце са много по-приспособени за подобна работа.

Скитникът Анджей Кохановски поиска да тръгне на работа заедно с всички останали. Но пищната Алехандра го спря и обясни на мъжа си Естебан положението: от този слабак все едно този ден полза няма да има, дай му още един ден да събере сили.

Естебан премери изтощения скитник с оценяващ поглед и се съгласи: нека да почива, а иначе в лозето ще се гътне внезапно, пък после отговаряй за него.

5.

През последните дни скитникът беше натрупал съвсем осезаемо недоспиване. Това недоспиване той не успя да компенсира нито с вчерашния сън до вечерта, нито с нощния сън до ставането.

И ето че му дадоха възможност да си отспи на воля. Скитникът се върна в плевнята и вече не помня колко часа добави към това, което не му достигна през нощта.

След това се събуди окончателно, плиска се дълго под душа, а като се наплиска, тръгна към езерото да се пече на слънцето и да се къпе.

Но не стигна до езерото. Скитникът беше поразен от странна картина: сред двора беше замрял, и явно не от днес и не от вчера, мощен съвременен колесен трактор John Deere 4139.

Глупава работа: събира се реколта, а тракторът стои. Едно нещо е към трактора да се прикачи ремарке и да се товари в него. Съвсем друго – десетки мъже да влачат на гърба си тежки кошници дявол знае къде. Защо не използват техниката? Кого да попита?

И ето че се появи Фернандо. Същият Фернандо, който вчера острига нашия скитник до голо, избръсна го с острия бръснач, като му нарани бузите, търка го дълго със сапунисани кърпи, а след това го облече и обу с войнишки дрехи.

Скитникът се поинтересува от компетентния мъж колко трактора има във фермата. Получи бърз и точен отговор: два, един старинен немощен Fordson, който е изправен и работи, а съвсем новият, силен и съвременен стои, защото се е повредил.

Следващият съвсем неизбежен въпрос: защо техниката е неизправна в най-важния сезон от годината?

Отговорът беше дълъг и обстоятелствен.

Но неразбираем.

И тогава последва трети въпрос: къде са тук инструментите?

(Следва)

петък, ноември 17, 2023

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1987 г. / ХИМИЯ / ЖАН-МАРИ ЛЕН

Жан-Мари Лен (Jean-Marie Lehn)

30 септември 1939 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Доналд Крам и Чарлз Педерсън)

(За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност.)

Жан-Мари Лен е френски учен в областта на химията. Носител на Нобелова награда по химия през 1987 г. заедно с Доналд Крам и Чарлз Педерсън за разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология „домакин-гост“).

Роден е на 30 септември 1939 г. в Росайм, Елзас. Баща му Пиер Лен е хлебар, но има интереси в областта на музиката. Майка му Мари е домакиня. Мари и Пиер имат четирима сина. Лен изучава музика няколко години. В колежа учи латински, гръцки, немски и английски език. Продължава образованието си в Страсбургския университет. Завършва с бакалавърски дипломи по философия и природни науки. Продължава образованието си като докторант в класа на ГайУрисън. Работи върху синтеза на витамин B12 в Харвардския университет. Започва своите експерименти в департамента по химия към Страсбургския университет. От 1980 г. е преподавател в „Колеж дьо Франс“.

Заедно със Силви Ледерер имат двама сина.

Лен е атеист.

Почетен доктор на Университета на Твенте в Нидерландия (1991 г.), университета „Хериът Уот“ в Единбург (2005 г.) и на Оксфордския университет (2014 г.). Командор на Ордена на Почетния легион (1996 г.).

Източник (с леки поправки): Уикипедия

четвъртък, ноември 16, 2023

ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / Д. ПЪШКОВ ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 544

Д. Пъшков до автора

Ловеч, 4 юли 1926 г.

Уважаеми г-н Д. Страшимиров,

Забавих се доста с отговора си на писмото Ви от 20. VI. т. г. по трите точки, понеже мъчно се намират хора да знаят нещо за старото минало време; всички от оная славна епоха [са] заминали във вечността.

1) По прякор Бонджорио е същият на име Пано Петров Бонджора.

2) Добре механджията в Дръстене, той се е казвал Добре Ненчов, преселен от Панагюрище. Добре Ненчов правеше добри суджуци (луканки), много вкусни, приготвяше добро вино и мастика и това е привличало мнозинството, та се е прочул, а особено махалата Дръстене в онова време беше гордостта на Ловеч. Великденските хора и увеселения там се правеха.

3) Поп Кръстю е купил къщата си от турчина Идрис - Идрис Царакчията. За колко е купена обаче къщата и при какви условия, никой нищо не знае от младите хора.

Поп Кръстю има само един син жив и ако узная къде живее, ще се отнеса и до него за тия важни сведения.

Тук има комитет с название Културно-просветен комитет при читалище „Наука“. Председателят на тоя комитет е учител, бивш директор на тукашната гимназия и мой добър приятел. Говорих с него за вашето дохождане тук да държите своята реч по предателството на Левски. Той с възхищение прие Вашето желание и обеща да Ви пишат. Обаче в комитета влизат повечето учители, които са заети с изпити, и като свършат своята работа, ще Ви пишат да дойдете.

Тези обаче изпити щели да продължат и след Петровден.

Аз ще продължавам още по къщата на поп Кръстя, дано се добера до сведенията, които Ви трябват.

Много здраве от всички от дома и от мен.

Вашият уважаващ

Д. Пъшков

(Следва)

сряда, ноември 15, 2023

АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІI. МЕСИЯТА / Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“ (Пролетта на 28 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

"Животът на Исус - казва Частертън - е стремителен като мълния. Той е преди всичко драма, преди всичко - осъществяване. Делото нямаше да бъде изпълнено, ако Исус беше скитал по света и тълкувал истината. Дори външно не може да се каже, че е скитал, че е забравил къде отива... Историята на Христос е история на едно пътешествие, бих казал дори - на едни поход". [1] И наистина, макар че Исус често води живот на странстващ проповедник, учениците му сигурно са чувствали, че той има някакъв план, подобен на отправено към бъдещето предначертание на пълководец. Той искал от тях решителност да издържат до край Неговата добра вест нямала нищо общо с мечтателното благодушие и слабостта.

Сега ще бъде съден този свят,

сега князът на този свят

ще бъде изхвърлен навън. [2]

Битката с демоничните пълчища, с царството на злото няма да е лесна. Срещу месията ще се надигнат всички безумства, всички грехове и предразсъдъци, които са се вкоренили в хората.

Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята?

Не, казвам ви, а меч и разделение,

защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени:

трима против двама и двама против трима. [3]

Понякога Учителят дава на близките си да разберат с каква сила душата му жадува за бурята, която ще започне да прочиства света:

Огън дойдох да сваля на земята

и как искам да е пламнал вече!

С кръщене трябва да се кръстя

и как ще страдам, докато не стане! [4]

Целеустремеността на Исус едновременно завладявала и плашела учениците му. Те обаче изтълкували по своему неговите думи, като мислели, че Учителя намеква за революционен взрив, след което ще последва коронацията му в Ерусалим. Затова предполагали, че в най-скоро време той ще пренесе дейността си в столицата на Израел. А когато Исус тръгнал натам за Пасхата, учениците му си мислели, че от това пътуване трябва да се очаква много, че ще настъпи денят, когато Божето царство ще бъде "превзето със сила".

По това време Ерусалим бил нажежен до краен предел. Действията на Пилат, военен по душа човек, който не желаел да се съобразява с местните обичаи, предизвиквали всеобщ гняв и възмущение. Той започнал управлението си и с това, че наредил да внесат през нощта в Ерусалим щитове с изображения на Тиберий. Това за пореден път напомнило на хората за римското господство и представлявало оскърбление на Мойсеевия закон. [5] Заповедта на Пилат изправила столицата на ръба на метежа. Огромна тълпа ерусалимци тръгнала към резиденцията му в Цезарея с искане да се махнат щитовете. Прокураторът отказал и няколко дни хората стоели пред двореца, без да мръднат от мястото си. Тогава Пилат заповядал да ги съберат на стадиона и заявил, че ще унищожи всеки, който не се подчини на волята му. Но и след като около тях се затворил кръгът на въоръжените войници, те повторили, че е по-добре да умрат, отколкото да отстъпят. В края на краищата наместникът трябвало да се предаде. Оттогава нататък обаче използвал всеки повод, за да си отмъщава на юдеите. Неговата необуздана жестокост, алчност и вироглавство станали известни навсякъде. Дори тетрархът Антипа, приятел на римляните, не го обичал. Инцидентите, предизвикани от беззаконията на прокуратора, често завършвали с масови кланета. Но застъпничеството на императорския фаворит Сеян дълго оставяло Пилат ненаказан.

Всяка Пасха управителят чакал въстание и затова гледал по време на празниците да идва в Ерусалим, където можел лично да следи за реда. Страховете на Пилат били напълно основателни. Той разполагал с малка войска от три хиляди души. А зилотите и техните привърженици само чакали вожд, който да вдигне хората срещу римляните.

Явно учениците на Исус искали тайно той да стане този вожд. Но очакванията им не се сбъдвали. Учителя като че ли пренебрегвал напълно въпроса за чуждото владичество. Тревожело го не политическото, а духовното състояние на народа. Всички разбрали това, когато Исус се появил на площада, който обграждал Божия дом.

Храмът бил религиозен център за всички юдеи. Заобиколен от зъбчати стени, украсен с колони и златна горница, той се възвисявал на хълма Мория като знак за присъствието на Бога в сърцето на Израел, като заветна цел на милиони поклонници от Палестина и диаспората.

Градът живеел с Храма. Служителите на олтара, продавачите на жертвени животни и съдържателите на ханове изкарвали в дните на празника големи печалби. Садукеите, в чиито ръце се намирало светилището, се тревожели малко от това, че понякога култът се превръщал в търговско предприятие. Архиереите сключвали мълчаливо съгласие с търговците, които разполагали под навесите на Храма пейки със стоки, маси за размяна на пари и докарвали животни. Всички отдавна били свикнали пазарният шум да оглася непрекъснато святото място.

И ето че на вратата се появява Исус от Назарет, заобиколен от група последователи. Новият учител веднага обърква всички. Като сплита бич от върви, той прогонва зад оградата овцете и воловете и властно иска да се прекрати с безобразието близо до светинята: "Не превръщайте Дома на моя Баща в дом за търговия!.."

Нямало какво да му се възрази. И преди благочестиви хора се оплаквали от неуредици в Храма. Но йерарсите били засегнати, че този никому неизвестен галилеец се разпорежда на тяхна територия като господар, а и претендира за особена близост с Бога, наричайки го свой Баща.

- Какво знамение можеш да ни дадеш за това, че имаш власт да постъпваш така? - попитали те Исус.

- Разрушете този Дом и за три дни аз ще го построя отново - бил отговорът.

Думите на Исус им изглеждали като насмешка.

- Храмът е построен за четиридесет и шест години - възразили му, - а ти ще го построиш отново за три дни?

Не могли да разгадаят казаното и самите му ученици. За тях още бил скрит невидимият храм, който ще се издигне над света през трите дни от Кръста до Възкресението.

А как се отнесли към Исус фарисеите, стожерите на традиционното благочестие?

Вече можахме да се убедим, че техните възгледи не били диаметрално противоположни на учението на Христос и че той одобрявал основните постановки в тяхната вяра. Освен това нравствените понятия на много фарисеи се отличавали с възвишен характер и били близки до добрата вест. Достатъчно е да цитираме само някои изречения на равините, намерили място в Талмуда, за да се убедим в това: "Обичай мира и установявай мир навсякъде", "Който дава милостиня тайно, е по-високо от самия Мойсей", "По-добре кратка молитва с благоговение, отколкото дълга без усърдие", "Не се гневи прибързано", "Стреми се да бъдеш като Бога: както той е милосърден, така бъди милосърден и ти", "Лицемерите трябва да бъдат изобличавани, защото оскърбяват Божето име". [6] Когато човек чете тези редове, стават разбираеми думите на Христос за фарисеите: "Каквото ви кажат, изпълнявайте и пазете". [7] "Допълвайки" Закона, добрата вест не унищожавала старото. Според Христос "всеки книжник, учил за Небесното царство, е като стопанин на къща, който изнася от съкровищницата си старо и ново". [8] Когато разговаря с един богослов, Исус казва, че богословът "е близо до Божето царство". [9]

Защо в такъв случай между него и фарисеите настъпил сблъсък?

Най-съществена причина за това бил възгледът за благочестието, който господствал сред фарисеите. Тяхната "вярност на Закона" била не само цяла житейска философия, но и подробен житейски план, обмислен до последния детайл. Целта на този план - да се направи свята всяка една страна на всекидневието, като се изпълнява във всичко Божата воля - Христос не отрича и не може да отрече. Но в начините за нейното постигане, получили признание сред книжниците, се криела опасност от закостеняване на религията. А освен това на всички правила на "старците" се приписвал безразборно божествен авторитет. Регламентът поглъщал цялото внимание на хората, като ампутирал понякога основното съдържание на вярата.

Мисълта, че има някакъв "списък от дела", с чието изпълнение може да се придобие абсолютна праведност, не давала мира на законниците. Те се съревновавали един с друг в стремежа си да спазват точно всички обичаи, осветени от вековете. И както често става в историята на религиите, набожността се превърнала в мрачна гротеска.

Някои фарисеи били наричани от хората шикми, широкоплещи, защото вечно ходели прегърбени, като показвали каква огромна тежест от душеспасителни подвизи им се налага да носят. На идване в Храма Исус можел да види как през площада се промъкват фарисеи, които непрестанно се блъскат в идващите срещу тях хора. Те се страхували да вдигнат очи, за да не погледнат случайно някоя жена. Тях шеговито ги наричали хицай, с окървавено чело. [10]

Естествено, че свободата на Христос би трябвало да дразни и плаши подобни хора, те виждали в нея съблазън и заплаха за добрите нрави. През тази епоха, както отбелязва един еврейски историк, фарисеите-шамаити настойчиво проповядвали бягство от света и аскетизъм. Считало се например за смъртен грях да се откъснеш от богословска книга и да кажеш: "Колко е красиво това дърво!" Голямо внимание фарисеите отделяли на постите. А Исус, макар да признавал тези външни прояви на вярата, не ги правел център на религиозния живот. Когато тълкувал Закона в стила на учението, проповядвано от пророците, книжниците го обвинявали, че посяга върху "преданието на старците". Когато казвал, че милосърдието е по-угодно на Бога от обредите, в очите на фарисеите това било подриване на цялата "подзаконова" система.

На мнозина може да се стори странна подобна сляпа преданост на буквата и формата. Но трябва да имаме предвид, че строгото придържане към обредите е упорит недъг, който се корени в дълбините на човешката психика. Затова в историята са бушували толкова страсти около ритуалите и е била пролята толкова кръв заради церемониите. Сходна болест, подобна на натрапчива невроза, е поразявала често и християните, които са забравяли, че за Христос любовта към Бога и хората стои несравнимо по-високо от всякакви външни предписания.

Привържениците на буквата, ритуала и старината във всички времена са се отличавали с еднакъв консерватизъм. Драмата на фарисеите била свързана с типичната проява на това, което по-късно хората започнали да наричат "фарисейство". Ерусалимските старейшини, подобно на брамините в Индия или на руските староверци, живеели в постоянен страх от "оскверняване". За тях казвали, че са готови "да пречистят и самото слънце". Но като мислели да приближат с набожността си времето на Месията, вождовете на Израел, без сами да съзнават това, се отвърнали от този, който им донесъл вестта за спасението.

Трябва да се отчете още една причина за враждебното отношение на книжниците към Исус. Евангелист Марк проницателно отбелязва, че тя се корени в завистта. [11] Фарисеите свикнали да се смятат за мерило на правата вяра, а изведнъж се появява някакъв провинциалист и посяга на привилегиите им. Неговата дейност не е узаконена от нито един признат авторитет. Той не е завършил тяхното училище, не е изучавал богословие и Закона.

Хората, зад чийто гръб стои многовековна традиция, често се характеризират с особен вид гордост. Затова дори на Кръстителя, макар че бил аскет, фарисеите гледали като на самозванец, а още по-дързък им се струвал Исус от Назарет.

Христос казва, че всичко това му напомня една детска песничка:

Свирихме ви със свирка, а не играхте,

пяхме ви печални песни, а не тъгувахте. [12]

И наистина:

Дойде Йоан - нито яде, нито пие, а казват: "Бяс има в него".

Дойде Човешкият син - яде и пие, а казват: "Ето човек,

който обича да яде и да пие вино, приятел на митари и грешници". [13]

Но повтаряме, че съвсем не всички фарисеи са били ограничени и тесногръди педанти. И сред тях имало много хора на живата и искрената вяра, и сред тях се надигали гласове на протест срещу двуличието и лицемерието. Затова първата проповед на Христос в Ерусалим направила на някои законници дълбоко впечатление.

Начело на фарисеите по това време стоял Гамалиел, внук на Хилел. От Деянията на апостолите е известно, че той проявил значителна търпимост към новото учение, а много фарисеи, възпитани от него, се влели по-късно в Новозаветната църква. Появила се дори легенда, че в края на живота си Гамалиел станал християнин и умрял от мъченическа смърт. Тази легенда безусловно е измислица, но появата ѝ не е случайна.

Равините имали поговорка: "Думите на човека, който се страхува от Бога, ще бъдат чути". [14] Изцеленията, извършени от Исус, карат най-честните от фарисеите да се замислят. От тяхно име при него дошъл да разговаря Никодим, член на съвета на старейшините. Но той предпочел да се срещне с Исус през нощта, за да не предизвика насмешките на по-строгите си събратя. [15]

- Рави! - казал той, като влязъл в къщата. - Ние знаем, че ти си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да върши тези знамения, които вършиш ти, ако Бог не е с него.

- Истина, истина ти казвам - отвърнал Исус, - ако някой не се роди отново, не може да види Божето царство (което ще рече, че е малко да бъде признат Исус, необходим е духовен преврат, който променя живота).

- Как може човек да се роди, когато е стар? - не разбрал Никодим. - Може ли да влезе повторно в утробата на майка си и да се роди?

- Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божето царство. Роденото от плът е плът и роденото от дух е дух. Не се учудвай, че ти казах: трябва да се родите отново. Вятърът духа, накъдето поиска, и чуваш гласа му, и не знаеш откъде идва и накъде отива. [16] Така и роденият от Духа.

- Как може да стане това? - продължавал да недоумява старецът.

- Ти си израелски учител и не го знаеш?..

Исус не говори случайно за вятъра. Той сравнява неговия волен полет със свободата на човека, който е намерил истински Бога. За този, който "се е родил от Духа", вярата е нещо повече от просто обредна система. Той е Син на Повелителя, дете на неговото Царство.

След този разговор Никодим изглежда станал таен последовател на Исус. Като такива Евангелията сочат също Йосиф от Ариматея, знатен ерусалимски старейшина, и някои "началстващи" личности, които най-вероятно са принадлежели към фарисеите. И все пак те останали малцинство. Преобладаващият брой законници посрещнали Исус подозрително. А при запознаването им с неговото учение тяхното недоволство и тяхната враждебност нараствали.

Когато Исус напуснал Ерусалим, учениците му разбрали, че той не само не се приближил до царския трон, но и настроил срещу себе си влиятелните партии в града. Те били прости селяни, научени да се отнасят с дълбоко уважение към духовенството и книжниците. Като вижда тревогата на приятелите си, Учителя казва: "Всяко растение, което не е посадено от моя Небесен баща, ще бъде изкоренено. Оставете ги. Те са слепи водачи на слепци. Ако слепец поведе слепеца и двамата ще паднат в яма". [17]

След това Исус ще посети още не един път Ерусалим, но там няма да бъде признат. В общината му ще влязат предимно галилейци, а за жителите на Юга той ще си остане чужд. Характерно е, че за евангелист Йоан думата "юдей" е почти синоним на човек, който се отнася враждебно към Христос.

По обратния път за Капернаум Исус спрял край бреговете на Йордан. Там продължил своята проповед, а учениците му кръщавали хората. Изцеленията започнали да привличат при Назаретянина повече хора, отколкото при Йоан, който не правел чудеса. Чувството за съперничество завладяло неволно учениците на Кръстителя. Те отишли на западния бряг на реката в селото Енон, където по това време живеел пророкът, и като го намерили, започнали да се оплакват: "Рави, този, който беше с тебе от другата страна на Йордан и за когото ти свидетелстваше, кръщава и всички вървят след него".

Но тази вест не можела да огорчи Йоан. Нали той не нарича себе си нито пророк, нито Месия. Ако Галилееца е пратен отгоре, ако той е Идващия, йоанитите не трябва да завиждат, а да се радват. Самият пророк се смята само за гост на празника на другия. "Който има невеста, е младоженец - казва той, - а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва много на гласа на младоженеца. Тази моя радост е сега пълна. Той трябва да расте, а аз да се смалявам". [18]

Предтечата на Христос като че ли предвидил своята близка участ. Много скоро дейността му била прекъсната насилствено от властите. През последните месеци религиозното вълнение край Йордан започнало да безпокои управника на Галилея. Тетрархът се страхувал, че много скоро вече ще е късно. Възможно е на Ирод да са докладвали за нападките на Йоан лично срещу него и за думите на пророка, който обещал на народа "да посочи пътя за освобождение от всички земни владетели". [19]

С една дума, имало напълно достатъчни причини за арест.

Исус бил още при Йордан, когато в Енон се появили войници. Кръстителя бил окован във вериги и заведен при тетрарха. Антипа заповядал да го държат затворен в крепостта Махерон, която се намирала край морето на края на пустинята.

Защо владетелят не е наредил да арестуват Исус, не знаем. Той би могъл да е чул вече от фарисеите, че Назаретянина "печели ученици и кръщава повече от Йоан". [20] Но явно Антипа не сметнал новия проповедник за опасен и решил на първо време да не го закача .

Когато Исус разбрал, че Кръстителя е заловен, напуснал областта на Йордан.

Часът на страданията му още не бил настъпил.

БЕЛЕЖКИ

1. G. K. Chesterton. Everlasting Man. London. 1927, p. 238. - Бел. авт.

2. Ин 12, 31. - Бел. авт.

3. Лк 12, 51-52; Мт 10, 34-36. - Бел. авт.

4. Лк 12, 49-50. - Бел. авт.

5. Декалогът забранява портретните изображения. - Бел. авт.

6. Талмуд, Авот 1, 12; Хагига 1; Шабат 10; Бава Кама 8, 7; Сота 14; Йома 72. Вж. Вл. Соловьев. Талмуд и новейшая полемическая литература о нем. - В кн.: Вл. Соловьев. Сочинения, т. VI, с. 11 и сл. - Бел. авт.

7. Мт 23, 3. - Бел. авт.

8. Мт 13, 52. - Бел. авт.

9. Мк 12, 34. - Бел. авт.

10. Тъй като, вървейки с наведени глави, постоянно се блъскали в стените. Вж. Ернест Ренан. Животът на Исус. Сафия, 1992, с. 161. - Бел. авт.

11. Мк 15, 10. - Бел. авт.

12. Мт 11, 17; Лк 7, 32. - Бел. авт.

13. Мт 11, 18-19; Лк 7, 33-34. - Бел. авт.

14. Берахот 6б. - Бел. авт.

15. Йоан: 3, 1-10. - Бел. авт.

16. Староеврейската дума "руах" и гръцката "pne$ma" означават и "вятър", и "дух". - Бел. авт.

17. Мт 15, 13-14; Лк 6, 39. - Бел. авт.

18. Йн 3, 22-30. - Бел. авт.

19. Иосиф Флавий. "Юдейская война" (славянска версия), 11, 7, 14-15. - Бел. авт.

20. Йн 4, 1. - Бел. авт.

(Следва)

вторник, ноември 14, 2023

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 36

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

2. ПРЕКЪСВАЩО ИЗБРОЯВАНЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ДЕТАЙЛИ

Списък, сроден с бележника на автора, с бележките, написани набързо, които по-късно ще бъдат използвани. Тук също се появява потокът на съзнанието, регистърът на несвързаните мисли.

Именно така започва романът във вече цитирания откъс: „Лондон. Есенното съдебно заседание - "сесията през Микалмъс" - започна наскоро... Непоносимо ноемврийско време. <...> Кучетата са толкова омазани с кал, че не могат да се видят. Конете едва ли са по-добри – опръскани до самите капаци. <...> Мъгла навсякъде“. Когато намират мъртвия Немо: „Енорийският надзирател обхожда всичките местни магазинчета и жилища, за да разпита жителите... Някой забелязал как полицаят се усмихва на слугата от кръчмата... <...> С пискливи детски гласове тя [публика] обвинява енорийския надзирател... В края на краищата полицаят намира за необходимо да защити честта на блюстителя на благопристойността...“ (Карлайл също използва този вид сухо изреждане).

„Идва мистър Снегсби, мазен, разгорещен, миришещ на „китайска трева“ и дъвчещ. Опитва се по-скоро да преглътне парче хляб с масло. Казва:

- Колко неочаквано, сър! Ами това е мистър Талкингхорн!“ (Тук накъсаният енергичен стил се съчетава с ярки епитети – също като у Карлайл.)

(Следва)