неделя, август 20, 2023
събота, август 19, 2023
КОПРИВЩИЦА, ДЕБЕЛЯНОВИ ПРАЗНИЦИ 2023 ГОДИНА - ФИЛМИ
13 август 2023 година: представяне на нови книги от български автори
петък, август 18, 2023
четвъртък, август 10, 2023
ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / В. КАРАИВАНОВ ДО НАРОДНИЯ КОМИТЕТ
Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 532
В. Караиванов до Народния комитет
Карлово 19 март 1923 г.
Уважаеми г-н Станев, [1]
Случайно ми пропадна в ръцете подробно обяснение по отрязването втория път на косата на Левски и счетох за допълнение да Ви го съобщя.
На първо Възкресение след отпуска на църквата „Св. Богородица“.
Дякон Игнатие съвсем спокоен бил, даже и весел, отишъл с хаджи Георги поп Христов, Христю Василев Пулев в къщата на поп Христю Хад. Марков. Прекарал няколко часа в забележителна радост, похапнал даже с охота и с видимо хладнокръвие Дякона прошепнал на Хаджи Георги: „Хаджи, ще вземеш ножиците и един гребен.“ Хаджията, като познавал по отрано решителността на Дякона, без възражение приел да изпълни желанието му.
Поп Христю, като забележил приготвените ножици и гребен, учудено запитал: „Защо Ви са тези неща, и на днешния ден сте наумили нещо“. „Ще се приготвим за празника, ще си поправим малко косите“, отговорили Хаджията, Христо Пулев и Дякона. Напущат домашната веселба и излизат на западната част на града в Алтън Чаир. С пристигането си Дяконът свалил калугерската си шапка, оставил я настрана и се обърнал към другарите си с ясен и спокоен глас: „Другари, от днес аз преставам да нося тази калугерска шапка.“
Това предисловие не бе разбрано от другарите му, но скоро бяха избавени от недоумението, когато казал: „Хаджи, вземи ножиците и отрежи косите ми.“ Хаджията и Христо Пулев останали вкаменени на местата си и чак тогава разбрали за какво ще послужат ножиците и гребенът. Лицето на Дякона било тихо и спокойно и се учудил на нерешителността на другарите си.
„Не дръзвам да сторя това. Не вземам на себе си тази тежка отговорност, Дяконе. Тази хубава златна коса е превъзходно украшение на челото ти, на службата ти. Не мога да изпълня желанието ти“ - с треперещ от вълнение тон произнесъл тези думи Хаджията.
„Хаджи, ти ще отрежеш косата ми. Нека всичката отговорност за тази ти постъпка, която вършиш по мое желание, падне върху ми“ - и погледът му се срещнал с Хаджийовият.
С разтреперана ръка Хаджията взел ножицата и нерешително се издигнал да отреже косата, която Дякона бе прибрал в ръката си и определяше къде ще се отреже. Ръката силно затреперила, когато ножицата опрела до косата. Хаджията се напънал да надвие силите си, свил двата си пръста и отрязал само няколко косъма, и ужасно пребледнял, свалил ножицата. Дяконът осъдил строго боязливостта на другарят си и поканил Христо Пулев да извърши отрязването. Христо Пулев се възпротивил и страхливо заявил на Дякона, че за нищо не би се съгласил на това. Дякона решително се обърнал към тях и извикал: „Аз съм твърдо решил да сваля косата си и да хвърля шапката. Ако вие, страхливци, не дръзнете, аз сам ще извърша това. Вие ще имате само една длъжност да изгладите неравностите на останалата коса.“
Като казал това, той свил отново в ръка косата си, силно стиснал ножицата и целият златен сноп коса спокойно показал на другарите си. Тогава той прибрал отрязаната коса, навил на пръстите си на снопче, свил я добре в книга и турил в пазвата си, и извикал силно: „Тя ще се пази за вечно възпоминание“. Един крехък смях събуди другарите му и отвърза устата им. След това Дякона разкри горната си дреха, извади скрития там хубав фес. „Вие се учудвате - казал той, - не затуй, че отрязах косата си, не ще ли да бъде странно, ако аз след този акт пак да наложа калугерската шапка."
Господин Станев,
Взето е предвид да се фотографират къщите и местата, къде то се е крил Левски и където е ставало събирането на Комитета, та ако има нужда да ви се изпрати от тия снимки, съобщете ни. Мисля, ако мога да изпълня да ви изпратя и преснимка от портрета на майка му на Левски.
Ваш В. Караиванов
БЕЛЕЖКИ
1. По-послешен секретар на Народния комитет, ноември. 1927 г.
(Следва)
сряда, август 09, 2023
ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“
АВТОР: БАРТ ЕРМАН
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.
Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.
ДО ТУК:
1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС
2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА
3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА
4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС
5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА
6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС
7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ
/ ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“
ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“
От всички неканонични евангелия, открити през последните векове, най-значимо е „Евангелието от Тома“ (по-нататък - ЕТ). Споменахме го и го цитирахме в глава 1. Напомням, че то е открито през 1945 г. сред ръкописи предимно от гностичен характер (въпреки че учените обикновено не смятат самия ЕТ за гностично). Най-ярките му особености са очевидни. За разлика от каноничните евангелия, то не е повествование за живота, служението, смъртта и възкресението на Исус, а и въобще не е за нещо. Състои се изцяло от слова на Исус. В първоначалния текст словата не са номерирани, но в съвременната наука те се разграничават.
Словата не са разпръснати в хаотичен ред: усеща се система, а някои слова могат да бъдат обединени в групи. Но като цяло, това, което имаме пред себе си, е просто последователност от учения, най-вече въведени с думите „Исус каза“. Въпреки липсата на разказ за живота и възкресението на Исус, текстът е наречен "Евангелие". В крайна сметка, от гледна точка на автора, то провъзгласява добрата вест за Исус. Същността на Добрата вест не е в изкупителната смърт на Исус за греховете на света, а във възможността да се придобие вечен живот чрез разкритото от него тайно учение. Това е много различно от Йоан и синоптиците!
Уводни спомени за Исус
Както в случая с Марк и Йоан, уводът на EТ дава ключ към разбирането на неговата вест и образа на Исус. Преди да премине към първото слово, то съобщава кратко и информативно:
„Ето тайните слова, които Живият Иисус изрече, а Дидим Юда Тома записа“.
Да отбележим ключовите думи.
• „Тайни слова“ (не просто „слова“). ЕТ иска да разкрие тайно знание. Става дума за учение, което не всеки ще разбере, а само тези, които имат ум и внимават. Това е учение за вътрешни хора. (Дали книгата е била предназначена да бъде четена само от избран елит, от групата на Тома? Не се знае.)
• "Живият Исус." Тук той не е наречен Месия, или Син божи, или въплътено Божие слово. Смисълът не е съвсем ясен. Означава ли това, че имаме пред себе си слова, изречени след възкресението? Или Исус е осмислен като някой, който живее вечно и може да даде живот на своите ученици? Или и едното, и другото? Уви, авторът не казва кога Исус е казал всичките тези неща: по време на своята проповед или по-късно.
• „Дидим Юда Тома“. Името е красноречиво, за разлика от имената на каноничните евангелисти. (Учените обаче не смятат, че той наистина е бил познат под това име: само е представен така.) Думата „Дидим“ означава „близнак“ на гръцки, а „Тома“ означава „близнак“ на арамейски. Името му е Юда. Но чий близнак е той? Според „Евангелието от Марк“ Исус имал четирима братя, единият от които се казвал Юда (Марк 6:1-6). Според по-късните предания Юда ръководел Църквата след смъртта на Исус и написал новозаветното „Послание от Юда“. Някои християни от древна Сирия го смятали за брат близнак на Исус. Това предание е отразено например в известните „Деяния на Тома“, където Тома и Исус си приличат като две капки вода. (Чудя се как е възможно Исус да е имал брат близнак и при това да е роден от девица? Преданията не се опитват да отговорят на този въпрос.)
Логиката на атрибуцията е ясна: думите са записани от брат близнак на Исус и кой по-добре от него може да знае тайните учения на Исус!
А без да ги познавате, няма да спасите душата си. Да вземем например първото слово: „Който разкрие тълкуването на тези слова, не ще вкуси смърт“. През цялата история милиони (милиарди!) хора са смятали за важно да разберат на какво е учил Исус. Но никой не придавал на това по-голямо значение от автора на ЕТ. За него разбирането на ученията на Исус е пътят (и може би единственият път) към вечния живот. Спасението се придобива не чрез вяра в непорочното зачатие, смъртта и възкресението на Исус и дори не чрез вяра в неговото Богочовечество. Необходимо е да се тълкува правилно това, на което той е учил.
Според синоптичните евангелия някои от апостолите вярвали, че ще бъдат владетели в Божието царство. Но за ЕТ бъдещото господство не е отсъдено само за дванадесетте ученици. И то ни тжвжрш само за длъжности, а за господство, което е достъпно за всеки, който търси тълкуване на думите на Исус, намира го, поразява се от него се и след това му се възхищава. Такива хора ще царуват над всичко. Второто слово е:
Нека онзи, който търси, не спира, докато не открие. А когато открие, ще се смути. Смути
ли се, ще се почуди и ще добие власт над всичко.
Тълкуване на тайните учения
Както вече казахме, редица слова от ЕТ (около половината?) имат паралели у синоптиците. Но има и много такива, които изобщо не приличат на слова от каноничните евангелия. И в много отношения именно те създават концептуалната схема на ЕТ. Те са особено важни за разбирането на това какво – според ЕТ – Исус е учил за света, хората и пътя за спасението.
Често се среща мотивът, че материалният свят не е добър, а мъртъв и безжизнен. Който разбира какво е този свят, има възможността да излезе от него към живота. Казано е:
Който е познал света, открил е труп и който е открил труп, за него светът не е
достоен. (Слово 56)
Кратко и ясно. В EТ този свят не е творение на добрия Бог (като в „Битие“). Това е дълбоко погрешно място и истински капан за човешките духове, които са нямали щастието и са попаднали в него.
Исус каза: „Ако плътта е дошла заради духа, това е чудо. Но ако духът е дошъл заради тялото, това е чудо на чудесата. Как такова богатство, чудя се, е направило своя дом в такава бедност?“ (Слово 29)
На пръв поглед авторът предлага да се учудим, че духът е възникнал заради тялото. Но всъщност е точно обратното. От негова гледна точка е удивително, ако плътта е възникнала заради духа. А вариантът, че духът е започнал да съществува заради плътта, вече не е чудо, а пълна глупост. Но голямото богатство на духа се е оказало заключено в нищетата на материалния свят.
Как обаче е станало това? От гледна точка на автора, човешкият дух е слязъл в материалния свят от по-висока и по-просветлена сфера:
„Ако ви питат: „Откъде сте дошли?", отвърнете им: „От светлината, от мястото, където
светлината се е самосътворила, установила [се] е и по техен образ се е явила." Ако ви питат: „Кои сте вие?",
отвърнете: „Ние сме нейни синове, и сме избрани от живия Баща." Ако ли ви питат:
„Какъв е знакът на вашия Баща във вас самите?", то кажете им: „Това е движението и покоят“. (Слово 50)
Ние сме Божии деца, които идват от светлината. И сме се озовали в капана на една оскъдна сфера („трупа” на света). А първоначално сме били цели същества, чист дух. Едва след като сме слезли в дефектните си тела, у нас се е появило раздвоение: станали сме плът и дух.
В деня, когато сте били едно, две сте станали. Когато обаче станете две, какво ще сторите? (Слово 11)
Добър въпрос! И наистина, какво да се прави? Човек може само да се надява на връщане към единството, към състоянието на просветления дух, избавен от оскъдния материален свят.
В този свят човешкият дух е дезориентиран и объркан, неспособен да вижда ясно, дори е сляп. Той прилича на заклет пияница.
Исус каза: „Аз се изправих насред света и им се явих в плът. Намерих ги всичките пияни, но никого от тях не открих жаден. Душата ми более за децата человечески, защото са слепи в сърцата си и не виждат, защото празни идват на света и празни искат да си отидат. Но сега те са пияни. Когато оставят виното, тогава ще се покаят." (Слово 28)
Човек трябва да осъзнае истината и да излезе от летаргията, която пребиваването в материалната сфера създава.
Това е възможно само чрез тайното знание, което Исус дава. Но той говори за самопознание: знанието, че идваме на света от просветлената сфера на божественото. Без да разберем това, не е възможно да се измъкнем от пленничеството в обиталището на нищетата.
Когато сами познаете себе си, ще бъдете познати, и ще узнаете, че сте деца на живия Баща. Но ако не се познаете, в нищета ще пребивавате и сами нищета ще бъдете (Слово 3)
И така, духовете са заключени в материалните окови на тялото. Този, който осъзнае това, ще отхвърли плътта, ще пренебрегне тялото и ще получи спасение. Освобождаването от омразната материална обвивка на тялото се оприличава на това как децата събличат дрехите си и ги тъпчат:
Учениците му го запитаха: „Кога ще ни се явиш и кога ще те видим?" Иисус каза: „Когато без свян се съблечете, вземете си дрехите и си ги сложите под краката като малки деца и ги стъпчете, тогава ще видите Сина на Живия и не ще се побоите. (Слово 37)
Но ако плътта е капан, от който човек трябва да се измъкне, как трябва да се държат хората на този свят? В ЕТ прозира позицията, характерна за античния антиматериализъм: тъй като проблемът е в тялото, а желанието за удоволствие налага угаждане на тялото, необходимо е себеотрицание. Така човек може да се освободи от привързаността към тялото и към материалната сфера. Много учени смятат ЕТ за дълбоко аскетичен текст: текст, който призовава читателите да пожертват телесните удоволствия, за да освободят духа си от материалния плен.
Очевидно е така. Според ЕТ е важно да се види истинското състояние на нещата и пътят за изход от него. Затова не е изненадващо, че ЕТ отново и отново учи на правилно знание и разбиране (например - 1, 3, 5, 16, 18, 39, 46, 56, 67 и така нататък). Трябва да знаеш кой си и какъв е светът. Необходимата информация се съдържа в ученията на Исус. И който ги разбере, „няма да вкуси смърт“.
Общината на Тома
Много учени са се опитвали да разберат каква е била историята на общината на Тома. Но пък, освен на самия текст, тук почти няма на какво да се разчита. Нека отбележим няколко момента.
Подобно на евангелистите Марк и Йоан, авторът на ЕТ има негативно отношение към юдаизма и еврейския народ. От нищо не става ясно, че Тома или общината му са активно преследвани - няма пряка конфронтация. Антагонизмът обаче е ясен: авторът осмива еврейските обичаи и призовава да не се спазват. Например учениците на Исус питат дали трябва да постят, да се молят, да дават милостиня и да спазват хранителните забрани (слово 6). Отговорът на Исус звучи едва в слово 14, поради което някои учени смятат, че тези слова са образували някога едно цяло. Но както и да е, отговорът е ясен:
Ако постите, ще си навлечете грях, ако се молите, ще бъдете осъдени, ако давате милостиня, духа си ще увредите. Като отидете в друга земя и тръгнете из селата, то, ако ви приемат хората, яжте онова, с което ви гостят. (Слово 14)
Има версия, че слово 27 съдържа завоалирана нападка срещу институцията на съботата: казва се, че е необходимо да се направи „съботата събота“ (да се даде покой на съботата, като се откаже да се спазва?). Слово 53 критикува обрязването: ако обрязването е полезно, Бог би наредил момчетата да се раждат обрязани!
Има и нападки срещу еврейските водачи. Според слово 39, книжниците и фарисеите са взели ключовете на знанието, но самите те не са влезли там и не са позволили на другите да влязат. Евреите като цяло също се осъждат: „Те обичат дървото, но мразят плода му, обичат плода, но мразят дървото“ (слово 43). С други думи, евреите не знаят какво да мислят: не могат да решат какво да обичат и какво да мразят. И нямат знание. Но ако истинското знание е единственият път към вечния живот, тогава няма за какво да им се завижда.
Общината на Тома е настроена против юдаизма и евреите. И това се отразява на паметта ѝ за учението на Исус. Но също така е в опозиция и спрямо други християни и християнски общини: по-специално тези, които вярват, че Божието царство ще бъде реално място в този свят (гледна точка, която срещнахме в „Евангелието от Марк“). Още от самото начало ЕТ осмива това разбиране за Царството като дълбока заблуда на буквалистите (слово 3). Ако християнските учители вярват, че Божието царство ще дойде във физическия смисъл на думата, къде точно ще бъде то? На небето? Тогава птиците ще стигнат там преди хората. В морето? Тогава хората ще бъдат заобиколени от риби. Всъщност Царството е вътрешна реалност. То живее в онези, които са се осъзнали като „деца на Живия баща“. Царството вече се е разпростряло по цялата земя.
Нещо подобно откриваме в края на ЕТ, в предпоследното слово. Учениците питат Исус: „В кой ден ще дойде Царството?“ Исус отново подчертава, че Царството няма да бъде физическа реалност на земята. То вече е тук, скрито от онези, които нямат знание. Тези, които учат по друг начин, са лъжеучители. Но кои са тези лъжеучители? Учителите от другите християнски общини.
И така, какво може да се каже за общината на Тома? Изглежда, че тези християни не са имали съприкосновение с истински евреи, които са смятани за заблудени и духовно неразвити невежи. Нищо не показва, че евреите са били физическа заплаха за общината. Но тази община може напълно да е била в конфликт с другите християни. Това обяснява защо ЕТ отново и отново подчертава необходимостта от познаване на истините, които се съдържат в него. Привържениците на други гледни точки или нямат „тайните слова“ на Исус за необходимостта да се избяга от пленничеството на материалния свят, или не ги разбират. А членовете на общината на Тома, за разлика от общината на Марк, не очакват, че спасението ще дойде на този свят. Това е по-силно изразено, отколкото в „Евангелието от Йоан“: казва се, че човекът трябва да се спаси от този свят.
Но как да се спаси? Не чрез вярата, че Исус е слязъл от небето, за да разкрие истината за своя Баща. Според ЕТ спасителни са тайните слова на Исус, разкрил истината за света и за нашия произход. Дошли сме отвън и сме били хванати в материалното съществуване, този „труп“, който не може да оживее. Материалният свят няма да бъде избавен. И никога не е било предназначено да бъде избавен. Трябва да се отречем от плътта и да избягаме от света, когато познаем истината и се откажем да угаждаме на телесните капризи. Само по пътя на жертвата можем да получим Царството. Но това не е жертва в името на другите, а жертва на своя комфорт. Тези, които живеят по този начин, ще познаят изцяло тайните думи на Исус и ще се върнат в духовната сфера, от която са дошли.
(Следва)
вторник, август 08, 2023
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 23
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА
ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.
ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)
(продължение)
Най-трогателните страници от книгата са посветени на темата за децата. Ще забележите един сдържан разказ за детството на Естер, за нейната кръстница (всъщност нейна леля) госпожица Барбари, която постоянно внушава на момичето чувство за вина. Виждаме изоставените деца на филантропката мисис Джелиби, осиротелите деца на Некет, малките чираци – „лошо облеченото куцо момиче с прозрачна рокля“ и момчето, което „танцува само в празна кухня“, които ходят на уроци в танцовото училище на Тървидроп. Заедно с бездушната филантропка мисис Пардигъл посещаваме семейството на зидар и виждаме мъртво дете. Но сред всичките тези нещастни деца, мъртви, живи и полуживи, най-нещастният е, разбира се, Джо, който, без да знае, е свързан тясно с темата за тайната.
При разследването на съдебния лекар по повод смъртта на Немо се установява, че починалият е разговарял с момче, което мете кръстовището на Канцлерската улица. Довеждат момчето.
„А! Ето го момчето, господа!
Ето го, много мръсно, много пресипнало, много парцаливо. Е, момче!.. Но не, почакайте. Внимателно. На момчето трябва да се зададат няколко предварителни въпроса.
Казва се Джо. Така се казва и нищо повече. Че всеки има име и фамилия, той не знае. Никога не е чувал. Не знае, че "Джо" е умалително от някакво дълго име. На него и краткото му е достатъчно. Че с какво е лошо? Може ли да каже как се пише? Не. И по букви не може да го каже. Няма баща, няма майка, няма приятели. Не е ходил на училище. Къде живее ли? Какво е това? Метлата си е метла, а да се лъже не е добре, той го знае. Не помни кой му е говорил за метлата и лъжите, но е така. Не може да каже точно какво ще направят с него след смъртта, ако излъже сега тези господа – може би ще го накажат много строго и с право... - така че ще говори истината“.
След разследването, при което на Джо не е позволено да свидетелства, мистър Тълкингхорн, адвокат, изслушва показанията му насаме. Джо си спомня само „че веднъж, в една мразовита зимна вечер, когато той, Джо, треперел от студ до някакъв вход, недалеч от неговото кръстовище, един човек се огледал, върнал се назад, разпитал го и като научил, че няма нито един приятел на света, казал: "И аз нямам. Нито един!" - и му дал пари за вечеря и нощувка. Помни, че оттогава човекът често разговарял с него и го питал дали спи спокойно през нощта, как издържа на глада и студа и дали не искал да умре, и задавал всякакви други също толкова странни въпроси“.
„Много ме жалеше - казва момчето, като бърше очите си с парцалив ръкав. - Видях го наскоро как лежи изпънат – ето така - и си мисля: да би могъл да ме чуе, когато говоря за него. Много ме жалеше, много!“
По-нататък Дикенс пише в стила на Карлайл, с погребални повторения. Енорийският надзирател „със своята компания от просяци“ отнася тялото на наемателя, „тялото на нашия току-що починал любим брат на гробище, притиснато в задната улица, зловонно и отвратително, източник на злокачествени болести, които заразяват телата на нашите любими братя и сестри, още намиращи се сред живите ... На скверното парче земя, което и турчин не би пожелал, защото е ужасяваща мерзост, при вида на което би потръпнал и кафр, бедняците донасят нашия току-що починал любим брат, за да го погребем по християнския обред.
Тук, на гробището, което е заобиколено от всички страни с къщи и до железните врати на което води тесен, зловонен покрит проход - на гробището, където цялата мръсотия на живота върши своята работа, докосвайки се до смъртта, а всичките отрови на смъртта също вършат своята работа, докосвайки се до живота - погребват нашия любим брат на дълбочина един-два фута; тук го засяват в тленността, за да се възправи от тленността като призрак на възмездието до одъра на много болни хора, като срамно свидетелство пред бъдещите векове за онова време, когато цивилизацията и варварството са водили заедно на каишка нашия самохвален остров“.
В нощната мъгла се сгъстява неясният силует на Джо. „Заедно с нощта идва някакво непохватно същество и се промъква по протежение на двора към желязната врата. Вкопчено в прътите на решетката, то гледа вътре; стои и гледа две-три минути.
После мете тихо стъпалото пред вратата със стара метла и разчиства целия проход под сводовете. Мете много усърдно и старателно, пак поглежда към гробището за две-три минути, след което си тръгва.
Джо, това ти ли си? (Отново красноречието на Карлайл – Вл. Н.) Да-да! Въпреки че си отхвърлен свидетел, неспособен да „кажете точно“ какво ще направят с него ръцете, по-могъщи от човешките, все пак не си затънал напълно в мрака. Нещо като далечен лъч светлина явно прониква в твоето смътно съзнание, защото си мърмориш: „Много ме жалеше, много!“
Полицията нарежда на Джо „да не се задържа“ и той напуска Лондон, разболява се от едра шарка, приютяват го Естер и Чарли, той ги заразява и след това изчезва мистериозно. Нищо не се знае за него, докато не се появява отново в Лондон, сломен от болестта и лишенията. Той лежи смъртно болен в галерията стрелбище на мистър Джордж. Дикенс сравнява сърцето му с тежка каруца. „Защото каруцата, която е толкова трудна за теглене, се намира към края на своето пътуване и се влачи по каменистата земя. Дни наред тя пълзи нагоре по стръмнините, разнебитена, разтрошена. Ще минат още ден-два и когато слънцето изгрее, то вече няма да види тази каруца по трънливия ѝ път. <...> Тук идва често мистър Джарндис, а Алън Уудкорт седи там почти по цял ден и двамата си мислят много за това как странно Съдбата (с гениалната помощ на Чарлз Дикенс. - Вл. Н.) е вплела този нещастен отцепник в мрежата на толкова много житейски пътища. <...> Днес Джо спи цял ден или лежи в забрава, а Алън Уудкорт, който е пристигнал току-що, стои до него и гледа изтощеното му лице. След малко той тихо сяда на леглото, с лице към момчето ... потупвайки гърдите му и слушайки сърцето му. "Каруцата" почти спира, но все още се влачи едва-едва. <...>
- Е, Джо! Какво ти е? Не се страхувай.
- Стори ми се - казва Джо, потръпвайки и оглеждайки се наоколо - стори ми се, че съм отново в „Самотния Том“ (отвратителен бедняшки квартал, в който е живял – Вл. Н.). Тук никой ли няма освен вас, г-н Удкот? (обърнете внимание на многозначителното изкривяване на фамилното име на лекаря: Woodcot – дървен дом, тоест ковчег – Вл. Н.).
- Никой.
- И не са ме върнали в „Самотния Том“? Не са ли, сър?
- Не са.
Джо затваря очи и мърмори:
- Много ви благодаря.
Алън се взира в него за няколко мига, след това, като приближава устните си до ухото му, каза тихо, но отчетливо:
- Джо, не знаеш ли нито една молитва?
- Никога не съм знаел нищо, сър.
- Нито една кратка молитва?
- Не, сър. Нито една. <...> Ние никога не знаехме нищо. <...>
След като заспива за кратко или се унася, Джо се опитва да скочи внезапно от леглото.
- Спри, Джо! Къде отиваш?
- Време е да отида на гробището, сър - отговаря момчето, втренчвайки безумните си очи в Алън.
- Легни и ми обясни. На какво гробище, Джо?
- Където го заровиха, този, който беше толкова добър, много добър, жалеше ме. Ще отида на онова гробище, сър - време е - и ще помоля да ме положат до него. Трябва да отида там - нека ме заровят. <...>
- Ще успееш, Джо. Ще успееш. <...>
- Благодаря ви, сър. Благодаря ви. Ще трябва да се вземе ключът от вратата, за да ме вкарат вътре, иначе тя е заключена ден и нощ. Там има и едно стъпало, изметох го с метлата... Ето, съвсем се стъмни, сър. А ще стане ли светло?
- Скоро ще стане светло, Джо.
Скоро. „Каруцата“ се разпада на части и много скоро ще дойде краят на нейния труден път.
- Джо, бедното ми момче!
- Въпреки че е тъмно, аз ви чувам, сър… само че опипвам… опипвам… дайте ми ръката си.
- Джо, можеш ли да повториш това, което ще кажа?
- Ще повторя всичко, което кажете, сър - зная, че е добро нещо.
- Татко наш...
- Татко наш!... Да, това е много добра дума, господине. (Татко - дума, която той никога не е имал възможност да произнесе. - Вл. Н.)
- Който си на небето...
- Който си на небето... ще светне ли скоро, сър?
- Много скоро. Да се свети твоето име...
- Да се свети... твоето...”
А сега се вслушайте в камбанния звън на реториката на Карлайл: „Светлина заблестя по тъмния, мрачен път. Умря!
Умря, ваше величество. Умря, милорди и господа. Умря, преподобни и непреподобни служители на всички култове. Умря, хора; а нали небето ви е дало състрадание. И така всеки ден около нас умира някой“.
Това не е урок по стил, а по съпреживяване.
(Следва)
Абонамент за:
Публикации (Atom)