„Тик-так“ с Павел Николов: Зануляване... (Путин, Терешкова, една частушка и два вица)

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА – НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА

След тържественото си влизане Исус, според Марк, отива в Храма и изгонва от него търговците.

„Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби. И не разреши на никого да пренася свои неща през храма. След това започна да учи хората, като им говореше: Писано е: „Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи», а вие сте го превърнали в свърталище на разбойници“. (Марк, 11:15–17).

Марк, който систематично омаловажава насилствените действия на Исус, представя нещата така, че все едно става дума за художествен хепънинг. Според неговото изображение изгонването на сарафите от Храма е нещо като пърформанса на художника Павленский, който си зашива самотно устата или подпалва вратата на ФСБ.

Но в присъствието на тълпа фанатици такъв пърформанс се нарича погром, ако не и метеж.

Когато Исус преобръща масите, къде е била същата тази тълпа, която го приветствала със страшния вик: „Осанна“? Нима всичките тези хора, които са викали: „Освободи ни, Царю на Израил“, са си отишли по домовете? Нима между тях не са били тези ветерани, които са си набавяли прехрана с Исус в пустинята по начина, който Марк нарича чудо, а Сосиан Йерокъл - latrocinium?

Колко глави са били пукнати при тази пречистваща акция? Колко пари са се изгубили в суматохата? Колко отнети от нечестивите търговци животни са се озовали на празничната трапеза на победителите и какво количество монети са преминали в джобовете на последователите на Исус? По какво тази акция се отличавала от болшевишката експроприация?

И какво означава изречението, че Исус не разрешавал „на никого да пренася свои неща през храма“? Ерусалимският храм бил едно от най-грандиозните съоръжения в тогавашния свят. Също като римския форум той представлявал не само здание и площад, а цял гигантски комплекс от помещения, притвори, галерии и дворове.

Най-големият от тях бил Дворът на езичниците, където между другото се намирали сарафските магазинчета и пазарът. Наричал се Двор на езичниците именно защото там имали достъп езичниците - неизбежно за град, който бил един от най-големите търговски центрове в римския мултикултурен свят.

Храмът имал две гигантски стени – външна и вътрешна, и множество различни дворове. Само вътрешната стена имала девет врати. Само южната галерия на Храма имала четири редици колони, делящи пространството ѝ на три зали. Общата площ на делия комплекс била 14,4 хектара. За сравнение: това е малко над половината площад на Московския Кремъл.

Как един-единствен човек е могъл „да не разреши“ някой да пренесе през този гигантски комплекс от здания каквото и да е „свое нещо“? Колко бойци са му трябвали, за да заварди всичките врати, изходи, портици, дворове и галерии? Колко подразделения са били необходими, за да се охранява Свещеническия двор, и колко, за да се контролира Вратата на Никанор? Колко души са пазели Двора на Израил, а колко са били наредени край Хейхал?

Всеки командир на специализирано подразделение ще ви каже, че контролирането на такъв огромен и гъмжащ от хора комплекс не може да стане с по-малко от няколко хиляди души.

И къде е била по това време охраната на храма?

Храмът бил не просто център на целия религиозен живот на евреите – той бил и крепост, и банков трезор. Той бил защитен не по-зле от форт Нокс.

Сред левитите имало специално наследствено подразделение, чиято единствена задача била да охранява Храма. Още в средата на V в. пр. н. е. то се състояло от двадесет и четири отряда под общата команда на четирима командири (1 Летописи, 26:12–19).

Внушителна храмова стража стояла по входовете на външните и вътрешните дворове; нощно време територията на Храма се обхождала от стражи. На двадесет и един поста караулели левити, а на три – свещеници, което би трябвало да се очаква от учреждение, притежаващо най-големия златен запас в Близкия Изток – както във вид на свещени дарове, така и във вид оставени за съхранение депозити на частни лица [1].

Само затварянето през нощта на всичките десет храмови врати изисквало услугите на двеста души [2].

Началникът на храмовата стража разполагал с такива сериозни сили, че изпълняващият тази длъжност Елеазар бен Анания станал един от ръководителите на въстанието в Ерусалим през 66 година. С повереното му подразделение той не само разбил римляните, но и успял да унищожи главния си съперник, зилотския Месия Менахем.

Къде са се дянали всичките тези елитни части, когато Исус обръщал масите на сарафите, иначе казано на езика на днешните реалии – ограбвал банковата каса? Нима са застинали в бездействие? А ако не – колко привърженици са му били необходими на Исус, за да неутрализира охраната? И с какво са били въоръжени тези привърженици?

Но може би храмовата стража просто не съчувствала на тези налепили се по храма сарафи, аферисти и търговци? Може би тя наблюдавала с възторг как учениците на Исус разпердушинват омразните търгаши?

Тогава нека да направим малко отстъпление и да поясним какви именно сарафи са се намирали в Двора на езичниците, какво са обменяли и защо са правели това.

БЕЛЕЖКИ

1. За функционирането на Храма като финансов център виж: Neill Q. Hamilton. Temple Cleansing and Temple Bank, Journal of Biblical Literature Vol. 83, No. 4 (Dec., 1964), p. 365–372; Marthy E. Stevens. Temples, Tithes and Taxes, Peabody: Hendrikson, 2006, p. 136–144; Lee I. Levine. Jerusalem: Portrait of the City in the Second Temple Period, Philadelphia, 2002, p. 236–237; виж също главите, посветени на Храма, у класическия, но все още актуалния Emil Schürer. A History of the Jewish People in the Time of Jesus Christ, T &T Clark, 1890.

2. Иосиф Флавий. Против Апиона, 9, 112.

(Следва)

Писма до Васил Левски – 1

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

279

Филип Тотю до Левски

(по-точно – относно Левски, писмото е до Д. Хр. Попов – бел. П. Н.)

20 февруари, 1871, Одеса

Приятелю! [1]

Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли.

Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях?

Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши...

Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са.

За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности.

Кой казва, че емигрантите се гордеят и не искат да имат споразумения с тях, това е чиста измислица, лъжа, защото ти сам барем си в Балкана бил, до колко хиляди дойдоха да ни помагат и ние не ги приехме?

За Левски напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си, според както се научаваш от доволно верни кореспонденции към къде Левски повече действа. За всичко гореказано извести ми истината.

С друго писмо ще се споразумеем братски.

Филип Тотю войвода

Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава „полезност, поставяне в реда на нещата“ – бел. П. Н.), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона.

Същия

Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

Същия

„Из миналото“ - под редакцията

на П. С. Кършовски, кн. I, № 3, стр. 23

БЕЛЕЖКИ

1. Чрез Данаил Хр. Попов в Т. Мъгуреле

Нобелови лауреати – 1964 година – Физика – Николай Басов

Николай Генадиевич Басов

14 декeмври 1922 г. – 1 юли 2001 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Александр Прохоров и Чарлз Таунс)

(За фундаменталната му работа в областта на квантовата електроника, довела до изграждането на осцилатори и усилватели, базирани на принципа мазер-лазер.)

Руският физик Николай Генадиевич Басов е роден в село (днес град) Усмин, близо до Воранеж, в семейството на Генадий Фьодорович Басов и Зинаида Андреевна Молчанова. Баща му, професор във Воронежкия институт по горско стопанство, е специалист по влиянието на горските насаждения върху подземните води и повърхностния дренаж. Като завършва училище през 1941 г., младият Басов отива да служи в Съветската армия. По време на Втората световна война се подготвя за асистент-лекар в Куйбишевската военно-медицинска академия и е изпратен на Украинския фронт.

След демобилизирането си през 18945 г. Басов учи теоретична и експериментална физика в Московския инженерно-физически институт. През 1948 г., две години преди завършването на института, започва да работи като лаборант във Физическия институт „П. Н. Лебедев“ към Академията на науките на СССР в Москва. Когато получава диплома, продължава да учи под ръководството на М. А. Леонтович и Александр Прохоров и защитава кандидатска дисертация (аналогична на магистърска) през 1853 г. Три години по-късно става доктор на физико-математическите науки, като защитава дисертация, посветена на теоретичните и експерименталните изследвания на молекулярния генератор, в който като активна среда се използва амоняк.

Основният принцип, лежащ в основата на молекулярния генератор (известен днес като мазер, по началните букви на английското словосъчетание, означаващо микровълново усилване с помощта на стимулирано излъчване), е разяснен за първи път от Алберт Айнщайн през 1917 г. Изследвайки взаимодействието между електромагнитното излъчване и група молекули в затворено пространство, Айнщайн извежда уравнение с три члена, съдържащи нещо неочаквано. Те описват поглъщането и излъчването от страна на молекулите. Специалистите по квантова механика доказват, че електромагнитното излъчване се състои от дискретни единици енергия, наречени фотони, и че енергията на всеки фотон е пропорционална на честотата на излъчване. Също така енергията на атомите и молекулите, свързана с конфигурацията и движението на техните електрони, е ограничена от някои дискретни значения, или енергетични равнища. Множество енергетични равнища са индивидуални за конкретния атом или молекула. Фотоните, чиято енергия е равна на разликата между две енергетични равнища, могат да се поглъщат и тогава атомът или молекулата преминават от по-ниско на по-високо енергетично равнище. Известно време след това те пак се връщат спонтанно на по-ниско равнище (не е задължително да е това, от което са стартирали) и отделят енергия, равна на разликата между предишното и новото равнище, във вид на фотон излъчване.

Първите два члена в уравнението на Айнщайн са свързани с вече известните процеси на поглъщане и спонтанно излъчване. Третият член, открит от Айнщайн, е свързан с неизвестно до това време излъчване. Това е преход от по-високо на по-ниско енергетично равнище, предизвикан от наличието на излъчване с подходяща честота, чиито фотони имат енергия, равна на разликата между двете равнища. Понеже въпросното излъчване не става спонтанно, а се предизвиква от специални обстоятелства, то е наречено стимулирано (индуцирано) излъчване. Макар че това е интересно явление, ползата от него не е очевидна. Физическият закон, формулиран от австрийския физик Лудвиг Болцман, доказва, че в състояние на равновесие по-високите енергетични равнища са заети от по-малък брой електрони отколкото по-ниските. Затова при индуцираното излъчване участват относително малко атоми.

Басов измисля начин как да използва индуцираното излъчване, за да усили постъпващото излъчване и да създаде молекулярен генератор. За да постигне това, му се налага да получи състояние на веществото, което се характеризира с инверсна наситеност на енергетичните равнища, увеличавайки броя на възбудените молекули спрямо броя на молекулите, намиращи се в основно състояние. Това той успява да постигне с помощта на отделяне на възбудените молекули, използвайки за целта нееднородни електрически и магнитни полета. Ако след това се облъчи веществото с излъчване в необходимата честота, чиито фотони притежават енергия, равна на разликата между възбуденото и основното състояние на молекулите, възниква индивидуално излъчване със същата честота, усилващо подавания сигнал. След това Басов успява да създаде генератор, насочвайки част от излъчваната енергия, за да възбуди повече молекули и да получи още по-голяма активация на излъчването. Полученият прибор е не само усилвател, но и генератор на излъчване с честота, точно определен от енергетичните равнища на молекулите.

На Всесъюзната конференция по радиоспектроскопия през май 1952 г. Басов и Прохоров предлагат конструкция на молекулярен генератор, основаващ се на инверсна наситеност, но не публикуват идеята до 1954 г. На следващата година те поместват бележка за „метода на трите равнища“. Според тази схема, ако атомите бъдат приведени от основно състояние на най-високото от три енергетични равнища, на междинното равнище ще се окажат по-голям брой молекули, отколкото на по-ниското, и може да се получи индивидуално излъчване с честота, съответстваща на разликите между енергиите на двете по-ниски равнища.

Американският физик Чарлз Х. Таунс, работейки самостоятелно в същото направление в Колумбийския университет, създава през 1953 г. работещ мазер (той и колегите му измислят този термин), десет години преди Басов и Прохоров да публикуват своя първи труд за молекулярните генератори. Таунс използва резонансна кухина, запълнена с възбудени молекули на амоняк, и постига невероятно усилване на микровълните с честота 24000 мегахерца. През 1960 г. американският физик Теодор Майман, работейки в компанията „Хюз ейркрафт“, построява прибор, основан на принципа за трите равнища, който усилва и генерира червена светлина. За резонансна кухина Мейман използва дълъг кристал на синтетичен рубин с огледални краища; възбуждащото излъчване се получава при разряди в заобикаляща рубина тръбичка, запълнена с ксенон (аналогична на неоновата тръба). Приборът на Майман става известен като лазер – название, образувано от началните букви на английското словосъчетание, означаващо светлинно усилване с помощта на индуцирано излъчване.

Басов пише сам и в съавторство няколкостотин статии за мазерите и лазерите. Неговите трудове за лазерите излизат към 1957 г., когато започва с колегите си тяхната разработка и конструиране. Той разработва самостоятелно много видове лазери, основаващи се на кристали, полупроводници, газове, различни комбинации от химични елементи, а също така многоканални и мощни краткоимпулсни лазери. Освен това Басов демонстрира първи действието на лазер в ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Заедно със своите фундаментални изследвания за инверсната наситеност в полупроводниците и за преходните процеси в различните молекулярни системи той обръща съществено внимание и на практическото приложение на лазерите, особено на възможностите за тяхното използване при термоядрения синтез.

От 1958 до 1972 г. Басов е заместник-директор в института „П. Н. Лебедев“, а от 1973 до 1989 г. е негов директор. В института той ръководи лабораторията по радиофизика от момента на нейното основаване през 1963 г. От тази година той е също и професор в Московския инженерно-физически институт.

През 1950 г. Басов се жени за Ксения Тихоновна Назарова, семейството има двама сина.

Освен с Нобелова награда Басов е удостоен два пъти със званието Герой на социалистическия труд (1969 и 1982 г.), награден е и със златния медал на Чехословашката академия на науките (1975 г.). Той е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1962 г.), за действителен член (1966 г.) и за член на Президиума на Академията (1967 г.). Член е на много други академии на науките, сред които академиите на Полша, Чехословакия, България и Франция; член е също така на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“, на Шведската кралска академия на инженерните науки и на Американското оптично дружество. Басов е заместник-председател на изпълнителния съвет на Световната федерация на научните работници и на Световния съвет на мира, както и главен редактор на научно-популярните списания „Природа“ и „Квант“. Избран е за член на Върховния съвет през 1974 г., член е на неговия Президиум през 1982 г.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Мартин Фробишър – пират, полярен изследовател и адмирал

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Търсене на злато, при това в Арктика, търговия с роби в Африка, пиратство в Атлантика и сражения с испанците в Ла Манша – такава е бурната биография на знаменития корсар.

От четиринадесетгодишен Мартин Фробишър вече браздял морето. Първото му плаване било с експедиция на роботърговци до Гвинея, финансирана от чичо му. След една година младият Мартин демонстрирал за първи път страстта си към авантюрите: когато негърският вожд, от когото англичаните купували роби, поискал заложник, юнгата Фробишър изразил доброволно готовността си да стане пленник. При африканците живял девет месеца, а след това попаднал в лапите на португалците. Успял да избяга от този плен и се върнал в Англия. Скоро възмъжалият Фробишър вече командвал пиратски кораб, който се движел по европейското крайбрежие. През 1564 година ограбил кораб, возещ скъпоценни гоблени, изработени по специална поръчка на испанския крал. Филип II бил толкова поразен от невижданата наглост, че се опитал да покани Мартин на служба при себе си. Англичанинът не се съгласил и скоро се озовал за пиратство в лондонски затвор. След няколко месеца го напуснал с кралски патент в ръцете: помилвала го Елизабет I. Сега вече Мартин грабел кораби на законни основания като корсар на Нейно величество.

Корсарството пълнело стабилно джобовете на Фробишър, но не удовлетворявало страстта му към приключенията. През 1574 г. той решил да открие северозападен път, иначе казано – да премине през ледовете на север от Америка до Тихия океан и да стигне до бреговете на Япония и Китай. Арктика не отстъпила под напора на корсара, но той донесъл оттам камъни, събрани по северния бряг, в които учените открили златни жилки. Нова експедиция Фробишър организирал вече за търсене на скъпоценния метал. Оказало се наистина, че златото се намира в арктическите камъни в микроскопични дози, и Мартин се върнал към корсарския занаят. През 1588 г., когато Испания изпратила срещу Англия Великата армада, той бил един от командирите на флота, който я победил. С адмиралски чин Фробишър продължил да граби испанските галеони, връщащи се от американските колонии, и загинал през 1593 година, защитавайки френския Брест от същите тези испанци.

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

Исус изпраща апостолите да вербуват нови привърженици по градовете на Галилея и им обещава, че всички градове, които не приемат учениците, с идването на Божието царство ще бъдат унищожени. „По-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град“ (Мк. 6:11).

Учениците му приемат това указание доста сериозно. Минавайки по пътя си за Ерусалим през едно самарянско село, в което не се отнасят гостоприемно с Исус, те искат да унищожат селото: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?“ (Лука, 9:54). На това Исус отговаря, че е дошъл „не да погубва души, а да спасява“ (Лука, 9:56).

Зрелището с пророка на любовта, който е толкова милосърден, че дори не иска да унищожи селото за това, че не го е приело гостоприемно, прави смесено впечатление, защото след няколко дена, при влизането си в Ерусалим, когато е посрещнат от тълпа народ и силата явно се оказва на негова страна, Исус командва: „А ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и ги посечете пред мене“ (Лука, 19:27).

В Ерусалим Исус влязъл на магаре, както пишело в книгата на пророк Захария (Захария, 9:9). Преди влизането си Исус наредил на апостолите да отидат в близкото село и като намерят там едно вързано младо магаре, да го отвържат и да му го доведат. Разбира се, жителите на селото не били много доволни, когато някакви непознати личности решили да реквизират пред очите им тяхното магаре. Но апостолите отвърнали, че магарето е потребно на Господа, „и те ги пуснали“ (Марк, 11:6).

Историята с реквизирането на магарето е доста интересна. Да вземеш магаре пред очите на всички не било тогава по-лесно от това да откраднеш днес пред очите на собственика му луксозен джип и тази история предполага едно от две неща. Или имаме пред себе си обширна комунистическа мрежа от конспиративни клетки: разбира се, че който и да е член на всяка община, подобна на тази, която е описана в „Серех а яхад“, би предоставил веднага всякакво магаре на разположение на Месията, или магарето е било обобществено в рамките на революционната съзнателност, така, както ще постъпват по-късно сикариите и зилотите.

Така или иначе, влизането на Исус в Ерусалим на реквизирано за революционната необходимост магаре се превръща в триумфално шествие. Хората постилат пред него одеждите си и палмови клонки и викат: “Осанна! Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!“ (Марк, 11:9).

Думата, транслитерирана от Марк като „Осанна“, може да има няколко значения, но най-очевидното от тях е арамейското простонародно значение „Освободи ни“ [1]. С други думи, народът викал на Исус на арамейски „свобода или смърт“, което всъщност съответства напълно на известието на Йосиф Флавий, че „четвъртата секта“ „поставяла на първо място свободата“ и смятала, че Израил трябва да бъде ръководен непосредствено от Господ.

Откъде се взел този народ? Едно от най-очевидните предположения се състои в това, че тълпата, посрещнала Исус в Ерусалим, е обхващала хората, изведени от него в пустинята и възприели пропагандата на учениците му в Галилея.

Синоптичните Евангелия, написани над четиридесет години след екзекуцията на Исус на език, който той не говорел, се преструват, че идването му в Ерусалим е било нещо като туристическо пътуване на самотен проповедник.

В действителност Исус дошъл в Ерусалим по време на Пасхата. Пасхата за римските власти била най-опасното време. Тогава за празника в Храма се събирали тълпи селяни, бедняци, просяци, бандити и зилоти от цяла Палестина, населението на града се раздували до няколко милиона души и заредената религиозна атмосфера правела сблъсъците на тълпата с мразените от нея китим съвсем неизбежни.

Пасхата била идеално време няколко стотици или даже хиляди привърженици на Месията Исус да влязат безпрепятствено и без да събуждат подозрение в Ерусалим и е лесно да предположим, че именно от тях се състояла тълпата, която посрещнала Исус – Царя на Израил.

Нещо повече! Ако се вярва на Евангелията, властите били добре осведомени кой е Исус. Според Лука юдеите съобщават на Пилат, че Исус „бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, започвайки от Галилея до тук“ (Лука, 23:5).

Първосвещеникът Каяфа също познава добре Исус. Той е сигурен, че проповедта на посланика на любовта и мира Исус ще се превърне в кърваво клане. „Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и ще дойдат римляните, и ще изтребят и мястото и народа ни“ (Йоан, 11:48).

Не по-малка осведоменост за Исус проявява и Ирод. Той „отдавна желаел да Го види, защото бил слушал много за Него“ (Лука, 23:8).

Но най-интересното място се намира у Йоан, който съобщава, че първосвещениците и фарисеите са издали заповед, „ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят“ (Йоан,11:55).

Работата е в това, че „заповедта“ (εντολή) в дадения случай не е била просто изразено на глас пожелание. Античната бюрокрация, също като днешната, нямала навика да се изразява неясно и в общи линии. Тази заповед за арест е била съвсем точно структурирана обява, която е включвала в себе си юридическа формулировка на вината на търсения, описвала е неговите черти и е предлагала награда. Тази заповед е била огласена по всички площади и Роберт Айслер не без основание предполага, че именно от нея Юда Искариот е могъл да разбере цената на бъдещото си възнаграждение [2].

Всичко това – викащата „осанна“ тълпа, заповедта за арест, съобщението, че Исус бунтува народа от Галилея до Ерусалим, отчаянието на Каяфа и неговите приближени, се съгласува зле с описанието на мирен и незначителен проповедник.

Ако си представим тази картина в детайли: фанатична тълпа, постилаща по пътя одежди и палмови клонки, викове „свобода“ и „да живее царят на Израил“, команда да се ловят и да се убиват враговете, прозвучала от самия Цар на Израел, трудно можем да се освободим от подозрението, че влизането на Месията Исус в града не е било съвсем мирно. „Тази удивителна публична процесия, която Исус не само търпял, но и старателно поощрявал, не е могла да има друга цел освен целта за земно царство“ - отбелязва още през XVIII в. Раймарус [3].

Или, ако използваме формулировката на Самуел Брендън, влизането на Исус в Ерусалим е било „на практика обявяване на въстание, пряко публично предизвикателство към властите, еврейските и римските“ [4].

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisler. Посоч. съч., p. 479.

2. Пак там, p. 456.

3. Hermann Samuel Reimarus. Указ. соч., p. 22.

4. S. G. F. Brendon. The Trial of Jesus of Nazareth, New York, 1968, p. 175.

(Следва)

Последната открита снимка на Васил Левски

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След като публикувах джобното бележниче на Левски в текстов и факсимилен вариант, сега продължавам със снимката на Васил Левски, открита и публикувана за първи път в края на по-миналата година. Приведеният текст е заимстван от сайта на Националния музей „Васил Левски“.

Павел Николов

Снимката беше открита в архив в Истанбул. На нея Апостола е сниман до кръста, седнал, в гражданско облекло. Вижда се и верижката на джобен часовник. Вероятно фотографията е правена през май-юни 1872 г. в Букурещ след Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Изглежда, че от тази, запечатана от фотографа, допоясна фигура на Левски е правен и малкият портрет в елипсата, по който досега се смята, че Апостола е издирван от турската полиция след обира в Арабаконашкия проход и направените разкрития за революционната организация.  Към края на юни Левски пише до Олимпи Панов, че очаква да му бъдат изпратени портретите чрез Данаил Попов, а в началото на август и до самия Попов, но явно до залавянето в Къкрина не успява да ги получи. Вероятно след смъртта му Данаил Попов дава тези портрети на Апостола в елипсата на Панайот Хитов, Кириак Цанков, изпраща и на Иван Драсов в Чехия, който прави множество репродукции и ги изпраща на свои приятели в България.

Наличието именно на тази снимка в османския архив и други документи, свързани с разследването, а също и текстът, който е изписан на гърба – описание на Васил Левски, може би ще покаже, че това е била снимката – Левски до пояс, с която е разполагала турската власт и е размножила и разпратила в много на брой екземпляри, за да бъде издирван. Можем само да гадаем как откритата фотография на Апостола е попаднала в ръцете на османските власти.

Текстът на гърба на снимката е много сходен с описанието, което Иван Фурнаджиев от Тетевенския комитет прави пред османските власти след извършения обир над турската поща в Арабаконашкия проход, на разпит от 26 октомври 1872 г.:  „със среден ръст, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва единият му зъб се показва малко навън, повдига леко устната си, очите му са големи и пъстри”.

„Снимка на Левски Васил Дякон, [родом] от Карлово и живущ в същия град. Тъй като единият зъб на горната челюст под мустака му стърчи навън, устната му е повдигната, с рижа брада, среден на ръст, със светло сини очи, на 25-26 години.“ – това е изписано на снимката на османотурски. Преводът на текста на български направи доц. Орлин Събев от Института по балканистика към БАН.

Сред другите открити документи, с които е видно, че е разполагала вече турската власт, са и оригинален Устав на БРЦК, окръжно писмо на БРЦК в Букурещ от 14 юни 1872 г., разписки за събрани суми. Две от тях са от Дервишоглу Мехмед Кърджалъ – псевдоним на частния революционен комитет в Тетевен. Това може да наведе на мисълта дали тези документи не са иззети именно от Тетевен, където е живеел и даскал Иван Фурнаджиев.

Каква точно информация съдържат  откритите документи на османотурски, ще бъде ясно след тяхното разчитане и превод.

Издирването на тези материали и снимката на Васил Левски, осъществено от уредника в музея Виктор Комбов, показва, че в архива в Истанбул има все още неоткрити и непроучени документи за съдебния процес срещу Апостола и комитетската организация.