Бутлетъри и ченгета. Вечната конфронтация на снимки от времето на Сухия режим

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ОТКРАДНАЛ И ПРЕПРАВИЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Когато чуя думата „бутлегър“, веднага си спомням един филм от старо време.

Филмът се казва „Булевардът на рома“ („Boulevard du Rhum“, 1971 г.) и е увенчан със знаменития дует Лино Вентура (Корнелиус ван Зелинга) и Бриджит Бардо (Линда Ларю).

Много симпатичен филм (може да го гледате с български субтитри ТУК), но не за него ми е сега думата, а ми е думата, че думата „бутлегър“ я чух и научих именно от тази киноинтерпретация на романа на Жак Пешерал.

По време на Сухия режим в Щатите бутлегъри наричат тези, които произвеждат, пренасят и продават алкохол – къде без знанието, къде със знанието, но със затваряне на очите и прибиране на пачки, от страна на властите.

Самата дума обаче има по-стар произход.

В края на деветнадесети век, пренасяйки нелегално алкохол в индианските резервати, контрабандистите криели плоските шишета, като ги напъхвали дълбоко в обувките си (по-скоро – във високите си ботуши).

Оттам – „бутлег“ (грубо преведено - „крача в обувка“), „бутлегър“.

Иначе от времето на Сухия режим са се запазили много снимки, на които виждаме от една страна бутлегърите и пиячите (в нелегални питейни заведения), а от друга – блюстителите на закона.

Едните си следват бизнеса (незаконен, ама бизнес) и забавленията, другите гледат да им развалят играта.

Във връзка със стогодишнината от началото на Сухия режим (16 януари 1920 г.) поставих във фейсбук профила си една покъртителна снимка – под зоркия поглед на полицията мъже изливат на улицата бъчва с пиене.

Тук тази снимка също я има, но заедно с нея има и още други.

Вижте ги и благодарете на „Отвратителните мъже“, които са се погрижили да сберат тази малка колекция.

„Лигея на Едгар Алън По“ – нито Лигея, нито Едгар По

Когато попаднах на филмовото заглавие „Edgar Allen Poe's Ligeia“, съвсем прясна продукция, от тази година, веднага ме обзе съмнение.

За да се захванеш да филмираш един готически монолог, какъвто е по форма разказът на Едгар По „Лигея“, или трябва да си много, ама много голям режисьор, или да си много, ама много самонадеян.

Впрочем, не съм сигурен, че и голям режисьор би се справел.

Защото във въпросния разказ на По просто няма нищо за филмиране и ако не е монотонността във филма „Лигея на Едгар По“ и прибавянето на крайно несериозни, но разтягащи сюжета, елементи, включващи някакъв си демон и някакъв си ангел (каквито в разказа няма, а във киноинтерпретацията даже водят към края псевдодраматичен двубой на живот и смърт), целият филмов напън би свършил вероятно за десет-петнадесет минути.

Предчувствайки може би накъде може да задуха вятърът, създателите на филма не са се осмелили да го озаглавят направо „Лигея“, а са му дали евфемистичното заглавие „Лигея на Едгар Алан По“, за да се измъкнат като мокра връв при евентуалната неприятната ситуация: това е, значи, по Едгар По, ама не е точно като у Едгар По.

О, не само, че не е като у Едгар По, ами Едгар По изобщо го няма!

Ако не се смята, разбира се, четенето на разказа зад кадър или декламирането му неубедително от двамата филмови герои.

Мрачната, сгъстена атмосфера на разказа на По се е размила в някакви бутафорни пантомими с участието на екранната Лигея и въпросният, споменат по-горе, демон (пантомимата явно трябва да представи желанието на демона да отведе героинята в царството на сенките, ама тя пък не ще, дърпа се).

Завръщането на мъртвата Лигея в тялото на лейди Ровена няма нищо общо със словесния „данс макабр“ на Едгар По, а е чиста проба треторазрядна филмова профанация: гротесковият ангел (несъществуващ, пак ще повторим, в разказа), който е победил зловредния демон, обещава на героя и възкръсналата му любима по-нататъшен живот в „чистилището на Данте“ (точно това казва от екрана крилатият идиот, честна дума!).

А Лигея?

Ето как я описва в разказа си Едгар По: „Тя беше висока на ръст, малко слабичка… Никога нито една девойка не би се сравнила с нея по красотата на лицето ѝ“.

А във филма Лигея, извинявам се, е дебела и грозна!

Да, тук веднага ще ме апострофирате, че филмовото произведение е различно произведение от литературния първоизточник и не е длъжно да го повтаря.

Разбира се, прави сте.

Но все пак става въпрос за филмиране на „Лигея“ от Едгар По, а не на „Поразяващата ръка“ от Карл Май...

Васил Левски – Сметки, бележки и други – 6

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, всичките негови писма, които успях да намеря, и протоколите от разпитите на трите следствени комисии, разследващи обира на пощата в прохода Арабаконак (третата комисия – Софийската – разпитва и заловения по-късно Васил Левски).

Сега продължавам с документите, събрани от Димитър Страшимирав във втората част на първия том на книгата му „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) - „Сметки, бележки и други от Васил Левски“.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5.

№146

Лист за сметка

Отделни пера по пътуването на Левски до Букурещ 1872 г.

2924:15 в Кара[велов] [1]

608: 22 за общи рабо[ти]

От харча

мои разноски - 182: 30 за облекло

от Великден до ян. 1 - 26: за пране

от Великден до ян. 1 - 204: за ядене плаща на Карав.

Плащам на Данаил - 540: за пушката

На изпаднал Патри.[от] - 96: от когото виждах голяма полза

В заем на наши: 10: 32

В заем на Пандур. [ски?] - 3: 20

Откакто минах Дунав за вапор и железница - 31,4

За квартира - 20,23 от като минах Дунав до Букурещ

Откакто минах Дунав до Букур. - 20, за ядене от 10 апр. до 16

От 11 апр. до юни/ли 1 - 364, питие и каруцарски разноски за нужди

------------------------------

5031,10 сума

Мои - 182,30 - разноски за две ризи горни и две долни, два чифта бели гащи, четири чифта чорапи, ботуши

------------------------------

5214,1

Н. Б. II. А., п. 60, № 8108

1. Писано в печатницата на Каравелов, на гърба на един печатарски лист (коректура на шпалата), върху чието лице стои ръкописният текст на Устава на ЦР комитет с окончателни поправки от ръката на Л. Каравелов, върху ръкопис, още неустановен чий може да бъде. Под сметката стои ключ в цифри - шифър от ръката на Левски.

№ 147

Шифър

Азбука с цифри в низходящ ред
 

99 – а, 98 - б, 97 - в, 96 - г, 95 - д, 94 - е, 93 - ж, 92 - з, 91 - и

90 - к, 89 - л, 88 - м, 87 - н, 86 - о, 85 - п, 84 - р, 83 - с, 82 - т

81 – , 80 - ф, 79 - х, 78 - ц, 77 - ч, 76 - ш, 75 - щ, 74 - ъ, 73 - ь

72 - ѣ, 71 - ю, 70 - я, 69 - = [1]

Н. Б. II. А., п. 60, № 8108

1. Писан на гърба на листа, на който стои ръкописът на Устава (вж. бел. към №146). Азбуката е ключът на цифрения шифър, с който Левски си е служил.

№ 148

Шифър и лозинка [1]

Специално за Влашко

Писмено с цифри от — 3/а [2]

Лозинка

Т[урно] Мъг[уреле]

Т. и А. С.

Отзив

Бог напред.

Трите букви означават: ти и аз сме същите.

Н. Б. II. А., п. 60, № 8092.

Арх. т. I, № 8, стр. 32

1. Ситна записчица.

2. Ключ за цифрена азбука, като се започне от 3 - а, 4 - б, 5 - в, и пр.

№ 149

Разписка за изтеглена сума

Взети пари от касиера на ЦК в Букурещ

Бае Каравелов!

Приемам от бай Ценов гр. вехти 590, или петстотин и деветдесет.

В. Левски

Букурещ, 1872,16 юни

Н. Б. II. А., п. 55, № 7320.

Арх. Д. Ценович

№150

Лист за сметки

Комитетски постъпления.

Чрез В. Йонков

110

105

105

105

105

---

535

Общи

1152

722:35

122:20

77:

126:

105:

189:

369:

48:

93:

105:

297:

551:

1180:

463:

210:

210:

210:

210:

1630:20

-------

8043:30

Частни

105

525

105

105

105

210

270

525

630

210

105

210

100

100

100

100

50

----

54

100

210

210

105

315

105

210

105

105

157:20

400

300

182

91

210

432

525

525

525

525

525

------

9576:20

От разписни билети

6306

Всичко

24456:15 давам билети [1]

1872, от 25 януари до 1 юли

Приемам в билети и направо на мен донесени. [2]

Н. Б. II. А., п. 60, № 8125

1. Горната част на листчето хартия, откъдето идва тази сметка, е скъсана през последните два реда, в които се чете написаното с ръката на Левски: „...Данаил, че аз съм бил шарлатанин.“ Това е във връзка с преписката между Дан. Хр. Попов от Т. Мъгуреле и брат му Анастас от Плевен, който клеветял Левски. Относително цифрите върху листа трябва да се предположи, че Апостолът е проверявал сметките по всички квитанции, които е издавал срещу получени суми.

2. Тази бележка стои на обратната страница на листа.

№151

Сметка през време пребиваването на Левски във Влашко

I.

Общи и лични разноски

540 – пушка, която се пълни отзад, без куршуми.

774 – пушка, която се пълни отзад, с куршуми 100 и раковитей [?]

124 – пушка белгийска с един огън: с байонет.

434 – сабя

540 – два далекогледа

62 – компас

66:28 – цианкалий [1]и писалка

463:22 – за закона бели книги и червени корици, фигурите [2] и книга за билети

256: – за вехтия и новия печат 

44: – на две жени за пренасяне на нещата

96: – за военни правила сръбски

9: – за изтриване пушка, която опитвах и не я купих

33: – книги за окръжни писма и книги за ЦК

1480: – за букви за печатницата, с които ще се печатат само наши работи.

652: – за вестници Сво. [„Свобода“]

18: – копие мастило [3]

175: – мои за ризи, бели гащи, ботуши и вратовръзка

10:5 – мои за изкърпване обувките ми

96: – мои за балтон

60:5 – за вапор

65: – за каруци от скелята до града и от града до скелята

27:4 – за железница

21: – ятак парасъ [4]

96: – на изпаднал родолюбец: който ни е подпомагал парично няколко пъти

10: – на друг народен, изпаднал

20:32 – милостиня външна

36: – за пране мои

––––––––––

6209:16 – сума, извън разноските за ядене

375 – за ядене от 1 апр. до 1 юли извън великденски разноски

84 – за три дни по Великден и в деня на Св. Кирил и Методий и още един за веселие, когато замина лясковският председател.

89 – извън всички разноски, дребни разноски и за почерпване с приятели.

–––––––––

6757:30

96 – за шев на [уни] формата

––––––––-

6853:30 – цялата сума, похарчена във Влашко от л. тур. 62 гр.  

1. Цианкалий (отрова). Както е известно, Левски носел отрова със себе си, запазена в специална муска, с цел да сложи бързо край на живота си в случай, че бъде хванат.

2. Хартия за отпечатване на устава. Последният е с червени корици oт дебела плътна хартия, на задната страна има изображение на бунтовник със сабя, стъпкал полумесец под крака си.

3. Копирно мастило.

4. За легло в хан или хотел.

II [1]

Отбелязани монети в харч и загубата от размяната им

Турски пари, похарчени във Влашко

турски

от л. тур. 104 гр. 11495:30

за 13, Лис. Своб. изваж. 1560

––––––––-

2935

влашки

6853:30

загубата по 1 гр. на лир., измежду които пари имаше и бели мид.[жета] и всяка мид.[жета] губи по двайсет пари

146:20

––––––––––

10082:10

Н. Б. II. А., п. 60, №8113

1. На гърба на листа.

(Следва)

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

От разказа на Йосиф Флавий, в този вид, в който съществува днес, се получава извънредно живото усещане за революционно брауново движение, обхванало Юдея. В това описание няма нито ред, нито йерархия. От описаната по-горе картина излиза, че пророците и разбойниците са се самозараждали в Юдея през I век точна така, както терористите в края на XIX в. са се самозараждали в Русия.

Но две обстоятелства противоречат на въпросното описание. Първо, това е тайнствената празнота по отношение на всичко, което засяга историята на „четвъртата секта“ до 36 г.

Въпреки че Йосиф обвинява именно „четвъртата секта“ за започването на „Юдейската война“, всичките сведения за развитието на тази секта до 36 година, иначе казано – през ключовите години на нейното формиране, не присъстват в неговите текстове.

И не просто не присъстват – на тяхното място, както ще видим, се намират зеещи смислови празнини.

Второто обстоятелство е името на пророка, хвърлен от стените на Храма през 52 година по заповед на първосвещеника Анания. Йосиф Флавий съобщава, че това е „Яков, брат на Исус, наречен Христос“ [1].

По-късните християни изобщо отричали, че Исус Христос е имал брат. Те твърдели, че Исус е роден от девственица. В „Деяния на апостолите“ – единствената канонична книга, описваща историята на общината след екзекутирането на Исус – не се споменава за никакъв брат на Христос.

Но Йосиф Флавий твърди, че такъв брат е имало, че е бил вярващ юдей (а иначе откъде накъде ще го съди съдът на Синедриона?) и че след неговата екзекуция започнала активацията на страшните сикарии, които откраднали сина на първосвещеника, осъдил на смърт Яков.

Нещо повече. Както вече казахме, според първоначалния текст на Йосиф Флавий, именно смъртта на Яков, брата на Исус, била причина за Юдейската война. Войната била възмездие (или мъст) за това убийство.

Но за да започнат сикариите отмъстителна война за убийството на Яков, той трябва да е бил техен вожд.

Получава се много странна, загадъчна картина.

Исус бил пророк на мира, любовта и доброто. Той бил неизвестен и неговата екзекуция минала безследно. Съвременниците му не знаели нищо за неговия живот.

Но брат му след неговата смърт в продължение на почти тридесет години ръководел кръвожадна, тоталитарна и могъща юдейска секта, чакаща завръщането на Господ Месия от рода на Давид, който бил унижен и оскърбен, но вече се намира на небесата над ангелите. Освен това, след разгрома на сектата в Юдейската война, римляните започнали да преследват рода на Давид, а фарисеите в Явне забранили на неговите представители да се смятат за Втора власт на Небето.

Или ние сме объркали нещо, или картината изобщо не се връзва.

Може би никакви две секти – войнствена и мирна – не е имало в Юдея по това време? Или, както го е формулирал превъзходно Робърт Айзенман, „в Палестина в края на I и началото на II век е имало само един вид месианизъм, а не два“ [2].

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 9, 1.

2. Eisenman. James, Brother of Jesus II, 2012, Introduction, i.

Щази – държавна сигурност на социалистическа Германия

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Специалната служба на Германската демократична република (ГДР) се смятала за една от най-ефективните в света, защото провеждала блестящи операции извън страната, а най-важното – осигурявала спокойствието вътре в нея. Хората я наричали „червеното гестапо“. Но сътрудниците ѝ се смятали за приемници на друга организация: те наричали себе си „чекисти“. .

Именно така - „ der Tschekist“. И се учели от съветските чекисти. Сътрудниците на Щази се следели помежду си, следели своите началници и почти всеки възрастен гражданин на ГДР. За четиридесет години работа те не само успели да достигнат равнището на КГБ и ЦРУ, но и по някои неща да ги надминат.

Щази и КГБ

Щази (съкращение от немската дума Staatssicherheit – държавна сигурност) – Министерството на държавната сигурност на ГДР – е създадена през 1950 г. От самото си начало структурата е замислена като „щит и меч“ на ГЕСП (Германската единна социалистическа партия). Не на народа, на държавата или на конституцията на ГДР, а именно на партията, чиято върхушка се състояла от Централния комитет на Политбюро, била подчинена Щази, представляваща по-скоро министерство на партийната сигурност. Разбира се, почти всички сътрудници на Щази също били партийни членове.

Емблема на Щази, „щит и меч“.

Вимпел на Щази, 1986 г.

Общата цел на работата била да се поддържа господството на ГЕСП в страната и поради това партията допускала в работата на „чекистите“ много разнообразни методи: източните германци били обучавани на тези методи от дружески съветници от СССР, помагащи (особено през първите няколко години) да бъде изградена специалната служба. А първият ръководител на Щази, немският комунист В. Цайсер, е сътрудничел през 1930-1930 година за съветското разузнаване. През 1953 г. в ГДР работели 2200 съветници от Министерството на държавната сигурност на СССР. След няколко години, когато Щази си стъпила на краката, броят им намалял до 32. И немските другари винаги изказвали своето уважение към съветските приятели: даже полкът за охрана на специалната служба носел името на Феликс Едмундович Дзержинский (основателя на ВЧК, болшевишката партийна специална служба). По-нататък в ГДР имало постоянно резиденти на съветската Държавна сигурност, те си сътрудничели с Щази и имали към Щази свои представителства (между другото КГБ следяло и съветските туристи в ГДР). В едно от тези представителства през 1985-1990 г. работел Владимир Путин.

Удостоверението за сътрудник на Щази, издадено на Владимир Путин.

Щази, която при основаването си през 1950 г. имала само около 2700 сътрудници, бързо укрепвала и нараствала. През октомври 1989 г. в специалната служба работели вече 91 хиляди души: на 160 граждани се падал по един сътрудник. За сравнение – по времето на Хитлер на един гестаповец се падали 2 хиляди граждани, в СССР на един сътрудник на КГБ се падали 600 граждани. Така Щази станала най-голямата специална служба в света.

Само около 10 хиляди „щазисти“ се занимавали с външно разузнаване и с участие в граничната охрана. Особено големи успехи службата постигнала в разузнаването си в Западна Германия – Германската федеративна република (ГФР). Там мрежата от осведомители и агенти на Щази достигнала връх от 38 хиляди души: свои хора имало и в средите на политическите дейци, и в западногерманските предприятия, и в бундесвера. Така бил завербуван Х. Тидге, ръководител на отдела за контраразузнаване срещу ГДР в специалните служби на ГФР. Грандиозен успех постигнал (и предизвикал голям скандал в ГФР) агентът на Щази Гюнтер Гийом. Отивайки на Запад като бежанец, за няколко години работа в ГСДП (Германската социалдемократическа партия) той успял да се внедри във върхушката на политическия елит в ГФР. През 1972 г. Гийом станал референт и близък помощник на канцлера на ГФР Вили Брант: „щазистът“ имал достъп до секретни документи и преговори и влияел непосредствено върху политиката на ГФР по отношение на ГДР и СССР. Успели да го разкрият едва през 1974 г. След няколко години Гийом се върнал в ГДР като герой.

Гюнтер Гийом и Вили Брант.

Контрол над населението

Но по-голямата част от служителите на Щази се борели не с чуждия противник, а с „враговете на народа“ вътре в страната. Именно заради репресиите по отношение на източните немци Щази получила своята репутация на една от най-зловещите световни специални служби. Броят на заетите в Щази нараснал значително през 70-те години, когато заради „политическото разведряване“ в студената война се засилили връзките със Запада, а поражението на социализма в икономическото съревнование с капитализма за жизненото равнище на гражданите ставало все по-очевидно. При тези условия борбата с различното политическо мислене придобила приоритетно значение и населението се препълнило с агенти. „Чекистите“ станали основен инструмент за удържане на властта на ГЕСП. Освен официалните сътрудници (91 хиляди) за Щази работели около два пъти повече така наречени „неофициални сътрудници“: агенти, осведомители, доносници на различни равнища.

Сътрудници на Щази, 80-те години.

Поне един сътрудник на Щази имало задължително във всяко промишлено предприятие (във всички малки населени места). Такъв можело да бъде някой обикновен работник, застанал зад струга и докладващ „където трябва“ за появата на опозиционни настроения. Щазисти имало във всички жилищни блокове (често осведомители ставали пенсионерите), в училищата (почти всички учители били завербувани), в университетите, в болниците и в другите учреждения. Вербували даже келнерите и камериерките в хотелите. Понякога осведомители се оказвали най-неочаквани хора, например Хенрих Финк, професор по теология и вицепрезидент на берлинския Хумболдски университет. Често един друг се шпионирали „приятели“ и членове на семействата. След падането на ГДР се изяснило, че Шази има досие за почти всеки възрастен гражданин на страната. „Маловажна информация няма“ – тези думи били популярна в специалната служба поговорка. „Чекистите“ се следели и помежду си: дори по възможност ги настанявали да живеят близо един до друг (например в Берлин, където се намирала централата на Щази, имало и жилища за сътрудниците).

Централният комплекс от здания на Щази в Берлин.

Сътрудниците на Щази били вербувани много лесно: избирали най-лоялните полицаи и членове на партията. Мнозина се решавали да сътрудничат на „червеното гестапо“ с желание, вярвайки искрено в делото на социализма или заради материалните привилегии. В условията на социалистическия дефицит сътрудниците имали преимущества – получавали по-големи жилища, леки коли без да чакат петнадесет години, продукти и промишлени стоки от Запада. Освен това те си присвоявали или си купували конфискувани вещи (от колетите, изпратени от ГФР). Част от конфискуваните вещи се продавали в берлинския квартал на Щази в магазин само за сътрудниците. Други хора се решавали да сътрудничат от страх или поради шантаж. Големият брой на сътрудниците давал възможност за почти тотално следене на хората. Всички колети и писма от чужбина се отваряли от Щази. А с подслушване на телефонните линии от ГФР се занимавали денонощно около 2 хиляди „щазисти“.

Отваряне на поща от сътрудничка на Щази.

За постоянното следене в ГДР знаели всички и във всички слоеве на обществото страхът от Щази бил огромен. Постъпвайки в университета, студентите веднага бивали предупреждавани от по-големите, че най-малко двама „шпицела“ (така наричали „чекистите“) има във всяка семинарна група и те съобщават за „неправилните изказвания“ и – обратното – за лоялните студенти, които могат да се окажат полезни. Всичко това предизвиквало взаимно недоверие и опасенията твоите приятели да се окажат сътрудници на „фирмата“ (Щази имала много названия, службата била наричана даже „банда прасета“).

Един популярен немски виц показва параноята на обществото, наложена от следенето: „В един бар мъж разговаря с другите посетители: „Знаете ли каква е разликата между тази бира и партията?“ – „Не, каква е?“ – „Бирата е течна, а партията излишна“ (игра на думи – „течен“ на немски е „флюсиг“, а „излишен“ – „юберфлюсиг“). Един от съседите се оказва осведомител на Щази и шегаджията е арестуван. След няколко години го освобождават и той се среща отново с доносника в бара. Доносникът казва: „Бих искал да се убедя, че затворът те е накарал да преразгледаш своите възгледи и си станал подобаващ социалистически човек. Кажи ми: „Каква е разликата между Ерих Хонекер (ръководителя на ГЕСП – бел. „Дилетант“) и козела?“ Мъжът отговаря (уплашено): „Неее-нее, не виждам никаква разлика!..“

Каталог с варианти за маскировка на неофициални сътрудници.

Щази използвала доста стандартни методи за потискане на тези, които мислят неподобаващо: арести и демонстративни процеси, изселване и затваряне на дисидентите, изтезаване на затворниците. За почти 40 години служба Щази инициирала не по-малко от 60 хиляди политически дела, повече от 40 хиляди завършили с различни по строгост присъди. Понякога немските „чекисти“ използвали и по-изискани начини за справяне с дисидентите (например, ако дисидентът е известен човек и обикновеният арест би предизвикал политически усложнения). Един от тези методи се наричал „разместване“. Докато дисидентът е на работа, агентите на Щази прониквали в жилището му и сменяли местата на вещите. Поставяли например на необичайни места запалките или чашите. И това се повтаряло всеки ден. Разбира се, влияели на положението на човека и в службата му, достигайки даже до уволнение. В резултат от това нещастният опозиционер започвал да чувства, че се побърква, че губи своето социално благополучие, и напускал политическата арена. В редица случаи „разместваните“ бивали вербувани и те ставали осведомители, донасящи за своето дисидентско обкръжение. В някои случаи „разместването“ завършвало със самоубийство.

Затворът на Щази в Берлин.

Освен с досиета, Шази разполагала и с „миризмотека“ на опозиционерите. В комплекса от здания на Щази в Берлин имало шкафове с хиляди буркани, в които се намирали парчета тъкани: части от облеклата на дисиденти или напоени с потта им проби. Начинът за събирането им е показан в немския игрален филм от 2006 година „Животът на другите“ (началната снимка е кадър от този филм – бел. П. Н.): поканеният за разговор в Щази е поставен на стол, на чиято облегалка има опъната тъкан, която след това се поставя в буркан. След това пробата може да помогне за проследяването на човека с помощта на овчарки. Сега тези буркани са изложени в Берлин.

Пробите с миризми.

Не може да се каже, че сътрудниците на Щази не са разбирали, че това, което вършат, не е от най-благородните неща. Мнозина след това се разкайвали, опитвали се да убедят себе си и другите, че са станали жертва на историческите обстоятелства. Например ръководителят на външното разузнаване Маркус Волф, издавал заповеди за похищения на хора и за увреждане на здравето им, написа, че е принуден да си задава въпроса „за собствената си отговорност и за собствената си вина за толкова жалкия край на изпълненото с надежди начинание“. Но подобно разбиране обикновено идва много късно. А докато ГДР била цяла, в работата си Щази не се спирала пред нищо: сътрудниците ѝ били учени на безпощадно отношение към „враговете на обществото“.

Надпис върху съветски танк: „Освободете ни още един път“.

Начело на службата стоял човек със съответното равнище на жестокост – Ерих Милке (ръководител на Щази от 1957 до 1989 г.), за когото пример бил Дзержинский. Бюстове и портрети на „железния Феликс“ красели кабинетите на Щази. Милке бил убеден сталинист и герой на СССР (награден за участие във френската съпротива по време на войната), имал три ордена „Ленин“, четири ордена „Червено знаме“ и други награди на СССР и ГДР. Но своята политическа кариера започнал не като герой, а като убиец. Милке участвал в убийството на двама немски полицаи и в опит за убийството на още един през 1931 г. по време на комунистическа демонстрация (наложило му се да избяга от Германия и се върнал едва след войната).

Ерих Милке през 1988 година.

Кабинетът на Ерих Милке, запазен във вида, в който го е напуснал.

Когато Щази няколко месеца след падането на Берлинската стена през 1989 г. беше разпусната, Милке беше привлечен под отговорност и през 1993 г. (когато беше на 86 години) беше осъден за убийството през 1931 г. След две години беше освободен предсрочно заради преклонната му възраст. И той, като останалите „щазисти“, заживя спокойно на територията на враждебната някога ГФР (Ерих Милке почина през 2000 г. на 92 години – бел. П. Н.).