Превод: Gemini 2.5 Pro Think
Редактор: Павел Николов
ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН
В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“
ДО ТУК
ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3
ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5
ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;
ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;
ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;
ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;
ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;
ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА
ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО
ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ
ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН
/ ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
/ ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ
„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС
ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ
Евангелията от Матей, Марк, Лука и Йоан не са единствените евангелия, създадени от ранните християни. Просто се случило така, че точно тези четири евангелия били включени в Новия завет. Любопитно е обаче, че авторът на едно от тях, Лука, казва, че имал „много“ предшественици, съставили разказ за това какво е говорил и вършил Исус (1:1). За нещастие, с изключение на Евангелието от Марк, всички ранни повествования са изгубени (макар че знаем поне за Q; знаем също така по нещо за източниците, които наричаме М и L, както и за източника на знаменията в четвъртото Евангелие и т. н.).
В допълнение към тези източници, които лежат в основата на евангелията от Новия завет, разполагаме с повече от четиридесет други евангелия, достигнали до наши дни (или напълно, или фрагментарно). Повечето от тях имат малка стойност за онзи, който иска да знае какво наистина е говорил и правил Исус. Обикновено това са сборници с легенди и са създадени по-късно – през II, III, IV век и още по-късно, през Средните векове. Четирите канонични евангелия са също така и най-ранните от запазените. Въпреки това е важно да признаем съществуването на по-късните евангелия, защото те показват, че християните не са преставали да размишляват върху значимостта на Исус и не са се въздържали от писането на повести за Неговия живот, дори след като книгите на Новия завет били вече завършени. Истории за Него продължавали да бъдат разказвани, променяни и измисляни в продължение на векове. Те продължават да бъдат измисляни дори и днес, както можете да видите, ако гледате която и да е от версиите, създадени в Холивуд.
Ние не сме в състояние да разгледаме всичките неканонични евангелия, но можем да поговорим за четири изключително важни. Тези евангелия се различават значително едно от друго (както и от евангелията на Новия завет): едното е „Евангелие с изречения“, в което има само поучения на Исус; има две „Евангелия за детството“, в които се разказва за раждането на Исус и за Неговите младини; и „Страсти Христови“ – алтернативен разказ за съда над Него, смъртта и възкресението.
Евангелие с изречения
Коптското евангелие от Тома е несъмнено най-значимото открито ново евангелие в съвременната епоха. То е намерено в хранилище близо до село Наг Хамади в Египет през 1945 г. (ще обсъдим това откритие по-долу). Нарича се Коптско евангелие от Тома, защото е написано на коптски – късна форма на древноегипетски език (както ще видим, има и друго евангелие от Тома и е важно те да не се бъркат едно с друго). Първоначално това Евангелие било написано на гръцки; следователно достигналият до нас коптски ръкопис е превод, направен по-късно.
Намереният ръкопис, който съдържа и други съчинения, е създаден в средата на IV в. Има обаче ясни свидетелства, че евангелието от Тома е написано първоначално много по-рано – вероятно в началото на II век. Така че то е създадено 30 или 40 години след Йоановото евангелие. Някои изследователи го датират дори към още по-ранен период – I век, по времето на новозаветните евангелия, но повечето учени не споделят това мнение.
Наричам това евангелие „Евангелие с изречения“, защото се състои само от изречения на Исус – общо 114 на брой. Тези изречения се намират извън повествователен контекст – всъщност няма никакво повествование (нито чудеса, нито конфликти, нито смърт, нито възкресение), а само едно изречение след друго, които обикновено се въвеждат просто с думите „Исус каза“, макар че понякога са разговор: учениците задават въпроси, а Исус отговаря. Що се отнася до литературния жанр, тази книга прилича повече на „Премъдрости на Соломон“, отколкото на Евангелие от Новия завет. Това е сборник с мъдри поучения, създаден, за да донесе светлина на онзи, който ги осъзнае.
Разбирането е първостепенно важно за автора на евангелието от Тома. Тази черта на изреченията е една от най-любопитните: авторът започва своето произведение със следните думи: „Това са тайните слова, които каза живият Исус и които записа Дидим Юда Тома. И той каза: Който намери тълкуванието на тези слова, няма да вкуси смърт“ (изречение първо). Каква е важността на интерпретацията на тези изречения? Тя е безкрайно важна: правилното им тълкуване е път към вечния живот. Според това Евангелие не смъртта и възкресението на Исус ще донесат спасение, а правилното разбиране на Неговите тайни слова.
Кой е създателят? Не знаем всъщност кой е написал книгата, но авторът твърди, че се казва Дидим Юда Тома. „Дидим“ означава на гръцки „близнак“; „Тома“ означава на арамейски „близнак“. Следователно Юда бил нечий брат близнак. В Новия завет е казано, че Исус имал брат Юда (Мк. 6:3). На отделни места, където се разпространила ранната църква, вярвали, че Юда е всъщност близнак на Исус; дори Негов еднояйчен близнак (вж. отклонението „Тома – братът близнак на Исус“). Кой би бил по-добре запознат с учението на Исус от Неговия брат близнак?
Много от изреченията на Исус, съдържащи се в това Евангелие, ще се сторят познати на всекиго, който знае синоптичните евангелия. В него четем за слепеца, който води слепец; за това, че „са блажени бедните“; притчата за синаповото зърно. Повече от половината изречения в евангелието от Тома могат да бъдат открити в каноничните евангелия. Други изречения изглеждат също познати, но са малко променени: „Нека онзи, който търси, не спира да търси, докато не намери, и когато намери, ще бъде потресен и ако е потресен, ще бъде удивен и ще царува над всичко“ (мисъл 2).
Но останалите изречения не приличат изобщо на новозаветните: „В този ден, когато бяхте едно, станахте две. Но когато станете две, какво ще направите?“ (изречение 11); „Когато отхвърлите срама си и свалите дрехите си, когато ги поставите на земята и ги стъпчите с краката си като деца, тогава ще видите Сина на Живият и не ще имате страх. “ (изречение 37); „Този, който е познал света, е намерил труп, и светът не е достоен за този, който е намерил труп“ (изречение 56); и най-краткото изречение в цялото Евангелие: „Бъдете минувачи“ (изречение 42).
|
ОТСТЪПЛЕНИЕ
Тома – братът близнак на Исус
Някои сирийски християни смятали, че Юда, братът на Исус, споменат у Марк (6:3), бил негов близнак. В този контекст името Юда Тома означава „Юда Близнака“. Тази идея предизвиква недоумение у повечето съвременни читатели. Ако ранните сирийски християни вярвали в уникалността на Исус, защото е роден от девица, как са могли да мислят едновременно с това, че е имал брат близнак? За съжаление, нито един от древните сирийски текстове, в които се споменава това вярване, не дава отговор на този въпрос. Вероятно бихме могли да научим все пак някои подробности, ако разгледаме други случаи в древната литература, при които се раждат близнаци, като единият е син на смъртен, а другият – на бог. Най-известната история води началото си от гръцката митология – митът за раждането на Херакъл (Херкулес) и неговия брат близнак, смъртния Ификъл. Тази история е преразказвана много пъти, а може би по най-забележителен начин в хумористичната пиеса „Амфитрион“, написана от римския драматург Плавт през II в. пр. н. е. Главната героиня, Алкмена, вече била бременна от съпруга си Амфитрион, преди да прекара една дълга нощ в обятията на царя на боговете Зевс. В резултат от това любовно свиждане тя заченала отново. В крайна сметка родила двама синове: Ификъл, човек, син на Амфитрион, и Херакъл, божествения син на Зевс. Може би древните сирийските християни са знаели подобни приказки и са мислили за възможността Исус и Юда да са близнаци, родени едновременно от една майка, като единият от тях е син на Бога, а другият – син на Йосиф?
|
Смисълът на тези изречения изобщо не е кристално ясен: ако беше такъв, нямаше да се наричат тайни! Но когато разглеждаме всички изречения заедно, може да съзрем определен смисъл. В това Евангелие светът, в който живеем, е изобразен като най-лошо място, сравнявано дори с труп. Човеците не бива да влагат усилия в живота тук. Някои хора не принадлежат наистина на този свят. Техните души са слезли от небесното царство и са се озовали затворени в материални тела. Кой иска да напусне своето тяло, подобно на затвор, като го остърже от душата си, за да се върне в своя небесен дом? Кой може да узнае начина да направи това чрез разбиране на тайното учение на Исус? Нищо друго в историята на Исус не е важно – нито Неговите чудеса, нито Неговото разпятие, нито Неговото възкресение. Той слязъл от висшето царство, за да предаде тайно учение, което може да доведе до спасение от света, подобен на труп, и от тялото, подобно на затвор. За автора Царството небесно не е някаква местност, която ще се появи тук, на земята. То е свободно съществуване, на което човек може да се наслади, като избяга от материалния свят и от тялото, което има. Последователите на Исус не трябва да живеят заради житейските наслади, призвани да ги привържат към тялото; те трябва да обръщат по-голямо внимание на вътрешния свят и да търсят освобождение чрез получаване на истински знания за това какви са всъщност – души от висшето царство, както е разяснено в тайното учение на Исус.
От момента на откриването на това евангелие учените си задавали въпроса дали някои от тези необичайни изречения произлизат от самия Исус, или напротив, са по-късни размишления върху значението на Исус, записани от Негови последователи, живели по-късно и на друго място. Трябва да признаем, че някои от изреченията може да са принадлежали на Исус – поне тези, които приличат на изреченията, включени в синоптичните евангелия. Но много от останалите изречения изглежда са били съставени от християни, които имали алтернативно разбиране за важността на Исус – не като разпънат Месия, а като такъв, който разкрил тайната истина, способна да донесе спасение.
(Следва)
