НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / ИКОНОМИКА / РОБЪРТ ЛУКАС

Робърт Лукас (Robert Lucas)

15 септември 1937 г. - 15 май 2023 г.

Икономика

(За разработването и прилагането на хипотезата за рационалните очаквания, като по този начин преобразява макроикономическия анализ и задълбочава разбирането за икономическата политика)

Робърт Емерсън Лукас Младши (1937–2023) е американски икономист, смятан за една от най-влиятелните фигури в макроикономиката през втората половина на 20-ти век. Той е централна фигура в развитието на новата класическа макроикономика и е най-известен с въвеждането на теорията за рационалните очаквания в макроикономическите модели.

Работата му фундаментално променя начина, по който икономистите мислят за икономическата политика, инфлацията, безработицата и бизнес циклите.

Основен принос: Хипотеза за рационалните очаквания

За да разберем революцията, която Лукас предизвиква, първо трябва да знаем каква е била доминиращата теория преди него.

Преди Лукас: Адаптивни очаквания

До 70-те години на XX век повечето икономически модели (предимно кейнсианския) са използвали хипотезата за адаптивните очаквания. Според нея хората формират очакванията си за бъдещето (например за инфлацията) единствено на базата на миналия опит.

Пример: Ако инфлацията миналата година е била 3%, хората ще очакват тя да бъде около 3% и през тази година. Те "адаптират" очакванията си бавно, след като видят новите данни.

Революцията на Лукас: Рационални очаквания

Лукас твърди, че този подход е твърде наивен. Той предлага хипотезата за рационалните очаквания, според която хората са интелигентни, мислещи същества, които използват цялата налична информация, за да формират своите очаквания, а не само миналите стойности.

Какво включва "цялата налична информация"?

♦ Минали данни (както при адаптивните очаквания).

♦ Настоящи икономически условия.

♦ Обявените бъдещи политики на правителството и централната банка.

Пример: Ако инфлацията е била 3%, но правителството обяви мащабна програма за разходи, която вероятно ще "напечата" пари, хората няма да очакват 3% инфлация. Те ще предвидят, че новата политика ще доведе до по-висока инфлация (например 6%) и ще действат съобразно това очакване още днес – ще искат по-високи заплати, ще инвестират в активи, които ги предпазват от инфлация и т.н.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ РАЦИОНАЛНИТЕ ОЧАКВАНИЯ

Тази на пръв поглед проста идея има три огромни последствия за икономическата наука и политика.

1. Критиката на Лукас (The Lucas Critique)

Това е може би най-известният му принос. Критиката на Лукас гласи: "Наивно е да се опитваме да предвидим ефектите от промяна в икономическата политика изцяло на базата на исторически данни и връзки, наблюдавани в миналото. Когато политиката се промени, очакванията на хората също се променят, а това променя и тяхното поведение. В резултат на това старите исторически връзки се разпадат."

♦ Класическият пример е Кривата на Филипс. В миналото е съществувала стабилна обратна връзка: когато безработицата е ниска, инфлацията е висока, и обратно. Някои правителства са вярвали, че могат да "купят" по-ниска безработица, като приемат малко по-висока инфлация.

♦ Критиката на Лукас показва защо това е грешно: Ако едно правителство постоянно се опитва да стимулира икономиката, за да намали безработицата, хората ще започнат да очакват по-висока инфлация. Те ще поискат по-високи заплати, за да компенсират, и ефектът върху безработицата ще изчезне. В крайна сметка икономиката ще остане със същата безработица, но с много по-висока инфлация. Точно това се случва през 70-те години (т. нар. стагфлация), което доказва правотата на Лукас.

2. Твърдението за неефективност на политиката (Policy-Ineffectiveness Proposition)

Това е логично продължение на критиката. Според Лукас, ако една икономическа политика е систематична и предвидима, тя ще бъде неефективна за повлияване на реални променливи като производството и безработицата.

♦ Защо? Защото рационалните агенти (хора, фирми) ще я предвидят, ще я включат в очакванията си и ще променят поведението си така, че да неутрализират ефекта ѝ.

♦ Важно уточнение: Това не означава, че не работи  никаква политика. Неочакваните, шокови политики все още могат да имат реален ефект в краткосрочен план. Но систематичният опит за "фина настройка" на икономиката в стил Кейнс е обречен на провал.

3. Нуждата от микрооснови (Microfoundations)

Лукас настоява, че макроикономическите модели трябва да бъдат изградени върху солидни микроикономически основи. Това означава, че моделите на цялата икономика (макро) трябва да започват с ясно описание на поведението на отделните индивиди и фирми (микро) – как те взимат решения, оптимизират и формират очаквания. Това прави моделите по-здрави и надеждни, особено при анализ на промените в политиката.

НОБЕЛОВА НАГРАДА И НАСЛЕДСТВО

През 1995 г. Робърт Лукас получава Нобелова награда за икономика "за разработването и прилагането на хипотезата за рационалните очаквания, като по този начин трансформира макроикономическия анализ и задълбочава нашето разбиране за икономическата политика".

Неговото наследство е огромно:

♦ Модерна макроикономика: Почти всички съвременни макроикономически модели (като DSGE моделите) са изградени върху идеите на Лукас за рационалните очаквания и микроосновите.

♦ Централно банкиране: Работата му подчертава огромното значение на доверието (credibility) и прозрачността в политиката на централните банки. За да бъде ефективна, една централна банка трябва да управлява очакванията на хората, като комуникира ясно целите си и се придържа към тях.

♦ Край на наивния кейнсианизъм: Лукас слага край на идеята, че правителствата могат да управляват лесно икономиката чрез прости манипулации на съвкупното търсене.

В заключение, Робърт Лукас не просто добавя една нова теория. Той предизвиква фундаментална промяна в парадигмата, принуждавайки икономистите да гледат на хората като на интелигентни, мислещи напред същества, а не като на пасивни роботи, реагиращи само на минали събития.

РАЗКАЗАЛ: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

КОПРИВЩИЦА 2025 ГОДИНА / ДЕБЕЛЯНОВИ ПРАЗНИЦИ / ЧАСТ ЧЕТВЪРТА / КАМЕЛИЯ КОНДОВА РАЗКАЗВА

КОПРИВЩИЦА 2025 ГОДИНА / ДЕБЕЛЯНОВИ ПРАЗНИЦИ / ЧАСТ ТРЕТА / ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВИ КНИГИ И СТИХОТВОРЕНИЯ

КОПРИВЩИЦА 2025 ГОДИНА / ДЕБЕЛЯНОВИ ПРАЗНИЦИ / ЧАСТ ВТОРА / РЕЦИТАЛ И ВРЪЧВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА "ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ"

КОПРИВЩИЦА 2025 ГОДИНА / ДЕБЕЛЯНОВИ ПРАЗНИЦИ / ЧАСТ ПЪРВА / СЛОВО НА ПОЕТА ИВАН ЕСЕНСКИ

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1995 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ЕРИК ВИШАУС

Ерик Вишаус (Eric Wieschaus)

8 юни 1947 г.

Физиология или медицина (заедно с Едуард Люис и Кристиане Нюслайн-Фолхард)

(За откритията му относно генетичния контрол на ранното ембрионално развитие)

Ерик Франсис Вишаус (Eric F. Wieschaus) е американски молекулярен биолог, който, заедно с Кристиане Нюслайн-Фолхард и Едуард Б. Луис, получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1995 г. за техните фундаментални открития относно "генетичния контрол на ранното ембрионално развитие".

Работата им разкрива как гените управляват сложния процес, при който една-единствена оплодена яйцеклетка се превръща в цялостен, сегментиран организъм.

Ранен живот и образование

♦ Роден: 8 юни 1947 г. в Саут Бенд, Индиана, САЩ.

♦ Образование: Завършва бакалавърска степен по биология в университета "Нотр Дам" (1969 г.) и защитава докторат по биология в университета "Йейл" (1974 г.).

♦ Постдокторантска специализация: След Йейл заминава за Цюрихския университет в Швейцария, а след това се премества в Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в Хайделберг, Германия. Именно в Хайделберг той извършва революционната си работа.

Научният пробив: Екраните от Хайделберг

В края на 70-те и началото на 80-те години Вишаус започва забележително сътрудничество с германската биоложка Кристиане Нюслайн-Фолхард. Тяхната цел е изключително амбициозна: да идентифицират всички гени, отговорни за изграждането на телесния план на ембриона на плодовата мушица (Drosophila melanogaster).

Централният въпрос е: Как клетките в ранния ембрион "знаят" къде се намират и в какво трябва да се превърнат – в глава, гърди, коремче, крака или крила?

Методът им (известен като "Екраните от Хайделберг"):

1. Индуциране на мутации: Те систематично третирали мъжки плодови мушици с химикал, който предизвиквал случайни мутации в техните гени.

2. Развъждане: След това кръстосвали тези мутирали мъжки с женски.

3. Микроскопско наблюдение: Най-трудоемката част е да изследват под микроскоп хиляди ларви от поколението, търсейки дефекти в тяхната сегментна структура. Работата е изтощителна и изисква невероятна отдаденост.

Революционните открития

След години на неуморен труд Вишаус и Нюслайн-Фолхард идентифицират и класифицират около 15 ключови гена, които контролират сегментацията. Те ги разделят на три основни групи въз основа на ефекта, който мутацията в тях има върху ембриона:

1. "Gap" гени (Гени на пролуките): Мутациите в тези гени водят до липсата на цели големи участъци или "пролуки" от по няколко съседни сегмента. Тези гени са първите, които разделят ембриона на груби области (глава, гръден кош, корем).

2. "Pair-rule" гени (Гени на двойките правила): Мутациите тук водят до по-фини дефекти – липсва всеки втори сегмент, създавайки шарка, подобна на зебра. Тези гени използват информацията от "gap" гените, за да установят индивидуалните сегменти.

3. "Segment polarity" гени (Гени на сегментната полярност): Тези гени отговарят за правилната ориентация "предница-задница" (полярност) във всеки отделен сегмент. Мутациите в тях водят до огледално дублиране на част от сегмента, докато другата част липсва.

Ключовият извод: Двамата доказват, че развитието протича като генетична каскада или йерархия. Една група гени се активира, задава общия план, след което активира следващата група, която го прецизира, и така нататък, докато се оформи пълният план на тялото.

Значение на откритията

♦ Универсалност: Най-голямата изненада е, че гените, открити при плодовата мушица, имат свои еквиваленти (хомолози) при почти всички животни, включително хората (например гените от семейството Hox). Това означава, че фундаменталните принципи на развитието са консервативни в еволюцията.

♦ Медицинска значимост: Разбирането на тези генетични пътища е от решаващо значение за изучаването на вродени малформации и генетични заболявания при хората. Много спонтанни аборти и вродени дефекти се дължат на проблеми именно в тези основни гени на развитието. Те също така имат връзка и с някои видове рак.

♦ Нова ера в биологията: Работата на Вишаус, Нюслайн-Фолхард и Луис трансформира биологията на развитието от предимно описателна наука в прецизна генетична дисциплина.

Кариера след Нобеловата награда

През 1981 г. Ерик Вишаус се мести в Принстънския университет, където работи и до днес като професор по молекулярна биология. Неговата лаборатория продължава да изследва по-късните етапи на развитието, фокусирайки се върху морфогенезата – физическите процеси и клетъчните движения, които оформят тъканите и органите, след като генетичният план е заложен. Той е известен като отдаден преподавател и наставник на млади учени.

РАЗКАЗАЛ: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА / ПРИТЧИ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

Историческите и пророческите книги на Еврейското свещено писание си приличат в много аспекти, отнасящи се до Бога, историята, Завета, разбирането за това какво означава да си израилтянин и как Бог постъпва с онези, които не се подчиняват на Неговата воля. Но както вече отбелязахме, Еврейското писание е удивително многостранна книга с множество гледни точки по горепосочените и много други въпроси. Това многообразие е особено отчетливо изразено в два типа книги: нравоучителните книги и апокалиптичната литература. По свой начин – по свой отличителен маниер – тези книги могат да се разглеждат като библейска алтернатива на доминиращата парадигма, която откриваме в Тората и в Пророците, както в ранните, така и в късните. Започваме с разглеждането на книгите, класифицирани като нравоучителни: „Притчи“, „Йов“ и „Еклисиаст“.

Увод към поучителните книги

За начало искам да дам работно определение на книгите, които са известни като поучителни. Това са книги, съсредоточени върху разбирането за света и как да се живее най-добре в него; книги, които се основават повече на осмислени разсъждения за живота, отколкото на божествения произход на Израил.

За да разберем смисъла на тези книги, ще бъде полезно да обобщим някои характерни особености на историческата и пророческата литература в Еврейското писание. Тези особености се отнасят до голяма степен за книги като „Изход“, „Иисус Навин“, втората книга „Самуил“, книгата „Амос“ и книгата „Езекиил“ – всъщност за почти всички книги, споменати до тук (дори в ограничена степен за поезията и за повечето кратки разкази). Това са някои от основните теми на тази литература:

• Действията на Бога спрямо света като цяло и спрямо Неговия народ;

• Историята на Израил и избрания народ;

• Заветът или заветите, които Бог сключил със своя народ;

• Тората и законите, които предал чрез Моисей;

• Откровението, което Бог разкрил само на избрани;

• Националният въпрос – въпрос, който засяга само народа на Израил;

• Крайните цели са цели за целия народ на Израил, дори ако отделните личности също са важни в рамките на този колектив

Ще видим, че книгата „Притчи Соломонови“, книгата „Йов“ и „Еклисиаст“ се различават значително една от друга, но има нещо, което ги обединява – в тях на практика не се засягат въпросите, описани в историческите и пророческите книги. Тези книги нямат отношение към историческата хронология на Божиите деяния (с всичките праотци на Израил, Изхода, съдиите и царете), към историята на народа на Израил, към Завета, който Бог сключил с него, към Тората и всичко останало. Тези книги имат различна насоченост и различна същност, които се състоят в следното (това е широко обобщение, но би трябвало да ви даде представа как подобна литература се отличава от останалата):

• Универсални нужди, желания и човешки живот, а не национални. Тук нацията Израил – нейната история, нейното управление, нейните постижения, нейните грешки и нейните наказания – не е на фокус; вместо това интересът е към това какво означава да си човек към хората като цяло, а не само към народа на Израил.

• Наблюдение вместо откровение: авторът изучава внимателно света, за да разбере как е устроен, а не придобива това знание чрез дадено му божествено откровение;

• Индивидуален подход вместо общ: писанията са съсредоточени по-скоро върху отделния човек, отколкото върху цялата общност (как вие, като личност, разбирате смисъла на живота?);

• Обхващане на всички култури, не само израилската (законите са намерили отражение в много култури, както древни, така и съвременни, и в много случаи тези закони са много сходни помежду си; в тях няма нищо специфично израилско, освен факта, че дори тези книги признават властта на Яхве, но по същество в тях се говори много малко за Израил).

От всичките поучителни книги на Еврейското писание една – книгата „Притчи“ – може да се счита за образец на така нареченото „позитивно писание“. Това е най-типичният вид писание както за юдаизма, така и за останалите култури. Позитивното писание има за цел да изобрази общия ред в света и да обясни как хората да живеят в съответствие с него. В книгата „Йов“ и в „Еклесиаст“ акцентът е противоположен и те могат да бъдат причислени към „скептичното писание“. Това са книги, в които се оплаква липсата на ред в света или невъзможността той да бъде разбран и които имат за цел да обяснят как да се справим най-добре с трудностите в живота в светлината на тази невъзможност.

ПРИТЧИ

Започваме с разглеждането на един от примерите за позитивно писание в Еврейската библия – книгата „Притчи". Притчите съдържат голям брой мъдри изказвания, които трябва да изразят разбирането за законите на света, придобито чрез опит и зрялост; недвусмислено се посочва, че ако хората живеят правилно, животът им ще бъде достоен, щастлив и проспериращ.

Основен характер на книгата „Притчи“ и догадките в нея

Според определението, „притча“ (както в книгата „Притчи“, така и навсякъде другаде) е лаконично и задълбочено изказване, което съдържа в себе си определена представа за света и/или за начина на съществуване в него. Всички сме запознати с множество притчи (пословици) от нашето съвремие: „Капка по капка – вир става“, „По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето“, „Желязото се кове, докато е горещо“.

Съществува цяла поредица от догадки, скрити в много от притчите. От една страна, в тях е описан правилният начин на живот. По-добре е да си мъдър, отколкото глупав; богат, а не беден; уважаван, а не презрян; щастлив, а не нещастен; праведник, а не грешник. Освен това притчите включват обикновено опростен поглед върху причините и следствията. Те предполагат, че светът се подчинява на определен ред и е необходимо да знаеш какво точно трябва да правиш според този ред, за да водиш щастлив, благополучен и успешен живот и да избегнеш неуспехите, бедността и отчаянието.

Всичко това не означава, че в книгата „Притчи“ Бог е изключен от формулата на мирозданието. В крайна сметка тази сбирка от мъдри изказвания е част от Библията и Бог несъмнено присъства в нея, макар и често дистанцирано. На първо място в книгата е посочено, че „начало на мъдростта е страхът Господен“ (1:7). Следователно този бисер на мъдростта трябва да се възприема в контекста на придържането към пътя на Яхве.

Тъй като по своята същност притчите са общи тезиси за устройството на света, в тях не се наблюдава хронологична последователност. Как изобщо можем да предположим кога точно са написани тези изречения?

27. Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, а който търси злото, то ще дойде и върху него.

28. Който уповава на богатството си, ще падне, а праведните ще цъфтят като зелен лист.

29. Който смущава своя дом, ще наследи вятър; и безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.

30. Плодът на праведния е дърво на живот; и който е мъдър, придобива души.

31. Ето, и на праведния се въздава на земята - колко повече на нечестивия и на грешния!

11:27–31

Това би могло да бъде написано буквално във всеки период от историята. Същевременно има няколко притчи, които се отнасят за царе – и вероятно авторът е имал предвид царете на Израил и/или Юдея. Може да се направи поне заключението, че началото на написването на притчите е положено най-рано през периода на монархията.

Наистина, някои притчи се приписват на конкретни автори и следователно можем да посочим приблизителна дата на съставянето им въз основа на тези данни. Понякога за автор на тези книги е определян цар Соломон – както е посочено в 1:1, „Притчи на Соломон, син на Давид, цар Израилев“ (виж също 10:1 и 25:1). За Соломон като известен автор на притчи пише в Третата книга на царете (4:29–34), където девтерономичният историк в своята песен, възхваляваща великата мъдрост на Соломон пише: „Той изрече три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет“. Съвременните учени са склонни да предполагат, че възхваляването на Соломон като „най-мъдрия от всички хора“ е било традиция по онова време и затова авторството на притчите му е било приписано, въпреки че по-голямата част, ако не и цялата книга, трябва да се датира към по-късен период от историята на Израил. Така или иначе, в книгата има указания и за други предполагаеми автори: една част от книгата се приписва на „мъдрите“ (22:17, 24:23), както и на Агур, син на Якей (30:1), и на цар Лемуил (31:1). Нямаме никаква представа кои са били тези хора. И нямаме представа кой все пак е написал всичките останали притчи в книгата.

Раздели на книгата „Притчи“ и нейният поетичен характер

Книгата на притчите е разделена на три различни сегмента:

I. Няколко глави за мъдростта и „двете жени“ (гл. 1–9).

Началото на книгата призовава читателя да се стреми към придобиване на мъдрост, като следва предупрежденията на автора. Ето някои от тях:

1. Послушайте, синове, бащината поука и внимавайте да се научите на разум.

2. Понеже ви давам добро учение, не изоставяйте наставлението ми.

4:1, 2

5. Придобий мъдрост, придобий разум; не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.

6. Не я изоставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те предпазва.

4:5, 6

8. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти донесе слава.

9. Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона.

4:8, 9

В тези уводни глави са включени и притчите за „чуждата жена“ и за „добродетелната жена“. В откъса за „чуждата жена“ (7:1–27) се описва младеж, който не следва пътя на мъдростта и е съблазнен от „чужда жена“; читателят е предупреден „да не се лута по нейните пътеки“, защото „мнозина е повалила ранени“ и „домът ѝ е път към преизподнята, който слиза във вътрешните покои на смъртта“.

Исторически по-значима е притчата за женската добродетел (8:1–36). В този случай мъдростта е представена като живо същество – жена, създадена от Бога в самото начало на творението, жена, която е била с Бога още преди създаването на рая и небесния свод и по същество е била негов спътник по време на създаването на Вселената. Така че да познаеш Мъдростта означава да познаеш онази, която е била винаги редом с Бога и косвено е служила като инструмент при създаването на света такъв, какъвто го познаваме.

34. Блажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

35. Защото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

36. а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.

8:34–36

II. Кратки притчи (глави 10–30)

На практика цялата книга се състои от следващи едно след друго изречения; в по-голямата си част това са случайно събрани притчи, които нямат връзка или системна структура. По същество, бидейки универсални творби, те не се нуждаят от контекст.

III. Заключителни притчи, отнасящи се до „двете жени“ (глава 31)

Книгата завършва със съвет, даден от майката на цар Лемуил, и акростих, възпяващ идеалната, добродетелната жена.

Както виждаме от различните притчи, цитирани по-горе, притчите и в трите сегмента са представени под формата на стихове, като присъстват и различните форми на паралелизъм, обсъдени по-рано. Могат да се намерят немалко примери за синонимен паралелизъм:

20. Затова ходи по пътя на добрите и се дръж за пътеките на праведните,

21. защото праведните ще живеят на земята и непорочните ще останат на нея;

22. а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните ще бъдат изкоренени от нея.

2:20–22

Но дори повече, отколкото в Псалтира, притчите изобилстват с примери за антитетичен паралелизъм, тъй като постоянно съпоставят праведност и грях, мъдрост и глупост, богатство и бедност и т. н.:

33. Проклятието на Господа е в дома на нечестивия, а жилището на праведните Той благославя.

34. Ако се присмива на присмивачите, на смирените дава благодат.

35. Мъдрите ще наследят слава, а глупавите – безчестие.

3:33–35

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Наказване на деца: притчи от други страни

В съвременното общество, където възпитанието на децата има либерален характер, физическото наказание не се насърчава и дори се порицава. В много древни общества обаче нещата са стояли по различен начин. За да разберем колко силно „мъдростта“ на древните народи се различава от морала на съвремието, като същевременно си е съответствала понякога в различните култури, нека разгледаме следните откъси от книгата с притчи в Еврейското свещено писание и асирийската повест „Поученията на писаря Ахикар“, създадена приблизително през VIII–VII в. пр.н.е.

Притчи:

13. Не оставяй юношата без наказание: ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;

14. ти ще го накажеш с пръчка и ще спасиш душата му от преизподнята. (Притчи, 23:13–14)

Ахи(а)кар/Акир:

„Сине мой, не се въздържай да наказваш сина си, защото боят за сина е като дъжда, който напоява градината. Синът няма да умре от бой, но ако пренебрегнеш възпитанието му, ще си навлечеш някаква беда.“

Видове притчи

Доста е сложно да се определят разликите между видовете притчи, но такива разлики съществуват и притчите могат да бъдат разделени на следните няколко вида, с уговорката, че това са в известен смисъл повтарящи се и тясно свързани помежду си категории. Между тях не може да се постави ясна граница.

1. Изречения. Някои притчи изразяват общи твърдения за устройството на света, основани на личния опит на автора. Например:

„Мъдрият син радва баща си, а глупавият син е огорчение за майка си“ (10:1).

„2. Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.“ (18:2).

„Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа“ (19:14).

2. Изречения, основани на аналогия. Понякога тези твърдения приемат формата на аналогия, на сравнение между едно нещо с друго:

„Както е златна халка на носа на свиня, така е красивата, но безразсъдна жена..“ (11:22).

„Както куче се връща на бълвоча си, така и глупакът повтаря глупостта си.“ (26:11).

„Непрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви.“ (27:15).

3. Изречения, основани на причина и следствие. Понякога изреченията включват причинно-следствена връзка между определено действие или качество и резултата, бил той положителен или отрицателен.

„Праведният се избавя от беда, а вместо него в нея попада нечестивият.“ (11:8).

„Праведността води към живот, а който се стреми към зло, се стреми към своята смърт.“ (11:19).

„Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.“ (12:24).

4. Богобоязливи изречения. Някои от тези притчи твърдят, че причинно-следствената връзка е определена от самия Бог; други просто убеждават да се следва Божията воля.

„Господ не ще допусне да търпи глад душата на праведния, а имането на нечестивите ще отхвърли.“ (10:3).

„Добрият придобива благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.“ (12:2).

„Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.“ (17:5).

5. Нормативни изречения. Останалите притчи изразяват в известен смисъл по-ясни указания за това как трябва да се живее, както с намеци, така и с директен текст.

„При многословие не се избягва грях, а който въздържа устните си, е разумен.“ (10:19).

„Милосърдният човек прави добро на душата си, а жестокосърдечният руши плътта си.“ (11:17).

„Благотворителната душа ще бъде наситена, и който пои други, и той сам ще бъде напоен.“ (11:25).

Като цяло тези притчи представляват мъдри изказвания за устройството на света и съвети за правилен живот. Те са лишени от дребни подробности и са ясно формулирани: постъпвай така – и с теб ще се случи това; живей по този начин – и ето на какво тогава можеш да се надяваш. Те се основават на години опит и мъдрост.

Въпреки това на всеки е ясно, че в действителност животът невинаги е толкова прост, схематичен и примитивен. И поне на авторите на така наречената „скептична литература“, както ще видим по-нататък, това е било известно.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА - ДОБРИЧ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава II. Действията на 1 конна дивизия в междината Силистра - Добрич

Започване на военните действия с румънците

карта 1: 200,000.

На 31. август в 9 ч. 45 м. сл. пл. се получи следната телеграма от командващия III. Армия:

„Войната против Румъния ще бъде обявена утре 1. септември. Пригответе всичко да бъде готово по първа заповед да почнете военните действия. № 4166".

Военните действия в същност почват по-рано.

След придвигването на конната дивизия към запад при с. Караджа - Ог, за подкрепа на 3. погранична рота са оставени 2-те колоездачни роти.

Тези роти, заедно с една рота от 8. пех. полк, започват военните действия, като на 31. август заемат ж. п. мост при ст. Ново Ботево, за да го запазят от разрушение. До вечерта моста е зает, всички опити на румънците да контраатакуват и вземат моста не успяват.

По нарежданието на армията, моста трябва да се заеме и охранява от частите на Варненския гарнизон, заради това началника на конната дивизия заповядва колоездачните роти да се приберат при дивизията.

Командира на 3. погранична рота донася, обаче, че ако колоездачите се оттеглят, левия фланг ще остане не зает и с това се рискува да се влоши положението, още повече, че се очаква нападение с сериозни сили от страна на противника.

Началника на конната дивизия се съгласява не само да остави колоездачите, но изпраща в подкрепа един ескадрон с 4 картечници (от 2. к. полк ротм. Кямилев). Това подкрепление пристига на 1. септември на време при моста, когато противника с превъзходни сили се готви да атакува защитниците му и със своята намеса попречва на противника да ги отблъсне и овладее моста, който остава невредим в наши ръце, с което се улесняват твърде много бъдещите действия в Добруджа.

Боят при Куртбунар

Карта 1:200000. Скица № 1.

2. септември

На 1. септември, към 6 ч. сл. пл., в щаба на дивизията се получава оперативна заповед по III. армия № 16, според която на 3. армия се възлага да атакува и овладее тутраканския тет-де-пон. За извършване тази атака се назначава 4. Преславска дивизия и 1. бригада от 1. Софийска дивизия.

Със същата заповед задачата на конната дивизия се определя: „С придадените и колоездачни и пехотни роти да настъпи по посока на Куртбунар и го овладее, като поддържа свръзка с 2. бригада от 1. Софийска дивизия. На дивизията се възлага да прекъсне съобщенията между Добрич и Силистра.

2. бригада от 1. пех. дивизия, според тази заповед, има „да настъпи по пътя с. Шарви, с. Аккаданлар, да завладее последното село и да го укрепи, да охранява фланга на армията от Силистра и поддържа свръзка с 1. конна дивизия".

С оперативна заповед № 5, от 1. септември 1916. г. движението на конната дивизия се урежда както следва:

§3.. „А" Разузнаване: 1) От 2 к. п. предна разузнавателна част един ескадрон с един картечен взвод, следва в посока с. Владимирово, с. Езерджа, с. Конак. Разузнава зоната ограничена от юг с границата от север с пътя с. Екисче, с. Мурдзук, с. Кованлък. Разузнавателната част да се установи в с. Конак, да прекъсне съобщенията Добрич - Силистра и обърне особено внимание към Добрич.

2) От 2. кон. полк един ескадрон с един картечен взвод следва в посоката с. Омурфака, Куртбунар, с. Караджа-Ат. Разузнава в зоната ограничена с пътя: с. Екисче, с Мурзук, с. Кованлък, (изключително) и дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар. Да обърне особено внимание на шосето Силистра.

3) От Лейбгвардейски конен полк един взвод, при офицер, следва посоката с. Трупчулар, с, Шахинлар, с. Суджук. Разузнава в зоната западно от дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар, като влезе в свръзка с ескадрона дивиз. конница на 1. пех. дивизия, който охранява фланга на 2. бригада от тази дивизия. Да обърне особено внимание на шосето с. Гюлер кьой - Силистра. Разузнавателните части да тръгнат в 5 ч. пр. пл. Дивизията следва в три колони:

1. Лява колона, майор Петков, от 16. п. полк, 2 роти и 4 пеши картечни ескадрона. Тръгва от с. Печели в 7 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя с. Печели, с. Трупчулар, с. Буюкмахле, с. Кавурга, с. Коюнлукьой, с. Хотлуджа.

2. Средна колона, полковник Михайлов, Л. Гвардейски конен полк 4 ескадрона и 1 картечен ескадрон, 1. конен полк - 4 ескадрона и 2 картечни ескадрона, 1. конна батарея, радиотелеграфното отделение, всичко 8 ескадрона, 12 картечници, 6 оръдия, тръгва от с. Казалджилар в 6 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя по дерето с. Бурханлар - източно от с. Трупчулар, с. Омурфака, с. Душтубак Куртбунар.

3. Дясна колона, полковник Табаков 6. кон. полк- 4 ескадрона, 1 картечен ескадрон, 2. кон. полк - 2 еск. 1 картеч. ескадрон, 1. и 3. колоездачни роти, всичко 6 ескадрона, 8 картечници, 2 колоездачни роти. Тръгва от с. Караманли в 6 ч. пр. пл., следва пътя с. Екисче, с. Кочмар, Куртбунар.

4. Преминаването на границата да стане с изненада, за да се заловят повече пленници.

5. Домакинските обози на частите да се съсредоточават в с. Караджа-Ог, след изминаването на частите, под командата на домакина на 2. конен полк, ротмистър Арнаудов. За движение напред да чакат нова заповед.

6. Частите ще продължават да получават хляб и дребни продукти от с. Курт-Дере.

7. Ранените да се изпращат с кола до с. Курт-Дере и от там по железницата - във вътрешността.

Бригадният лекар на 4. конна бригада да се разпореди да се открие там евакуационен пункт, като изпраща нужния персонал и материал.

8. Аз ще следвам с авангарда на средната колона.

(подп.) Н-к на 1. конна дивизия генер. Колев,

Н-к Щаба подполковник Кисьов".

За разрушение на телеграфните и телефонни връзки между Добрич и Силистра са изпратени в 6 ч. пр. пл. конно-пионерните взводове на 1. и 6. конни полкове пор. Салабашев и пор. Тянковски в посока с. Конак, с. Кара-Дурмуш.

Сутринта е облачна, мъглива, спомага скришното движение. Дясната разузнавателна част, ротмистър Кикименов атакува непр. постове южно от с. Владимирово и полуротата, която заема селото, изсича част от тях, другите се разбягват. Атакува около рота при с. Езирджа, разпилява я и продължава движението си към с. Конак, което заема преди 9 ч. сутринта. Прекъсва телеграфните и телефонни линии между Добрич и Силистра. Селата Конак-Куюджук и Кара-Пелит не са заети от противника.

Средната разузнавателна част, ротмистър Първанов, се натъква на по-силен противник; необходима е намесата на авангарда на средната колона, за да продължи настъплението си след заемането на с. Омурфака. С. Кочмар е заето от около 1 рота с картечници, окопани. Куртбунар е зает с около една дружина, която се е добре окопала южно и югоизточно от града с добре маскирани окопи, някъде с телена мрежа.

Началникът на дивизията с щаба минава границата в 7 ч. 40 м. и след заемане на с. Дущабак от авангарда на средната колона, след лично разузнаване, решава да плени неприятелската дружина в Куртбунар, като първоначално замисля обхода с лявата колона.

Изпратени са заповеди:

До началника на лявата колона „Средната колона дебушира от гората и зае с. Дущабак. Противникът заема с. Кочмар, гр. Куртбунар. Продължете пътя си с цел да обходите Куртбунар от запад. № 20, 2. IX. 1916. г. 11 ч. 20 м. пр. пл."

Впоследствие, понеже тази колона е далеч, за обход от запад се изпраща средната колона, която е под ръка, южно от града и се разчита повече на нейната подвижност.

На командира на 1. конна бригада (средната колона) - „Противникът заема с пехота и картечници Куртбунар и горичката ю. и. от него; батареята да открие огън, а вие с бригадата обходете противника, като се насочите през с. Хотулджа, с. Суджук за да пленим противника. № 21. 2. ІХ. 1916. г. 11 ч. 50 м. пр. пл."

До командира на 4. конна бригада (дясна колона) „Средната колона обхожда противника в посока с. Хотулджа, с. Суджук с цел да му пресече пътя и го плени. Обхождайте и вие с дясната колона северно от Куртбунар за да бъде резултатът по-решителен. № 22, 2. IX. 1916. г. 12 ч. 25 м."

На командира на 1/16 пех. дружина е изпратена нова заповед да продължи с ротите и пешите картечни ескадрони право на север към Куртбунар. Те пристигат и се развръщат на хребета, южно от града (при с. Коюнлюкьой) и вляво от батареята.

Противникът, обаче, забелязва навреме угрозата от обходните движения по фланговете си и след кратка съпротива, избягва в паническо бягство, на север към с. Бейбунар и с. Алфатар, като се укрива из горите, захвърля по пътя кола, раници, оръжие.

Дясната колона (без колоездачните роти, които не успяват да се присъединят) се насочва през к. 260 към с. Кара-Аптула, гдето е достигната от заповедта № 22, променя посока към запад, но противника вече е избягал.

Началника на средната колона, командира на 1. конна бригада донася: „Пресякох шосето Куртбунар с. Алфатар в 1 ч. 30 м. сл. пл. Неприятелските части отстъпиха в посока на с. Абдула, с. Кадърашик, с. Бейбунар. Взех мерки за охрана в посоките: Абдула, с. Гюлеркьой, с. Паша-Бали. № 15, 2.ІХ. 1916. г. 2 ч. 6 м. сл. пл. с. и. от к. 257."

Лявата разузнавателна част (поруч. Иванов) минава границата южно от с. Шахинлар, разгонва 1 взвод пехота от селото към Куртбунар и към 4.30 ч. сл. пл. е в с. Гюлеркьой, което е напуснато от противника.

Замисленото обкръжаване на противника, с обход по двата фланга с конницата и заслон от юг с пехота, картечници и батареята, не успява да се осъществи напълно; по голямата част от неприятелската дружина (1/23) успява да се изплъзне и избяга на север, като дава 165 пленени, между които 2 офицера и около 100 избити и изсечени, между които и 2 офицера. Загубите на конната дивизия са: убити 2 войника и 2 коня, ранени 1 офицер, 7 войника, 8 коня.

Вечерта конната дивизия занощува: 1. конна бригада, щаба на дивизията, конната батарея в Куртбунар; 4. конна бригада в с. Коджа-Олар, с. Кара Аптула, ротите с пешите картечни ескадрони в с. Хотулджа,

Разузнавателните части остават по местата си.

В числото на пленените влизат и 65 души войници, които началника на дивизията залавя лично с един разезд.

Пленяването им става по следния начин: с началник щаба на дивизията, към 1 ч. 30 м. сл. пл. наблюдават хода на боя от северната окрайнина на с. Коюнлюкьой. От тук забелязват един румънски офицерски патрул от 4 души, който се движи в посока на пътя с. Коюнлюкьой, Куртбунар. Началник щаба моли разрешение да догони патрула и да го залови.

Началника на дивизията му разрешава. Началника щаба, придружен от конния си ординарец, конника Митьо Зарчев, се впуска на галоп и на половин път между селото и града, в дола, достига патрула и с извадени сабли принуждават хората на патрула да вдигат ръце. Патрула е в състав 1 офицер, 1 подофицер и 2 войника.

В това време на началника на дивизията, останал също само с конния си ординарец, младшия подофицер Гълъбов Атанас, докладва войник от разезд на Гвардейския полк (7-8 човека), какво в дола, ю.з. от града, имало събрани около 1-2 роти румънци (навярно е заставата от с. Шахинлар - бел. автора).

Началника на дивизията събира разезда, повежда го към румънците, налитат в разсипан строй с извадени сабли върху тях и те, изплашени, вдигат ръце и се предават.

Когато началник щаба дохожда тук със своята група намира генерал Колев да говори по румънски на войниците от пленената и построена в разгънат строй полурота и ги успокоява. Те изслушват думите му с прояснени лица и с дружния вик: „Са траяска домну женерал“ (да живее г-н генерала).

От разпита на заловения поручик се узнава следното за разположението на румънците: 1) В Добруджа оперира III. румънска армия, под началството на генерал Аслан. 2) В състава на армията влиза V. корпус с резервните си части, а може би и част от II. корпус. 3) Разположени са: 35. п.п. с. Аккадънлар: 63. - с. Айдемир и с. Татарица; 23. - 1. дружина отстъпва от Куртбунар за с. Бейбунар, 2. дружина в с. Бейбунар, 3. дружина и 4. резервна дружина в с. Алмалоу; 38. и 78. при с. Калипетрово и с. Алмалоу; 7. стрелкови в с. Алфатар; 9. стрелкови - Балчик; 40. Добрич, 10. стрелкови с. Кобадин; 20. артилер. в Алфатар; 13. артилер. в с Кобадин(?); 18. артилер. по старата граница; 3. артилер. - в с. Калипетрово; в Силистра имало тежки оръдия, снети от укрепената линия при Серет. 4) Предполага се че има вече руски войски в Меджидие. 5) Всички части, изнесени напред получили заповед да се оттеглят към Силистра, 6) В Силистра се намира щаба на 9. пех. дивизия, началник на която е генерал Бесарабеску". (Донесение до командуващия III. армия № 2, 2. IX. 1916. год., 9 ч. сл. пл.). Тези сведения, както ще се види по нататък, не са напълно верни. - Според Константин Кирицеску - Военна библиотека № 38, „Войната в Добруджа", превод от Ат. Н., в Добрич по това време е 19. пехотна дивизия, под началството на Генерал Бесарабеску.

Боя при с. Кочмар и с. Конак

Скица № 2.

3. Септември

Със заемането на Куртбунар, дивизията постига един ценен успех, като прекъсва съобщенията между Добрич и Силистра.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командуващия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да ѝ съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон - 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар със заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант-майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешават и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командующия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да й съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар с заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант -майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешват и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

Противника има западно и северно от селото Кочмар и в Бекир Махле около една дружина в разсипан строй в селото и в източната му окрайнина още една дружина; по на изток, на хребета западно от с. Конак-Куюджук, се виждат 2 оръдия и др. пехотни части в колона.

По противника първа открива огън конната батарея, която заема позиция по взводно на левия и десния фланг на ротите, а третия ѝ взвод първоначално около к. 260.

Противника, който се опитва да настъпи към запад и север от селото, е срещнат от силния внезапен и близък картечен огън на 24 картечници. Той трепва, разколебан е и почва да отстъпва към селото.

Началника на дивизията оформява окончателно плана за действие: 1. конна бригада да атакува авангардните дружини и ги унищожи; 4. конна бригада главните сили, за да не им позволи да се намесят и облекчат положението на авангарда; пешите части - да продължат настъплението си, за да заангажират и задържат по фронта противника. Пращат се съответните заповеди.

Към 3 ч. сл. пл., когато 1. конна бригада се спуска в с. и. райнина на с. Кочмар, началника на дивизията, който с началника на щаба си наблюдава действията от кръстопътя с. Дущабак, с. Байрам бунар и с. Кочмар, с. Карааптула, заповядва на този последния да догони командира на 4. конна бригада, който с 6. конен полк е вече в движение по посока на главните сили на противника, да му предаде заповедта: „1. конна бригада атакува вече авангарда на противника, 4. конна бригада да атакува главните сили, началника на дивизията сам ще нареди полковник Брадинов с полка си да догони бригадата“. Началника на дивизията добавя „ще следите за изпълнението и ще дадете тласък,.. аз ще отида с 1. конна бригада“.

Ескадроните на 1. конна бригада се насочват по дола между с. Кочмар и с. Конак Куюджук и настигат противника ю. и. от с. Кочмар. Налитат върху него с бесен устрем и извадени сабли. Атакуващи и атакувани се смесват. Едни от ромънците вдигат ръце и се предават, други се прикриват из храстите и продължават стрелбата, трети, по здраво държани от своите началници, взимат заплашително положение, като търсят да обкръжат някои по-малки групи конници.

Борбата продължава упорита, кървава.

Вкарването на последните средства (взводове, прикритие на щандарта, ординарци при командирите на полковете), личния пример на началниците начело с полковите командири, присъствието на началника на дивизията, подкрепата на артилерията и на пешите части, които минават през селото и настъпват към изток, туря край на бората, вълните на която се отнасят към с. Екисча и с. Езирджа.

Неприятелските дружини са напълно унищожени — изсечени, или пленени.

През това време началник щаба на дивизията догонва командира на 4. конна бригада, която на чело на 6. конен полк се движи в посока на пътя за с. Байрамбунар.

Предава му заповедта: „Полка, южно от селото мени посока към юг и следва отначало дола към с. Конак-Куюджук, а по-после към к. 268., с. Конак, с. Карапелит“.

Началник щаба отива към авангардния ескадрон (3. на ротмистър Берборов). В челен отряд е коннопионерния взвод на 2. конен полк - поручик Манов Евгени.

Напредвайки към к. 268. на ротм. Берборов предават устно донесение от охранителен разезд, какво южно от шосето имало неприятелска конница около полк. Началник щаба го успокоява, че според получените до сега сведения у противника няма толкова конница.

При к. 268. челния отряд спешва и открива огън по неприятелската пехотна колона, която е на шосето за с. Конак и по на изток. Ескадрона Берборов се разсипва, вади сабите и на галоп отива в атака към опашката на колоната. Срещнат е отначало с пушечен огън от патрулите из царевицата, а след това от силен пушечен и картечен огън на противника, който бърза да се развърне. Към дясната половина на ескадрона, гдето галопира ескадр. командир, се зачуват викове „неприятелска конница в дясно“! Дясно фланговата част на ескадрона заедно с ескадронния командир се поколебава и отстъпва.

Лявата половина, пред която отива началник щаба на дивизията, продължава движението. На ротмистър Берборов е пратена заповед да се присъедини към ескадрона си.

Огъня на противника става все по-силен. Ескадрона търпи тежки загуби, неговите редове се разреждават, стопяват все повече и повече. Подполковник Кисьов е ранен, след малко време коня му е тежко ранен и спира.

Принуден е да слезе от него. През това време напред към противника прелитат ескадроните на ротмистър Сарафов и ротмистър Шишков, на чело на командира на полка полковник Вуйчев.

Огъня на противника, който е успял да се развърне във верига, северно от шосето, отваря широки празнини в редовете на атакуващите; ранени са: полковник Вуйчев, ротмистър Сарафов, ротмистър Шишков. поручик Манов Ев., подпоручик Бъчваров, но въпреки всичко, здравите още ездачи достигат редовете на противника и секат. В дясно (от южна страна) от шосето атакува ескадрона на ротм. Берон. Убит е подпоручик Гешанов.

Неприятеля открива срещу ескадроните на 6. конен полк и артилерийски огън от батареи, разположени негде западно от с. Кара-Пелит и под негово прикритие отстъпва към изток. Полка, по сигнала сбор, бавно се събира към с. Конак-Куюджук. Ескадрона от 2. конен полк на ротмистър Кямилев, който пръв пристига, получава заповед от бригадния командир да преследва противника и прибере изостаналите ранени. Другите ескадони - 2. и 3., спешени при с. Кочмар, след оттеглянето от с. Конак закъсняват. 4. ескадрон ротм. Първанов, е от предния ден в разузнаване южно от Силистра.

Резултатът от тези две атаки, водени с пълна храброст и готовност за самопожертвувание, но при различна огнева подготовка и положение на противника е:

Двете авангардни дружини са унищожени и пленени; дружините от главните сили отстъпват към Добрич; противника изоставя в биваците си при с. Карапелит раниците на една дружина, кухни и обози, а към Добрич 2 ракли и 1 оръдие.

В този ден дивизията има: убити офицери 1, войници 53, коне 135; ранени офицери 6, войници 97, коне 77.

От тези загуби на 6. конен полк се падат:

убити офицери 1, ранени 5.

убити войници 40, ранени 63.

убити коне 135, ранени 77.

Противника изгубва около: 1035 души пленници с 13 офицери и около 600 души убити, между които 4 офицери.

Потресата у румънците от тази им несполука е толкова голяма, че още същата вечер напущат Добрич, който на другия ден, без гръмване на пушка, е зает от частите на Варненския укрепен пункт.

Константин Кирицеску обяснява това напускане на Добрич така: „Превъзходството на противника и застрашаването, че Добрич може да бъде обходен от с. з. от многочислени колони, накарват началника на 19. дивизия да вземе най-крайното решение". Силните колони, които можеха да дойдат от северозапад са само тези на конната дивизия. Страхът от тях, става причина, началника на 19. дивизия да вземе подобно решение, страх предизвикан от разгромяването и паниката на една от бригадите на дивизията му.

Дали конната дивизия е имала срещу себе си само 2-3 дружини, или по-големи части до бригада, ще стане ясно от долеизложеното.

Ротмистър Кикименов, началник на разузнавателния ескадрон в посока на шосето Куртбунар - Добрич, с № 27. от 3. IX. 1916. г. 10 ч. 20 м. пр. пл. донася:

Началнику 1. конна дивизия

гр. Куртбунар

Неприятелски пехотни части около две и повече дружини с взвод (2 оръдия) артилерия, във вериги, поддръжки и зад тях колони, настъпват по шосето с. Конак-Куюджук, Кочмар.

Ескадронът ги застави с картечниците си да се развърнат в боен ред и след разкриване на силите им, обстрелян от артилерията, отстъпи в с. Кочмар.

В момента артилерията излиза на позиция южно от с. Конак Куюджук. Колона около 1 рота настъпва към к. 260., северно от с. Екисче, по посока на с. Трупчолар.

Сега пристигна майор Марков.

Командир 1. разузнавателен ескадрон.

Ротмистър Кикименов.

Майор Марков по-късно праща следното донесение:

„Противникът с около две дружини зае в боен ред платото от двете страни на шосето Кочмар, Конак Куюджук. В този момент настъпва към долът. Ще го задържам с огън.

Другите части от противника и артилерията са прикрити около с. Конак-Куюджук № 27., с. Кочмар 3. ІХ. 11 ч. пр. пладне.

Майор Марков Ал..

От началника на самостоятелния разезд вахмистър Ф. Ангелов.

Командиру дивизиона

(Майор Марков).

Забелязах една колона, която в 12 ч. главата ѝ беше излязла на 1 км. западно от с. Конак, а опашката ѝ е през с. Езирджа, има много обози. Към с. Екисче има силни разезди. № 1. Височината източно от с. Умурфака 3. ІХ 12 ч. - Началник на самостоятелния разезд.

Вахмистър Ф. Ангелов.

В разпорежданията си началникът на дивизията преценява развърналите се срещу него 2 дружини за авангард на колоната, която се движи по-нататък към с. Конак и според това решава да атакува, откъсне и унищожи този авангард с 1. конна бригада, а на 4. конна бригада дава заповед да атакува главните сили и не им позволи да облекчат положението на авангарда. Заловените и избити ромънци са от авангардните дружини, атакувани от 1. конна бригада при с. Кочмар. 6. конен полк атакува главните сили на противника (колоната) при с. Конак и с. Карапелите и там понася тежки загуби.

При наличността на това разпределение на неприятелските сили: две дружини с артилерия в авангард и колона, дълбочината на която е 5 км. на тези две атаки отделни по пространство и време и крайния успех на действието на конната дивизия през този ден противника в паническо бягство да отстъпи и още същата вечер да изпразни Добрич, всеки може да направи своето заключение дали конната дивизия е действала само срещу 2-3 дружини, дали този успех на конната дивизия не е един съкрушителен удар, върху противника, дали тези действия са имали някакво значение за последващите действия в Добруджа, като отдават в ръцете на нашето командване гр. Добрич.

Дали отстъплението на румънците от Добрич става под натиска на войските от Варненския укрепен пункт ще се види от следното: през този ден началникът на Варненския укрепен пункт, за съдействието на конната дивизия, насочва разузнавателни отряди към Добрич.

Тяхната среща с противника дава боя при с. Баладжа, в който от наша страна вземат участие: 1 пехотна дружина и 1 батарея; неприятелски 4 дружини, 2 батареи, 2 ескадрона. Загуби наши: убити 3, ранени 26; неприятелски: убити 10-15, ранени около 80.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „КУЧЕШКИ НЮХ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

На търговеца Еремей Бабкин му свиха енотовия кожух. Изрева търговецът Еремей Бабкин. Жал му е, виждате ли, за кожуха.

— Кожухът — казва — беше много хубав, граждани. Болно ми е. Пари няма да жаля, но ще намеря престъпника. Ще му се изплюя в мутрата.

И ето че Еремей Бабкин извика полицейско куче следотърсач. Явява се един такъв човек с каскет, с навои, а с него и куче. И то не какво да е, а си е направо кучище — кафяво, с остра и несимпатична муцуна.

Доведе този човек кучето до следите край вратата, каза „пс“ и се отдръпна. Подуши кучето въздуха, плъзна поглед по тълпата (народ се беше събрал, разбира се) и изведнъж се приближава до баба Фьокла от пети номер и започна да ѝ души полата. Бабата — зад тълпата. Кучето — след полата ѝ. Бабата на една страна — и кучето след нея. Захапа бабата за полата и не я пуска.

Рухна бабата на колене пред агента.

— Да — казва, — хванахте ме. Не отричам. И — казва — пет ведра с джибри — така е. И казан — истина е. Всичко — казва — е в банята. Водете ме в милицията.

Е, народът, разбира се, ахна.

— А кожухът? — питат.

— За кожуха — казва, — не зная нищо и не съм и чувала, но останалото е вярно. Водете ме, бесете ме.

Е, отведоха бабата.

Агентът взе отново своето кучище, навря отново носа му в следите, каза „пс“ и се отдръпна.

Огледа се кучището, подуши празния въздух и се приближи изведнъж до гражданина домоуправител.

Пребледня домоуправителят, падна по гръб.

— Вържете ме — казва, — добри хора, съзнателни граждани. Аз — казва, — събрах парите за водата, но ги изхарчих за свои прищявки.

Е, разбира се, живущите се нахвърлиха върху домоуправителя, започнаха да го връзват. А кучето през това време се приближава до гражданина от седми номер. И го дърпа за панталона.

Пребледня гражданинът, свлече се пред хората.

— Виновен съм — казва, — виновен съм. Аз — казва, — си поправих наистина годината в трудовата книжка. Аз — казва, — жребецът му с жребец, трябва в армията да служа и отечеството да защитавам, а живея в седми номер и ползвам електричество и други комунални услуги. Хванете ме! Объркаха се хората.

„Що за — мислят си, — поразително куче е това?“ А търговецът Еремей Бабкин замига с очи, огледа се, извади пари и ги подава на агента.

— Махай го — казва, — това кучище на майната му кучешка. Да върви — казва, — по дяволите енотовия кожух. Да се провали дано..

А кучището е вече тук. Застанало пред търговеца и върти опашка.

Смути се търговецът Еремей Бабкин, отстъпи настрани, а кучето след него. Приближава се до него и му души галошите.

Запелтечи търговецът, пребледня.

— Е — казва, — бог вижда истината, няма как. Аз — казва, — съм кучи син и мошеник. И кожухът — казва, — не е мой, братлета. Кожуха — казва, — го задигнах от брат си. Плача и ридая!

Хукна тогава народът който където види. А кучището няма време да души въздуха, сграбчи двама-трима — който му попадне — и ги държи.

Покаяха се и те. Единият проиграл държавни пари на карти, другият пернал жена си с ютията, третият пък казал такова нещо, което е неудобно да се преразказва.

Народът се разбяга. Дворът опустя. Останаха само кучето и агентът.

И ето че кучето се приближава внезапно до агента и започва да върти опашка. Пребледня агентът, падна пред кучето.

— Ръфайте ме — казва, — гражданино. Аз — вика, — за вашата кучешка храна три десетарки получавам, но две прибирам за себе си...

Какво е станало по-нататък — не се знае. Аз, за да не си навлека някоя беля, побързах да се изпаря.

1923 г.

ФИЛИП К. ДИК / „ПО ОЧИТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ“

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Открих съвсем случайно това невероятно нахлуване на Земята от форми на живот от друга планета. Засега не съм предприел нищо по въпроса; не мога да измисля какво да правя. Писах на правителството, а те ми изпратиха брошура за ремонт и поддръжка на дървени къщи.

Както и да е, всичко вече се знае; не съм първият открил това. Може би дори е под контрол.

Седях си в креслото и прелиствах разсеяно страниците на една книга с меки корици, която някой беше забравил в автобуса, когато попаднах на откъса, който ме насочи първи по следите. За миг не реагирах. Отне ми известно време, за да осъзная напълно какво означава. Когато го проумях, ми се стори странно, че не съм го забелязал веднага.

Явно ставаше въпрос за вид, различен от човешкия, с невероятни свойства, който не произхожда от Земята. Вид, бързам да отбележа, чиито представители се дегизират обичайно като обикновени човешки същества. Маскировката им обаче става прозрачна поради следващите наблюдения на автора. Веднага става очевидно, че този автор знае всичко. Знае всичко – и го приема със забележително спокойствие. Изречението (и аз треперя, даже и сега, когато си го спомням) гласеше:

… очите му обходиха бавно стаята.

Побиха ме смътни тръпки. Опитах се да си представя въпросните очи. Дали се търкалят като монети? Откъсът подсказваше, че не; изглежда, се движеха във въздуха, а не по някаква повърхност. И то доста бързо, явно. Никой в разказа не изглеждаше изненадан. Точно това ми направи впечатление. Никакъв признак на изумление от това скандално нещо. По-нататък въпросът беше доразвит.

… очите му се местеха от човек на човек.

Ето, това е накратко. Очите очевидно са се отделили от останалата част и действат самостоятелно. Сърцето ми заби силно и дъхът ми заседна в гърлото. Бях попаднал на случаен намек за напълно непозната раса. Явно извънземна. И все пак, за героите в книгата това беше съвсем естествено, поради което би трябвало да се предположи, че и те принадлежат към същия вид.

Ами авторът? Бавно подозрение се разгоря в ума ми. Авторът приемаше всичко това твърде спокойно. Очевидно смяташе, че е нещо съвсем обичайно. Той изобщо не се опитваше да скрие това. Разказът продължаваше:

…скоро очите му се спряха на Джулия.

Джулия, като дама, има поне възпитанието да се възмути. Описано е как се изчервява и сключва гневно вежди. При което въздъхнах с облекчение. Не всички са извънземни. Разказът продължава:

… бавно, спокойно, очите му я обходиха от главата до петите.

Велики Боже! Но в този момент момичето се обръща, тръгва си с ядосани стъпки и въпросът приключва. Отпуснах се на стола си, задъхан от ужас. Жена ми и семейството ми ме гледат изумено.

— Какво има, скъпи? — попита жена ми.

Не можех да ѝ кажа. Подобно знание беше твърде много за един обикновен човек. Трябваше да го запазя за себе си.

— Нищо — изхриптях аз. Скочих, грабнах книгата и излязох бързо от стаята.

В гаража продължих да чета. Имаше още. Разтреперан, прочетох средните красноречиви редове:

… той прегърна Джулия. След малко тя го попита дали ще си махне ръката. Той го направи веднага с усмивка.

Не се казваше какво е станало с ръката, след като онзи си я махнал. Може да е била оставена да стърчи в ъгъла. Може да е била изхвърлена. Не ме интересува. Във всеки случай пълният смисъл беше в текста, гледаше ме право в лицето.

Ето една раса от същества, способни да отделят части от анатомията си по собствено желание. Очи, ръце — а може би и повече. И то без да им мигне окото. В този момент познанията ми по биология се оказаха полезни. Очевидно бяха прости същества, едноклетъчни, някакви примитивни организми. Не по-развити от морските звезди. Морските звезди могат да правят същото, знаете.

Продължих да чета. И стигнах до следното невероятно разкритие, подхвърлено хладнокръвно от автора без ни най-малкото вълнение:

...пред киното се разделихме. Част от нас влече вътре, а другата част отиде в едно заведение да вечеря.

Бинарно делене, очевидно. Разцепване на две и образуване на два отделни индивида. Вероятно долните половини са отишли в заведението, защото е било по-далече, а горните – на кино. Продължих да чета с треперещи ръце. Наистина бях попаднал на нещо значително. Умът ми се въртеше бясно, докато четях следващия ред:

… опасявам се, че няма никакво съмнение. Горкият Бибни пак си изпусна нервите.

Което е последвано от:

… а Боб казва, че изобщо няма топки.

И все пак Бибни се чувствяше не по-зле от останалите. Останалите обаче бяха също толкова странни. Скоро един от тях беше описан като:

… загубил напълно мозъка си.

Нямаше съмнение какво се случва в следващите редове. Джулия, която смятах за единствения нормален човек, се разкри също като извънземна форма на живот, подобна на останалите:

… съвсем преднамерено Джулия беше дала сърцето си на младия мъж.

Не се споменаваше каква е била крайната съдба на органа, но на мене не ми пукаше особено. Беше очевидно, че Джулия продължава да живее по обичайния начин, като всички останали в книгата. Без сърце, ръце, очи, мозък, вътрешности, разделяйки се на две, когато се наложи. Без капка притеснение.

… след което му подаде ръката си.

Повдигна ми се. Освен сърцето, мошеникът вече има и ръката ѝ. Изтръпвам при мисълта какво е направил с тях.

… той я хвана под ръка.

Неспособен да чака, той ще започне да я разглобява сам. Облян в пурпурна руменина, затворих бързо книгата и скочих на крака. Но не достатъчно бързо, за да избегна последното споменаване на онези безгрижни части, чиито пътешествия ме бяха насочили първоначално по следите:

...очите ѝ не се откъснаха от него през целия път надолу по улицата и през ливадата.

Изхвърчах от гаража и се втурнах обратно в топлата къща, сякаш преследван от проклетите неща. Жена ми и децата играеха на „Монополи“ в кухнята. Присъединих се към тях и заиграх с трескава разпаленост, с пламнало чело и тракащи зъби.

Дойде ми до гуша от тази работа. Не искам и да чувам повече за нея. Нека идват. Нека нахлуят на Земята. Не желая да се меся.

Изобщо не е по вкуса ми.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА

За хората от юдео-християнската култура, която за по-просто наричат „западна“, случаите на приемане на исляма са рядкост. Имам предвид именно хората на културата, иначе казано - образованите, мислещите, сложните. Толкова по-интересно е да се разглежда всеки от тези примери.

Разказвал съм за удивителната руска девойка Изабела Еберхард, която се влюбила в арабския изток и мюсюлманската религия, но там, предполагам, е изиграло главна роля романтичното увлечение по екзотиката. А и като цяло горката загинала на възраст, в която при повечето хора мозъкът все още не се е събудил напълно – само буйни хормони и люлякови мъгли [1].

Той бил изключително сериозен и съсредоточено умен човек

Жизненият път на Леополд Вайс (1900–1992), влязъл в политическата и религиозната история под името Мухамад Асад, не може да бъде отдаден на хормони и романтични увлечения.

Той бил потомък на знаменити равини, родил се в интелигентно семейство в австрийския град Лемберг (днешния Лвов) и получил стандартното за своята среда образование. Вярно е, че обичал приключенията от малък. На 14 години изплашил за първи път своите родители, като избягал на фронта. След това се вразумил временно, изучавал във Виена фройдистките премъдрости, но любознателността и пъргавият ум не позволили на младежа да получи реномирана професия. Той заминал за едно модно сред еврейската младеж през двадесетте години място – Палестина, за да се запознае с ционисткото движение. Вайс не харесал изобщо ционистите, но пък ислямът и бедуините му допаднали от сърце.

В автобиографичната си книга „Пътят към Мека“ той обяснява подробно как и защо се е случило това, но ми се струва, че тук се е проявила една чисто еврейска черта (според мене симпатична): желанието да погледнеш сложните проблеми през очите на опонента. Ако някой се увлича лесно, този път може да го отведе по-далече, отколкото е планирал.

Няма да преразказвам криволичещата биография на този човек – можете да се запознаете с нея в „Уикипедия“ или някъде другаде. По-добре е да обясня с какво Вайс-Асад е интересен за мене.

Тук има едновременно два сюжета, които винаги са ме занимавали.

Първият се нарича „евреинът на губернатора“. В един мой стар роман, „Пелагия и белият булдог“, бях нарисувал една идеализирана картина: как, от тогавашната ми гледна точка, би трябвало да изглежда правилно устроената руска власт. Имах там духовен пастир и нравствен камертон в лицето на владиката Митрофаний, имах и непоколебим законник и педант – губернатора фон Хагенау, а той имаше хитроумен, изобретателен съветник – евреина Бердичевский. Тази формула е приложима по принцип за всяка епоха и всяко общество. Съветникът на губернатора, разбира се, не е задължително да бъде етнически евреин, но трябва да е консултант, който не претендира за ролята на публичен политик и е способен да влезе в ролята на „адвокат на дявола“, иначе казано - да разглежда трудните проблеми с непредубеден поглед, от обратната страна.

Мухаммад Асад е уникален с това, че успял да изиграе тази роля два пъти, и то в съвсем различна среда. Като съвсем млад помагал няколко години на крал Фейсал да изгради саудитската държава. След това се преместил по на изток и изпълнявал същата функция при създателите на новата мюсюлманска страна Пакистан.

Пакистан помни и днес един от своите бащи основатели (кадър от филма „Пътят към Мека: пътешествието на Мухамад Асад“)

Вторият сюжет е за мене не по-малко увлекателен – когато човек, достигнал високо обществено положение, напуска доброволно поста си в името на духовни търсения.

На прага на шестото си десетилетие (тази възраст, между другото, също ме интересува живо) Асад, който бил „дипломатическо лице“ на република Пакистан и я представлявал в ООН, напуснал държавната дейност и политиката изобщо. През целия късен етап от живота си пишел книги. Превел Корана на английски, занимавал се със задълбочено изучаване на исляма. Асад искал религията да се върне към своите чисти извори, към принципите на рационализма и толерантността. Но ислямът се развивал в противоположна посока и към края на живота си Асад стигнал до извода, че съвременните мюсюлмани не са достойни за своята религия. Не е изненадващо, че в някои арабски страни неговите съчинения били горени по площадите. Както казах: увлеченият човек не знае кога да спре.

В литературата оценките за личността и дейността на Мухамад Асад са диаметрално противоположни: идеалист или интригант, светило на религиозната мисъл или духовен диверсант.

Вероятно от всичко по малко. Но интересен човек, много интересен.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1. Изабела Еберхард се удавила по време на наводнение на 27 години.

(Следва)

ОБРЕЧЕНИ ПРЕГОВОРИ

ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР – ВЕЛИКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА РИМ / ЧАСТ ТРЕТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: Павел НИКОЛОВ

Годините на управление на Цезар променят Рим и целия ход на европейската история за столетия напред. Републиканската, колегиална форма на управление отстъпва за дълго място на едноличното властване на императори, монарси и диктатори.

ДО ТУК: ЧАСТ ПЪРВА / ЧАСТ ВТОРА

(продължение)

Главните деяния на Гай Юлий Цезар (таблица)

Дипломатическа мисия при царя на Витиния Никомед IV	80 г. пр. н. е.	На Цезар е поръчано да убеди царя на Витиния да предаде на римляните част от флота си за превземането на град Митилена.	Младият патриций успява да получи флота от царя, благодарение на който Рим превзема града на остров Лесбос. Впоследствие се появяват слухове за близки отношения между царя и Гай Юлий.
Първа военна длъжност — военен трибун	71 или 72 г. пр. н. е.	Не се знае със сигурност как Цезар е използвал назначението си.	Смята се, че като военен трибун е участвал в потушаването на въстанието на Спартак и тогава се сприятелил с бъдещия си покровител Марк Крас.
Цезар — квестор в Далечна Испания	69 г. пр. н. е.	Цезар отговарял за финансовото управление на провинцията и помагал на наместника.	Гай Юлий изучава географията и манталитета на жителите на региона, което в бъдеще ще изиграе роля при унищожаването на привържениците на Помпей там.
Надзорник на Апиевия път	66 или 65 г. пр. н. е.	Цезар ремонтира на собствени разноски най-важния път в Рим. Кредитор на политика бил Крас.	Щедрата реконструкция на пътя му носи първата популярност сред гражданите. Името му става все по-известно.
Длъжността курулен едил	66 г. пр. н. е.	Цезар организира грандиозни игри, занимава се активно с благоустройството на града, изграждането на нови и ремонта на стари сгради.	Пищните празници, организирани с невероятен разкош, били любимото развлечение на римляните. Цезар става все по-знаменит.
Избиране за пожизнен велик понтифик (pontifex maximus)	63 г. пр. н. е.	За да спечели изборите, на Цезар се налага да подкупи мнозина. Тъй като той вече се ползвал с определено уважение, кредиторите не се скъпели на заеми.	След назначението си Цезар можел да участва в гражданския и дори във военния живот на Рим.
Наместник в провинция	61 г. пр. н. е.	Цезар получава длъжността пропретор в Далечна Испания.	За една година успява да изплати част от дълговете си към своите кредитори и да потуши въстанията на местните жители, недоволни от римската власт. Цезар провежда редица реформи в провинцията.
Първият триумвират	59 г. пр. н. е.	Помпей, Крас и Цезар решават да се подкрепят взаимно и да се борят срещу републиканския Сенат.	Съюзниците подпомагат взаимно назначенията си на важни длъжности и помагат на лоялни политици да заемат високи постове.
Избиране за консул	59 г. пр. н. е.	Цезар получава длъжността, като се отказва от триумфа, който му се полага за успехите в Испания. Консулът е най-висшата длъжност в Рим.	Като консул Цезар развива бурна административна дейност и прокарва няколко закона, изгодни за триумвирите.
Наместник в Галия	58 г. пр. н. е.	Получава за управление три провинции: Нарбонска Галия, Илирик и Цизалпийска Галия.	Въпреки закона, назначението на проконсула не за една година, а за пет. Цезар разполага с три легиона — по един във всяка провинция.
Война с хелветите и свевите	58 г. пр. н. е.	Хелветите бягат от преселението на германите. Свевите контролират местните келтски племена и не се подчиняват на Рим.	Цезар разбива както хелветите, така и германите и утвърждава ролята на Рим като главен защитник и единствен източник на власт в Галия.
Въстанието на галите	52 г. пр. н. е.	Възползвайки се от политическата нестабилност в Рим, галите решават да изгонят римляните от земите си и излизат с общ фронт.	Цезар увеличава броя на легионите си, а в Рим действат активно неговите съюзници, благодарение на които срокът на проконсулството му е удължен с още 5 години.
Обсадата на Алезия	52 г. пр. н. е.	Цезар блокира водача на галите и разбива силите му.	Галската съпротива е сломена, а Галия става римска провинция. Цезар печели лаврите на победител и се превръща в най-влиятелният политик в Рим, подкрепян от верни войски. По време на войната Цезар става невероятно богат.
Преминаването на Рубикон и началото на Гражданската война	49 г. пр. н. е..	Цезар влиза в борба за власт със Сената и Гней Помпей.	Верните на диктатора легиони разбиват вражеските войски, а в Рим е създаден Сенат, контролиран от Цезар.
Битката при Фарсала	48 г. пр. н. е.	Решителното сражение между Цезар и Помпей.	Помпей губи и е принуден да избяга в източните провинции. Обезглавен в Египет.
Подкрепа за Клеопатра в борбата за трона	47 г. пр. н. е.	Цезар подкрепя царицата в претенциите ѝ за власт в Египет.	Клеопатра става вярна наместничка на Рим.
Битката при Тапс	46 г. пр. н. е.	Остатъците от привържениците на Помпей събират сили в Северна Африка.	Цезар разбива врага и провежда в Рим четири блестящи триумфа.
Установяване на еднолична власт	45 г. пр. н. е.	Юлий Цезар съсредоточава цялата власт в своите ръце. Диктаторските му пълномощия са удължени пожизнено. Към тази длъжност се добавят и други: пожизнен народен трибун, император, велик понтифик и проконсулски империум.	Съсредоточаването на безгранична власт в ръцете на Цезар води до недоволство сред аристокрацията, която желае да се върне към републиканската форма на управление. Резултатът е заговор и убийството на Цезар.

Цезар и Клеопатра

Цезар успял да участва не само в своята гражданска война за власт, но помогнал и на Клеопатра да победи в нейната борба за трона на Египет. Интимната им връзка носела своите репутационни рискове. Въпреки това всички победи на диктатора, включително и тези на любовния фронт, се посрещали с одобрение в Рим.

Според завещанието на Птолемей XII, след смъртта му властта в Египет трябвало да премине към Клеопатра и нейния по-малък брат Птолемей. Но младежът и неговите съветници имали свои планове. На Клеопатра се наложило да напусне Александрия и да наеме войски в Сирия. Лагерите на противниците се разположили от двете страни на границата.

По това време Помпей избягал от Цезар в Египет. За да спечели благоволението на Гай Юлий, Птолемей, разбирайки на чия страна е силата, наредил пълководецът да бъде убит. Желаейки да подчини царството на своята воля, Цезар решил да действа като съдия в спора между брата и сестрата. Той повикал Клеопатра в Александрия, която била пълна с поддръжници на Птолемей. Според легендата тя проникнала хитро в двореца при Цезар, като се скрила в чувал с бельо. Младата царица се харесала на престарелия (по древните стандарти) диктатор и той решил да заложи на нея.

Позовавайки се на завещанието на Птолемей XII, Цезар заповядал на враждуващите страни да сложат оръжие и да управляват заедно. Но нито на Птолемей, нито на жителите на Александрия им харесало самоуправството на римския диктатор и започнали безредици. Ако не били пристигналите на помощ легиони, кой знае, може би Цезар щял да бъде постигнат в Египет от същата участ, каквато сполетяла по-нататък Марк Антоний. В решаващата битка римляните разбили войските на Птолемей, а царят се удавил в Нил.

Зарадвани, диктаторът и египетската царица организирали грандиозни пиршества, чийто венец било пътуване по Нил, съпроводено от многобройна свита на 400 кораба. Тесният съюз между Египет и Рим вече се градял върху романа на Клеопатра и Гай Юлий. Скоро Цезар тръгнал да довършва своите съперници, а Клеопатра родил син на име Птолемей, наречен още Цезарион (малкият Цезар).

Елизабет Тейлър в ролята на Клеопатра от едноименния филм

Когато Цезар се утвърдил окончателно като едноличен владетел, Клеопатра и нейният брат съвладетел Птолемей XIV били поканени в Рим за триумфа му. На източната владетелка била предоставена разкошната вила на Цезар на брега на Тибър. Там царицата приемала римски аристократи. И не забравила да вземе със себе си и сина си. Рим се изпълнил със слухове, че Цезар се готви да вземе Клеопатра за втора съпруга, да се обяви за върховен монарх, а техния син да посочи за наследник. Тези догадки на съвременниците изиграли своята роля във фаталните за диктатора Мартенски иди. След смъртта на Цезар Клеопатра се завърнала бързо в своето царство, където я очаквала не по-малко трагична съдба и роман с Марк Антоний, съратник на нейния всесилен любим.

Убийството на Цезар от сенаторите

Премахването на диктатора не е било спонтанно – заговорът се оформял в продължение на няколко години. С времето към него се присъединявали все повече приближени на Цезар. Със сигурност може да говорим за 60 участници. Убийството било наблюдавано от почти 900 сенатори, издигнати до този ранг от жертвата.

Към 45 г. пр. н. е. Цезар бил най-влиятелният човек в Римската република. Нито едно по-важно събитие, било то назначаване на магистратска длъжност, строеж на храмове или реформи, не минавало без негово одобрение. В Сената Цезар седял на подиум между двамата консули, а на главния площад бил построен в негова чест храм на Венера – покровителка на Юлиевия род. Започнала сакрализация на личността му и на императорската власт.

И ако градското население, бедняците и провинциите, облагодетелствани от диктатора, били доволни от съществуващото положение, нобилитетът – не. Римската аристокрация почитала ценностите на републиканската система. И макар че тя показала вече своята несъстоятелност, стремежът към монархия бил за нобилите отстъпление от заветите на предците и нарушаване на стария закон. Освен това законите се издавали и отменяли вече само от един човек.

Заговорът бил оглавен от приближения на Цезар Марк Юний Брут. Той се сражавал някога на страната на Помпей, който формално защитавал римските свободи от тиранията. Сред другите организатори на убийството бил Гай Касий Лонгин, който, подобно на много от привържениците на Помпей, бил помилван от Гай Юлий.

Убийството било насрочено за Мартенските иди, по време на едно от заседанията на Сената. Имало споразумение, според което всеки от заговорниците трябвало да нанесе поне един удар на диктатора. Вината за убийството трябвало да бъде колективна – напълно в републикански дух. И макар Цезар да получавал донесения за съществуващия заговор, диктаторът ги пренебрегвал. По традиция той нямал охрана, поддържайки ролята си на всенароден любимец.

На 15 март 44 г. пр. н. е. Цезар се явил на заседание на Сената в курията на Помпей. Тази сесия трябвало да бъде последна преди похода към Партското царство. Според плана на заговорниците Луций Тилий Цимбер трябвало да се приближи до Цезар. Той помолил диктатора да върне брат му от изгнание. Когато Гай Юлий отказал, Луций Тилий го сграбчил за тогата. Това послужило за сигнал на убийците. Ударите по Цезар започнали да валят един след друг. В началото диктаторът се опитал да се съпротивлява, но когато видял сред убийците си и Брут, покрил главата си с тогата и се оставил на ударите. След разправата тялото на диктатора се озовало в подножието на статуята на Помпей. Сенаторите, които наблюдавали убийството, се разбягали в паника. Никой не знаел какво точно да прави оттук нататък.

Убийството на Цезар от сенаторите

Смъртта на Цезар не спряла процеса на превръщане на Римската република в империя, управлявана от огромен бюрократичен апарат и обожествен император. Цезаризмът възсиял с установяването на монархията на Октавиан Август. Чак до края на съществуването на Западната Римска империя всички императори се именували цезари.

(Следва)