НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1974 г. / МИР / ШОН МАКБРАЙД

Шон Макбрайд (Seán MacBride)

26 януари 1904 г. – 15 януари 1988 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Ейсаку Сато)

(За усилията му да осигури и развие правата на човека по целия свят.)

Ирландският юрист и политически деец Шон Макбрайд е роден в Париж. Баща му, Джон Макбрайд, е ирландски националист, който се противопоставя на британското господство и създава ирландска бригада, сражаваща се в Южна Африка срещу Англия по време на Бурската война. Майката на Шон, Мод Гоин, е известна красавица, на която посвещава редица стихове Уилям Бътлър Йейтс. Тя заема видно положение сред ирландските националисти.

През 1905 г. бащата на Макбрайд се връща в Дъблин, като оставя семейството си в Париж. Момчето учи в езуитското училище “Св. Луи”, където се научава да говори бегло френски език, без почти да знае английски. По време на ваканцията през 1914 г. десетгодишният Макбрайд и майка му се грижат да войниците, ранени в битката при Марна. Бащата на Макбрайд, след като участва в антианглийското въстание през 1916 г., е заловен и екзекутиран. Момчето и майка му заминават за Дъблин, където майката е арестувана няколко пъти за политическа дейност. Два пъти Макбрайд ѝ помага да излезе от затвора, два пъти арестуват и него.

През 1917 г. Макбрайд става член на Ирландската републиканска армия (ИРА). Въпреки младостта си участва като офицер във войната през 1919-1921 г. срещу Англия. Известно време е секретар на републиканския лидер Еймън де Валера. В съответствие с мирните споразумения в Ирландия е създадена Ирландска свободна държава; шест северни графства, където преобладава протестантското население, остават част от Великобритания. Ръководството на ИРА не е съгласно с това решение и започва гражданска война с ирландското правителство. Няколко пъти Макбрайд е арестуван, но успява да се спаси. Въпреки огромния си ръст, характерната си прегърбеност и забележимия си френски акцент, той се гримира успешно и живее като нелегален четиринадесет години.

През 1926 г. Макбрайд се жени за Каталина Булфин, ирландка от аржентински произход, в семейството се раждат дъщеря и син. Като прекарват една година в Париж, двамата се връщат в Ирландия. През 1929 г. Макбрайд заминава за кратко време в САЩ, където се опитва да организира подкрепа за ИРА. През 1936 г. става командващ в организацията, но една година по-късно излиза от нея в знак на протест срещу планираната терористична кампания в Англия и Северна Ирландия.

Намирайки се в нелегалност, Макбрайд успява да получи юридическо образование в Дъблин и през 1937 г. започва самостоятелна практика. Скоро си спечелва репутацията на най-добрия дъблински адвокат. В началото на Втората световна война ирландското правителство, оглавявано от Де Валера, обявява неутралитет. Когато членовете на ИРА отказват да спазват неутралитета и заявяват, че подкрепят Хитлер в борбата му срещу Англия, ирландското правителство предприема много арести без спазване на формалностите. Въпреки че е скъсал с ИРА, Макбрайд се заема със защитата на няколко терористи, осъдени на смърт, и постига отмяна на присъдите им във Върховния съд.

След Втората световна война Макбрайд основава републиканска партия, ратуваща за икономически реформи, аналогични на Новия курс в САЩ. Предвиждат се отслабване на политическите връзки с Великобритания и провъзгласяване на Ирландска република. На изборите през 1948 г. партията на Макбрайд, демонстрирайки значителна сила, успява да нанесе поражение на управляващата партия “Фиана файл”. В коалиционното правителство, оглавено от лидера на опозицията Джон Кастело, Макбрайд заема поста министър на външните работи. Като такъв той подписва договор със САЩ, който прави Ирландия участничка в Програмата за възстановяване на Европа. През следващата година Макбрайд представлява Ирландия на съвещанието на 19-те държави, които приемат “плана Маршал”. Макбрайд използва своя авторитет, за да се приеме на 18 април 1949 г. закон за републиката, според който Ирландия излиза от Общността на нациите и заявява претенции за северните ирландски графства.

Макбрайд остава министър на външните работи до 1951 г. и е избиран в ирландския парламент през 1951, 1954 и 1955 г. В Съвета за Европа играе важна роля за приемането на Европейската конвенция за правата на човека, първият международен договор по този въпрос, подписан през ноември 1950 г.

Оттам нататък Макбрайд посвещава своята енергия на въпроса за правата на човека. През 1961 г. става председател на международния съвет на организацията “Международна амнистия”, като запазва този пост до 1974 г. Пътешествайки по страните, обвинявани в политически преследвания, той укрепва престижа на организацията като неутрален глас в защита на пострадалите. През 1968-1970 г. Макбрайд е генерален секретар на Международната комисия на юристите, учредена през 1952 г. в Западен Берлин за надзор на състоянието на човешките права в ГДР и другите източноевропейски страни. Той е член на Международното бюро за мир и председател на изпълнителния му съвет от 1968 до 1974 г.

През 1973 г. Макбрайд става комисар на ООН за Намибия (Югозападна Африка), намираща се под егидата на ЮАР. Изпълнявайки задълженията си на комисар, той постига решение за независимост на Намибия, въпреки критиките от страна на някои негови колеги в ООН, протестиращи срещу въвеждането на санкции.

Кандидатурата на Макбрайд за Нобелова награда предизвиква възражения в широките обществени кръгове. Едни намират за странно, че изборът е паднал върху човек, свързан дълго време с ИРА. Други смятат за нелогично награждаването на Макбрайд отделно от “Международна амнистия”, която получава награда за мир по-късно.

Активността на Макбрайд в международните отношения се запазва и след получаването на Нобеловата награда. Оставайки комисар на ООН, той обаче не успява да премести от мъртвата точка положението в Южна Африка. През 1977 г. председателства комисията за международни връзки на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Скоро след израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. Макбрайд е назначен за председател на комисията за разглеждане на възможни нарушения на международното право от Израел.

Освен с Нобелова награда Макбрайд е удостоен с Ленинска награда за мир (1977 г.), с американския медал Справедливост (1976 г.) и със сребърния медал на ЮНЕСКО (1980 г.).

Превод от руски: Павел Б. Николов

В ПАМЕТ НА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ...

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП / ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП

ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ

Историята за цар Соломон, който построил Храма с помощта на покорни нему духове, обикновено се асоциира с исляма: тя е разказана в Корана (34, 13) и именно в арабските приказки е станала изумително популярна.

Тази история на пръв поглед няма никакви древни корени. Наистина, Библията описва подробно строителството на храма от Соломон, но никъде не споменава за помагащи му духове.

Подробен разказ за това как цар Соломон (или като е правилно по оригинала: Шломо) строил храма, се съдържа в трета книга “Царе”, която заедно с другите три книги “Царе”, книгата “Исус Навин” и книгата “Съдии” съставя така наречената “Девтерономична история”.

Тези книги се наричат така, защото всичките, шест на брой, съдържащи се в “историята”, са написани от един и същи човек, или - в краен случай - от група съмишленици. Ричард Елиът Фридман даже смята, че знаем името на този човек и че той не не е никой друг освен пророк Йеремия [1].

Въпреки че по-късно Фридман сменя няколко пъти гледната си точка и започва да говори за Йеремия като за вдъхновител на текста, първоначалната му хипотеза е според мене най-привлекателна по причина на това, че свързани литературно-исторически текстове, притежаващи колосална степен на лексикална и теологична кохерентност, рядко се пишат от безлични колективи. Книгите, като историята, се творят от личности, а не от масите.

Така или иначе, можем да бъдем уверени, че Девтерономист е живял през VII–VI в. пр. н. е. и е бил един от най-радикалните монотеисти, чиито текстове са влезли в Библията. Нещо повече, той е бил един от създателите и идеолозите на юдейския монотеизъм.

И ето - този ранен автор, живял триста години след своя герой, не споменава за никакви духове по време на цар Шломо. Вместо това Девтерономист изброява съседни, напълно светски владетели, които поднасяли дарове на Соломон, защото просто били възхитени от неговата мъдрост.

Така той ни съобщава, че Хирам, царят на Тир, му изпратил сто и двадесет таланта злато и кедров и кипарисов дървен материал (3 Царе, 9:11-14). Савската царица, възхитена от мъдростта на Соломон, му подарила “ сто и двадесет таланта злато и аромати в много голямо количество и скъпоценни камъни” (3 Царе, 10:10). И всички царе на земята донасяли “всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, и оръжия, и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година” (3 Царе, 10:25).

Освен този златен дъжд, изсипал се върху Соломон благодарение на мъдростта му, царят, ако се вярва на Девтерономист, бил изключително успешен в икономическите си предприятия.

Заедно с цар Хирам той построил кораб в Есион-Гавер на Червено море и този кораб му докарал от Офир 420 таланта злато (3 Царе, 9:26-28). Един път на три години пристигал тарсийски кораб, “натоварени със злато и сребро, слонова кост и маймуни, и пауни” (3 Царе, 10:22). А цялото злато, което идвало годишно при цар Соломон, било шестстотин шестдесет и шест таланта, а среброто “се считало за нищо в дните на Соломон” (3 Царе, 10:21).

Така каноничният текст на Библията рисува един изключително реалистичен портрет на успешен цар, който трупа огромни богатства без никакви свръхестествени способности.

Но апокрифните юдейски източници представят съвсем различна картина. Така например текстът под заглавие “Завещанието на Соломон” разказва радикално различна версия за произхода на богатството на Соломон. В него няма никакви царе, царици и търговски кораби от Есион-Гавер. Според “Завещанието на Соломон” фантастичното богатство на царя имало фантастичен произход.

Цар Соломон - ни повече, ни по-малко - получил от архангел Михаил пръстен, който му давал сила над подземните и небесните духове. Тези духове му построили Храма. А за да властва над тях, на Соломон му трябвало печат.

“Завещанието на Соломон” се е оформило в днешния си вид доста късно: през II–III в. Но много негови части, и особено 18 глава, се определят като по-ранни: Тод Клуц ги отнася към I–II пр. н. е. [1].

Тази 18-та глава е нещо като древен магически учебник - определител на болести.

За да излекува една болест, съвременният лекар трябва да знае: а) как е нейното име, б) как се казва лекарството, което помага срещу нея.

Приблизително по същото схема работи процесът на лекуване и в 18-та глава на “Завещанието на Соломон”, само с тази разлика, че там целителят трябва да знае: а) името на стихийния дух, предизвикал болестта, и б) името на ангела, който помага срещу този дух.

Стихийните зли духове са общо тридесет и шест. В 18-та глава Соломон разпитва всеки от тях, за да разбере кой за коя болест отговоря. “Апокрифонът на Йоан”, както помним, съдържа точно такъв списък на частите на тялото и на духовете. Подобен списък има и в кумранската “Книга на Стражите”.

Като цяло в Кумранп са намерени няколко текста за заклинание на демони (11Q11 и 4Q560), в които заклинателите използват същата процедура като Соломон и апостол Филип. Те карат стихийният дух да назове името си и след това го подчиняват с помощта на името на дадения ангел [2]. По същата процедура, ако читателите помнят, действат в “Деянията на апостолите” седемте скитащи се между градовете “синове на първосвещеника Скева”, с тази разлика само, че опитът им да прогонят един зъл дух в името на Исус завършил с оглушителен неуспех.

В гръцкия текст на “Завещанието на Соломон” тези духове наричат себе си “стохеи” и “космократори”. Точно така нарича стихийните духове авторът на писмото до Колосяните (Колосяни, 2:8) и до Ефесяните (Ефесяни, 6:12). Нещо повече, авторът на тези писма предупреждава своето паство, да не се прелъстява от тези, които им обещават власт над стихийните духове, а вместо това да вярва в Христос, в когото обитават цялата Плерома, Началствата и Властите (Колосяни, 2:9–10) [3].

Това явно е камък в градината на тези, които като апостол Филип обещавали на своите последователи именно власт над стихийните духове.

За Соломоновата власт над стихийните духове ни съобщава през I в. Псевдо-Филон [4]. Същата история разказва и Йосиф Флавий: Господ дал на Соломон власт над злите духове и той, Йосиф, видял веднъж с очите си как някакъв юдейски заклинател Елеазар, използвайки заклинания, останали от времето на Соломон, изгонил бяс от един болен човек пред очите на високопоставена римска аудитория, включваща не кой да е друг, а император Веспасиан и синовете му. “Соломон е оставил след себе си заклинания за лечение от всякакви болести и вълшебни формули, с чиято помощ могат да се връзват демони” - съобщава Йосиф [5].

И така, имаме две версии за произхода на активите на цар Соломон.

Според монотеистичния текст, написан не по-късно от VI в. пр. н. е., богатствата на Соломон са му подарени от съседни царе, възхищаващи се на неговата мъдрост. Според редица юдейски апокрифи, написани не по-рано от II в. пр. н. е., иначе казано - минимум четири столетия по-късно, тези богатства са донесени на Соломон от покорни нему духове.

Изглежда логично да се предположи, че втората версия се е появила много преди първата. Соломон бил богат, несметно богат; той имал кораби, слонова кост, пауни и злато, и среброто, докато бил жив, не се смятало за нищо. Това несметно богатство е отразил реалистично в своя монотеистичен текст Девтерономист, но след това народната фантазия, която не се задоволила със сухи икономически обяснения като монопола на търговията в Червено море, измислила духове, пръстен, печат, etc.

Проблемът обаче се състои в това, че археологията не потвърждава историята за невероятното богатство на цар Соломон. Описаното в “Трета книга Царе” строителство на Хацор, Гезер и Мегидо е в действителност осъществено от друг цар и доста по-късно [6]. Разкопките край Храмовия хълм в Ерусалим не показват никакви следи от знаменития Соломонов храм или неговия дворцов комплекс [7]. Царството на Соломон в действителност било бедно, а Ерусалим даже по негово време си оставал едно голямо планинско село [8].

Затова пък Соломон, също като много други реални владетели на Древния Изток - например Гилгамеш, владетелят на Урук, или Атрахасис, владетелят на Шурупак, - израстнал в народната памет до съвършено грандиозни размери.

Иначе казано, нещата биха могли да бъдат точно противоположни.

Народната фантазия (или даже може би правителствената пропаганда) е смятала от много ранно време цар Шломо бен Давид за Син на Бога и Властелин на духовете. Тя приписвала на тези духове строителството на храма и необикновеното богатство на царя.

Но авторът на Девтерономичната история, идеолог и създател на юдейския монотеизъм, бил категорично против тази легенда. Тя не му била по сърце, както не му било по сърце почитането на Небесното войнство и Ашера.

Той успял да напише история за цар Соломон, без да спомене нито едно чудо. За Девтерономист чудесата била анатема, или, преведено на иврит - херем. А историята за цар, макар и от рода на Давид, който можел да заповядва на духове, е троен херем.

Историята за Соломон, който властвал над духовете, може съвсем реално да е една от древните легенди, които са се запазили в народната еврейска среда и са възкръснали отново във вярванията на юдейските миленариски на границата между столетията.

В крайна сметка едва ли можем да смятаме, че версията на Девтерономист е по-реалистична, само защото не споменава за власт над духовете. Логиката на мита, който твърди, че духовете служели на Соломон, защото бил изпълнен с мъдрост (хокма), поне е разбираема. А защо заради мъдростта на Соломон трябва да му служат земните царе и царици? Историята за могъщи царе от всички краища на земята, които ни в клин, ни в ръкав даряват на дребния цар на извънщатното Юдейско царство неизброими богатства, е не по-малко фантастична от историята за духовете.

Девтерономист описва много подробно икономическата активност на Соломон и корабите от Есион-Гавер - но работата е там, че това описание е прекалено подозрително в подробностите си. Библията, както между другото и останалите антични текстове, не се интересува изобщо от макроикономика. В цялата останала Библия не се срещат подробни разкази за някакви икономически предприятия. Текстът на Девтерономист прилича подозрително на рационализация. Много вероятно е авторът да е знаел за конкуриращата форма на яхвизма - форма, в която цар Соломон, Син на Бога, седи на Господния престол като аватар на Господа, може, благодарение на своята хокме, да заповядвал на духовете и е несметно богат.

Той се е опитал да даде на тази народна легенда рационално икономическо тълкуване. Да, на Соломон му носели злато. Но това били царици и царе, а не някакви духове. Този, който казва, че са били духове, не е никакъв монотеист, а е отвратителен езичник, който смята, че боговете на света са много и че хората могат да видят бога и да бъдат богове.

БЕЛЕЖКИ

1. Todd E. Klutz. Rewriting the Testament of Solomon, Tradition, Conflict and Identity in a late Antique Pseudepigraphon. LSTS. London, 53, T&T Clark, 2005. P. 35.

2. Clinton E. Arnold. Sceva, Solomon and Shamanism: The Jewish Roots at the Problem of Colossae. The Journal of the Evangelical Theological Society, 55/1, 2012. 7–26.

3. В Новия Завет двете писма се приписват на апостол Павел. Критично настроената библеистика се съмнява в авторството на Павел. По-вероятно е двете писма да са написани от негови последователи и ученици.

4. Pseudo-Philo. Biblical Antiquities, LX.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 8, 2, 5.

6. Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, New York, 2002. P. 142.

7. Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, New York, 2002. P. 126.

8. Israel Finkelstein. The Bible Unearthed, New York, 2002. P. 150.

(Следва)

В ЗАЩИТА НА ЦИЦИТЕ

Всичко започва с това, че от берлински аквапарк изгонили една французойка, която се печала на слънцето топлес.

И ето ти многоброен протест на берлинчанки, които - яхнали велосипеди - дефилират по улиците на града с непокрити гърди.

Активистите, организирали протеста, заявяват на своя сайт, че всички женски гърди по света са прекрасни, а участничките в протестното велосипедно шествие са написали по телата си “Свобода за циците!”, “Моето тяло е мой избор” и прочее.

Към шествието се присъединяват в знак на солидарност и мъже с велосипеди.

Че то, и аз да бях там, и аз щях да се присъединя...

ЗА ИЗБОРИТЕ..

НА ЧАША БИРА ПРЕД САЛУН В ДЖИЛТ ЕДЖ ПРЕЗ 1887 ГОДИНА

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVETYDAY

ПРЕИНАЧИЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Две наистина уникални снимки.

Жената на тях е легендарната Марта Джейн Канари, известна повече като Каламити Джейн (иначе казано: Джейн Бедата).

За нея разказват (че и тя разказва) истории от войните с индианците по границите на Дивия Запад, истории за скаутски приключения и подвизи, за безпогрешна стрелба с пушка (заради което Бъфало Бил я взема в своето шоу, имаше го май даже в някакъв филм!).

Е, някои нейни съвременници казват, че това са пълни измислици, но може и да е от завист, кой знае.

А мъжът, с когото Каламити Джейн пие бира пред един салун в Джилт Едж, Монтана, където се е установила пред наближаващата зима, е каубоят Теди Блу Абът, който не е известен с нищо, освен с това, че е дошъл от близкото си ранчо да ѝ върне петдесетте цента, които взел от нея на заем в Майлс Сити през 1883 година.

Както се казва: по-добре късно, отколкото никога.

И двамата явно са наблегнали на бирата, защото, ако се взрете, ще видите, че са си разменили шапките...

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / СТУДЕНТ ОТ ТАБОР ДО Н. Т. ОБРЕТЕНОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 407

Студент от Табор до Н. Т. Обретенов

Тихо! [1]

Днес ни пуснаха за Коледа и аз захванах да ти пиша - да не речеш, че не съм ти писал и пр. Последното ми писмо, което ти бях изпратил и което ми върна, не зная по коя причина, според Тома ли, според кого било, нейсе, ама аз сега се предпазвам да не би пак да стане такова нещо. Какво има в Русчук? Има ли студ, има ли лакерда? Тук е много студено. Има ли в Русчук певчески дружества, има ли голчювци? Има ли без работа хора, които са като сърбите — като си платят малкия данък, надигат си краката и пеят, и прекарват така времето си?

Има ли без работа хора, които от мързел проповядват просвещение за пари. Михаил Митев от Русчук писал тука, че народът много напредва. Имах случай да прочета няколко и почти всичките ти писма. Ти не пишеш, че народът напредва или пък, че има надежда да напредне, но ти не казваш, че има в Русчук Български народ или по-добре Българи. Те трябва да са се изменили. Има ли в Русчук солена риба? Женят ли се старите моми, или са принудени да се турчат. Напредва ли търговията в Русчук, богатеят ли българите? Баловете вярвам да са изрядни, цели, пълни, хубави и пр. Напълно ли се изгубиха Българите, Българската наруживост, има ли българско училище, какво е? Някое ново ли е?

От нашия Табор аз нямам нищо ново да ти кажа, освен че българчета мърдат, 2-3 се заметоха в Проля. Чехите са гладни за пари и за нищо друго - от малко до голямо, от богат до сиромах, от големец и народен патриот до най-долния и предател - все за пари мислят. За пари всичко, и душата си, дават.

Поздрави всичките приятели в Русчук, ако ги има. Какво прави Ганчо, кани ли се да ме бийка, когато дойда?

Много здраве на всички. Ангел те поздравява и много здраве от него. Да не вярваш, каза, всичко това, което ти се пише, защото под боядисано...ко (скъсано) се криело и друго.

Портрета си на кого изпращаш? В. „Читалище“ за нас от Русчук, дето сме, ли го изпращаш, или за всички българчета в Табор? 4 броя дадоха надписани: за Н. Т. Обретенов. Писал си да го надписват на У. М. С. Но те надписали едно „Читалище“ за У. М. С. и твоето за Н. Т. О. пак го изпращат. Дай внимание, да те не накарат за 2 да платиш.

Толкоз и сбогом

Твой Васил Христов

В Табор 23 декември 1870 г

Ти се смееш, но пишеш каквото ти дойде 7/8 1/2.

Много здраве от Куна и от Анаке.

В Табор 23 декември 1870 г.

Н.Б.II.В., п. 1. № 12

Арх. Обретенов

БЕЛЕЖКИ

1. Отбелязано горе, над писмото: Издадено 187010/врие 11, получено 21, отворено 29.

(Следва)