Удобното глобално затопляне...

Уроци по атеизъм. № 44

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39, УРОК 40, УРОК 41, УРОК 42, УРОК 43.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 44. Отговор на „Антропогенез“

В цялата наша атеистична история има една загадъчна страна. Съвсем неразбираема. Русия зае формално мястото на Съветския съюз – същият Съюз, където наистина имаше мощна наука. И защо руската наука така покорно и бездарно се предаде на поповете? Защо учените захвърлиха своите бойни знамена и се спуснаха да целуват ръцете на брадати мъже? И защо стана възможно да се сбират хора като стадо заради някакво лакейско, лицемерно освещаване на някаква нова лаборатория?

Дълго време това беше за чене голяма загадка. Аз не разбирах, че има не само планктон в офисите, но и в лабораториите. И че цялото доцентско общество е обезоръжено и безпомощно пред клерикалната заплаха – преди всичко заради своята невероятна сивота. Наистина, ако се замислим, не е само това, че там няма никакви полемични навици. Няма страст. Всеки опитен поп ще схруска всеки така наречен руски доцент без особени затруднения – което, между другото, се прави периодично в ефира. Но е време все пак да преминем към темата, която, честно казано, ме интересува много.

Неотдавна ми разпечатаха и ми показаха забележителен анализа на моята скорошна книга, която се нарича „Произход на личността и интелекта на човека“. И този разбор беше направен именно от много мил, много симпатичен доцентски планктон, които действа или в режима на нещо като ритуално лаене, или се държи наистина искрено. Да прочетем разбора, той заслужава това. Той е блестяща илюстрация към моите думи „защо руската наука е хвърлила бойните си знамена“.

Има един сайт – „Антропогенез.ру“. Рекламирам го подчертано, защото идеята на този сайт е забележителна и хората, които присъстват там, най-вероятно, са също забележителни. Но изведнъж се нахвърлят срещу мене. Кои са те? Какво обединява тези мили, но съвсем различни хора като Александр Борисович Соколов – редактор на портала „Антропогенез.ру“, Станислав Владимирович Дробишевский – доцент, Светлана Анатолевна Бурлак – също доцент, Светлана Александровна Боринская и т. н.?

Мога да ви отговоря какво ги обединява. Обединява ги фееричното, невероятното непознаване на анатомията на главния мозък и едновременното страстно желание да разсъждават по този повод. Решавайки да разгромят книгата, те започват разбора с възхитително живописна, съвършено яростна, невиждана и даже малко шокираща неграмотност. Те са се впили в някаква страница и се учудват защо аз, описвайки черепа на Еразъм Ротердамски според думите на професор Вертеман и според негови материали, казвам, че обемът на черепа на Еразъм Ротердамски е хиляда двеста двадесет и пет кубически сантиметра, а – съответно, обемът на неговия мозък едва ли е надхвърлял деветстотин и осемдесет кубически сантиметра. И ето че доцентите питат: как така? Обемът на черепа е такъв, а обемът на мозъка такъв?

Иначе казано, това не е даже думата „овца“ с четири грешки, а е забележително по-лошо. Това е вече трагедия. Сега ще ви обясня. Вместимостта на мозъчния череп съдържа и малки канали – така наречените диплоидни канали, по които минава част от кръвоснабдяването. Но освен от непосредствения мозъчен субстрат, от субстрата на големите полукълба и от продълговатия мозък пространството на мозъчния череп е заето от множество различни образувания, които нямат никакво отношение към субстрата на главния мозък. Преди всичко това е твърдата и меката мозъчна обвивка. Това е фалкс церебри – доста голямо и заемащо значително място в черепа на човека образувание, това е и tentorium cerebelli, това са и мозъчните вентрикули. Ясно е, че вентрикулите нямат тегло, но имат обем. После не трябва да се забравя, че всичко това трябва да се снабдява с кръв и да живее в специален субстрат от гръбначно-мозъчна течност, така наречения ликвор, а това, макар и да са малки, са все пак образувания. Да добавим и хороидният плексус, който преобразува кръвта на ликвор, и пахионовите гранулации, които играят ролята на канализации, по които се стича отработеният ликвор в кръвта.

Иначе казано, трябва да помним, че обемът на мозъчния череп и обемът на мозъка са принципно различни неща. Аз с удоволствие не бих раздавал шамари, ако тези приятели сами с такъв плам и с такава глупост не се бяха наврели между тях.

А, между другото, това не е мое откритие. Честна дума, не е мое. Може да прелистите от любопитство произведението на невроморфолозите Самуил Михайлович Блинков и Иля Исаакович Глезер “Мозъкът на човека в цифри и таблици”, може даже да погледнете просто във всеки елементарен, примитивен анатомичен справочник. Но с такова недоумение, с такъв патос да питате: “Как така? Обемът на черепа е такъв, а обемът на мозъка такъв?”, това означава, че признавате пълното се непознаване и неразбиране на главния мозък на човека и на неговия череп.

Аз предполагам, че по-нататъшните опити на милите наши антрополози с черепа не представляват интерес. Интерес представлява втората точка: вечната разпра за това какъв е бил, да речем, ранният човек? Мършояд или ловец. Има един мит, при което до голяма степен филологически мит, че е бил ловец. Но съществува и гледната точка на професор Борис Фьодорович Поршнев и на много западни изследователи, която, уви, сочи, че героичният мит не се основава на нищо. Да, приятелите от “Антропогенез” искат да виждат своите прадеди като ловци, но това са техни лични проблеми.

Нека видим как стоят нещата. Ето, имаме саблезъб тигър, глиптодонт, токсодон, космат носорог, мамут, пещерна мечка и мегатерий – тези животни, които са били до една или друга степен съвременници на човека. Този човек, който вече бил способен на нещо. Следователно ни интересуват кости със забити в тях кремъчни или други наконечници. Но такива останки, които да свидетелстват еднозначно за лов, няма.

На една от страниците от разбора милите, очарователните антрополози казват: “Количеството на подобни материали е огромно”. Но засега единствено безусловно свидетелство е, ако не се лъжа, един изкопан по долното течение на Яна мамут, в чиято лопатка намерили дупка и тази дупка веднага била обявена за следствие от удар с каменно копие или стрела. При което, хората, обявили това, също познават много зле остеологията. Те не разбират, че ако е нанесена подобна рана, наконечникът остава забит. Иначе казано, в костта не само се образува някаква дупка със загадъчна форма и със загадъчен вид – там остава забитият наконечник. Именно такава картина показват многобройните открития, направени, ако не се лъжа, от съпрузите Пикар край Сарагаш – Ян-Улаганското скитско погребение. Там веднага виждаме съществено количество различни наконечници, които са забити в кости. Когато говорим за някакъв уж лов на палеоантропите, нямаме на лице никакви наконечници. Ето защо всичко това, което се казва в дадения момент за ранния homo като за успешен ловец, е просто забавна и засега неосноваваща се на нищо измислица. Търсете кости! Търсете забити каменни наконечници! Тогава ще се появи възможност да се говори на тази тема сериозно.

Странно беше да осъзная, че специалистите, заемащи се да разсъждават за черепа и мозъка, нямат понятие за това, че пространството на мозъчния череп е запълнено с множество структури, нямащи непосредствено отношение към мозъчния субстрат. Още повече ме удиви, че те, оказва се, правят опит да атакуват и критикуват също така професор Сергей Вячеславович Савелев. Професор Савелев е ужасен тип, ние с него не можем да се търпим, той има кошмарен характер, но е блестящ невроморфолог и всичките тези дечурлига са толкова далече от него, колкото са далече и от Слънцето. Вероятно затова виждаме това, което виждаме. И това не е просто неспособност да се оказва съпротива на масираната клерикализация – виждаме пълна доцентска непълноценност.

Между другото, в този разбор имаше две разумни забележки по мой адрес, но те потънаха в общата маса от глупости. Забележките засягат спорните, обаче въпреки това много интересни и обсъждани моменти относно това какво е било все пак първично и какво е морфологизирало организмите: дали необходимостта от разширяваща се нервна система, или наличността на някаква сила на генома, почти виталистична от гледна точка на създателите на тази теория. И авторите на разбора представят много спорни теории за безспорни и като цяло се придържат само към това, което им харесва. Така не трябва. Това е много смешно.

И накрая, за да не приключа с този печален момент, ще продължа предходната тема за хомосексуалните в Руската православна църква.

Забравих да разкажа една история – как изясних за себе си, че всичко е пропито от тази хомосексуализъм. Случи се в една от църквите в Петербург, тогава бях певец в църковния хор. Вече отвсякъде, от всички църковни структури ме бяха прогонили, но гласът ми беше здрав, а в църквата плащаха много, затова бучах в хора. И ето че един път трябваше да има архиерейска служба, а едно от момчетата се страхуваше страшно от тази служба – знаеше, че ще дойде един архиерей, който отдавна му беше хвърлил око. Момчето се мяташе из църквата, докато не се обърна към мене: „Глебич, помогни ми“. Аз, разбира се, реших да го спася. Да го скрия от алчния архиерей.

Разбирах, че просто ще качат момчето в черната „Волга“, ще го откарат в архиерейските покои и по-нататък, да речем така, ще носят там вазелин с кофи. Така че го отведох в камбанарията, където обикновено пушех, когато нямаше възможност да пуша на други, по-удобни места. Сцената, която последва след това, запомних за цял живот: дърпам, значи, моя „Беломорканал“, щастлив и необикновено горд, че съм спасил момчето от хомосексуалиста, а момчето ридае и ридае, ридае и ридае, направо като момиче, ридае непрекъснато. Казвам му: „Какво ридаеш, вече те спасих, да те вземат дяволите. Какво ридаеш? От какво се страхуваш?“

А то ми отвръща: „Вече не се страхувам, но толкова се страхувах, че ще трябва да изневеря на владиката…“ – и казва името на друг архиерей, не този, който му имаше мерак. Тогава разбрах, че, разбира се, нямам място там, че трябва да си плюя на петите. По-късно срещнах спасеното от мене момче, то сега е един от големите архиереи в Руската православна църква.

А на „Антропогенез“ поздрав.

(Следва)

Нобелови лауреати – 1962 година

Джеймс Дюи Уотсън (James Dewey Watson)

6 април 1928 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Франсис Крик и Морис Уилкинс)

(За откритията му, свързани с молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи.)

Американският молекулярен биолог Джеймс Дюи Уотсън е роден в Чикаго (щат Илинойс) в семейството на Джеймс Д. Уотсън, бизнесмен, и Джийн (Мичел) Уотсън. Той е единствено дете на семейството. В Чикаго получава начално и средно образование. Скоро става очевидно, че Джеймс е необикновено надарено дете и затова го канят в радиото да участва в програмата „Викторини за деца“. След като учи само две години в средното училище, Уотсън получава през 1943 г. стипендия за обучение в експериментален четиригодишен колеж към Чикагския университет, където проявява интерес към изучаването на орнитология. Като става бакалавър по природни науки в Чикагския университет през 1947 г., той продължава образованието си в Индианския университет в Блумингтън.

Нуклеиновите киселини са открити за първи път в ядрото на човешките клетки от швейцарския изследовател Фридрих Мишер през 1869 г. В началото на ХХ в. биолозите и биохимиците успяват да изяснят структурата и основните свойства на клетките. Установено е, че една от нуклеиновите киселини, ДНК, е извънредно голяма молекула, състояща се от структурни единици, наречени нуклеотиди, като всеки нуклеотид съдържа азотни бази.

През 1944 г. американският биолог Осуалд Ейвъри, работейки в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (днес Рокфелеров университет), представя доказателства, че гените се състоят от ДНК; тази хипотеза е потвърдена през 1952 г. от Алфред Хърши и Марта Чейз. Макар да е ясно, че ДНК контролира основните биохимични процеси, протичащи в клетката, нито структурата, нито функциите на молекулите са известни.

През пролетта на 1951 г., по време на участието си в симпозиум в Неапол (Италия), Уотсън среща Морис Уилкинс, английски изследовател. Уилкинс и Розалин Франклин, негова колежка в Кралския колеж към Кеймбриджкия университет, провеждат реконструктивен анализ на молекулата на ДНК и доказват, че тя е двойна спирала, приличаща на виеща се стълба. Получените от тях данни довеждат Уотсън до мисълта да изследва химическата структура на нуклеиновите киселини. Националното дружество за проучване на детския паралич му отделя субсидия. През октомври 1951 г. той заминава за лабораторията „Кавендиш“ към Кеймбриджкия университет за изследване на пространствената структура на протеините заедно с Джон К. Кендрю. Там се запознава с Франсис Крик, физик, който се интересува от биология и пише по това време докторската си дисертация.

Като намират сходство в интересите си, Уотсън и Крик решават през 1952 г. да се опитат да определят структурата на ДНК. Те знаят, че има два вида нуклеинови киселини – ДНК и рибонуклеинова киселина (РНК), всяка от които се състои от монозохарид от вида на пентозите, фосфат и азотните бази аденин, тимин (в РНК – урацил), гуанин и цитозин. В продължение на следващите осем месеца Уотсън и Крик обобщават получените резултати с вече съществуващите, като правят окончателен извод за структурата на ДНК през февруари 1953 г. Един месец по-късно те създават тримерен модел на молекулата на ДНК, направен от топчета, късчета картон и тел.

Според модела на Крик-Уотсън ДНК е двойна спирала, състояща се от две вериги дезоксирибозофосфат, съединени с двойки бази, приличащи на стъпала на стълба. С водородни връзки аденинът се свързва с тимина, а гуанинът – с цитозина. С помощта на този модел може да се проследи репликацията на молекулата на ДНК. Според Уотсън и Крик двете части на молекулата на ДНК се отделят една от друга в местата с водородни връзки, което прилича много на отваряне на цип. От всяка половина на предишната молекула се синтезира нова молекула. Последователността от бази функционира като матрица, или образец, за образуване на новите молекули. Откриването на химическата структура на ДНК е оценено в целия свят като едно от най-значителните биологични открития на века.

След публикуването на описанието на модела в английското списание „Природа“ („Nature“) през април 1953 г. тандемът Крик и Уотсън се разпада. Една година по-късно Уотсън е назначен за старши научен сътрудник към катедрата по биология на Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (щат Калифорния). През 1955 г., когато работи като асистент на професор по биология в Харвардския университет в Кеймбридж (щат Масачузетс), съдбата го събира отново с Крик, с когото прави съвместни изследвания до 1956 г. През 1958 г. Уотсън е назначен за адюнкт-професор, а през 1961 г. – за професор.

От 1968 г. Уотсън е директор на лабораторията по молекулярна биология в Колд Спринг Харбър (Лонг Айлънд). Като се отказва от длъжност в Харвард през 1976 г., той се посвещава на изследвания в тази лаборатория. Значително място в работата му заемат невробиологията и изучаването на ролята на вирусите и ДНК за развитието на рака.

През 1968 г. Уотсън се жени за Елизабет Леви. Семейството има две деца – синове. Уотсън е автор на „Молекулярна биология на гена“ („The Molecular Biology of Gene“, 1965 г.), един от най-известните и най-популярните учебници по молекулярна биология.

Сред многобройните награди на Уотсън са наградата Албърт Ласкър на Американското национално дружество по здравеопазване (1960 г.), медалът Джон Д. Кърти на Националната академия на науките (1971 г.) и президентският медал Свобода (1977 г.). Той е член на Националната академия на науките, на Американското дружество на биохимиците, на Американската асоциация за изследване на рака, на Американското философско дружество и на Датската академия на науките и изкуствата, а също така е член на съвета на студентите в Харвардския университет. Удостоен е с почетни степени от университетите в Чикаго, Хофстра, Лонг Айлънд, Брандейс, Харвард, Ню Йорк, а също така от Медицинския колеж „Алберт Айнщъйн“.

Превод от руски: Павел Б. Николов

Урок по информационни технологии, Вакарел

По следите на заглавията (с температура)...

Васил Левски – Сметки, бележки и други - 2

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, всичките негови писма, които успях да намеря, и протоколите от разпитите на трите следствени комисии, разследващи обира на пощата в прохода Арабаконак (третата комисия – Софийската – разпитва и заловения по-късно Васил Левски).

Сега продължавам с документите, събрани от Димитър Страшимирав във втората част на първия том на книгата му „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) - „Сметки, бележки и други от Васил Левски“.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1

№ 116

ПРОЕКТОУСТАВ [1]

За събранията въобще

Всички членове на комитета са в събранията равноправни.

Събранията ще стават редовно в неделя два пъти, в нужда и по-често. Решенията в събранията ще стават по вишегласие, което председателят подир нужните разисквания обявява. Решенията ще носят комитетският печат; без него не са припознати.

Писма до Централния комитет, както и от него до вънкашните частни комитети, ще се приемат и изпровождат само чрез едно лице, което Централният комитет ще назначи. Никой от частните комитети няма да знае де е Централният комитет и кои лица го съставляват.

I.

Устройство

За да може комитетът по-лесно да нареди работите и пригот¬ви революцията, състави в градищата с околните им села частни р. [еволюционни] б.[ългарски] комитети.

За да може по-добре да наглежда работите на частните коми¬тети и да извършва наказания на престъпниците на закона, наре¬ди тайна полиция.

А за да могат да бъдат и съобщенията между него и частните комитети по-сигурни, нареди революционерна тайна поща.

II.

Пари

С пари ще се снабдява ЦБРК сам или чрез частните комитети по начин, който той със съгласието на частния комитет намери за най-добре.

III.

Хора

С хора, било за войводи, пощари, полициени или пък за действащи на пръв позив войници, ще се снабдява ЦРБК или направо, или чрез другите частни комитети, по наредата, която той ще им даде.

IV.

Оръжие и други бойни потреби

С оръжие ще се снабдява ЦРБК сам, като изпрати най-напред хора учени, които разумяват от оръжие, да го прегледат.

Частните български революционни комитети

Всеки град с околните си села съставлява частен БРК, който се управлява тъй също, както и Централният.

Всеки частен БРК се допитва и отправя писмата си до Ц. ко¬митет, под когото и направо зависи.

Всички писма и решения от частния БР комитет до Цен¬тралния ще се управляват пак чрез едно тайно лице, което част¬ният комитет ще си назначи.

Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, така също и членовете на частния комитет са тайни.

Само по едно лице от частните комитети е известно на Централния комитет.

За в случай, ако лицето, назначено от частния комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.

Длъжността на частните БР комитети

Частните БР комитети са длъжни да съобщават на Ц. коми¬тет:

1) От колко села се състои околността им.

2) В кое село колко хора има и от каква народност са, и по колко от всяка народност.

3) Колко български юнаци има, способни да носят оръжие, и колко са готови за първи позив.

4) Колко оръжие имат и какво е.

5) Дали имат в околността си способни хора за войводи, и де се намират.

6) Колко може да се сбере в нужно време жито, овес, ечемик, сено, слама и други потреби за храна на животните.

7) Колко може да има волове, крави, коне, овце и др.

8) Колко яхъра има и по за колко животни и др. подобни, кои¬то ще им се назначат от Ц. комитет.

Тайна полиция

Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. ко¬митет.

НАРЕДБА

на работниците за освобождението на българския народ

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държав¬на система на турското правителство на Балканския полуостров. 

Цел - с една обща революция да се направи коренно преобра-зование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократическа република (народно управле¬ние). На същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничари и в което владее правото на силата да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народ¬ности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в граж¬данско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.

За извършването на такава революция са нужни: 1) урежда¬не, 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.

За да се приготвят всичките тия и да се извърши самата рево¬люция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част на б. народ, [които] съставиха Централен български рево¬люционен комитет.

Централният български революционен комитет

Пребиваването на ЦБР комитет е в Българско, но именно в кой град е няма да се знае - навсякъде и нийде.

БЦР комитет се състои от един председател и от един под¬председател, един писар и един помощник, един касиер и още се¬дем членове, между които и един поп.

Председателят, писарят и техните помощници, и касиерът се избират от членовете на комитета, в нужда ще се променяват от същите и ще бъдат под надзора им.

Длъжността на председателя

1. Да отваря и затваря заседанията.

2. В нужно време да свиква извънредни събрания.

3. Да варди и удържа ред на разискванията и гласоподаванията в заседанията.

4. Да въвежда в работа решенията на заседанията.

5. Да води надзор на подпредседателя, писарите и касиера в изпълняването на длъжностите им.

6. В гласоподаванията ще дава само един глас: в случай, ко- гато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде още един.

Длъжността на подпредседателя

1. Ще помага на председателя в извършване на длъжностите му.

2. Във време на отсъствието на председателя ще го замества в службата му.

Длъжността на касиера

1. Ще приема пари от частните БР комитети и от други места, срещу които ще дава разписки под номера, ще ги записва в касиерската книга, ще явява за тях и на комитета, за да се запишат и в главната комитетска книга.

2. Ще издава пари по решението на комитета навсякъде и за всичко.

Тайната полиция

Никои от частните комитети няма да знае от кои лица тя се състои.

Броят на членовете е неизвестен. Ц. комитет го определя според потребите.

Членовете на тайната полиция са разпръснати по всички гра¬дища.

Всякой от членовете на тайната полиция познава революционарните работници в града, в който е определен чрез един знак, който му е съобщен от Ц. комитет.

Длъжността на тайната полиция

1) Да нагледва тайно делата на революционарните работни¬ци в града си и да ги съобщава на Ц. комитет.

2) Да опитва и да се уверява в точността и верността на тай¬ната полиция.

3) Да шпионира турските шпиони, и да предирва стъпка по стъпка делата на турската тайна полиция и да ги съобщава напра- во на Ц. комитет.

4) Да е извършител на власт на ЦК, т.е. да наказва престъпни¬ците на закона според заповедта на Ц. комитет.

Смъртните наказания ще се извършват тайно, но ако обстоя¬телствата не позволяват, ще се извършват на явни места и посред пладне.

Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек, когото Ц. комитет е назначил и който в същото време е управител на другите членове на полицията в града.

Членовете на полицията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.

Наказанията ще извършват ония членове на тайната поли¬ция, на които падне жребият и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.

Тайната поща

Тайната поща зависи и се управлява направо от Ц. комитет.

Броят на членовете на тайната поща не е определен, ще се увеличават или умаляват според потребите.

Член от тайната поща няма да познава повече от четирима или петима свои другари.

Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще се съобщават от лице на лице с нужните лозинки - никак направо.

Как ще се приемат нови революционарни работници

Всякой, който иска да участва във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желаел да работи, но нямал случай.

Ако някой, поканен от ЦК да вземе участие в работите ни, се откаже, трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва и условията при които би приел.

Който иска да вземе участие в работите ни, трябва да има препоръка от някого от познатите до някой революционарен работник.

Когато се препоръча на някой от работниците някой вънкашен човек, трябва най-напред да го изпита: кой е, отде иде, какво иска, какви са му мислите и др., па да яви за всички тия на ЦК, като прибави още и по-добър опис на физиономията му и въобще па всичките му свойства характеристични, пък нека да го задър¬жи, доде приеме отговор от комите[та].

Когато се съобщи на комитета, че някой си е проводен от ня¬кое дружество или от някого за някакво си споразумение с коми- гета, то той трябва да съобщи на тайната полиция да го изпита, а пък в същото време да се увери сам - или писмено или устно, от човека, когото нарочно трябва да проводи до онез, които са го най-напред препоръчали, или право до оногоз, от когото казва, че е бил проводен.

Когато комитетът се увери, че проводеният или препоръча¬ният човек е чист, влиза с него в споразумение посредством едного, когото той сам си е отредил.

За приемането на войводите и техните длъжности

Войводите се приемат по гореизложения начин. Когато ня¬кой войвода се яви на ЦК и поиска да бъде приет, трябва по-напред да положи изпит от нужните военни науки пред комисията военна, която ЦК ще нареди, и според знанието ще застъпи и прилично място. Без изпит не е приет никой.

Длъжностите на войводите са: да прегледат позициите, да изберат и определят бранителни точки и да направят нужните фортофикаторни планове за укреплението им, да назначат опе¬рационните и комуникационните линии, да направят план за ре¬волюцията, да приготвят нужния военен закон, и най-подир да вдигнат народните байраци и да прогласят народната свобо¬да и Балканската република.

За всекиго въобще

Всеки от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знае сам и да държи в сърцето си това, което му е поверено.

Не трябва да казва, нито да загатва за такива работи на лю¬бовница, на жена и пр., само на най-искрения си приятел може да загатва нещо, та кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на бойното поле, може да го приемне, като извести предварително частния комитет, от когото зависи.

Ако някой от революционарите падне в някоя нужда, всеки от другарите му (разумява се всичките други революционари) е длъжен на показания му знак да му помогне.

Ако се появи някой непознат човек, та поиска в името на ЦК да буни народа или други подобни, макар той да е имал нужния знак (може би откраднат или със силата на оръжието изпитан).

В такъв случай трябва да се яви на ЦК и да се преследва, ако може, и да се улови от тайната полиция. 

Ако се случи, че лозинката падне в неприятелски ръце, тряб¬ва по-скоро да се яви на ЦК да я промени.

Ако някой тайно или по друг начин се научи, че неприятели¬те кроят нещо тайно, трябва изведнъж да съобщи на ЦК, па ако може, и на другите частни комитети.

Наказателен закон

§1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§2) Ако някой от влиятелните българи, или войвода, подку¬пен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите по какъвто и да било начин, такъв ще се счи¬та за неприятел и ще се наказва със смърт.

§3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§4) Ако някой не припознае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да вдигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповед на комитета някое наказание, ще се накаже със смърт.

§6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§7) Ако някой от служещите, като председателят и др., по¬иска да злоупотреби със служ[еб]ната власт, за първи път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред се подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

Нужно проглашение

Централният български революционен комитет в името на всички онези, които са го избрали, упълномощили, осно¬ван на своята тайна полиция и със силата на нейното оръжие проглашава:

I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности и да прави с тях уговорки без знанието на Централния комитет.

II. Никой няма право да съставлява други революционни ко¬митети без знанието на Централния комитет.

III. Никой няма право да издава революционни прокламации и да буни народа без знанието на Централния комитет.

Забележка

Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, който войводите със съгласието на Централния комитет нареждат.

Н. Б. II. А., п. 60, № 8107.

Арх. т. I. № 52, стр. 85-94

1. С почерка и стила на Левски (вж. Арх. на В. т. I, стр. 94, бележка). Относно наивната фантасмагория, подчертана в тази бележка, сравни дописка №104 тук. (По-подробно по въпроса вж.: "История на Априлското въстание", Д. Т. Страшимиров, т. 1,1908.)

(Следва)

Бриджит Бардо - балерина и една песен

Отначало Бриджит Бардо няма никакво намерение да става актриса.

Тя мечтае да стане балерина и учи в балетна школа, откъдето са и нейните по-долни снимки, които изпиратствах от изданието “VINTAGE EVERYDAY”.

И понеже ми стана напоследък нещо като традиция, прилагам най-отдолу под снимките едно музикално изпълнение на мадам Бардо - песента “Игралният автомат” (“L'appareil à sous”) на Серж Гензбург.