ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ – МЕДНИЯТ СВИТЪК

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

НЕЦЕНЗУРИРАНАТА ИСТОРИЯ;

КАКВО Е ПРЕМАХНАТО

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

МЕДНИЯТ СВИТЪК

На 20 март 1952 г. отец Де Во и други трима археолози от Ecole Biblique при проучване на кумранската пещера № 3 намерили удивителна находка: свитък, разпаднал се на две части.

Че находката била важна, свидетелствал още външния ѝ вид: заради необичайната си значимост нанесеният върху свитъка текст не бил написан на пергамент, а бил изсечен върху тънки медни листове, завити след това на руло.

По тази причина свитъкът дълго време не можел да бъде прочетен. За да се разгъне тънък меден лист отпреди две хиляди години, имало нужда от специален стан, какъвто направил професор Райт-Беийкър от Масачузетския технологичен колеж.

През 1955 г. свитъкът бил разгърнат и станало ясно, че това не е религиозен текст, а списък на съкровища.

„Медният свитък“ изброявал гигантско количество златни и сребърни предмети и драгоценни ритуални съдове. Общото тегло на скъпоценностите било 65 тона сребро и 26 тона злато, оставяйки далече зад себе си съкровището на капитан Кид. В свитъка се посочвали 64 места, където съкровищата били скрити. В основни линии ставало дума за Ерусалим с неговите околности.

Какви били тези съкровища?

Това били съкровищата на Храма, разграбени от зилотите през 66 година.

„Медният свитък“ едновременно с това датира Кумран и идентифицира неговите обитатели.

„Медният свитък“ опровергава напълно представата, че обитателите на Кумран са били мирни есеи, и също така опровергава напълно представата, че миленаристите, защитаващи Ерусалим, са били бандити, лишени от организация.

Да изнесе от Храма 80 тона скъпоценности и да не ги разграби, а да отчете, дари и формално, всяко златно кюлче, можела само структура, изградена върху жесток контрол.

„Четвъртата секта“ имала несъмнено много фракции и някои от тях били даже мирни, каквато била фракцията на Павел. Но именно обстоятелството, че апостол Павел проповядвал от името на Исус, а не от името на другиго, подчертавало високия, системообразуващ статус на Исус Христос.

Именно пришествието на Исус проповядвал най-влиятелният от вождовете на „четвъртата секта“, брат му Яков Праведника, когато му предложили да се отрече от Исус. „Защо ме питате за Човешкия син? Той седи на небесата отдясно на Великата Сила и ще дойде върху Небесни облаци“ [1] - казал Яков.

Именно пришествието на Исус проповядвал вече споменатият Юда Тома, известен и като Теуда, чието въстание било смазано през 46 г. по времето на прокуратора Куспий Фад.

Именно Исус проповядвал онзи гоес, за когото Йосиф Флавий казва, че извеждал хората в пустинята, за да „им възвести (ἐπαγγέλλω) Спасението“, иначе казано – в обратен превод на арамейски: да им възвести Йешуа [2].

Тези ранни последователи на Исус го смятали от самото начало за Втора Власт на Небето. Те го смятали за Син на Бога и Син на Всевишния. Той бил хегемон на сектата, която не признавала друг хегемон освен Яхве.

Вярванията на тези ранни последователи на Исус се различавали много от вярванията на по-късните. Да не забравяме, че по това време даже фарисеите вярвали в преселението на душите и смятали, че „душите на добрите хора се преселват след смъртта им в други тела“ [3].

Павел не е единственият претендент да бъде новият Христос. Много възможно е за това да са претендирали и Юда Тома, и Ръководителят на Общината по време на въстанието – Менахем.

Според някои фракции на сектата, ако се съди по всичко, Исус изобщо не е умирал. Той бил унизен, но след това застанал над ангелите. Той бил надсветовен дух, който се облякъл в човешко тяло като в дреха и именно затова не можел да се облече в друго тяло.

Тези, които възкръсвали според тази теология, били последователите на Исус. След смъртта си те получавали ефирни тела на ангели и още приживе можели да се качват на небето, да вършат чудеса и да убиват враговете с огън от устата си.

Именно затова в Евангелието от Йоан Исус обещал пришествието на Утешител/Менахем и го нарекъл „Дух на Истината, който ще свидетелства за мене“ (Йоан, 15:26).

Именно затова Веспасиан заповядал след Юдейското въстание да изколят родствениците на Исус [4].

Именно затова фарисеите, събрали се в Явне, проклели миним, изповядващи ереста за Двете Власти на Небето – иначе казано, тези, които вярвали, че Месията от Давидовия род е втори бог или че такъв е пророк Енох.

Именно за това проклятие говори Исус в Евангелието от Марк. „ Ще ви предадат на съдилища, и в синагоги ще ви бият – казва Исус - и ще бъдете мразени от всички заради Моето име“ (Марк, 13:9–13).

Евангелието от Марк било написано веднага след превземането на Храма и Исус говори в него за събитията, които ще последват след това превземане. Той казва, че Юдейската война ще повлече след себе си преследване на неговите последователите. И ще ги бият, и ще ги гонят заради неговото име.

И, нещо повече - той пряко твърди, че това ще бъде съпроводено с появата на пророци и Месии, говорещи от негово име. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, избраните“ (Марк, 13:22) – казва Исус. „Мнозина ще дойдат от Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“, и ще подмамят мнозина“ (Марк,13:6).

Тези лъжехристи и лъжепророци няма да дойдат от името на някакъв абстрактен Месия. Те ще дойдат „от Негово име“. И след това християните ще бъдат преследвани „заради Неговото име“.

В Евангелието от Марк Исус казва в прав текст, че бирйоним говорят от негово име. Той твърди, че те са лъжехристи. Ако в Евангелието от Йоан Исус нарича Менахем „Дух на Истината“, в Евангелието от Марк, при това в същия момент, когато римските войници по разпореждане на Веспасиан търсели и разпъвали Менахемовите родствениците, Менахем е наречен „лъжехрист“.

В началото на тази книга зададохме въпроса: как е станало така, че Елеазар бен Яир, командирът на Масада, кървавият фанатик, братовчед на Месията Менахем, преди да пререже гърлата на жените и децата на своите съратници, е твърдял, че душата „има родствена връзка с Бога“? Как е станало така, че в Масада същите хора, които до неотдавна се надявали на физическо преображение на света и на това, че Дървото на Живота ще бъде пресадено до престола на техния цар, сега казвали, че истинското освобождение не е в това да бъде освободен светът, а в това да се освободят от света? [5].

Отговорът се състои в това, че тази поразително висша гностична теология в устата на бандитите и главорезите била следствие от катастрофалните неуспехи на въстанията, предшестващи Юдейската война. Елеазар бен Яир обещал на своите привърженици това, което обещал Енох, който уверявал своите последователи, че душите на мъчениците отиват на небето и стават ангели (Енох, 19, 139). Там, на небето, те ще сияят (Енох, 19, 137).

Исус Христос обещал венци, тронове, победа и Дървото на Живота.

Исус казал: „Всеки, който ми се подчинява, ще получи трон и венец сред тези, които са Мои“ [6].

Исус казал: „Ще напиша Моето има на челата им и ще подпечатам дясната им ръка и те няма да изпитват нито глад, нито жажда“ [7].

Исус казал: „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени и няма да познават страх в битката“ [8].

Когато войната започнала, тя започнала под новия аватар на Христос. Започнал я Утешителят, Духът на Истината, дошъл да свидетелства за Исус.

Когато Утешителят/Менахем бил убит, неговите последователи чакали Второто пришествие на Христос. Когато Ерусалим бил обсаден, те чакали, че Месията ще им дойде на помощ и в най-последния момент ще се яви на разцепилия се на две Елеонски хълм.

И дори в самия момент, когато Храмът бил щурмуван, няколко хиляди жени и деца се събрали в неговите галерии, водени от предсказанието на пророка, който ги приканил да отидат в Храма, „където ще видят знамение за Спасението [9], иначе казано – пак в обратен превод на иврит: знамение за Йешуа. Той обещал дословно това, което обещал „Дамаският документ“, който казвал на вярващите, че всички, които слушат Учителя по Праведност, ще бъдат простени от Господа и „ще видят Неговото Спасение (Йешу’ато)“ [10].

Тези, които послушали пророка, загинали.

Месията така и не дошъл.

Тит разрушил Храма, разсякъл с меча си завесата към Светая светих и се съвкупил с проститутка върху свитък от Тората [11].

На вярата в Месията Исус, в този вид, в който я изповядвала първата радикална генерация на месианистите, бил нанесен чудовищен, съкрушителен удар.

БЕЛЕЖКИ

1. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 2, 23, 13.

2. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 8, 10.

3. Иосиф Флавий. Иудейская война, 2, 8, 4; Иудейские древности, 18, 1, 3.

4. Евсевий Кесарийский. Посоч. съч., 3, 12.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 7, 8, 7.

6. Apocalypse of Elijah, 1, 8, в: James H. Charlesworth, The Old Testament Pseudepigrapha, Vol. 1, 1983.

7. Пак там.

8. Пак там, 2, 1.

9. Иосиф Флавий. Иудейская война, 6, 5, 2.

10. The Damascus Document, 9, 53, в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha (Oxford: Clarendon Press, 1913): pp. 799–834.

11. b Gittin 56b.

КРАЙ НА КНИГА ПЪРВА