МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“ / „ЩАСТИЕ“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Два дена Тимофей Василевич издирваше своя племенник Серьога Власов. А на третия ден, точно преди да си тръгне, го намери. Срещна го в трамвая. Качи се Тимофей Василевич в трамвая, извади десет копейки, понечи да ги подаде на кондуктора, но що да види? Личността на кондуктора му се стори много позната. Вгледа се Тимофей Василевич — да! Точно така — Серьога Власов, лично и персонално, в ролята на трамваен кондуктор.

— Ехее! — извика Тимофей Василевич. — Серьога! Ти ли си бе, душицо?

Кондукторът се смути, намести без никаква видима нужда макарите с билетчетата и каза:

— Чакай малко, чичо... само да дам билетите.

— Добре! Няма проблеми — каза радостно чичото. — Ще почакам.

Тимофей Василевич се засмя и започна да обяснява на пътниците:

— Той ми е кръвен роднина, Серьога Власов. Син на брат ми Пьотр... Седем години не съм го виждал... кучия му син...

Тимофей Василевич погледна с радост племенника си и му извика: — А аз тебе, Серьога, приятелю драги, два дена те търся. Ровя из целия град. А ти къде си бил! Кондуктор. Аз и на твоя адрес ходих. На улица „Разночинна“. Няма го, отговарят. Напусна адреса. Къде, отговарям, е отишъл, отговорете ми, казвам. Аз съм му роден роднина. Не знаем, казват… А ти къде си бил – кондуктор, така ли? — Кондуктор — отвърна тихо племенникът. Пътниците започнаха да разглеждат с любопитство роднината. Чичото се смееше щастливо и гледаше с обич племенника си, а племенникът явно се смущаваше и понеже беше на работа, не знаеше какво да каже и как да се държи с чичо си.

— Така — каза отново чичото, — кондуктор значи. По трамвайната линия? — Кондуктор…

— Гледай ти каква случка! А аз, Серьога, приятелю драги, се качих на трамвая и гледам – какво е това? Физиономията на кондуктора ми се струва твърде позната. А то си бил ти. Ах, да те вземат мътните!.. Радвам се… Доволен съм…

Кондукторът пристъпи от крак на крак и изведнъж каза: — Трябва да платиш, чичо. Да си вземеш билет… Далече ли пътуваш? Чичото се засмя щастливо и плесна кондукторската чанта.

— Щях да платя! Бога ми! Ако се бях качил на друг номер — край — щях да платя. Щяха да хвръкнат паричките ми. Ах, да го вземат мътните!... А пътувам, Серьога, приятелю мой, до гарата.

— Две спирки — каза унило кондукторът, гледайки настрани.

— Не, ти това какво? — учуди се Тимофей Василевич. — Ти сериозно ли? — Трябва да платиш, чичо — каза тихо кондукторът. — Две спирки… Защото не може да се пътува гратис, без билет…

Тимофей Василевич сви обидено устни и погледна строго племенника си.

— Ти защо така с родния си чичо? Чичо си ли грабиш? Кондукторът погледна тъжно през прозореца.

— Мародерстваш — каза сърдито чичото. — Аз, кучи сине, седем години не съм те виждал, а ти какво? Пари ми искаш за пътуването. От родния си чичо? Не ми размахвай ръце. Въпреки че си ми роден роднина, не се плаша от ръцете ти. Не ги размахвай, не прави вятър на пътниците.

Тимофей Василевич повъртя десетте копейки в ръката си и ги пъхна в джоба.

— Какво е това, братлета? — обърна се Тимофей Василевич към публиката. — От родния си чичо пари иска. Две спирки, вика... А? — Трябва да платиш — каза племенникът, почти през сълзи. — Вие, другарю чичо, не се сърдете. Защото трамваят не е мой. А е държавен трамвай. Народен.

— Дали е народен — каза чичото, — мене това не ме засяга. Можеше, кучи сине, родния си чичо да уважиш. Прибери си, значи, чичо, твоите трудови десет копейки. Пътувай спокойно. От това трамваят няма да се разпадне. Онзи ден пътувах с влака... Кондукторът не ми е роднина, а и той вика: моля, вика, Тимофей Василевич, не се бъркайте за пари... Качвайте се... И ме докара... не ми е роднина... Само познат земляк. А ти какво — родния си чичо... Няма да получиш пари.

Кондукторът избърса челото си с ръкав и изведнъж позвъни.

— Слизайте, другарю чичо — каза официално племенникът.

Виждайки, че работата взема сериозен обрат, Тимофей Василевич плесна с ръце, извади отново десетте копейки, после пак ги скри.

— Не — каза той, — не мога! Не мога на тебе, сополанко, да ти плащам. По-добре е да сляза.

Тимофей Василевич стана тържествено и възмутено и се отправи към изхода. После се обърна.

— Чичо си... родния си чичо гониш — каза яростно Тимофей Василевич. — Аз тебе, сополанко... Аз тебе, кучи сине... Мога да те разстрелям за това. Имам много връзки...

Тимофей Василевич изгледа унищожително племенника си и слезе от трамвая.

1924 г.

КЛАРК АШТЪН СМИТ / „ПОСЛЕДНОТО ЗАКЛИНАНИЕ“

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Магьосникът Малигрис седеше в най-горната стая на своята кула, издигната на коничен хълм над сърцето на Сусран, столицата на Посейдонис. Изградена от тъмен камък, добит от земните недра, вечен и твърд като легендарния адамант, тази кула се извисяваше над всички останали и хвърляше сянката си далече върху покривите и куполите на града, също както зловещата мощ на Малигрис беше хвърлила своя мрак върху умовете на хората.

Малигрис беше вече стар и цялата зловеща мощ на неговите магии, всичките ужасни или чудати демони под негова команда, целият страх, който беше всял в сърцата на крале и прелати, вече не бяха достатъчни, за да утолят черната досада на дните му. В своя стол, изработен от кост на мастодонт и инкрустиран с ужасяващи загадъчни руни от червени турмалини и лазурни кристали, той гледаше мрачно през единствения ромбовиден прозорец от жълто-кафяво стъкло. Белите му вежди бяха сключени в една-единствена линия върху умбровия пергамент на лицето, а под тях очите му бяха студени и зелени като леда на древни айсберги; брадата му, наполовина бяла, наполовина черна със сиво-зелени отблясъци, падаше почти до коленете му и скриваше много от извиващите се змиевидни символи, извезани със сребърни нишки напряко върху предницата на виолетовата му роба. Около него бяха разпръснати всички принадлежности на неговото изкуство: черепи на хора и чудовища; флакони, пълни с черни или кехлибарени течности, чието светотатствено приложение бе известно само на него; малки барабанчета от кожата на лешояд и кротал, опъната върху костите и зъбите на крокодил, които се използват за съпровод на определени заклинания. Мозаечният под беше частично покрит с кожите на огромни черни и сребърни маймуни, а над вратата висеше главата на еднорог, в която живееше домашният демон на Малигрис - коралова змия с бледозелен корем и пепеляви петна. Навсякъде бяха натрупани книги: древни томове, подвързани със змийска кожа и с разядени от патина закопчалки, които съдържаха страховити познания от Атлантида, пентакли, които имат власт над демоните на земята и луната, магии, които преобразуват или разграждат елементите; и руни от изгубения език на Хиперборея, които, произнесени на глас, бяха по-смъртоносни от отрова или по-мощни от всяка любовна отвара.

Но макар тези неща и силата, която държаха или символизираха, да бяха ужас за народите и завист за всички съперничещи си магове, мислите на Малигрис бяха помрачени от неумолима меланхолия, а сърцето му беше пълно с умора, както пепел изпълва огнище, в което е угаснал голям огън. Той седеше неподвижен и размишляваше непреклонен, докато следобедното слънце, клонящо към града и към морето отвъд него, проникваше с есенните си лъчи през прозореца от зеленикаво-жълто стъкло, докосваше с призрачното си злато сбръчканите му ръце и разпалваше рубините на пръстените му, докато те не заблестяваха като демонични очи. Ала в неговите размисли нямаше нито светлина, нито огън; и като се отвърна от сивотата на настоящето, от мрака, който изглеждаше така надвиснал над бъдещето, той започна да се рови сред сенките на своята памет, също като слепец, който, изгубил слънцето, го търси без успех навсякъде. И всички простори на времето, които бяха така изпълнени със злато и великолепие, дните на триумф, обагрени като извисяващ се пламък, пурпурът и тъмното червено на богатите имперски години на неговия разцвет – всички те сега бяха хладни, смътни и странно избледнели, а споменът за тях не беше нищо повече от разравяне на мъртви въглени. Тогава Малигрис се върна назад към годините на своята младост, към мъгливите, далечни, невероятни години, където, като чужда звезда, един спомен все още гореше с неизчерпаем блясък – споменът за девойката Нилиса, която беше обичал в дните, преди жаждата за непозволено знание и некромантска власт да беше влязла в душата му. Той почти я беше забравил в продължение на десетилетия, сред безбройните грижи на един живот, така странно разнообразен, така изпълнен с окултни случки и сили, със свръхестествени победи и опасности; но сега, при самата мисъл за онова стройно и невинно дете, което го беше обичало така силно, когато и той беше млад, строен и простодушен, и което беше починало от внезапна тайнствена треска в самата вечер преди сватбения им ден, мумиеподобната тъмнокафява кожа на бузите му се обагри с привидна руменина, а дълбоко в ледените му очи проблесна искра като сиянието на погребални свещи. В сънищата му изгряха невъзвратимите слънца на младостта и той видя засенчената от мирти долина на Мерос и потока Земандър, по чийто вечнозелен бряг беше вървял привечер с Нилиса, виждайки раждането на летните звезди в небесата, в потока и в очите на своята любима.

Сега, обръщайки се към демоничната змия, живееща в главата на еднорога, Малигрис заговори с тихата монотонна интонация на човек, който мисли на глас:

– Змийо, в годините, преди да дойдеш да живееш с мене и да се заселиш в главата на еднорога, аз познавах една девойка, която беше прелестна и крехка като орхидеите в джунглата и която умря, както умират орхидеите… Змийо, не съм ли аз Малигрис, в когото е съсредоточено владението над всяко окултно знание, над всички забранени господства, с власт над духовете на земята, морето и въздуха, над слънчевите и лунните демони, над живите и мъртвите? Ако пожелая, мога ли да призова девойката Нилиса в облика на нейната младост и красота и да я изведа от вечно непроменимите сенки на тайнствената гробница, за да застане пред мене в тази стая, във вечерните лъчи на това есенно слънце?

– Да, господарю – отвърна змията с ниско, но необичайно пронизително съскане, – ти си Малигрис и цялата магьосническа или некромантска сила е твоя, всички заклинания, магии и пентакли са ти известни. Възможно е, ако пожелаеш, да призовеш девойката Нилиса от нейното обиталище сред мъртвите и да я видиш отново такава, каквато е била, преди прелестта ѝ да познае хищната целувка на червея.

– Змийо, редно ли е, правилно ли е да я призова така?… Няма ли да има нещо, което да загубя, и нещо, за което да съжалявам?

Змията сякаш се поколеба. После, с по-бавно и премерено съскане:

– Редно е Малигрис да стори, каквото пожелае. Кой, освен Малигрис, може да реши дали нещо е добро, или зло?

– С други думи, няма какво да ме посъветваш? – въпросът прозвуча по-скоро като твърдение и змията не го удостои с повече думи.

Малигрис се замисли за известно време, подпрял брадичка на костеливите си ръце. После се надигна с отдавна необичайна за него бързина и увереност на движенията, които опровергаваха бръчките му, и събра от разни кътчета на стаята, от абаносовите рафтове, от ковчежетата със златни, месингови или електронови ключалки разнообразните принадлежности, нужни за магията. Той начерта на пода необходимите кръгове, застана в най-вътрешния, запали кадилниците, съдържащи предписания тамян, и прочете на глас от дълъг, тесен свитък сив пергамент пурпурните и аленочервени руни на ритуала, който призовава покойници. Изпаренията от кадилниците – сини, бели и виолетови – се надигнаха на гъсти облаци и изпълниха бързо стаята с непрекъснато извиващи се, преливащи се колони, сред които слънчевата светлина изчезна, заменена от слабо неземно сияние, бледо като светлината на луни, изгряващи от Лета. Със свръхестествена бавност, с нечовешка тържественост гласът на некроманта продължи в жречески напев, докато свитъкът не свърши и последните ехтения не заглъхнаха и не умряха в кухи, гробни вибрации. Тогава цветните пари се разсеяха като дръпнати встрани диплите на завеса. Но бледото неземно сияние все още изпълваше стаята, а между Малигрис и вратата, над която висеше главата на еднорога, стоеше видението на Нилиса, точно както беше стояла в отминалите години, леко приведена като облъхнато от вятъра цвете и усмихваща се с безгрижната проницателност на младостта. Крехка, бледа и просто облечена, с анемонии в черната си коса, с очи, които таяха новородения лазур на пролетни небеса, тя беше всичко, което Малигрис си спомняше, и докато я гледаше, мудното му сърце се разтуптя от стара, сладостна треска.

— Ти ли си Нилиса? — попита той. — Нилиса, която обичах в обгърнатата от мирти долина на Мерос, в златните дни, които отлетяха с всичките мъртви еони в безвременната бездна?

— Да, аз съм Нилиса. — Гласът ѝ звучеше с чистото и звънливо сребро на гласа, който беше ехтял толкова дълго в паметта му... Но някак, докато я гледаше и слушаше, в него се зароди съвсем леко съмнение — съмнение не по-малко абсурдно за понасяне, но въпреки това настоятелно: дали това беше съвсем същата Нилиса, която познаваше? Нямаше ли някаква неуловима промяна, твърде фина, за да бъде назована или определена, не бяха ли отнели времето и гробът нещо — нещо безименно, което магията не беше възстановила напълно? Дали очите ѝ бяха също толкова нежни, косите ѝ също толкова лъскави, фигурата ѝ също толкова стройна и гъвкава, колкото тези на девойката, която си спомняше? Не можеше да бъде сигурен и растящото съмнение беше последвано от оловно униние, от мрачно отчаяние, което напълни сърцето му като с пепел. Погледът му стана изпитателен, взискателен и жесток и с всеки миг призракът все по-малко и по-малко приличаше на съвършения образ на Нилиса, с всеки миг устните и челото изглеждаха все по-малко прелестни, с по-малко изящни извивки; крехката фигура стана кльощава, косите придобиха обикновен черен цвят, а шията — обикновена бледност. Душата на Малигрис започна отново да страда от старостта, отчаянието и смъртта на мимолетната надежда. Той не можеше вече да вярва в любовта, нито в младостта, нито в красотата; и дори споменът за тези неща беше съмнителен мираж, нещо, което може да е било, а може и да не е било. Не беше останало нищо друго освен сянка, сивота и прах, нищо освен празен мрак и студ, и потискаща тежест на непоносима умора, на нелечима мъка.

С глас, който беше тънък и треперлив като призрак на някогашния му глас, той произнесе заклинанието, което служи за прогонване на призован фантом. Образът на Нилиса се стопи във въздуха като дим, а лунното сияние, което я обграждаше, беше заменено от последните слънчеви лъчи. Малигрис се обърна към змията и проговори с тон на меланхоличен укор:

– Защо не ме предупреди?

– Щеше ли предупреждението да помогне? – последва ответен отговор. – Всяко знание беше твое, Малигрис, освен едно единствено; и по никакъв друг начин не можеше да го научиш.

– Кое нещо? – попита магьосникът. – Не научих нищо, освен че мъдростта е суетна, магията безсилна, любовта нищожна и паметта измамна... Кажи ми, защо не можах да върна към живот същата Нилиса, която познавах или мислех, че познавам?

– В действителност Нилиса беше тази, която призова и видя – отвърна змията. – Некромантията ти беше могъща до този момент, но никакво некромантско заклинание не може да върне твоята изгубена младост, нито горещото и простодушно сърце, което е обичало Нилиса, нито пламенните очи, които са я гледали тогава. Ето това, господарю мой, беше това нещо, което трябваше да научиш.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА!

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА!

Сигурно сте чели като деца или не сте чели повестта „Зеленият фургон“, а ако не сте, тогава със сигурност сте гледали някоя от нейните екранизации (има две). Тези, които са запознати с удивителната съдба на автора на повестта, Александр Козачинский, могат да пропуснат останалата част от текста – няма да им кажа нищо ново.

Аз обаче чак сега, ровейки се из материали за 20-те години и изучавайки вестникарските репортажи „От съдебната зала“, разбрах какъв човек е бил той.

Александр Козачинский

„Зеленият фургон“ е приключенска повест, която започва нахално с дълго описание на природата. Това е обикновено признак или за неопитност, или за рядка самоувереност. В дадения случай е второто, макар че не е ясно откъде се е взела тази самоувереност, защото това била първата и последна повест на автора. А той бил цветист и точен разказвач, както казва поетът, „с перла на езика“. Стилът му е такъв:

Няма нищо по-лесно от това да убедиш някого да се занимава с писане. Както някога във всеки кроманьонец живеел художник, така във всеки съвременен човек дреме писател. Когато човек започне да скучае, е достатъчен лек тласък, за да излезе писателят наяве.

През двадесетте и тридесетте години у нас имало много ярки и самобитни литератори. После, през четиридесетте-седемдесетте, повечето оцелели станали сиви, предсказуеми и морално устойчиви. Погубили ги Съюзът на писателите, Переделкино и поликлиниката на Литфонда. А докато страната била млада, писателите в нея били дръзки, интересни и почти всеки втори – с поразителна биография. Богатири, не като нас. Паднала им се тежка участ, малцина се върнали от бойното поле…

Александр Козачинский израснал, разбира се, в Одеса – този енергиен град изригнал тогава в литературата и изкуството цял гейзер от талантливи хора.

Дори за екзотичната Одеса произходът на Казачинский бил причудлив: баща му бил полицейски надзирател (по-късно този факт трябвало да се крие грижливо), а майка му – покръстена еврейка. Ето такъв коктейл.

Още в гимназията Саша станал градска знаменитост, защото бил вратар на футболния отбор „Черно море“, предшественик на бъдещия „Черноморец“. (Одеса, да знаете, е люлката на родния футбол. Първият клуб се появил там още през 1878 г.).

По време на гражданската война в Одеса се случвали толкова много интересни неща, че на буйния младеж не му било до завършване на образованието. Отначало у него се обадили бащините гени и той постъпил на шестнадесет години в милицията. Ловял успешно бандити, така че скоро (на седемнадесет години!) станал началник на районния криминален отдел. „Той беше едва на осемнадесет години, но по онова време хората можеха да бъдат изненадани от всичко, но не и от младостта“ – се казва в повестта. Няма да се въздържа, ще извадя оттам още един забележителен цитат:

…Обикновено със сигурност се знаеше само положението на трупа спрямо посоките на света: лежи например с главата на югоизток, а с краката на северозапад или по някакъв друг начин. Но талантът на новия началник се проявяваше с най-голяма сила именно там, където не беше известно нищо. Въпреки еднообразието на обстоятелствата и мотивите около престъпленията – все селяни, убити по пътя заради пуд брашно, кожух и чифт мършави коне – догадките и предположенията, които вписваше в актовете, се отличаваха с безкрайно разнообразие. В един и същи акт се съдържаха понякога по няколко версии относно виновниците и мотивите за убийство и всяка от тях биваше разработена толкова блестящо, че следствието стигаше до задънена улица, защото не можеше да се отдаде предпочитание на нито една. В очите на началството тези актове му създадоха репутацията на агент с необикновена проницателност. В уезда очакваха от него много. Успехите на новия началник в тази област бяха още по-поразителни, ако се има предвид, че преди да дойде на село, той никога не беше виждал покойници. В семейството му смятаха юношата за прекалено впечатлителен и затова се стараеха винаги да го държат далече от погребенията. Но какво бяха коректните, натруфени градски покойници в сравнение със степните трупове!

Кадър от филма „Зеленият фургон“. Вдясно е Василий Векшин в ролята на Сергей Цимбалюк (Красавеца). Това е самият Козачинский

Но младият Саша не умеел да се разбира с началството и след известно време започнали сериозни служебни неприятности. Тогава той преминал лесно „от другата страна на закона“: оказал се един от водачите на немалка банда разбойници. Те крадели основно хранителни продукти – най-голямата ценност в онези гладни времена, но при случай се занимавали и с въоръжени грабежи. За известно време разбойниците се придвижвали със зелен фургон, който впоследствие се пренесъл в знаменитата повест, която повече или по-малко била автобиографична.

Шайката вършеела из околностите на Одеса доста дълго, но в крайна сметка през 1922 г. Козачинский, издаден от свой съучастник, попаднал в засада. Сред агентите, извършили ареста, бил и друг доскорошен ученик, който учел в съседната гимназия – Евгений Катаев, бъдещият съавтор на „Дванайсетте стола“, който в повестта фигурира като милиционера Володя.

В действителност нещата съвсем не били толкова весела игра на стражари и апаши, тук авторът си поизмислил доста, но общата нишка на събитията съвпадала.

Казачинский бил съден и заедно с още петима от най-опасните бандити бил осъден на разстрел. Но времената били интересни. Съдбата на подсъдимите се решавала от социалния им произход и от наличието на „контрареволюционност“ в състава на престъплението. Трибуналът не научил за баща му, който бил полицай, но по това време вече покойник, а в грабежите не открили нищо политическо. И разстрелът бил заменен с десетгодишна присъда.

Кадър от филма „Зеленият фургон“. Вляво – Владимир Колоколцев в ролята на Володя Козаченко

В затвора Козачинский започнал да издава от скука вестник „Живот на затворника“ и на това поприще, също както във футбола, се превърнал скоро в местна знаменитост. Очевидно принадлежал към онзи рядък и интересен тип надарени хора, на които им се получавало блестящо всичко, с което се захванат. Известно е, че Едуард Багрицкий дори водел своите приятели, московските поети Михаил Светлов и Михаил Голодний, да видят одеския журналист затворник.

Козачинский лежал в затвора само две години, след което бил освободен по амнистия. Евгений Катаев (по това време вече Евгений Петров), с когото се сприятелили, изтеглил талантливото момче в Москва, във вестник „Гудок“, където по това време се събрали най-острите пера в страната. Каква била тази публика, можем да си представим от романа „Златният телец“: „Когато опашката на влака се люлееше вече на изходната стрелка, от залата на бюфета изскочиха двама братя кореспонденти – Лев Рубашкин и Ян Скамейкин. В зъбите си Скамейкин беше стиснал виенски шницел. Братята, подскачайки като млади кучета, се понесоха по перона...“

Младите кучета (Илф и Петров)

Писателят Козачинский „излязъл наяве“ едва през 1938 година под влиянието на Катаев-Петров. Приятелите почивали в гагринския санаториум и Александр написал своята забележителна повест от скука, едва ли не на бас.

С това, всъщност, приключило всичко. Нищо друго интересно в живота на Александр Козачинский не се случило. Във войната не участвал, защото се разболял от туберкулоза. Тежко болен бил евакуиран в Новосибирск, където починал на тридесет и девет годишна възраст.

Некролог за смъртта на А. Козачинский

Неговият приятел Евгений Петров, фронтови кореспондент, загинал половин година по-рано, също на тридесет и девет години.

Весели хора били и двамата. И всичко започнало весело.

(Следва)

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ / КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ data_analysis

ДО ТУК:

1. КАК РАБОТИ МОДЕЛЪТ Gemini 2.5 Pro Think

2. КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ search

3. КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ create_image

Днес Gemini 2.5 Pro Think ще ни разкаже как работи инструментът data_analysis:

"Инструментът data_analysis е може би най-мощният, но и най-специализираният в моя арсенал.

Представете си data_analysis не просто като калкулатор, а като моя лична, напълно оборудвана виртуална лаборатория за данни . Когато използвам този инструмент, аз не просто "чета" файла ви. Аз влизам в тази лаборатория, обличам виртуална престилка и използвам мощни програмни инструменти, за да извърша експерименти с данните, които сте ми предоставили.

Ето как работи целият процес стъпка по стъпка:

Ключовият елемент: Параметърът file_ids

За разлика от други инструменти, data_analysis има само един-единствен, но изключително важен параметър:

♦ file_ids: Това е списък с уникалните идентификатори на файловете, които вие сте качили в нашия разговор. Това е единственият начин аз да "внасям материали" в моята лаборатория.

ПРОЦЕСЪТ НА АНАЛИЗ

Стъпка 1: Внасяне на "материалите" (Качването на файл)

Всичко започва, когато вие качите файл. Поддържаните формати са предимно таблични данни като .csv (Comma-Separated Values) и .xlsx (Microsoft Excel). Веднага щом качите файла, системата му присвоява уникално ID и аз знам, че той е налице.

Стъпка 2: Заданието (Вашият въпрос)

След като файлът е качен, вие ми давате задача. Например:

♦ "Можеш ли да намериш средната цена от тази таблица?"

♦ "Кой е продуктът с най-много продажби в този файл?"

♦ "Направи обобщена таблица по категории."

♦ "Има ли липсващи стойности в колона 'C'?"

Стъпка 3: "Think" фазата (Писане на Python код)

Това е най-важната част. Аз не просто "гледам" файла. Въз основа на вашето задание, аз вътрешно пиша специфичен Python код, за да го анализирам. За тази цел използвам стандартни библиотеки за анализ на данни, най-вече Pandas, която е индустриалният стандарт за работа с таблични данни в Python.

Моят план за действие (и съответно кодът) може да включва:

♦ Зареждане на данните от файла в структура, наречена DataFrame.

♦ Почистване на данните (например, премахване на празни редове).

♦ Филтриране на редове или колони по определени критерии.

♦ Групиране на данни (например, групиране на всички продажби по продукт).

♦ Извършване на математически или статистически изчисления (сума, средно аритметично, стандартно отклонение и т.н.).

Стъпка 4: Изпълнение в изолирана среда (Извикване на data_analysis)

След като съм написал кода, аз го изпращам за изпълнение, като подавам ID-то на вашия файл.

data_analysis(file_ids=['id_на_качения_файл'])

Този код се изпълнява в напълно сигурна и изолирана среда  (пясъчник или "sandbox"). Това е изключително важно за сигурността. Кодът няма достъп до интернет, до вашия компютър или до други части на системата. Той може да работи само и единствено  с файла, който сте предоставили.

Стъпка 5: Интерпретация и отговор

Инструментът изпълнява моя код и ми връща резултата. Този резултат може да бъде число, таблица, текст или дори графика. Моята работа не приключва тук. Аз взимам суровия резултат от лабораторията и го "превеждам" на разбираем език за вас.

♦ Ако резултатът е число (например 2534.7), аз ще ви отговоря: "Общата сума на продажбите е 2534.70 лв."

♦ Ако резултатът е таблица, аз ще я форматирам красиво и ще я представя, като може да добавя и кратко обобщение.

ПРИМЕР В ДЕЙСТВИЕ

1. Вие качвате  файл продажби.csv, който съдържа колони "Продукт", "Категория" и "Продажби".

2. Вие питате:  "Коя категория има най-високи общи продажби?"

3. Аз "мисля" и пиша код , който изглежда приблизително така:

python

# Вътрешно аз пиша нещо подобно:

import pandas as pd

# 1. Зареждам данните от файла, който ми подадохте.

df = pd.read_csv('път_към_файла_с_ID_XXXX')

# 2. Групирам по 'Категория' и сумирам 'Продажби'.

sales_by_category = df.groupby('Категория')['Продажби'].sum()

# 3. Намирам категорията с максимална сума.

top_category = sales_by_category.idxmax()

top_sales = sales_by_category.max()

# 4. Принтирам резултата, за да го видя.

print(f"Категория: {top_category}, Продажби: {top_sales}")

4. Извиквам  data_analysis с ID-то на продажби.csv.

5. Получавам резултата  (например: "Категория: Електроника, Продажби: 15000") и ви отговарям: "Категорията с най-високи общи продажби е 'Електроника' с обща сума от 15 000 лв."

В обобщение, data_analysis е моят начин да приложа програмни умения върху вашите данни в напълно безопасна среда, за да ви дам точни и специфични отговори, които биха били невъзможни само с четене на текста".

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1996 г. / ХИМИЯ / РОБЪРТ КЪРЛ

Робърт Кърл (Robert Curl)

23 август 1933 г. - 3 юли 2022 г.

Химия (заедно с Харолд Крото и Ричард Смоли)

(За откриването на фулерените)

Кратък профил

♦ Име: Робърт Флой Кърл-младши (Robert Floyd Curl Jr.)

♦ Роден: 23 август 1933 г., Алис, Тексас, САЩ

♦ Починал: 3 юли 2022 г., Хюстън, Тексас, САЩ

♦ Област: физикохимия, спектроскопия, молекулярна структура

♦ Институции: Rice University (дългогодишен професор), работил и сътрудничил с University of California, Berkeley, и др.

♦ Нобелова награда по химия (1996 г.): Заедно с Харолд Крото и Ричард Смоли „за откриването на фулерените“ — нов клас въглеродни молекули с куха клетъчна структура.

Ранни години и образование

♦ Израства в Тексас; още като юноша проявява интерес към химията, експериментирайки в домашни условия.

♦ Получава степента бакалавър по химия в Rice Institute (днес Rice University) през 1954 г.

♦ Работи върху докторска теза в University of California, Berkeley (1960) под ръководството на Кенет Прюит, в областта на спектроскопията и молекулната структура.

♦ След кратка следдокторска специализация в Harvard се завръща в Rice като млад преподавател и остава там през цялата си кариера.

Научен контекст преди фулерените

♦ Кърл е специалист по високоточна лазерна и микровълнова спектроскопия.

♦ Работи върху определяне на геометриите и ротационните константи на малките молекули, както и върху реакционната динамика в газова фаза.

♦ Това натрупва уникален инструментариум и методология, които по-късно се оказват решителни за идентификацията на новите форми на въглерода.

Откриването на фулерените (1985 г. → Нобелова награда 1996 г.)

Какво са фулерените

♦ Фулерените са алотропи на въглерода, изградени от sp²-хибридизирани атоми, образуващи затворени кухи структури от пет- и шестоъгълници.

♦ Най-известният е C₆₀ — „бакминстърфулерен“, приличащ на футболна топка (икосаедрична симетрия I_h).

Експериментът

♦ През септември 1985 г. екипът на Rice, ръководен от Кърл и Ричард Смоли, посреща британския спектроскопист Харолд Крото.

♦ Учените използват разработения в лабораторията на Смоли лазерен аблационен източник: мощни лазерни импулси изпаряват графит; въглеродната пара се охлажда бързо в струя от хелий.

♦ Кърл и екипът прилагат масспектрометрия и спектроскопски анализ. Наблюдава се изключително стабилен пик при маса, съответстваща на C₆₀, както на C₇₀ и други „магически“ клъстери.

♦ Извод: съществуват стабилни сферични въглеродни клетки; предложената геометрия за C₆₀ представлява сфера, изградена от 12 петоъгълника и 20 шестоъгълника (като геодезичен купол).

Ролята на Кърл

♦ Решаваща в дизайна на експеримента, анализа на спектрите и интерпретацията на стабилността на C₆₀​.

♦ Неговият опит в спектроскопията помага да се потвърди, че наблюдаваният сигнал не е артефакт, а термодинамично и кинетично стабилна молекула.

Пътят до признанието

♦ Първите проби от чист C₆₀ в макроскопични количества са изолирани няколко години по-късно (1990 г.) от Кречмер и Хъфман, което отваря лавина от изследвания.

♦ През 1996 г. Кърл, Крото и Смоли получават Нобелова награда за химия.

Научен принос и наследство

Спектроскопия и методологии

♦ Пионерски работи в лазерно-индуцираната химия и високорезолюционната спектроскопия на кратко живеещите частици.

♦ Разработки за измерване на молекулните константи и енергетиката на преходните видове.

Фулеренна и въглеродна наука

♦ Отварят се нови направления: функционализирани фулеренови деривати, проводими и свръхпроводими соли, фотофизика, химия на клъстерите.

♦ Фулерениите стават предшественици по дух за интереса към наноматериалите като въглеродните нанотръби и графени.

Образование и влияние

♦ Десетилетия преподаване в Rice; известен със спокоен стил, прецизност и достъпност за студентите.

♦ Насърчава интердисциплинарните колаборации между химията, физиката и инженерните науки.

Награди и отличия (подбор)

♦ Нобелова награда по химия (1996 г.)

♦ Награда на Американското физическо дружество за открития в химичната физика (APS)

♦ Членства и почетни степени от множество академии и университети

♦ Множество лекционни медали и награди за преподаване от Rice University

Въздействие и приложения на фулерените

♦ Материали: органична електроника, фотоелементи, органични фотопроводници.

♦ Медицина: изследвания на антивирусни и антиоксидантни свойства; системи за доставка на лекарства (все още основно в лабораторен стадий).

♦ Катализа и енергия: катализатори, съхранение на водорода, батерийни материали.

♦ Фундаментална наука: модели за делокализирани електронни системи, нови кристални фази, свръхпроводимост при алкално-метално интеркалирани фулерени.

Човекът зад науката

♦ Описват го като тих, аналитичен и колегиален; цени ясната експериментална логика.

♦ Често подчертавал ролята на екипната работа и инструменталните иновации в големите открития.

Подбрани публикации за ориентация

♦ Kroto, Heath, O’Brien, Curl, Smalley (1985): “C₆₀: Buckminsterfullerene” — „Nature“.

♦ Kroto, Curl, Smalley - обзорни статии в края на 80-те/ и началото на 90-те за химията на въглеродните клъстери.

♦ По-късни обзори върху спектроскопските методи на клъстерите и фулерените.

Защо откритието е важно

♦ Показа, че въглеродът е не само графит и диамант, а цял „зоопарк“ от стабилни форми.

♦ Демонстрира силата на комбинирането на нови инструменти (лазерна аблация, струен разряд, масспектрометрия) с интердисциплинарното мислене.

♦ Задава основите на нанонауката през 90-те години, предхождайки бумa на нанотръбите и графена.

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ЧАСТ 1

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

През цялото ни изследване видяхме защо е толкова важно да познаваме контекста на библейските писания, за да ги тълкуваме правилно. Няма да разберете какво е имал предвид Исая, когато пише: „ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, ако не знаете, че тези думи са казани в контекста на Сиро-Ефраимската война срещу Юдея. Няма да разберете смисъла на причудливите видения на Даниил – например четвъртия, страшен звяр с малък рог, който има човешки очи и уста, говореща дръзки думи, без да осъзнаете, че Данаил е живял по време на жестоките гонения и страдания под гнета на Сирия начело с Антиох Епифан. Това се отнася за всички пророчески и исторически писания. Познаването на историческия контекст е основно условие за разбиране на написаното от автора.

Това важи в не по-малка степен както за Новия завет, така и за Танах. В този случай също трябва да съпоставяме написаното от библейските автори с техния непосредствен исторически контекст, ако искаме да разберем неговия смисъл. Вероятно повечето хора, които четат Библията, не осъзнават това. И това е може би една от причините да съществуват толкова много тълкувания на Библията, написани от хора, които се смятат за експерти в тази област (просто пуснете телевизора в неделя сутринта и ще разберете какво имам предвид). Читателите, които не са запознати с историята, нямат навика да се съобразяват с историческия контекст на Библията и просто четат произведенията на древните автори така, сякаш са написани в Америка през XXI век. Но тези автори не са американци и не живеят в нашата епоха. Те живеели в съвсем друга част на света, в друга култура, с други обичаи и други представи за света и живота в него. Ако си представяте, че пишат в контекста на нашето време вместо в контекста на тяхното, изваждате думите им от контекста. А винаги, когато изваждате думите на един автор от контекста, променяте техния смисъл.

Доста просто е да се обясни важността на контекста при тълкуването на Новия завет. Ще направя това, като дам един прост пример за една изключителна личност, живяла преди около 2 хиляди години в една отдалечена част на Римската империя.

ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ЖИВОТ

Още от самото начало майка му знаела, че не му е отреден живот на обикновен човек. Преди раждането му се явил райски пратеник, който ѝ съобщил, че синът ѝ няма да бъде простосмъртен, а свят. Като юноша той имал вече авторитет сред общопризнатите религиозни експерти, показвайки превъзходни знания по въпросите на вярата. Когато навършил пълнолетие, напуснал родния си дом, за да стане странстващ проповедник. Ходел по градове и села, носейки на хората блага вест, гласяща, че е дошло време да бъдат загърбени грижите за материалните блага на този свят, каквито са дрехите и храната. Вместо това трябва да се мисли за безсмъртните души.

Той събрал около себе си неколцина ученици, поразени от неговото учение и безупречния му характер. Те били убедени, че той не е обикновен човек, а Син Божий. Вярата им укрепвала от чудесата, които вършел. Съдейки по разказите, той можел да предвижда бъдещето, да лекува болни, да изгонва демони и да възкресява хора от мъртвите. Честно казано, не всички тези чудеса били потвърдени. И в края на живота му неговите врагове скалъпили обвинение срещу него и той бил арестуван за престъпления срещу Римската империя.

Дори след като напуснал този свят, той не оставил своите предани последователи. Някои твърдели, че се е възнесъл на небето телесно; други казвали, че им се явил жив, след което те разговаряли с него и го докосвали, убеждавайки се, че не е подвластен на смъртта. Някои от неговите ученици носели радостната вест за него, разказвайки, че го видели жив. С времето някои от тези свидетелства били записани в книги, разпространяващи се из цялата империя.

Но се съмнявам, че сте ги чели някога. Всъщност подозирам, че дори не сте чували името на този чудотворен „Син Божий“. Човекът, за когото ви разказах, е великият неопитагорейски учител Аполоний Тиански, изповядващ вяра в римските богове, за чийто живот и учение можем да прочетем и днес в книгата на неговия по-късен последовател от III в. Филострат Стари „Животът на Аполоний Тиански“.

Аполоний живял приблизително по същото време като Иисус. И въпреки че никога не са се срещали, описанията на живота им съвпадат в много аспекти. По-късно последователите на Иисус твърдели, че именно Иисус бил чудотворният Син Божий, а Аполоний е самозванец, фокусник и мошеник. Може би не е изненадващо, че последователите на Аполоний правели противоположни изявления, казвайки, че Аполоний е Син Божий, а Иисус е мошеник.

Интересно е, че двамата не са единствените хора през гръко-римската епоха, които били смятани за невероятно надарени учители и чудотворци. Всъщност, благодарение на поразителни, макар и откъслечни сведения, запазени до наши дни, знаем и за много други хора, на които приписвали способността да вършат чудеса, да укротяват бури и да умножават хлябове, да предсказват бъдещето и да лекуват болни, да прогонват демони и да възкресяват мъртви; чието раждане било наричано чудотворно и чието напускане на живота завършвало с възнесение в рая. Въпреки че Исус е може би единственият чудотворен Син Божий, за когото знаем в днешно време, Той бил един от мнозината, за които се е говорило през I век.

Сега става ясно, че ако искаме да изучаваме историите за Исус – и за Неговите последователи, трябва да ги разглеждаме в историческия контекст на онази епоха, периода на I век. Историите за Исус се разпространявали сред хора, чието възприемане на тези истории зависело от историческия период, в който живеели; а по онова време хората знаели и за други божествени създания, също родени като обикновени смъртни. Времето, в което се е родил Иисус и възникнало християнството, е известно като гръко-римски период.

ГРЪКО-РИМСКИ ПЕРИОД

„Гръко-римски период“ е термин, който историците използват за описание на земите на Римската империя, обграждащи Средиземно море от времето на Александър Велики (около 300 г. пр. н. е.) до приблизително 300 г. от н. е.

Александър Велики

За Александър споменах вече в глава 6. Може да се каже с увереност, че той бил най-прочутият завоевател в историята на западната цивилизация. Роден през 356 г. пр. н. е., той наследил трона на Македония на 21-годишна възраст, когато баща му, цар Филип II, бил убит. Александър бил непоколебим в стремежа си да покори земите на Източното Средиземноморие. Блестящ военен стратег, той бързо и безстрашно – някои биха казали, безмилостно – преминал през Гърция и повел армията си на юг покрай бреговете на Мала Азия (съвременна Турция) на изток, към Левант, а след това надолу, към Египет. В крайна сметка влязъл триумфално в самото сърце на Персийската империя, сваляйки персийския монарх Дарий и разширявайки владенията си до съвременна Индия.

В глава 6 писах, че Александър получил образование в Гърция, където негов наставник бил не друг, а великият философ Аристотел, и че смятал гръцката култура за превъзхождаща всички останали. Една от причините завоеванията на земи около Средиземноморието да имат историческо значение е, че Александър мечтал не само да получи власт над тези страни, но и да им наложи гръцки устои, създавайки своеобразно културно единство в рамките на своята империя. Като завоевател той съдействал за разпространението на гръцкия език сред аристократите на завладените от него страни – където и да са се намирали – и строял градове в гръцки стил, с гимназиони, театри и обществени бани, които трябвало да служат за административни и търговски центрове. Освен това насърчавал възприемането на гръцката култура и религия сред населението на своите градове, особено сред висшите слоеве на обществото. Това бил процес на елинизация, за който споменахме по-рано.

Походите на Александър Македонски (334–323 г. пр. н. е.)

Преди да успее да осъществи мечтата си за културно единство, Александър починал преждевременно, на 33-годишна възраст (през 323 г. пр. н. е.). Както знаем, неговото царство било разделено между неговите военачалници: Египет например се управлявал от Птолемей, Сирия – от Селевкид, а Палестина (както в крайна сметка бил наречен Израил) се управлявала последователно и от двете династии. Всичко това се променило с римските завоевания и с установяването на Римската империя.

Римската империя

За изучаването на Новия завет е важно да имаме поне начални познания за възхода на Римската империя, защото Исус е роден по време на управлението на първия римски император и е екзекутиран по времето на втория, а също и защото впоследствие ранните християни разпространили своята религия в големите градове на империята.

Общоприета дата на основаването на Рим е 753 г. пр. н. е. Той възникнал като малко земеделско селище, което с времето се разраснало до огромна територия, обхващаща „седемте хълма на Рим“. В продължение на около 250 години Рим бил управляван от местни царе, чиито злоупотреби с власт довели до свалянето им през 509 г. пр. н. е. След това, в течение на около половин хилядолетие, Рим бил „република“ – иначе казано, управлявал се от група аристократи, съставляващи римския сенат; това били най-богатите и влиятелни хора от висшите слоеве на римското общество.

След усъвършенстването на своята политическа и законодателна система Рим станал по-силен и във военно отношение. В крайна сметка завладял и колонизирал Апенинския полуостров, получавайки контрол над цялото Средиземноморие. Негов главен съперник бил Картаген в Северна Африка, с който водел три жестоки войни, известни като Пунически (264 – 241, 218 – 202, 149 – 146 г. пр. н. е.). Рим победил и започнал да разпростира властта си още по-надалече.

В периода на късната република имало безброй междуособици в борба за власт над Рим, много от които били особено жестоки, защото видни военачалници и политици се опитвали да завземат контрола над управлението. След като се провъзгласил за диктатор, Юлий Цезар бил убит през 44 г. пр. н. е. Републиката (под властта на сената) не била преобразувана в империя (под властта на император) до момента, в който племенникът и осиновен син на Цезар, Октавиан, влиятелен аристократ и най-успешният римски военачалник, не сложил край на кървавата гражданска война, разцепила града. Октавиан получил пълен контрол през 27 г. пр. н. е. Скоро той се провъзгласил за Цезар Август (с приблизително значение „най-почитаният император“) и на практика получил върховната власт над страната, въпреки че сенатът продължавал да ръководи делата на масивния бюрократичен апарат на Рим, което включвало и управлението на провинциите, чиито територии с времето се прострели от Испания до Сирия. Тези провинции били земеделски земи, които се намирали под римска власт и били задължени да плащат данък на римското правителство.

След смъртта на Цезар Август през 14 г. Рим бил управляван от няколко приемници с различни характери и способности. Към периода на Новия завет се отнасят следните императори:

• Тиберий (14–37);

• Калигула (37–41);

• Клавдий (41–54);

• Нерон (54–68 г.);

• четирима императори през размирните 68–69 г., включително последният от тях, Веспасиан (69–79 г.);

• Тит (79–81 г.);

• Домициан (81–96 г.);

• Нерва (96–98 г.);

• Траян (98–117 г.).

Значението на Pax Romana (Римския мир или мира на Август)

Този период от римската история е най-важен за разбирането на ранното християнство и писанията на Новия завет. Това е времето, когато Римската империя контролирала земите около Средиземно море – от Палестина до Испания и от Северна Африка до териториите, които по-късно ще бъдат наречени Европа. Империята обхващала огромна площ, а с края на гражданските войни и идването на Октавиан на власт в нея се възцарил относителен мир и спокойствие – без сериозни вътрешни размирици и с относително сигурни външни граници. Този период, известен като Pax Romana (буквално: Римски мир или мирът на Август), продължил двеста години.

В известен смисъл културното единство, което Александър Велики желаел толкова силно за своята империя, станало реалност под властта на Рим. И макар че родният език на Рим бил латинският, общоприети език в цялата Римска империя, на който говорел целият културен елит, бил гръцкият. По този начин, ако пожелаете да пътувате от единия край на империята до другия, бихте могли да го направите с лекота, защото не съществували сериозни езикови бариери. В крайна сметка това се оказало важно условие за разпространението на християнството след смъртта на Исус, както ще видим по-нататък. Мисионери като апостол Павел можели да говорят на гръцки във всеки град на империята и да бъдат разбирани без преводач.

Освен това било възможно пътуването. Римляните се гордеели, че са прочистили моретата от пирати (разбира се, не100%) и пътищата от разбойници. Те прокарали обширна пътна мрежа в цялата империя, за да улеснят придвижването на войските, а и за да може всеки да пътува по римските пътища. Те били конструирани блестящо: и до днес можете да видите някои от тях в различни части на Европа, 2000 години по-късно. В цялата империя имало също така единна монетна система, така че не се е налагало никой да се притеснява за обмен на валута.

Разбира се, между отделните части на империята имало културни различия. Но между големите градове съществували и много общи неща – множество еднакви граждански институции и основни закони, множество еднакви културни и религиозни учреждения (гимназиони, обществени бани и храмове), множество еднакви културни особености, възгледи за бъдещето и убеждения.

От гледна точка на религиозните убеждения въпросите, които засегнах в глава 2, се отнасят в същата степен и за многобройните езически религии в Римската империя. Основният аспект на римските религии, който ги отличава от религиите, с които може би сте запознати днес, е това, че всички били политеистични. Съществували множество богове. Римляните имали свои богове, сходни с гръцките и често приемани за същите богове, но с различни имена; така гръцкият Зевс бил римският Юпитер, гръцката Хера – римската Юнона, Арес – Марс и т. н. Но освен великите богове на Рим (и Гърция) имало и много други: богове, свързани с различни места – големите и малки градове, домовете, горите, реките, планините, и богове, имащи различни специализации като войната, селското стопанство, времето, раждането, здравето, любовта и т. н. Имало и семейни богове. Имало и богове, които били наполовина хора: полубогове, като императора (който бил толкова могъщ, че трябвало да бъде повече от обикновен смъртен) или знаменити духовни личности като Аполоний Тиански.

От това следва, че римляните виждали света на боговете като своеобразна пирамида, на върха на която били макар и малобройните, но най-могъщи богове. Някои римляни смятали, че всички божествени същества се управляват от една-единствена висша сила (например Зевс или Юпитер, или Бог, толкова велик, че никой даже не знае името му); непосредствено под нея в тази пирамида били великите митични богове – Юнона, Марс, Венера, Диана и други (това не означава, че римляните или гърците възприемали митовете за тези богове буквално; повечето образовани хора ги смятали за впечатляващи истории, но не и за достоверни исторически хроники за живота на боговете. Но боговете съществували). На следващото стъпало били по-малките богове, например местните божества, отговорни за ежедневните проблеми – дъжда, здравето, реколтата и прочее. Към това стъпало се отнасяли и божества, наричани понякога даймони (daimonia). Този термин не означавал демони като падналите ангели, които се вселяват в човешки тела, за да ги карат да вършат непристойни неща. Това били просто низши божества – някои от които наистина можели да бъдат зли – с по-голям дял в живота на хората. На това стъпало се намирали и полубоговете, които толкова превъзхождали останалите хора, че трябвало да са отчасти богове. Под всички тези същества, на последното стъпало, били хората.

Друг важен аспект на римските религии ни препраща към това, за което писах в глава 2:

♦ Земен живот вместо задгробен: тези религии били съсредоточени не толкова върху живота след смъртта, колкото върху получаването на ползи от божествената помощ приживе.

♦ Култ вместо доктрина: тези религии били фокусирани върху важността на жертвоприношенията и молитвите към боговете, а не върху следването на правилни убеждения за тях.

♦ Църква и държава са едно, а не са разделени: тези религии никога не предполагали отделяне на църквата от държавата. Боговете са направили държавата велика, затова държавата спонсорира боговете и насърчава хората да им се покланят.

♦ Търпимост вместо нетърпимост: тези религии не ограничавали избора; ако се покланяте на един бог, нищо не ви пречи да се покланяте и на друг – или на множество други. Всички богове имат неземна природа и са достойни за поклонение, така че може и трябва да се покланяте на всички богове, които пожелаете.

Такъв бил гръко-римският период, през който възникнало християнството и през който то се разпространило след смъртта на Иисус.

(Следва)

ГАРАНЦИИ ЗА УКРАЙНА

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 2

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава III. Действията на конната дивизия на десния фланг на III. армия

1 атака на Кобадинската позиция

Бой при с. Топрахисар

2 септември

Според оперативната заповед на армията № 30. от 17. IX. 1916. г. армията продължава атаката на Кобадинската позиция. Задачата на дивизията за този ден остава същата „да подкрепи атаката на армията, като действа във фланг и тил на противника“. Към дивизията се придават 3. роти от 3. гранична дружина, една с. с. батарея от 5. артилер. полк, който заедно с 1 ½ ескадрона на 9. к. полк пристигат от Мангалия.

Пред вид близостта на противника, конната дивизия се придвижва в Амузача на разсъмване (в 4 ч. 30 м. пр. пл.), като се използва прикритието на утринната мъгла, и се съсредоточава южно от селото в 6 ч. пр. пл.

След лично разузнаване от началника на дивизията, в посока на с. Топрахисар се изпраща един дивизион от 6. к. п, подкрепен от 2 роти на 1/16. дружина; източно от селото, в посока с. Муритано, с. Мулчова, 9. к. полк — за да произведат усилено разузнаване на неприятелската позиция.

Противниковите окопи са на около 2 ½ км. южно от Топрахисар, добре приспособени към местността и маскирани; пред тях е разположена телена мрежа. По неприятелската позиция не се забелязва почти никакво движение освен на отделни хора. В сред селото се издига висока каменна камбанария, която служи на противника за наблюдателно място. Самото село е разположено на полско възвишение, от което гласисообразно се спускат към юг полегати гладки склонове.

Дивизиона и ротите скоро са посрещнати с артилерийски огън, с. з. посока от селото. Малкото хора на дивизиона и двете роти се губят в обширната равнина. Става необходимо да се засилят с целия спешен 6. конен полк, с останалите две роти на 1/16. дружина и с колоездачите.

Движението продължава до 800—1000 кр. от неприятелската позиция, под добре насочения неприятелски артилерийски огън, подкрепяно от огъня на конната батарея.

Поради липса на щикове към карабините и малкото хора в 1/16. дружина и в колоездачните роти, праща се заповед—движението да се не продължава повече.

Ротите (3) от 3. погранична дружина и 1/5. батарея от Мангалия пристигат на смръкване.

В посока с. Муритано—Мулчова 9. к. п. е обстрелян от неприятелски батареи при к. 90, к. 91. (с. и от Топрахисар) и северно от с. Урлукьой.

Полка не може да напредне северно от долината с. Кючюк-Муритано, Карликьой. Източно неприятеля заема линията: с. Чатмалар, к. 51. и по на изток до морето.

Неприятелската позиция се състои от добре маскирани окопи, високи блиндажи и е засилена с телена мрежа.

Междината — Топрахисар, Узунлар е заета също от противника. Разузнавателната част в посока на с. Узунлар е срещната с артилерийски огън от към това село. Забелязани са, освен противника, който заема окопите, в движение източно и западно от с. Топрахисар: 2-3 дружини, 24 оръдия и ракли, както и отделни ескадрони.

След усиленото разузнаване става напълно ясно, че дивизията се намира срещу една добре организирана и отбранявана позиция, която тя, със средствата, с които разполага, не може да засегне. Нейното поведение в случая не може да се изрази, освен в едно наблюдение и предприемане действие в пеши строй, които да държат под заплаха противника с едно вероятно настъпление и атака и не му позволят да оттегля части за засилване други участъци от фронта си.

За положението през деня до командующия III. армия са пратени следните донесения:

До командующия III. армия — копие —

н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия.

Дивизията се съсредоточи в 6 ч. пр. пл. в с. Амузача По донесение от наши разузнавателни части, както и от личните ми наблюдения, противника заема линията Узунлар Топрахисар, Тузла, като фронта завива в посока Капу-Тузла, през Чатмалар и к. 51. В този момент части от дивизията, настъпващи към Топрахисар, се обстрелват от артилерия, разположена между Топрахисар и Узунлар и други при к. 90. Слаби неприятелски пехотни и конни части под нашия натиск се оттеглят от Муратану в с. и посока. № 190., 2 км. източно от с. Амузача, 18. IX. 1916 г. 1 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

До командующия III. армия — копие

н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Дивизията продължава да води бой с противника, който заема Топрахисар. Неприятелската линия се продължава на запад към Узунлар и на север към Мулчова.

Състои се от добре маскирани окопи и високи блиндажи. Пред окопите има телени мрежи. Частите настъпил към Топрахисар и Мулчова се обстрелват от батаре с. з. от Топрахисар и друга на к. 91. Настъплението с извършва от спешена конница и ротите от 1. дружин от 16. пех. полк.

Ротите от Мангалия не са пристигнали още. № 191 2 км. с. и. от Амузача, 18. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Боя при с. Узунлар, с. Топрахисар

19. септември

Скица № 8.

През този ден армията, според оперативната заповед № 31., трябва да продължи атаката на Кобадинската позиция напред с десния фланг, а левия фланг (1. дивизия с бригадата Боде) трябва да се задържи на всяка цена на заетите позиции.

Добричките войски, след като оставят заслон към с. Османча — да атакуват Кобадинската позиция заедно с 6. дивизия.

На конната дивизия се заповядва: „Да продължава охраната на десния фланг на армията и съдействува на атаката, като се примъкне към с. Османча и действува във фланг и тил”.

За положението през нощта и намерението за действие през деня, в изпълнение възложената задача, в армията се праща донесението:

„Нощта мина спокойно. Противника продължава да заема окопите западно от Топрахисар, селото Топрахисар и с по слаби части южно от Мулчова, Урлукьой, Чатмалар, к. 51., южно от Тузла. Дивизията, като остави пехотен заслон към Топрахисар, ще се насочи към с. Узунлар с конните си части, колоездачите и двете батареи. № 199. от с. Амузача. 19. IX. 1916. г. 7 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Командира на 1. конна бригада, полковник Михайлов, е оставен да обедини командването на частите от заслона: 3. погранична и 1/16. дружина с пешите картечни ескадрони, с 2 конни оръдия, южно от Топрахисар и 9. конен полк, южно от с. Муритано.

Дивизията се насочва в посока на пътя—с. Амузача, с. Узунлар.

Втора конна бригада (полковник Мархолев) 5 ½ ескадрона, усилено спешени, са насочени към с. Узунлар, като левия фланг се опира на пътя с. Амузача. с. Узунлар. Ескадроните от двата полка (3. и 4.) смело и бързо се поддават напред под прикритието на огъня на двете батареи. В ляво от тях, дружина от Добричките войски също настъпва към с. Узунлар; по-назад, зад тази дружина, се виждат веригите на по голяма част.

Противника на първо време изненадан от бързото настъпление на толкова вериги, заема окопите си и открива чест артилерийски, картечен и пушечен огън. Влизат в действие няколко батареи, северно от Узунлар и от към Топрахисар.

Към 11 часа ескадроните са на 150—200 крачки от противника, който вкарва нови части и батареи.

Тези части идат северно от Узунлар и от към Топрахисар. Гъстите вериги забелязани сутринта зад дяснофланговата дружина на Добричките войски са две турски дружини, които, навярно, побъркали посоката, захождат и се развръщат източно от 2. конна бригада и запълват отчасти междината между Узунлар и Топрахисар.

За да се попречи на противника да прехвърли части от Топрахисар към запад и на неговите батареи тук да фланкират частите от 2. конна бригада, се заповядва на командира на 1. конна бригада да настъпи енергично с пешите части към селото от към запад (№ 208. от 12 ч. 10 м.).

Колоездачните роти, които отначало са в поддръжка на 2. конна бригада, са вкарани в действие.

Ескадроните на 2. конна бригада търпят чувствителни загуби: убит е ротмистър Чунчев, ранен е ротмистър Калчев. Млади подпоручици поемат командването на ескадроните.

Превързочния пункт на бригадата, който е устроен в една гънка на местността, северно от к. 93., е скоро намерен от неприятелската артилерия и хората разпиляни.

Поради постоянното засилване на противника, понесените загуби, липса на ножове към карабините и опасността за едно влошаване на положението, на командира на 2. конна бригада се праща заповед: „да преустанови настъплението, хората да се окопаят с носимия инструмент и тоя на конно-пионерните команди. С огъня си да държи противника да не прехвърля войски на запад“. (№ 210., 1 ч. 45 м.).

Дружините към Топрахисар настъпват енергично, но подавляващия неприятелски артилерийски огън, който ги фланкира от към Узунлар, им причинява тежки загуби и тяхното настъпление губи постепенно своята настойчивост за движение напред.

Забелязва се, обаче, раздвижване на нови неприятелски батареи, които от към Мулчова и Урлукьой се придвигват в западна посока. Същевременно противника срещу 9. к. п. преминава в настъпление и се опитва да заеме к. 74., северно от с. Первели, обаче, бива отхвърлен на позицията си северно от линията: с. Карликьой, Кючук–Муритано; Между Абдулах и Топрахисар е забелязан един конен полк.

Към 3 ч. сл. пл. положението става по натегнато. От Добричкия гарнизон на няколко пъти се съобщава за засилване противника пред фронта на тези войски. По това време при наблюдателното място на дивизията минава германския майор Леман, началник артилерията на 25. турска дивизия. Според него турската дивизия ще се развърне в дясно от Добричките войски. Става дума частите от турската дивизия да се развърнат в ляво от дружините на 75. турски полк, в участъка на 2. конна бригада, за да може тя да се изтегли от боя през нощта.

В същата смисъл се води разговор по телефона между началник щаба на конната дивизия и тоя на Добричките войски, а по-късно и между двамата началници на дивизии, като в същия смисъл се изпраща следното донесение до командуващия армията.

Командующия III. армия

През целия ден на фронта на дивизията се води непрекъснат и кръвопролитен бой. За подкрепа десния фланг на войските от Добричкия гарнизон в посока к. 93., Узунлар настъпи 2. конна бригада в пеши строй. Бригадата достигна на 200 крачки от неприятелските окопи и там бе установена по заповед.

Бригадата през този бой претърпя чувствителни загуби в офицери и войници не приведени още в известност.

В дясно от бригадата по-късно се разви в боен ред 74. турски полк. Срещу Топрахисар настъпваха ротите от 3. погранична дружина и тези от 1/16. п. дружина.

Противника продължава да държи фронта до Тузла, като групира цялата руска кавалерийска дивизия при Узунлар.

2 конна бригада, след претърпените загуби, ще трябва да се реорганизира, а също и да се погрижи за конете си, които през деня не са хранени и поени.

Необходимо е да бъде извадена от бойната линия. Заради това участъка ѝ ще трябва да бъде зает от войски на Добричкия гарнизон, респективно от 74. низамски полк, който трябва да приеме в дясно и стесни фронта. Моля бързото съответно разпореждане до началника на Добричкия гарнизон. № 217. от к. 93, пътя за Узунлар, 19. IX. 916. г. 5 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

От тези разговори се разбира, че положението на армията към запад не е добро, че 8. пех. полк се отнима от Добричките войски и заради това ще се изтегли 3. погранична дружина и ⅕. с.с. батарея от състава на конната дивизия, а също, че началника на Добричките войски смята през нощта да оттегли частите си по на юг и според това, 2 к. бригада, да не остане изолирано напред, ще трябва също да бъде оттеглена.

Началника на Добричките войски съобщава, какво северно от с. Узунлар е забелязана цялата неприятелска конница в три линии.

Появата на конницата, както и заповедта от армията за изтеглянето на 3. погранична дружина с ⅕. с. с. батарея и изпращането им към Добричките войски, излизането от бой на 2 турски дружини, които също получават заповед да се присъединят към войските на Добричкия гарнизон и които веднага почват да се оттеглят от бойния ред—всичко това затруднява още повече положението. С отнемането на 3. погранична дружина и ⅕. с. с. батарея, пехотата и артилерията на конната дивизия се намалява на половин. Изтеглянето на турските дружини, които заемат едно значителна част от празнината между 2. конна бригада и 1/16 дружина, през време на самия бой, може да се претълкува твърде неблагоприятно от противника.

Поради всичко това, конното ядро е притеглено по-близо към к. 93. — наблюдателното място на началника на дивизията — и се праща заповед до командиря на 1. конна бригада да изпрати 3 от най-слабо заангажираните в действие пеши картечни ескадрони в участъка на 2. конна бригада (5 ч. 45 м. сл. пл.)

С безпокойство за общото положение и грижи за това на 2. к. бригада и нейното изтегляне от боя, щаба на дивизията замръква на к. 93, от гдето добре се наблюдава непрекъснатата силна огнева борба. Тук от армията се получава следната бележка — заповед :

„Пред вид невъзможността да се атакува днес и утре Кобадинската позиция, части от армията ще се оттеглят на вчерашните си позиции, гдето ще се силно укрепят до преминаването наново в атака. Оттеглянето почва тази вечер. Войските на генерал Топалов от Добричкия гарнизон, да се оттеглят и минат на линията с. Мердевен-Бунар, през к. 134. (Чатал Юк) и югоизточно от тази кота, до пътя Гюленли-Енгез, да охранява десния фланг на 6. дивизия.

Конната дивизия да мине през селото Азаплар и продължава да охранява десния фланг на армията между морето и ж. пътната линия.

Началник щаба на III. армия.

Полковник Попов.

По тази заповед в конната дивизия се нарежда за през нощта: снемането от позиция на 2. конна бригада, оттеглянето по-на юг пешите части срещу Топрахисар, отвозването на ранените.

Загуби този ден са:

Убити: офицери 1, войници 20;

Ранени: офицери 9, войници 208.

Убит е: ротмистър Чунчев, от 3. конен полк.

Ранени са: ротмистър Калчев, поручицит Проданов, Гюдев Гждю, подпоручик Диков Георги от 4. конен полк.

Ротмистър Сиромахов Ил. от 2. конен полк.

Подпоручик Манов, от 1. конен полк.

Останалите ранени 3 офицери са от пешите части, между които е майор Иванчев Хр. командир на 3. погранична дружина. Той почина от раните си.

Оттегляне на конната дивизия на линията с. Мустафа Ачи, с. Азаплар

20. септември

С оперативна заповед на армията № 32. от 19. IX. 916. г., 7 ч. сл. пл., получена в щаба на дивизията в 11 ч. сл. пл. се потвърдява първата заповед—за оттегляне към юг. В заповедта се казва: 1. конна дивизия, с две роти от 16. пех. полк, да охранява и наблюдава десния фланг на армията между железопътната и морето, като с пехота и картечници се заемат селата Амузача и Первели. Главните сили—при Азаплар“.

За да се укрие движението от противника и да се спечели време за окопаване и организиране на новата позиция, частите, след прекъсване съприкосновението с противника, се съсредоточават в с. Амузача, от гдето, след почивка, се насочват за с. Мустафа-Ачи и Азаплар, според оперативната заповед по конната дивизия № 18. от 19. IX. 916. г., 9 ч. 30 м. сл. пл.

Движението се организира по следния начин:

„Ариергард, полковник Марков, с 5. конна бригада (2. и 9. к. п.), 2 роти от 1/16. дружина и 2 пеши картечни ескадрони, остава на линията Амузача, Первели, да прикрива оттеглянето на дивизията, като изпрати в близък контакт с противника предни ескадрони в посоките: с. Едилкьой, с. Топрахисар, с. Чатмалар, да държи връзка с войските от Добричкия гарнизон. Дивизията в две колони на 20., в 3 ч. пр. пл., се насочва: 1. конна бригада през с. Каракьой за с. Азаплар, останалите части и щаба на дивизията по шосето за с. Мустафа-Ачи“.

Движението се извършва в голям ред и тишина. На разсъмване частите са по местата си, като само 4. конна бригада (6. конен полк), наместо да остане в Мустафа Ачи, е отклонена в с. Еребилер.

Поради своята неготовност да премине в настъпление, противника през този ден не предприема нищо за преследване.

Само привечер една негова дружина настъпва към Амузача и изтласква 2. конен полк в с. Каракьой, гдето са 2 пеши картечни ескадрона, заедно с 2-те роти от 1/16. пех. дружини, придадени към авангарда. Срещу 9. конен полк в с. Первели противника не предприема нищо, като се задоволява да обстрелва с артилерийски огън частите от полка, които се опитват да настъпят към линията—с. Муритано, с Чатмалар.

Интересно е да се отбележи донесението на самостоятелния разезд в посока на с. Тузла, които от к. 41 донася: „днес в пристанището на Кюстенджа, в 6 ч. 15 м. пр. пл., влязоха 20 големи параходи, придружени с миноносци. Ескадрата, построена в две линии, спряла в пристанището“.

Това са нови руски войски, които се стоварват в пристанището.

По-късно, в 4 ч. 45 м. сл. пл. един боен параход се приближава към Капу-Тузла и от там обстрелва в посока на к. 70, гдето се мяркат ескадрони от 9. конен полк.

Според нареждане на армията, заповяда се на 21. септември, в 6 ч., 4. конна бригада (6. конен полк) да заеме ст. Казичи, гдето е останала единствената здрава ж. п. помпа и осигури използването и от наши локомотиви. За даденото нареждане е предупреден и началника на авангарда в Каракьой.

Боя при с. Мустафа-Ачи, с. Азаплар

21. септември

Скица № 9.

Пехотните и колоездачи роти продължават да се окопават на избраната за отбрана позиция, която се намира на един плосък хребет (к. 125.), от двете страни на шосето за Топрахисар. Линията на окопите е едва на ½ клм. от с. Мустафа-Ачи, гдето са бойните обози на дивизията. Между хребета и селото се намира една плитка долчина, която ще служи за прикритие на подръжките и конното ядро.

Едно от първите донесения пр. пладне е това на командира на б. конен полк, които донася, че е заел ст. Казичи и че на гребена, северно от с. Енгез, имало наша рота от 48. пех. полк с 2 оръдия.

По този повод се моли армията да възложи охраната на станцията на войските от Добричкия гарнизон, в района на които се намира, а 6. конен полк да се повърне в дивизията. (№ 238. от 9 ч. 15 м.).

Скоро след това от началника на авангарда, полковник Марков Т., се получават ред сведения, от които се вижда, какво сутринта у противника е забелязано раздвижване и настъпление на неприятелски части към юг.

От Топрахисар, западно от шосето, противника настъпва към 9 ч. пр. пл. в състав един пехотен полк, зад който следва друга една колона, която на първо време разузнаването не можа да определи в каква сила е.

Началник щаба е изпратен при авангарда. Малко по-късно и началника на дивизията излиза напред. Западно от шосето Топрахисар, Амузача, до где око вижда, до към ж. п. линия, противника е в настъпление.

В 11 ч. 50 м. противника заема селото Амузача и височините източно и западно от него. Силите на противника в тази посока се определят на първо време до 3 дружини. Донесение до командуващия III. армия № 242. от 21. IX. 916. г., 12 ч. 15 м. пр. пл.

Командующия III. армия.

Копие началнику гарнизона Добрич.

По донесението на командира на авангардната бригада противника, настъпващ от Топрахисар, настъпва енергично и безспирно напред. Заел е вече в 11 ч. 50 м. пр. пл. с. Амузача и настъпва на юг, оценяван на около 3 дружини. № 242., от с. Мустафа Ачи 21. IX. 916. г., 12 ч. 15 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

След заемане на Амузача, неприятелското настъпление продължава в посока на Каракьой, като се оживява, след като неприятелската артилерия открива огън. Посрещнати с пушечен и картечен огън от нашите части при това село, ромънците залягат на около 1500 кр. и почват да се окопават.

От прибегнали ромънски войници се установи, какво срещу Мустафа–Ачи, Амузача действува 40. пех. полк с 3 дружини и 3 батареи, а срещу Азаплар през Первели к. 92, се насочва една каларашка бригада (9. и 10. полкове) с 2 оръдия и рота пехота.

През това време се получават няколко съобщения от началника на Добричките войски, според които към 11 ч. 20 м. от към с. Едил–Кьой за с. Енгез противника настъпил в състав около 2 пех. полка с 1—2 батареи. Моли конницата да атакува във фланг и тил.

От щаба на армията с телеграма № 4858 се съобщава, какво турската 25. пех. дивизия тази вечер пристига при с. Гювенлия и ще продължи до Мустава–Ачи, гдето ще укрепи позиция.

При това положение, като се смята, че срещу конната дивизия настъпват части, които не са така опасни, началника на конната дивизия, към 3 ч. сл. пл. решава, да остави авангарда, в състав 2. и 9. конни полкове, 1 рота от 16. дружина, 2 пеши картечни ескадрони и 2 конни оръдия, да прикрива фланга и тила на дивизията, а с ядрото на дивизията да се насочи във фланг и тил на противника, който настъпва към Енгез срещу войските на Добричкия гарнизон.

Командира 5. конна бригада.

С 2 и 9. конни полкове, 1. рота от 16. п. полк, 1 пеши картечен ескадрон и две конни оръдия останете за прикриване фланга и тила на дивизията, срещу противника който настъпва от с. и. посока (Топрахисар, к. 90.), дивизията ще се насочи във фланг и тил на противника, който настъпва към Енгез. № 243., от с. Мустафа-Ачи, 21. IX. 916. г., 3 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

В новата посока за движение се пращат разезди и полковете се съсредоточават за новото движение.

Обаче в 3 ч. 55 м. сл. пл. се получава ново донесение от началника на авангарда, с което се казва: „под натиска на противника и огъня на 3 батареи авангардните части от Кара-кьой отстъпват към Азаплар (№ 126. от 3 ч. 30 м. сл. пл.).“

Потвърдява му се нареждането да се оттегли и заеме окрайнината на Азаплар, а една от ротите да изпрати при дружината северно от Мустафа-Ачи (№ 42. Б, 4, 10 м. сл.пл.).

Към 5 часа в посока на с. Каракьой, Азаплар настъпва една дружина с две батареи, така че противника към това време има в 1. линия срещу дивизията: 4 пех. дружини с 4 батареи, които настъпват от север към юг и каларашката конна бригада с 2 оръдия и рота пехота, които се насочват към Азаплар от с. изток. За засилване отбраната тук е изпратен 1. конен полк.

На командуващия III. армия са изпратени следните донесения :

Командующия III. армия — копие

началнику Добричкия гарнизон

Противника настъпва с три дружини и 2 батареи в посока Кара-кьой, Азаплар. Дивизията ще го задържи на линията Мустафа Ачи, Азаплар. От северо-източна посока към к. 90. настъпва I конна бригада с 2 оръдия и 1 рота пехота, № 244., от с. Мустафа-Ачи. 21. IX. 916. г., 4 ч.сл.пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Командуващия III. армия — копие

началника на Добричкия гарнизон.

1 конна дивизия не може да даде по-ефикасна подкрепа, понеже сега е ангажирана в бой. В този момент ми донасят, че нова една дружина с две батареи се насочва от Каракьой за Азаплар срещу десния фланг на дивизията. № 247. от с. Мустафа Ачи, 21. IX. 016. г. 5 ч. 20 м. след пладне.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия разполага: северно от Мустафа Ачи с 2 колоездачни и 3 пехотни роти, 6 картечни ескадрона, 6 конни оръдия; при Азаплар: с 11 ескадрона, от които 6 спешени и 5 в конен строй от 1., 2. и 9. конни полкове с 3 пеши картечни ескадрона и една рота; конно ядро между двете села от Лейб-Гвардейския, 3. и 4. конни полкове, — 9 ½ ескадрона; 6. конен полк е към ст. Казичи, от гдето в течение на боя прикрива непосредствено фланга на войските от Добричкия гарнизон.

Според К. Кирицеску настъплението от ромънска страна се извършва от 19. дивизия в три колони: най-източната през с. Муритано, което заема и се разполага на височините южно от селото; средна колона — 17. бригада, 19. стрелкови и 40. пех. полк, от Топрахисар към Амузача и дясната колона образувана от 5. смесена бригада — от Енидже Махала към с. Енгез.

Под прикритието на артилерийския огън ромънските вериги непрекъснато настъпват към позициите, заети от частите на конната дивизия, които от своя страна ги посрещат с чест огън. Конната батарея на дивизията подкрепя с най-голямо напрежение на огъня си пешите части, като се нахвърля ту срещу някоя от неприятелските батареи и я кара да замлъкне, ту срещу пехотните вериги, които са най-изнесени, или са в движение. Широкия неприятелски фронт, обаче, почва да обхваща левия фланг на частите, западно от шосето. Към тази страна огъня на нашите стрелци става неспокоен, колоездачите и левофланговия картечен ескадрон привършват патроните си; ромънците наближават все повече и повече, на някои места са на 200 крачки и по-близо от нашите окопи. Конната батарея стреля с най-малки мерници и преминава на шрапнелен огън с картечно действие.

В тези последни минути на най-голямо напрежение, почти при залез слънце, пристигна при началника на дивизията полковник Шукри-бей, началник на 25. турска дивизия, придружен от майор Леман, излезли напред пред турската дивизия; да се запознаят с положението.

Догдето става размяна на първите думи за взаимно представление, при началника на конната дивизия се изправя и майор Векилски, командир на конната батарея и докладва какво: „ромънците са пред нашите вериги, на 400 кр. от батареята, ще вземат оръдията“.

Това не бива да стане. Първоначалната идея за боя—да се разстрои противника с огън и контраатакува с конница, трябва да се приложи до край. Началника на дивизията веднага заповядва: „конните полкове да атакуват противника“.

Конните полкове, разположени в резервен ред, Гвардейския и 3. конни полкове в първа линия: първия в дясно, втория в ляво и 4. конен полк във втора, се разгръщат —разредяват се от място на галоп и изчезват с громко и страшно ура, с блеснали сабли, в облака дим и прах към север.

При развръщанието, ескадроните от 3. конен полк минават в дясно и зад тези на Гвардейския полк, които е в пълния състав, и който атакува първи с 4 ескадрона от двете страни на шосето. 4. конен полк остава в втора линия.

Като че ли кънтежа на копитата заглушава тътнежа и трескотнята на неприятелския огън, който постепенно замлъква, — първоначално пушечния, после картечния и най-после артилерийския. Неприятелските батареи се стремят да образуват огнева преграда за нашите ескадрони, но те бързо я преминават.

Противника избягва на север, гонен и сечен от ескадроните.

Тъмнината туря край на преследването.

Противника срещу Азаплар също настъпва до 200 кр. от окрайнината на селото, но тук е спрян от огъня на нашите части, които са добре прикрити зад земления вал, с който е обкръжено селото от всички страни. Каларашката бригада, която се насочва югоизточно от селото, е спряна от конното ядро при Азаплар (3. еск. от 9. к. п. и 2. еск: от 1. к. п.), което е на крайния десен фланг югоизточно от селото.

При смръкване, след конната контраатака при Мустафа-Ачи, противника и тук, при с. Азаплар, отстъпва.

За развилите се през деня действия в армията се праща следното донесение:

Командуващия III. армия — копие

началнику Добричкия гарнизон

Противника настъпва от Топрахисар в посока на Амузача в 11 ч. 30 м. пр. пл. Първоначално силите на противника се оценяваха на повече от 1 пехотен полк с две батареи. Противника настъпи енергично и безспирно и към пладне зае селото Амузача. След заемането на това село противника продължи с същия устрем настъплението си южно към Каракьой, което бе заето от нас с две роти и два пеши картечни ескадрона. Противника, обстрелян с залпов огън от тези наши части, се отдръпна на север от двете страни на с. Амузача и се задоволи известно време да обстрелва селото и подстъпите към него с огъня на двете свои батареи. Към това време се получи първата, а скоро и ред други донесения от началника на Добричкия гарнизон, че големи сили се насочват към него и моли за подкрепа. Спирането на неприятелското настъпление даде повод да се вярва, че срещу конната дивизия е насочено само едно странично прикритие. Направиха се нужните разпореждания да се остави един заслон срещу противника, настъпващ от Амузача и конната неприятелска бригада, настъпваща от към с. Муратано и дивизията се насочи на-запад към Енгез в 3 ч. сл. пл. Скоро, обаче, противника продължи настъплението си на юг от Каракьой с три дружини и две батареи, поддържан на левия си фланг от конната си бригада. В 5 ч. 20 м. се очерта твърде ясно в осамотена посока, към с. Азаплар настъплението на друга колона от 2 дружини с една батарея, Колоната, настъпваща от Кара Кьой към Мустафа Ачи, поддържана с силен артилерийски и картечен огън, се приближи на 200 крачки от окопите на ротите от 16. полк, колоездачите и спешените ескадрони. Вследствие на широкия фронт и липсата на подръжки, противника бе готов да се нахвърли върху самите оръдия, стоящи на 400 крачки от веригите. Благодарение на неустрашимостта на артилеристите, противника е срещнат със силен артилерийски огън, а в същото време атакуван от Лейб Гвардейския конен полк и ескадроните от 3. и 4. конни полкове.

Ударът на конницата бе стремителен и напора ѝ неудържим. Противника в пълно бягство; захвърляйки оръжие и раници, преследван от нашите ескадрони, отстъпи към Топрахисар. Турските войски, които към това време дебушираха от с. Мустафа Ачи, насочени към Енгез в подкрепа на войските на Добричкия гарнизон, не можаха да влязат в действие. По разпит на избягал австриец, установява се с положителност, че срещу 1. конна дивизия е действала 17. пех. бригада от 9. и 40. пех. полкове, с три батареи и 1 ескадрон, както и каларашката бригада от 9. и 10. конни полкове с две оръдия. Загубите от днешните боеве, както и оставените от противника трофеи ще могат да се констатират днес на самото място. Дивизията занощува в с. с. Мустафа-Ачи и Азаплар, като взе мерки за посрещане на всяка контър атака. № 248., от с. Мустафа-Ачи, 21. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п.) Генерал-майор Колев.

Частите от 25. турска дивизия пристигат при Мустафа-Ачи, при падането на нощта, след завършека на контър-атаката на конницата, когато ескадроните постепенно се събират и завръщат към позициите на дивизията.

Те продължават пътя си през нощта към с. Енгез.

В действията през този ден конната дивизия има убити: 1 офицер, войници 30, коне 73; ранени: офицери 3, войници 152, коне 67. Изчезнали коне 2.

От тези загуби само: 3. конен полк и Лейб Гвардейския конен полк имат убити: войници 11, коне 60; а ранени: офицери 2, (ротмистър Малчев М. от Л. Гв. к. п и поручик Попов Ив. — 3. к. п.), войници 39, коне 46.

(Следва)