МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Фамилията на този самороден талант и селски поет не я запомних съвсем точно. Струва ми се – Овчинников. А името му беше просто – Иван Филипович.

Иван Филипович идваше при мен три пъти в седмицата. После започна да идва всеки ден.

Работата му при мене не беше сложна. Той с тих, като на хлебарка, гласец четеше своите селски стихчета и молеше, по възможност по-скоро, да ги уредя чрез познати в някое списание или вестниче.

– Поне едно нещо да напечатат – казваше Иван Филипович. – Иска ми се да видя как изглежда напечатано.

Понякога Иван Филипович присядаше на леглото и казваше, въздишайки: – Към поезията, уважаеми другарю, имам склонност, право да си кажа, от малък. От малък усещам красотата и природата… Някога другите деца се забавляваха или ловяха риба, или играеха на докосни и избягай, а аз, като видя например биче или облаче, преживявам… Много силно я разбирах тази красота. Облачето разбирах, ветреца, бичето… Всичко това аз, уважаеми другарю, го разбирах много силно.

Въпреки че разбираше бичетата и облачетата, стихчетата на Иван Филипович бяха доста лоши. Човек да иска по-зле – не може. Единственото подкупващо нещо в тях беше пълната липса на каквито и да било рими.

— Аз стихотворения с рими не пиша — признаваше си Иван Филипович. — Защото с тия рими само само се объркваш. И пишеш по-малко. А плащат еднакво — и с рима, и без рима, все тая. Отначало обикалях честно по редакциите и предлагах стиховете си, но после спрях да ходя — не ги вземат…

Иван Филипович идваше при мене рано сутрин, сядаше на леглото и питаше: — Е, как е? Не ги ли взеха? — Не ги взеха, Иван Филипович.

— Какво казват? Може би, така да се каже, се съмняват в моя произход? Нека не се съмняват — аз съм чист селянин. Можете да кажете така на редакторите: с ралото съм израснал, дето се вика. Защото съм селянин отвсякъде. И дядо ми е селянин, и баща ми, и прадедите каквито имам — до един са селяни. И Овчинникови винаги са се женили за селянки. Бога ми. Случвало се е даже да ни се смеят наоколо: „Ама защо вие, Овчинникови, казват, все за селянки се жените? Оженете се, казват, за други…“ — „Не, казваме, знаем си какво правим“. Бога ми, уважаеми другарю. Нека не се съмняват…

— Не в това е работата, Иван Филипович. Не ги вземат. Не са съзвучни с епохата, казват.

— Е, това е вече прекалено — възмущаваше се Иван Филипович. — Тези стихотворения да не са съзвучни? Ама че работа, да не са се побъркали... Как така не са съзвучни, след като от малък усещам природата? И облачето усещам, и бичето... За какво тогава, уважаеми другарю, не ги приемат? Нека кажат. Не може така голословно да се обижда личността! Нека вземат поне едно нещо.

Натискът на поета издържах стоически два месеца.

Два месеца аз, нервен и болен човек, тровен с газове през германската война, търпях нашествията на Иван Филипович от уважение към неговия произход. Но след два месеца започнах да се предавам.

И накрая, когато Иван Филипович ми донесе голяма поема или балада, дявол го знае какво, се предадох окончателно.

— Аха — казах аз, — поема сте ми донесли? — Поема донесох — потвърди добродушно Иван Филипович, — много силна поема се получи… Два дена я писах… Като ме напъна. Спиране няма…

— И от какво така? — Ами не зная, уважаеми другарю. Творчеството ме споходи. Пишеш ли, пишеш. Сякаш някой ти води ръката за лакътя. Вдъхновение…

— Вдъхновение! — казах аз. — Стихове пишеш… Да се работи трябва, другарю, ето какво! Ако те пратят да чукаш камъни на слънцето, сигурно щеше…

Иван Филипович се оживи и просия: — Пратете ме — каза той. — Ако има работа, пратете ме. Моля ви и ви умолявам. Защото стигнах до краен предел. Втора година се подувам без работа. Поне каквато и да е работица да намеря…

— Тоест как така? — учудих се аз. — А поезията?

— Каква поезия — каза Иван Филипович с глас на хлебарка. — Да се яде трябва… Поезия!… Не само за поезия, уважаеми другарю - готов съм за какво ли не… Поезия…

Иван Филипович взе решително от мене три рубли назаем и си тръгна.

А след седмица го уредих за куриер в една от редакциите. И той заряза писането на стихчета.

Днес, макар да няма безработица, идва при мене един бивш деловодител в тютюнева фабрика – със стана израснал. Той откровено казва: „Искам, знаете ми, към скромната си канцеларска заплата да припечеля мъничко и от поезия.“

1924 г.

В ЕДЕСА

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1996 г. / ХИМИЯ / ХАРОЛД КРОТО

Харолд Крото (Harold Kroto)

7 октомври 1939 г. - 30 април 2016 г.

Химия (заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли)

(За откриването на фулерените)

Кратко резюме

Харолд Крото остава в историята като един от откривателите на фулерените — молекули въглерод, които отварят нови възможности за наноматериалите и нанотехнологиите. Заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли получава Нобеловата награда за химия през 1996 г. за това откритие.

Ранни години и образование

• Роден на 7 октомври 1939 г. в Уисбеч, Кембриджшър, Англия, в семейство на евреи, избягали от нацизма.
• Израства в Болтън, Ланкашър.
• Бакалавър (1961 г.) и доктор (PhD, 1964 г.) по химия от Университета в Шефилд.

Научна кариера

След докторантурата Крото работи в Националния изследователски съвет на Канада (NRC) в Отава и в САЩ, преди да се върне във Великобритания като изследовател и преподавател в Университета в Съсекс. Там прави изследвания в областта на спектроскопията, астрохимията и въглеродните съединения.

Откриването на фулерените

През 1985 г. заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли участва в откриването на молекулата C₆₀, наречена бакминстърфулерен — структурно наподобяваща футболна топка. Това откритие разширява разбирането за алотропните форми на въглерода и ускорява развитието на нанотехнологиите, въглеродните нанотръби и графена.

Нобелова награда: Харолд Крото, Робърт Кърл и Ричард Смоли получават Нобелова награда за химия през 1996 г. за откриването на фулерените.

Научни и обществени приноси

• Популяризатор на науката — създава проекта VEGA Science Trust, фокусиран върху видео и интернет образователни ресурси.
• Активен защитник на светското образование и свободата на мисълта.
• Член на Кралското дружество (FRS) от 1990 г. и притежател на множество отличия и почетни докторски степени.

Личен живот

От 1963 г. е женен за Маргарет Хънт; семейството има двама сина. Освен учен, Крото е талантлив графичен дизайнер и често съчетава артистични техники при илюстрирането на научни идеи.

Последни години и смърт

От 2004 г. работи като професор във Florida State University (FSU). Умира на 30 април 2016 г. във Флорида след кратко боледуване от amyotrophic lateral sclerosis (ALS), известна още като болест на Лу Гериг.

Хронологична линия

• 1939 — Роден в Уисбеч.
• 1961 — Става бакалавър по химия, Университета в Шефилд.
• 1964 — Получава PhD по химия.
• 1985 — Участие в откриването на C₆₀ (фулерените).
• 1996 — Нобелова награда за химия (заедно с Kroto, Кърл и Смоли).
• 2004 — Професор във Florida State University.
• 2016 — Умира на 30 април.

Наследство

Откритието на фулерените променя посоката на изследванията във въглеродната химия и нанотехнологиите. Крото се помни не само като учен, но и като образователен лидер и защитник на рационалното мислене.

Съставил: ChatGPT

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ / ЧАСТ 2

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ЮДАИЗМЪТ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС

Именно в този широк контекст на гръко-римския период трябва да разглеждаме юдаизма по времето на Исус и неговите последователи. Доста е сложно да се определи демографския показател по отношение Древния свят, но обикновено се смята, че през I век Римската империя наброявала около 60 милиона граждани. От този брой евреите били приблизително 7% – така че в империята живеели около 4 милиона юдеи.

Римската империя

ОТСТЪПЛЕНИЕ Богоподобни владетели като богове и спасители Римският император често бил почитан като божество, „спасител“ на човешката раса. Обърнете внимание на следното посвещение на Гай Юлий Цезар Германик, по-известен като император Калигула, съставено от градския съвет на Ефес в Мала Азия, приблизително през 38 г.: „Съветът и народът [на Ефес и останалите гръцки] градове, намиращи се в Азия, и всички народи [честват] Гай Юлий, син на Гай Цезар, като първосвещеник и абсолютен владетел… видим бог, който е роден от [боговете] Арес и Афродита, всеобщ спасител на човешкия живот“. Ако християните наричали Исус Син Божий и спасител – кой можел да бъде негов съперник?

Животът в диаспората

По онова време по-голямата част от евреите не живеели в Палестина. Това е един от аспектите на древния юдаизъм, който го отличава от това, което знаем за израелската нация през повечето периоди, описани в Еврейското писание. В далечни времена да си израилтянин означавало просто да живееш в Израел или Юдея. Но както знаем, асирийците разрушили Северното царство Израил през 722 г. пр. н. е. и народите, живеещи там, се разпръснали по други земи или се оженили за чужденци, дошли отвън. В крайна сметка всички израелски родословия били прекъснати и десетте клана, които населявали отдавна региона, изчезнали завинаги. Когато Вавилон атакувал Юдея през VI век пр. н. е., много юдеи избягали в страни като Египет; много други, след завоеванието, били отведени във Вавилон. Когато вавилонците били победени от персите и персийският цар Кир разрешил на юдеите в изгнание да се върнат в родината си, много от тях решили вместо това да останат във Вавилон.

Общностите в Египет и Вавилон нараствали с годините все повече и повече. Други евреи пътували из различни части на света, основавайки по този начин еврейски общности в градовете из цялото Средиземноморие. Разселването на евреите в други земи, извън Палестина, се нарича диаспора. Както вече казах, по времето на Исус много повече евреи живеели в диаспората, отколкото в самата Палестина; многобройни еврейски общности можело да бъдат намерени на места като Рим, Александрия в Египет, Антиохия в Сирия, в градовете на Гърция и Мала Азия и, разбира се, в повечето от най-големите градове на Римската империя.

Това, което прави еврейската диаспора толкова значима, е фактът, че евреите, установили се в чужди страни, запазвали своите изконни обичаи и религиозни убеждения. Това ги отличавало от останалите древни народи, принудени да напуснат своята родина. На практика всички приемали обичаите и религията на мястото, в което се преселвали. Но евреите били известни с това, че пазели своите традиции, убеждения и навици, като например поклонението само на Бога на Израел, спазването на шабата и еврейските празници, обрязването и следването на хранителните закони. Това отличавало евреите не само от преселниците, но и от местното население. Евреите били обособен народ, друга „раса“, различна от останалите. Всъщност, затова и били наречени евреи – или (както още може да се преведе старогръцката дума) юдеи. Те се придържали към обичаите на Юдея, въпреки че не живеели в Юдея.

Евреите, живеещи извън Палестина, искали да се събират в общности, за да участват заедно в богослужението. Според законите на Тората, по-специално на „Второзаконие“, на земята имало само едно място, където можело да се принасят жертви на Бога – Йерусалимският храм. Много евреи от диаспората нямали нито време, нито средства да пътуват до Йерусалим, въпреки че по-богатите се гордеели с възможността да отидат там, особено по време на големите годишни празници, каквато била еврейската Пасха (Песах). На Пасха поклонници (които можели да си позволят това) се стичали в Йерусалим от всички краища на света, за да отпразнуват изхода, принасяйки в жертва пасхални агнета в Йерусалимския храм и участвайки в празнична трапеза, включваща специални храни, предписани за тази церемония.

Но какво трябвало да правят евреите, които не можели да си позволят да отидат Йерусалим през този знаменателен ден? И какво можели да направят по-заможните евреи, имащи възможност да извършат поклонение само веднъж годишно, за да задоволят своите седмични религиозни нужди? По времето на написването на Новия Завет, наред с юдаизма, се появила и друга религиозна институция, даваща възможност за провеждане на редовни богослужения, макар и без жертвоприношения. Това била еврейската синагога.

Терминът "синагога" произлиза от гръцка дума , означаваща "събрание". Синагогата била седмично събиране на евреите за извършване на богослужение; с времето терминът започнал да означава сградата, в която евреите се събирали, за да се молят. Не знаем кога точно евреите започнали да оформят синагогите, но това може да се е случило още по време на първото им преселение, в периода на Вавилонския плен. По време на синагогалната служба – тъй като жертвоприношенията извън Йерусалимския храм били забранени – евреите можели да се съсредоточат върху обсъждането на свещените закони на Тората, които се четели и коментирали от свещенослужител по време на проповедта, и върху отправянето на молитви към Бога на Изриел. После можело да се обмисля и обсъжда Свещеното писание. Синагогалните служби ставали в седмия ден от седмицата, шабат.

Както скоро ще видим, по онова време между еврейските общности съществували множество различия – не всички евреи вярвали в едно и също нещо или мислели еднакво. Но също така съществували много общи основи, истинни за повечето евреи, където и да се намирали, било то в Йерусалим, Александрия, Антиохия, Ефес, Рим или в която и да е друга част от империята. Това улеснявало живота на онези, които можели да си позволят да пътуват. Във всеки град, в който пристигали, имало синагога, и това давало възможност да останат във връзка със своите съмишленици, които имали същите религиозни убеждения и присъствали на същото богослужение. Евреите, пътуващи из Римската империя, можели да намерят истински "дом" буквално във всеки голям град, който посещавали.

Сред аспектите на юдаизма, споделяни от повечето евреи в цялата империя, били и доктрините, които разгледахме в предишната глава. Те включвали вярата в съществуването на един единствен Бог (за разлика от политеистичното езичество), който се смятал за създател на рая и земята и който избрал израилския народ и сключил Завет с него. Евреите обрязвали синовете си, символизирайки по този начин принадлежността си към Завета и съответно избраността на своя народ. Бог не само изразявал особена благосклонност към своя народ, но и му дал редица указания, засягащи отношенията между хората и това по какъв начин трябва да Го почитат. Мойсеевият закон бил част от Свещеното предание на Израил и бил почитан от всички евреи. Евреите по целия свят – в диаспората и в Палестина – знаели, че Петокнижието на Тората е написано от Моисей и съдържа Божествено откровение за това, което се е случило в миналото и което трябва да се случи в настоящето, при условие че юдеите следват указанията, които Бог е дал на планината Синай след великия изход.

Евреите се отличавали от останалите народи в империята по това, че имали цяла поредица от свещени книги, които ръководели живота и вероизповеданието им. Днес това може да ни се стори необичайно, но нито една от известните ни древни религии не била основана на свещени книги; основите на древните религии в Римската империя не били отразени в писания. А евреите имали такива писания. Различни групи евреи почитали различни книги като свещени, но всички евреи смятали Тората за книга, дадена от Бога. По това време много юдеи считали писанията на пророците за общопризнати откровения на Бога, както и други книги: например „Псалтир“ или книгата „Даниил“. През този период юдаизмът бил на път да състави Танах – Тората, Невиим и Ктувим, – който малко по-късно станал еврейско Свещено писание (ще разгледаме това в гл. 15).

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 3

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ / ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава III. Действията на конната дивизия на десния фланг на III. армия

Придвигване на конната дивизия към с. Геринджек

22 септември

През цялата нощ срещу 22. продължава рядка стрелба между стражевите постове и патрули на дивизията и противника.

Рано сутринта (6 ч. 30 м.) неприятеля, приближил се наново до нашите окопи, започна настъпление по целия фронт, под прикритието на артилерийски огън.

Посрещнат от огъня на конната батарея, картечниците и стрелците и вероятно забелязал насочването на една турска дружина (случайно изостанала назад) към бойния ред на дивизията, противника спира настъплението си и постепенно преминава в отстъпление към с. Aмузача, с. Топрахисар, като към 8 часа боя напълно затихва.

Това действие на противника може да се обясни с желанието да прибере своите ранени и материали, изоставени през нощта на полето, както и да разузнае дали българите не са отстъпили.

На командуващия III. армия, който е държан в течение за неприятелското движение от тази сутрин с № 249, 50, 251., е донесено за окончателното отбиване със следното донесение.

Командующия III. армия.

Противника в същия състав. както вчера, след като настъпи тази заран, към 6 ч. пр. пл. по посока на Мустафа-Ачи, фронтиран веднага от конната дивизия, към 8 ч. се оттегли към Амузача и Топрахисар, преследван с артилерийски огън. Навярно противника е предприел това настъпление с цел да прибере ранените и убитите от вчерашната контраатака на конната дивизия, както и разпръснатите по полето военни материали.

При това положение, дивизията остава на позиция северно от Мустафа-Ачи и с. Азаплар, като изпрати разузнавателни части да поддържат тесен контакт с противника.

Пристигналите снощи турски части от 25. дивизия, една част са към Енгез, а около 5 роти са в участъка на конната дивизия; последните се развърнаха тази заран, обаче, не взеха участие в отбиването на противника.

№ 44. Г. от с. Азаплар, 22. IX. 916. г. 8 ч. 30 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Конната дивизия преследва с изнесени напред по-леки чести, но за преследване с по-голям размах няма необходимия простор: конната дивизия скоро би попаднала под огъня на неприятелската артилерия от Топрахисар и за лишен път би била спряна пред окопите на противника, южно от селото (между позицията на к. дивизия, северно от с. Мустафа-Ачи и тая на противника, южно от Топрахисар има 10-12 кл.)

Ето някои от донесенията на разузнавателния ескадрон, изпратен в посока Амузача, Топрахисар.

Началнику 1. конна дивизия.

До с. Амузача не забелязах противник. Неприятелски разезди отстъпиха от с. Амузача в посока на Топрахисар и Узунлар. Хребета Балабанар-тепе, северно от Амузача е зает от слаби неприятелски части. Продължавам да разузнавам. Имам един ранен конник. № 2, 22. IX. 916. г. 11 ч. 10 м. пр. пл. от с. Амузача.

Получено в Щ. на Д. същия ден, 12 ч. 40 м. сл. пл.

(п) Подполковник Фтичев.

Началника конната дивизия.

От с. Топрахисар излязоха един конен полк и една дружина пехота и се направляват по пътя за Тузла Селото Топрахисар продължава да бъде заето от пехотна верига, около една дружина, югоизточно.

От село Едил-кьой настъпват по пътя за с. Амузача (?) взвода конница с малка пехотна застава. От с. Топрахисар отстъпват два взвода конница по шосето за Абдуг.

Продължавам да разузнавам. № 4, северно от Амузача, 22. ІХ. 1916. г. 1 ч. 40 м. сл. пл. Получено в 1 на Д. същия ден в 2 ч. 55 м. сл. пл.

(п) Подполковник Фтичев.

С успешно завършения бой при Мустафа-Ачи-Азаплар конната дивизия и този път бляскаво изпълни задачите си по охраната на фланга на армията и с това допринесе твърде много за спокойното затвърдяване на частите на армията на новата линия.

Противникът, от своя страна, разбра какви последици би имало успешното отхвърляне на конната дивизия от фланга на армията и въпреки дадените жертви,(пред фронта на конната дивизия той остави повече от 250 трупа), през последващите дни, особено в боевете през време на първите дни на месец октомври, вкара големи средства срещу конната дивизия и с упорити боеве се мъчи да я разколебае и отхвърли.

Обаче, духът на бойците от състава на конната дивизия е нараснал твърде много; вярата в командването остава непоколебима, а последният решителен успех при Мустафа-Ачи, добит при такива трудни условия, дохожда да възбуди още повече самонадеяността и готовността за самопожертвуване във всички офицери и войници от дивизията.

Към 11 ч. от армията се получава телеграма № 488, с която се съобщава, какво „на войските от Добричкия гарнизон е заповядано да заемат линията: с. Софулар, с. Кочагез, а конната дивизия да преследва противника и заеме селата Амузача и Первели."

Генерал Колев и неговият щаб

След смяната на частите от конната дивизия, в участъка северно от Мустафа-Ачи, от 25. турска пехотна дивизия, конната дивизия се насочва през Азаплар за Геренджик. Движението започва към 4 ч. сл. пл. В авангард на дивизията е 5. конна бригада, полковник Марков (Гвард. и 9. конни полкове).

С наближаване към с. Геринджек, противникът, който заема селото, открива пушечен огън от окрайнината, както и с артилерия южно от Первели.

Заповядано е авангардът да разпростре действието си източно и западно от селото, но понеже в това време се разразява силна буря с проливен дъжд, действията са извънредно затруднени; те замират съвършено с наближаването на нощта, която като че ли пада по-рано, поради лошото време.

Привечер се получават донесения, според които около 5 ½ ескадрона в две групи се насочват от с. Татладжа-Мик към Геринджек; от с. Топрахисар към с. Амузача - една пехотна колона с артилерия.

Дивизията се насочва за нощуване в с. Копучи, а авангарда занощува северно от к. 82. (2 км. с. и. от селото).

23 септември

През нощта вали непрекъснат студен дъжд, който продължава и на 23. Почвата е напоена дълбоко с вода и движението затруднено.

В авангард на дивизията, в посока Геленджик, Первели, е изпратена вместо 5.-2. конна бригада, полковник Мархолев, със задача да разузнае за противника и го изтика в северно от с. Первели. Главните сили на дивизията остават на почивка в с. Копучи. (5. конна бригада, изморена от охранителната служба поради лошото време през нощта, е изпратена на почивка в с. Саръ-Гьол.)

Сутринта са получени следните донесения:

Началника 1. конна дивизия.

От разузнавателните органи на авангарда на дивизията вчера е констатирано:

1) Поручик Еманоилов донася, че в 4 ч. сл. пл. к. 90. е била заета от два спешени взвода, а след малко и от едно пехотно отделение. На запад от Первели видял два е-на, между които са забелязани пики. От Топрахисар са насочени към Амузача около 4 ч.-2 ескадрона, 1 батарея и 1 рота;

2) Подпоручик Пармаков, изпратен по посока Азаплар-Геринджек-Тузла, забелязал: а) източно от с. Геленджик 3 ескадрона, движещи се към Первели; б) западно около 2 кл. от Первели - 2 неприятелски оръдия стрелят по нашите разузнавателни елементи към Геренджик. От към к. 90. се чували също артилерийски изстрели, снарядите на които падали към с. Геринджек; в) от югозапад на Первели - два спешени ескадрона обстреляли разезда, когато се намирал на к. 92.

3) Подпоручик Атанасов, изпратен от мене, когато авангарда се намираше на 2 км. южно от с. Геринджек да разузнае по посоката к. к. 92. и 90. донася, че к. 92. била заета от неприятелски разезд, когото изгонил; от наблюденията от тази точка констатирал: к. 90. се заема от 2 конни взвода. Между к. 90. и Первели няколко конни поста. В 4 ч. 30 м. сл. пл. един конен полк излязъл един клм. източно от Первели, но се спрял.

4) Поручик Керезов донася: към 3 ч. 30 м. сл. около 2 дружини и 1 конен полк настъпили от Топра саръ към Амузача. Цялата местност, североизточно Амузача, почерняла от ромънска пехота, не повече от дружина. Една батарея се намира на позиция 1 км. североизточно от Амузача, като открила огън по ескадрон на 3. конен полк. № 124. от к. 82. 23. IX. 916. г. 8 ч. 4 пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, 9 ч. 15 м. пр.

Командир 5. конна бригада

(п) Полковник Марков

Началника конната дивизия

Влязох в свръзка с командира на турската бригада, от която две дружини заемат крайния и десен фланг на позиция, 1 ½ км. северно от с. Азаплар. Имат заповед да спрат настъплението на противника на заетата от бригадата позиция.

Организирах охранението на десния фланг на бригадата.

Сведения за противника още нямам. № 5., от с. Яплар, 23. ІХ, 916. г. 6 ч. 30 м. пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, 10 ч. 15 м. пр. пл.

Началник разузнав. ескадрон от 3. конен полк

(п) Подполковник Фтичев.

За да осигури разузнаването пред фронта на 25. турска дивизия, на к-ра на разузнавателния ескадрон, към Каракьой, е изпратена следната заповед:

Началника раз. ескадрон от 3. конен полк.

Продължавайте разузнаването си и пред фронта на 25. турска дивизия, разположена в Азаплар, Мустафа-Ачи и по на запад, като за целта настъпите към Каран и Амузача. Донасяйте и на началника на 25. п. турска дивизия в Мустафа-Ачи. Дивизията за сега е в Копучи. Авангардът настъпва към Геренджик, гдето вероятно и дивизията ще се премести, ако няма сериозна съпротива от противника. № 262. 23. IX. 916. г. 10 ч. 15 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев,

За да се осигури една по-здрава свръзка с началника на 25. турска дивизия и да бъде запознат с положението, праща му се следното съобщение:

Началника на 25. турска дивизия.

1 конна дивизия за сега е разположена: авангард при к, 82. главни сили — Копучи и Сарж-Гьол. Сведения за противника следващите: вчера към 4 ч. сл. пл. колона в състав: 1 дружина, 1 батарея и 1 ескадрон настъпиха от Топрахисар за Амузача, батареята се установила на позиция 4 ½ - 2 клм. северно от Амузача; с. с. Геринджек и Первели, заети от противник. При с. Геринджек вчера забелязани спешни конни части; при с. Первели забелязан около 1 конен полк, между когото имало части и с пики. Неприятелската артилерия обстреля вчера нашите части при Геринджек от към к. 90, и западно от Первели.

При Азаплар има един ескадрон от 3. конен полк, който е натоварен да разузнава в посока с. Кара-кьой, с. Амузача и да донася и на началника на 25. турска дивизия, Телефон има за Мустафа Ачи. Моля да се постави постоянен пост, който да служи за свръзка между 25. турска дивизия и 1. конна дивизия. Да се назначат хора, които да слушат постоянно на телефона. 1. конна дивизия изпраща хора за тоя пост, те ще предават всички съобщения, адресирани до 25. турска дивизия. Моля и 25. турска дивизия да дава известия за себе си. № 264, 23. ІХ. 916. г, 1 ч. 30 м. сл. пл. Изпраща от с. Копучи.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Командира на 2. конна бригада, който намира с. Геленджик заето, се задоволява да действува срещу него само с разезди и слаби разузнавателни части. След като става известно това негово поведение, началника на дивизията му изпраща категорична заповед да настъпи с бригадата и заеме селото. Към 8 ч. сл. пл. началника на авангарда донася, че е заел селото Геринджек, преследвал противника към север по посока на Топрахисар и се е разположил с всички мерки за охрана. Според заловен пленник срещу фронта на конната дивизия действувала цялата руска конна дивизия на генерал Леонтович.

За действията на следния ден от армията се получават нареждания (№ 4970. от 23. ІХ. 916. г. 8 ч. 20 м. сл. пл.), според които, понеже срещу войските на Добричкия гарнизон и 25. турска дивизия противника е предприел разузнавателни действия, тези части на 24 да приемат в настъпление (25. дивизия за заемане на Амузача); конната дивизия да действува едновременно с 25. турска дивизия, във фланг и тил на противника, като заеме с. Геринджек и с. Первели.

Бой при с. Амузача и с. Первели

24. септември

Скица № 10.

За действията на конната дивизия през този ден се отдава следната оперативна заповед:

Оперативна заповед

по

1 конна дивизия

№ 19.

ΙΧ. 916. г. 11 ч. сл. пл.

Щаб с. Копучи

Карта 1:200,000

§ 1. Противника в състав 3 дружини, 1 батарея, 4 ескадрона днес в 1 ч. сл. пл. е настъпил от Амузача към Мустафа-Ачи, но е бил отбит от турските войски. Пред фронта на 1. конна дивизия действат части от руската конна дивизия.

§ 2. Вляво от нас действат войските на 25 турска дивизия, които, утре 24. того, ще настъпят към Амузача. Авангардът на дивизията, днес в 7 ч. 30 м. сл. пл., е овладял с. Геринджек.

§ 3. Утре, 24. того, дивизията ще настъпи към север с цел да овладее с. Первели и да съдейства на 25. турска дивизия за овладяването на с. Амузача.

За което:

А). Авангардът на дивизията, полковник Мархолев, с 2. конна бригада да продължи движението си към с. Первели, в 7 ½ ч.

Б). Дивизията да следва в две колони: лява колона майор Петков, 1 дружина от 16. п. полк, с пешите картечни ескадрони и с 1 взвод артилерия, да тръгне утре в 6 ч. пр. пл. от Копучи и да следва левия път за с. Геленджик и от там също левия (пунктирания) за с. Первели.

Дясната колона, под мое началство, 1., 4. и 5. конни бригади, 1. конна батарея, 1. и 3. колоездачни роти и радиотелеграфното отделение, да следват десния път от Копучи за с. Геринджек и Первели. Тръгва в 6 ч. сл. пл.

В). Разузнаване: 1) разузнавателната част на подполковник Фтичев да настъпи в 5 ч. пр. пл. в посока Кара-кьой, Амузача, Топрахисар да разузнава за противника, като осветлява левия фланг на дивизията и фронта на десния фланг на 25. турска дивизия.

Г). Разузнавателен ескадрон от 2. конна бригада да настъпи в 5 ч. пр. пл. в посока Первели, Карликьой, като осветлява зоната к. 90. (Ташли-юк) до морето.

§ 4. Свръзката с 25. турска дивизия да се поддържа: 1) от разузнавателната част на подполковник Фтичев, които за целта да изпрати и специален разезд с добър подофицер при щаба на 25. турска дивизия; 2) по телефона, като грижата за това се възлага на заведующия съобщенията в дивизията.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Началник щаба,

от генералния щаб

(п) Подполковник Кисьов.

На началника на 25, турска дивизия е изпратено следното съобщение за предстоящите действия:

Началнику на 25. турска дивизия.

1 конна дивизия утре, 24. того, ще настъпи в 6 ч. пр. пл. през с. Геринджек за Первели, с цел да съдействува на 25. турска дивизия за овладяване на Амузача.

Разузнавателния ескадрон на подполковник Фтичев ще настъпи в 5 ч. пр. пл. по посока на Кара-кьой, Амузача, Топрахисар да разузнава за противника, осветлява фронта и десния фланг на 25. турска дивизия и левия фланг на 1. конна дивизия. Подполковник Фтичев ще поддържа свръзката между 25. турска дивизия и 1. конна дивизия, като за целта остави и специален подофицерски разезд при щаба на 25. турска дивизия. Разузнавателната част на подполковник Фтичев донася и на 25. турска дивизия и на 1. конна дивизия. За целта може да използва и телефона между двете дивизии. По заповед. № 269., от с. Капучи, 23 . .?

Началник щаба на 1. конна дивизия

(п) Подполковник Кисьов

На другия ден - 24. септември, когато главните сили на дивизията почват да се източват от с. Капучи, началник на дивизията с щаба си, по обикновеному, излиза напред. От к. 82. се вижда какво 2. конна бригада, наместо да продължава движението през и северно от Геринджек, е южно от селото, което е още заето от противника. Противника стреля с артилерийски огън от батареи, разположени северно от селото, гдето се забелязват и вериги.

Командира на бригадата при поисканите обяснения, донася, че през нощта бил на няколко пъти нападан в селото и най-после призори бил изтикан от селото от неприятелска атака на 4 пеши ескадрона и силни конни части. При това положение, за да може по-лесно да се действува върху фланга на противника в Геринджек, за да съдействува и поддържа свръзка с 25. дивизия, посоката на движението на дивизията е изменена през к. 102. за к. 10 (Сирти-баир), а авангарда е насочен на к. 92.

Скоро след това (8 ч. 10 м.), с изнасянето на ядрото на дивизията към с. з. 2. конна бригада заема с. Геленджик и се насочва на к. 92.

До командующия III, армия, копие началнику 25. турска дивизия, се изпраща следното донесение:

Авангарда на дивизията е бил атакуван на няколко пъти през нощта от пехотни и спешени части в с. Геринджек. Тази сутрин, в 5 ч. пр. пл., противника наново атакувал авангарда, като обстрелял селото с артилерийски огън. С поддаване дивизията напред противника отстъпи към Первели. С. Асчилар е заето още от противник. В 8 ч. 45 м. пр. пл. се забеляза колона около 1 конен полк, която настъпи от към Карликьой за Первели. Към същото село в 9 ч. 15 м. пр. пл. настъпи от с. Муритану 1 батарея с две роти. Другата батарея, която обстрелва селото, северно от Первели, продължава и в оня момент стрелбата си по Геринджек. Самостоятелен подофицерски разезд от към к. 65. донася: „Неприятелски конен полк настъпва от Тузла край морето към нас. Десния фланг на турските войски в този момент настъпва към Каракьой. Разездите им са около това село.“

Авангарда на 1. конна дивизия е при к. 90. (Ташлъ-юкъ). № 272. от к. 92., с. Геринджек, 24. ІХ. 917. г., 10 ч. преди пладне.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

При по-нататъшното движение на дивизията в подкрепа на 25. турска дивизия в посоката Амузача, Топрахисар, изпъква необходимостта на първо време да се овладее к. 90. (4 км. западно от Первели), отгдето се има обширен изглед и се заема командно положение по отношение прилежащата местност в посоките: Топрахисар, с. Муритану, с. Чатмалар, с. Первели.

Ето защо, когато, след 10 ч. пр. пл., се зачува на запад артилерийска стрелба и се получава от разузнавателния ескадрон донесение, какво от с. Кара-кьой към Амузача се движи една неприятелска конна бригада, конната дивизия се насочва към Амузача, а в заслон към североизток са оставени: 2. конна бригада, със задача да овладее к. 90, а при к. 92. срещу неприятелските части, северно от Геринджек - 2 пехотни роти с 2 пеши картечни ескадрона, 2 конни оръдия. Началник щаба на дивизията е оставен да ръководи действията при с. Геренджик, к. 90.

В 11 ч. е даден първия артилерийски изстрел по неприятелските части северно от Геринджек. Неприятелските стрелци се дърпат в североизточна посока, като заемат гребена североизточно от селото, с фронт към югозапад.

Тъй като противника в тази посока бездействува, а към запад артилерийския огън се усилва, като в действие влиза и конната батарея в посока на Топрахисар, една от ротите, заедно с артилерийския взвод, и 1 пеш картечен ескадрон, са насочени в 12 ч. към главните сили на дивизията, а при к. 92. е оставена само 1 рота с 1 п. картечен ескадрон.

Главните сили на конната дивизия се съсредоточават при к. 101. Авангарда на дивизията (6. к. п.) е насочен източно от с. Амузача - към Топрахисар. Батареята заема позиция по на север от к. 101 и открива огън по неприятелските части, които се оттеглят от с. Амузача към Топрахисар, източно от шосето. Частите от 25. дивизия заемат с. Амузача и продължават настъплението си около 1 ½ км. северно от селото. Към 2 ч. 30 м. действието към Топрахисар се приключва.

През това време противника при.с. Первели вкарва в действие 2 батареи и негови гъсти вериги настъпват до 100 кр. от к. 92., гдето са спрени от огъня на нашите пеши части и артилерийски взвод, който заедно с дружината своевременно са по-върнати назад, при засилване настъплението на противника.

От събраните през сутринта сведения може да се установи, какво около Геринджек и Первели, освен частите, които са действували през нощта, срещу 2. конна бригада са забелязани: в 8 ч. 45 м. колона около 1 конен полк с батарея в движение от с. Карликьой за Первели; в 9 ч. 15. м. от с. Муритано към Первели - батарея с 2 роти; един конен полк е забелязан в движение от с. Тузла, в южна посока; неприятелски конни части настъпват от към с. Татладжа и заемат с. Ахчилар и Хайдар-кьой.

Командира на 2. бригада, въпреки че през това време получава няколко нареждания за по-смело действие към к. 90. се задоволява да държи едно очаквателно поведение, под предлог, че к. 90. е заета с пехотни части и артилерия.. Той донася:

Началнику 1. конна дивизия.

Целия хребет около к. 90., е зает с неприятелски пехотни части, които откриха ураганен огън по разездите и правят невъзможно по-нататъшното действие на разузнавателния ескадрон напред. Една неприятелска батарея е разположена на позиция северно от к. 90., около 1 км. разстояние, която обстрелва к. 90. и не позволява приближаването на наши части до нея.

Една неприятелска конна бригада с 2 конни оръдия се движи непосредствено зад гребена по посока от запад към изток. Аз се намирам южно на около 1 клм от к. 90. - № 116., южно от к. 90. 24. IX. 916. г. 3 ч. сл. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, 3 ч. 15 м. сл. пл.

Командир на 2. конна бригада.

(п) Полковник Мархолев.

Додето главните сили са още към Амузача, към 2 ч. сл. пл. при началника на дивизията се явяват последователно 2 конни ординарци от някакъв разезд към с. Ахчилар, които докладват, какво „неприятелска конница около 2 бригади настъпва към к., 92. к. 102".

Началника на конната дивизия веднага праща заповеди: конната батарея да промени фронта, за да може да стреля в тази посока, също 1. конна бригада да се насочи в ю. и. посока от к., 92., след нея следват в линия от колони и останалите части на главните сили.

Обаче скоро се уяснява, по доклад на началник щаба на дивизията, какво откъм с. Ахчилар в посока на к. 92. е настъпил един руски конен полк, своевременно развърнат в широко разредени строеве и поради площта, която е заел, вероятно, е станало причина за преувеличеното донесение от разезда. За да се избегнат. нови грешки в тази посока се изпраща 1 ескадрон (майор Смилов) в разузнавателна част.

За да се приключат действията на този фронт, в посока на к. 90. и с. Первели, на командира на 2. конна бригада е пратена писмена категорична заповед от началника на дивизията, с която му се заповядва да настъпи и заеме к. 90. като към бригадата се придават 2 оръдия от конната батарея и 2 роти от 1/16. дружина; 1. конна бригада е насочена към с. Первели. Останалата конница е групирана ю. з. от к. 92.

За положението се изпраща следното донесение:

Командуващия III. Армия - копие

н-ку 25. турска дивизия.

За да подкрепи 25. турска дивизия в настъплението ѝ към Амузача 1. конна дивизия продължи настъплението си към северозапад (к. 101. южно от Каракьой). Дивизията отхвърли към с.-и. неприятелския конен полк с 2 оръдия, насочил се към с. Каракьой от североизточна посока, а впоследствие с артилерийски огън във фланг и тил на противника отстъпващ от с. Каракьой го накара да отстъпва непрекъснато към Амузача и Топрахисар.

Дивизията в движението си в северозападна посока се прикриваше от към изток, с. Первелия, със заслон отначало рота, а впоследствие цялата 1. дружина от 16. п. полк със взвод артилерия и няколко пеши картечни ескадрони. Противника в тази посока разгъна, към 1 ч. 30 м. сл. пл., около една дружина пехота, която настъпи към с. Геринджек. Обстрелвана във фланг от нашия артилерийски взвод, тази дружина промени посоката си, като се насочи право към запад - позицията на дружината. Обстрелян с ефикасен огън, противника заема и се окопава в дола северно от Геринджек и северо-източно от к. 92.

Към 3 ч. 30 м. сл. пл. конна колона, оценявана на около една бригада, се насочи от с. Татладжа в интервала между Геринджек и Апчилар. Забелязва се оттегляне на пехотна колона 2-3 дружини с артилерия от с. Первели към с. Муритано.

Противника прикрива отстъплението на своите части с огъня на две батареи, разположени с. и. от с. Первели.

Кота 90. е заета от противника с картечници и пехотни части, силите на които началника на авангарда не можа да определи. Дивизията се стреми да овладее к. 90., за да накара противника да напусне с. Первели, където се е окопал. № 273., северно от к. 92., 24.ІХ.916. г., 4 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев

Този път действието срещу к. 90. се развива бързо, - след няколко артилерийски изстрели и след развръщането на ротите неприятелските части напущат височината и командира на 2. конна бригада можа да донесе, че в 6 ч. сл. пл. е заел висотата.

Последиците от заемането на това възвишение веднага се обрисуват и са по-големи отколкото се очакваха: от към Геринджек и Первели противника почва да се оттегля към север; това е първо, една голяма конна маса, която от с. и. край на Первели се насочва към с. Тузла; пешите части (около 2 дружини), северно от с. Геренджик, също отстъпват към север, движението се прикрива от огъня на 2 батареи.

За силата и положението на неприятелските части към това време се получават следните донесения:

В 6 ч. 50. м. от разузнавателната част към Ахчилар (майор Смилов) — № 15., според което: „при Ахчилар има един конен полк, между с. Геренджик с. Первели, друг конен полк от 6 ескадрона; на източния край на последното село други конни части, силата на които не може да се определи".

Още по-късно от командира на 1/16. дружина се получава донесение № 37.: „неприятелски 8 ескадрона се изтеглиха източно от с. Геринджек. Други 2-3 ескадрона се прибират към с. Первели. От Геринджек пехотните части (вероятно спешена конница) се изтеглиха почти по-голямата част".

Тези донесения идат да потвърдят всички други сведения и наблюдения, според които този ден в зоната източно от с. с. Первели, Геринджек, Татладжак действува руската конна дивизия, подкрепена с пехотни части (или пеши ескадрони) в състав около 2 дружини.

Вечерта в армията се праща следното донесение:

Командващия III. армия,

копие началника 25. турска дивизия.

След като изпълни задачата да подпомага на 25. турска дивизия за овладяване с. Амузача, 1. конна дивизия насочи усилията си за овладяване на к. 90.; след като тази височина бе заета (в 5 ч. 30. м. сл. пл.) забеляза се общо отстъпление на противника в с. и. посока. От с. Геринджек се изтеглиха 8 ескадрони, артилерия и картечници; от с. Первели две дружини с артилерия и обоз. В с. Геренджик влязоха наши части. № 277., от с. з. част на с. Геренджик, 24. ІХ. 918. г. 9 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

Дивизията през деня има загуби: убити войници 2, ранени 10.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“

1926 г. – „КРАДЦИ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Два дена Тимофей Василевич издирваше своя племенник Серьога Власов. А на третия ден, точно преди да си тръгне, го намери. Срещна го в трамвая. Качи се Тимофей Василевич в трамвая, извади десет копейки, понечи да ги подаде на кондуктора, но що да види? Личността на кондуктора му се стори много позната. Вгледа се Тимофей Василевич — да! Точно така — Серьога Власов, лично и персонално, в ролята на трамваен кондуктор.

— Ехее! — извика Тимофей Василевич. — Серьога! Ти ли си бе, душицо?

Кондукторът се смути, намести без никаква видима нужда макарите с билетчетата и каза:

— Чакай малко, чичо... само да дам билетите.

— Добре! Няма проблеми — каза радостно чичото. — Ще почакам.

Тимофей Василевич се засмя и започна да обяснява на пътниците:

— Той ми е кръвен роднина, Серьога Власов. Син на брат ми Пьотр... Седем години не съм го виждал... кучия му син...

Тимофей Василевич погледна с радост племенника си и му извика: — А аз тебе, Серьога, приятелю драги, два дена те търся. Ровя из целия град. А ти къде си бил! Кондуктор. Аз и на твоя адрес ходих. На улица „Разночинна“. Няма го, отговарят. Напусна адреса. Къде, отговарям, е отишъл, отговорете ми, казвам. Аз съм му роден роднина. Не знаем, казват… А ти къде си бил – кондуктор, така ли? — Кондуктор — отвърна тихо племенникът. Пътниците започнаха да разглеждат с любопитство роднината. Чичото се смееше щастливо и гледаше с обич племенника си, а племенникът явно се смущаваше и понеже беше на работа, не знаеше какво да каже и как да се държи с чичо си.

— Така — каза отново чичото, — кондуктор значи. По трамвайната линия? — Кондуктор…

— Гледай ти каква случка! А аз, Серьога, приятелю драги, се качих на трамвая и гледам – какво е това? Физиономията на кондуктора ми се струва твърде позната. А то си бил ти. Ах, да те вземат мътните!.. Радвам се… Доволен съм…

Кондукторът пристъпи от крак на крак и изведнъж каза: — Трябва да платиш, чичо. Да си вземеш билет… Далече ли пътуваш? Чичото се засмя щастливо и плесна кондукторската чанта.

— Щях да платя! Бога ми! Ако се бях качил на друг номер — край — щях да платя. Щяха да хвръкнат паричките ми. Ах, да го вземат мътните!... А пътувам, Серьога, приятелю мой, до гарата.

— Две спирки — каза унило кондукторът, гледайки настрани.

— Не, ти това какво? — учуди се Тимофей Василевич. — Ти сериозно ли? — Трябва да платиш, чичо — каза тихо кондукторът. — Две спирки… Защото не може да се пътува гратис, без билет…

Тимофей Василевич сви обидено устни и погледна строго племенника си.

— Ти защо така с родния си чичо? Чичо си ли грабиш? Кондукторът погледна тъжно през прозореца.

— Мародерстваш — каза сърдито чичото. — Аз, кучи сине, седем години не съм те виждал, а ти какво? Пари ми искаш за пътуването. От родния си чичо? Не ми размахвай ръце. Въпреки че си ми роден роднина, не се плаша от ръцете ти. Не ги размахвай, не прави вятър на пътниците.

Тимофей Василевич повъртя десетте копейки в ръката си и ги пъхна в джоба.

— Какво е това, братлета? — обърна се Тимофей Василевич към публиката. — От родния си чичо пари иска. Две спирки, вика... А? — Трябва да платиш — каза племенникът, почти през сълзи. — Вие, другарю чичо, не се сърдете. Защото трамваят не е мой. А е държавен трамвай. Народен.

— Дали е народен — каза чичото, — мене това не ме засяга. Можеше, кучи сине, родния си чичо да уважиш. Прибери си, значи, чичо, твоите трудови десет копейки. Пътувай спокойно. От това трамваят няма да се разпадне. Онзи ден пътувах с влака... Кондукторът не ми е роднина, а и той вика: моля, вика, Тимофей Василевич, не се бъркайте за пари... Качвайте се... И ме докара... не ми е роднина... Само познат земляк. А ти какво — родния си чичо... Няма да получиш пари.

Кондукторът избърса челото си с ръкав и изведнъж позвъни.

— Слизайте, другарю чичо — каза официално племенникът.

Виждайки, че работата взема сериозен обрат, Тимофей Василевич плесна с ръце, извади отново десетте копейки, после пак ги скри.

— Не — каза той, — не мога! Не мога на тебе, сополанко, да ти плащам. По-добре е да сляза.

Тимофей Василевич стана тържествено и възмутено и се отправи към изхода. После се обърна.

— Чичо си... родния си чичо гониш — каза яростно Тимофей Василевич. — Аз тебе, сополанко... Аз тебе, кучи сине... Мога да те разстрелям за това. Имам много връзки...

Тимофей Василевич изгледа унищожително племенника си и слезе от трамвая.

1924 г.

КЛАРК АШТЪН СМИТ / „ПОСЛЕДНОТО ЗАКЛИНАНИЕ“

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ: Gemini 2.5 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Магьосникът Малигрис седеше в най-горната стая на своята кула, издигната на коничен хълм над сърцето на Сусран, столицата на Посейдонис. Изградена от тъмен камък, добит от земните недра, вечен и твърд като легендарния адамант, тази кула се извисяваше над всички останали и хвърляше сянката си далече върху покривите и куполите на града, също както зловещата мощ на Малигрис беше хвърлила своя мрак върху умовете на хората.

Малигрис беше вече стар и цялата зловеща мощ на неговите магии, всичките ужасни или чудати демони под негова команда, целият страх, който беше всял в сърцата на крале и прелати, вече не бяха достатъчни, за да утолят черната досада на дните му. В своя стол, изработен от кост на мастодонт и инкрустиран с ужасяващи загадъчни руни от червени турмалини и лазурни кристали, той гледаше мрачно през единствения ромбовиден прозорец от жълто-кафяво стъкло. Белите му вежди бяха сключени в една-единствена линия върху умбровия пергамент на лицето, а под тях очите му бяха студени и зелени като леда на древни айсберги; брадата му, наполовина бяла, наполовина черна със сиво-зелени отблясъци, падаше почти до коленете му и скриваше много от извиващите се змиевидни символи, извезани със сребърни нишки напряко върху предницата на виолетовата му роба. Около него бяха разпръснати всички принадлежности на неговото изкуство: черепи на хора и чудовища; флакони, пълни с черни или кехлибарени течности, чието светотатствено приложение бе известно само на него; малки барабанчета от кожата на лешояд и кротал, опъната върху костите и зъбите на крокодил, които се използват за съпровод на определени заклинания. Мозаечният под беше частично покрит с кожите на огромни черни и сребърни маймуни, а над вратата висеше главата на еднорог, в която живееше домашният демон на Малигрис - коралова змия с бледозелен корем и пепеляви петна. Навсякъде бяха натрупани книги: древни томове, подвързани със змийска кожа и с разядени от патина закопчалки, които съдържаха страховити познания от Атлантида, пентакли, които имат власт над демоните на земята и луната, магии, които преобразуват или разграждат елементите; и руни от изгубения език на Хиперборея, които, произнесени на глас, бяха по-смъртоносни от отрова или по-мощни от всяка любовна отвара.

Но макар тези неща и силата, която държаха или символизираха, да бяха ужас за народите и завист за всички съперничещи си магове, мислите на Малигрис бяха помрачени от неумолима меланхолия, а сърцето му беше пълно с умора, както пепел изпълва огнище, в което е угаснал голям огън. Той седеше неподвижен и размишляваше непреклонен, докато следобедното слънце, клонящо към града и към морето отвъд него, проникваше с есенните си лъчи през прозореца от зеленикаво-жълто стъкло, докосваше с призрачното си злато сбръчканите му ръце и разпалваше рубините на пръстените му, докато те не заблестяваха като демонични очи. Ала в неговите размисли нямаше нито светлина, нито огън; и като се отвърна от сивотата на настоящето, от мрака, който изглеждаше така надвиснал над бъдещето, той започна да се рови сред сенките на своята памет, също като слепец, който, изгубил слънцето, го търси без успех навсякъде. И всички простори на времето, които бяха така изпълнени със злато и великолепие, дните на триумф, обагрени като извисяващ се пламък, пурпурът и тъмното червено на богатите имперски години на неговия разцвет – всички те сега бяха хладни, смътни и странно избледнели, а споменът за тях не беше нищо повече от разравяне на мъртви въглени. Тогава Малигрис се върна назад към годините на своята младост, към мъгливите, далечни, невероятни години, където, като чужда звезда, един спомен все още гореше с неизчерпаем блясък – споменът за девойката Нилиса, която беше обичал в дните, преди жаждата за непозволено знание и некромантска власт да беше влязла в душата му. Той почти я беше забравил в продължение на десетилетия, сред безбройните грижи на един живот, така странно разнообразен, така изпълнен с окултни случки и сили, със свръхестествени победи и опасности; но сега, при самата мисъл за онова стройно и невинно дете, което го беше обичало така силно, когато и той беше млад, строен и простодушен, и което беше починало от внезапна тайнствена треска в самата вечер преди сватбения им ден, мумиеподобната тъмнокафява кожа на бузите му се обагри с привидна руменина, а дълбоко в ледените му очи проблесна искра като сиянието на погребални свещи. В сънищата му изгряха невъзвратимите слънца на младостта и той видя засенчената от мирти долина на Мерос и потока Земандър, по чийто вечнозелен бряг беше вървял привечер с Нилиса, виждайки раждането на летните звезди в небесата, в потока и в очите на своята любима.

Сега, обръщайки се към демоничната змия, живееща в главата на еднорога, Малигрис заговори с тихата монотонна интонация на човек, който мисли на глас:

– Змийо, в годините, преди да дойдеш да живееш с мене и да се заселиш в главата на еднорога, аз познавах една девойка, която беше прелестна и крехка като орхидеите в джунглата и която умря, както умират орхидеите… Змийо, не съм ли аз Малигрис, в когото е съсредоточено владението над всяко окултно знание, над всички забранени господства, с власт над духовете на земята, морето и въздуха, над слънчевите и лунните демони, над живите и мъртвите? Ако пожелая, мога ли да призова девойката Нилиса в облика на нейната младост и красота и да я изведа от вечно непроменимите сенки на тайнствената гробница, за да застане пред мене в тази стая, във вечерните лъчи на това есенно слънце?

– Да, господарю – отвърна змията с ниско, но необичайно пронизително съскане, – ти си Малигрис и цялата магьосническа или некромантска сила е твоя, всички заклинания, магии и пентакли са ти известни. Възможно е, ако пожелаеш, да призовеш девойката Нилиса от нейното обиталище сред мъртвите и да я видиш отново такава, каквато е била, преди прелестта ѝ да познае хищната целувка на червея.

– Змийо, редно ли е, правилно ли е да я призова така?… Няма ли да има нещо, което да загубя, и нещо, за което да съжалявам?

Змията сякаш се поколеба. После, с по-бавно и премерено съскане:

– Редно е Малигрис да стори, каквото пожелае. Кой, освен Малигрис, може да реши дали нещо е добро, или зло?

– С други думи, няма какво да ме посъветваш? – въпросът прозвуча по-скоро като твърдение и змията не го удостои с повече думи.

Малигрис се замисли за известно време, подпрял брадичка на костеливите си ръце. После се надигна с отдавна необичайна за него бързина и увереност на движенията, които опровергаваха бръчките му, и събра от разни кътчета на стаята, от абаносовите рафтове, от ковчежетата със златни, месингови или електронови ключалки разнообразните принадлежности, нужни за магията. Той начерта на пода необходимите кръгове, застана в най-вътрешния, запали кадилниците, съдържащи предписания тамян, и прочете на глас от дълъг, тесен свитък сив пергамент пурпурните и аленочервени руни на ритуала, който призовава покойници. Изпаренията от кадилниците – сини, бели и виолетови – се надигнаха на гъсти облаци и изпълниха бързо стаята с непрекъснато извиващи се, преливащи се колони, сред които слънчевата светлина изчезна, заменена от слабо неземно сияние, бледо като светлината на луни, изгряващи от Лета. Със свръхестествена бавност, с нечовешка тържественост гласът на некроманта продължи в жречески напев, докато свитъкът не свърши и последните ехтения не заглъхнаха и не умряха в кухи, гробни вибрации. Тогава цветните пари се разсеяха като дръпнати встрани диплите на завеса. Но бледото неземно сияние все още изпълваше стаята, а между Малигрис и вратата, над която висеше главата на еднорога, стоеше видението на Нилиса, точно както беше стояла в отминалите години, леко приведена като облъхнато от вятъра цвете и усмихваща се с безгрижната проницателност на младостта. Крехка, бледа и просто облечена, с анемонии в черната си коса, с очи, които таяха новородения лазур на пролетни небеса, тя беше всичко, което Малигрис си спомняше, и докато я гледаше, мудното му сърце се разтуптя от стара, сладостна треска.

— Ти ли си Нилиса? — попита той. — Нилиса, която обичах в обгърнатата от мирти долина на Мерос, в златните дни, които отлетяха с всичките мъртви еони в безвременната бездна?

— Да, аз съм Нилиса. — Гласът ѝ звучеше с чистото и звънливо сребро на гласа, който беше ехтял толкова дълго в паметта му... Но някак, докато я гледаше и слушаше, в него се зароди съвсем леко съмнение — съмнение не по-малко абсурдно за понасяне, но въпреки това настоятелно: дали това беше съвсем същата Нилиса, която познаваше? Нямаше ли някаква неуловима промяна, твърде фина, за да бъде назована или определена, не бяха ли отнели времето и гробът нещо — нещо безименно, което магията не беше възстановила напълно? Дали очите ѝ бяха също толкова нежни, косите ѝ също толкова лъскави, фигурата ѝ също толкова стройна и гъвкава, колкото тези на девойката, която си спомняше? Не можеше да бъде сигурен и растящото съмнение беше последвано от оловно униние, от мрачно отчаяние, което напълни сърцето му като с пепел. Погледът му стана изпитателен, взискателен и жесток и с всеки миг призракът все по-малко и по-малко приличаше на съвършения образ на Нилиса, с всеки миг устните и челото изглеждаха все по-малко прелестни, с по-малко изящни извивки; крехката фигура стана кльощава, косите придобиха обикновен черен цвят, а шията — обикновена бледност. Душата на Малигрис започна отново да страда от старостта, отчаянието и смъртта на мимолетната надежда. Той не можеше вече да вярва в любовта, нито в младостта, нито в красотата; и дори споменът за тези неща беше съмнителен мираж, нещо, което може да е било, а може и да не е било. Не беше останало нищо друго освен сянка, сивота и прах, нищо освен празен мрак и студ, и потискаща тежест на непоносима умора, на нелечима мъка.

С глас, който беше тънък и треперлив като призрак на някогашния му глас, той произнесе заклинанието, което служи за прогонване на призован фантом. Образът на Нилиса се стопи във въздуха като дим, а лунното сияние, което я обграждаше, беше заменено от последните слънчеви лъчи. Малигрис се обърна към змията и проговори с тон на меланхоличен укор:

– Защо не ме предупреди?

– Щеше ли предупреждението да помогне? – последва ответен отговор. – Всяко знание беше твое, Малигрис, освен едно единствено; и по никакъв друг начин не можеше да го научиш.

– Кое нещо? – попита магьосникът. – Не научих нищо, освен че мъдростта е суетна, магията безсилна, любовта нищожна и паметта измамна... Кажи ми, защо не можах да върна към живот същата Нилиса, която познавах или мислех, че познавам?

– В действителност Нилиса беше тази, която призова и видя – отвърна змията. – Некромантията ти беше могъща до този момент, но никакво некромантско заклинание не може да върне твоята изгубена младост, нито горещото и простодушно сърце, което е обичало Нилиса, нито пламенните очи, които са я гледали тогава. Ето това, господарю мой, беше това нещо, което трябваше да научиш.

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА!

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА!

Сигурно сте чели като деца или не сте чели повестта „Зеленият фургон“, а ако не сте, тогава със сигурност сте гледали някоя от нейните екранизации (има две). Тези, които са запознати с удивителната съдба на автора на повестта, Александр Козачинский, могат да пропуснат останалата част от текста – няма да им кажа нищо ново.

Аз обаче чак сега, ровейки се из материали за 20-те години и изучавайки вестникарските репортажи „От съдебната зала“, разбрах какъв човек е бил той.

Александр Козачинский

„Зеленият фургон“ е приключенска повест, която започва нахално с дълго описание на природата. Това е обикновено признак или за неопитност, или за рядка самоувереност. В дадения случай е второто, макар че не е ясно откъде се е взела тази самоувереност, защото това била първата и последна повест на автора. А той бил цветист и точен разказвач, както казва поетът, „с перла на езика“. Стилът му е такъв:

Няма нищо по-лесно от това да убедиш някого да се занимава с писане. Както някога във всеки кроманьонец живеел художник, така във всеки съвременен човек дреме писател. Когато човек започне да скучае, е достатъчен лек тласък, за да излезе писателят наяве.

През двадесетте и тридесетте години у нас имало много ярки и самобитни литератори. После, през четиридесетте-седемдесетте, повечето оцелели станали сиви, предсказуеми и морално устойчиви. Погубили ги Съюзът на писателите, Переделкино и поликлиниката на Литфонда. А докато страната била млада, писателите в нея били дръзки, интересни и почти всеки втори – с поразителна биография. Богатири, не като нас. Паднала им се тежка участ, малцина се върнали от бойното поле…

Александр Козачинский израснал, разбира се, в Одеса – този енергиен град изригнал тогава в литературата и изкуството цял гейзер от талантливи хора.

Дори за екзотичната Одеса произходът на Казачинский бил причудлив: баща му бил полицейски надзирател (по-късно този факт трябвало да се крие грижливо), а майка му – покръстена еврейка. Ето такъв коктейл.

Още в гимназията Саша станал градска знаменитост, защото бил вратар на футболния отбор „Черно море“, предшественик на бъдещия „Черноморец“. (Одеса, да знаете, е люлката на родния футбол. Първият клуб се появил там още през 1878 г.).

По време на гражданската война в Одеса се случвали толкова много интересни неща, че на буйния младеж не му било до завършване на образованието. Отначало у него се обадили бащините гени и той постъпил на шестнадесет години в милицията. Ловял успешно бандити, така че скоро (на седемнадесет години!) станал началник на районния криминален отдел. „Той беше едва на осемнадесет години, но по онова време хората можеха да бъдат изненадани от всичко, но не и от младостта“ – се казва в повестта. Няма да се въздържа, ще извадя оттам още един забележителен цитат:

…Обикновено със сигурност се знаеше само положението на трупа спрямо посоките на света: лежи например с главата на югоизток, а с краката на северозапад или по някакъв друг начин. Но талантът на новия началник се проявяваше с най-голяма сила именно там, където не беше известно нищо. Въпреки еднообразието на обстоятелствата и мотивите около престъпленията – все селяни, убити по пътя заради пуд брашно, кожух и чифт мършави коне – догадките и предположенията, които вписваше в актовете, се отличаваха с безкрайно разнообразие. В един и същи акт се съдържаха понякога по няколко версии относно виновниците и мотивите за убийство и всяка от тях биваше разработена толкова блестящо, че следствието стигаше до задънена улица, защото не можеше да се отдаде предпочитание на нито една. В очите на началството тези актове му създадоха репутацията на агент с необикновена проницателност. В уезда очакваха от него много. Успехите на новия началник в тази област бяха още по-поразителни, ако се има предвид, че преди да дойде на село, той никога не беше виждал покойници. В семейството му смятаха юношата за прекалено впечатлителен и затова се стараеха винаги да го държат далече от погребенията. Но какво бяха коректните, натруфени градски покойници в сравнение със степните трупове!

Кадър от филма „Зеленият фургон“. Вдясно е Василий Векшин в ролята на Сергей Цимбалюк (Красавеца). Това е самият Козачинский

Но младият Саша не умеел да се разбира с началството и след известно време започнали сериозни служебни неприятности. Тогава той преминал лесно „от другата страна на закона“: оказал се един от водачите на немалка банда разбойници. Те крадели основно хранителни продукти – най-голямата ценност в онези гладни времена, но при случай се занимавали и с въоръжени грабежи. За известно време разбойниците се придвижвали със зелен фургон, който впоследствие се пренесъл в знаменитата повест, която повече или по-малко била автобиографична.

Шайката вършеела из околностите на Одеса доста дълго, но в крайна сметка през 1922 г. Козачинский, издаден от свой съучастник, попаднал в засада. Сред агентите, извършили ареста, бил и друг доскорошен ученик, който учел в съседната гимназия – Евгений Катаев, бъдещият съавтор на „Дванайсетте стола“, който в повестта фигурира като милиционера Володя.

В действителност нещата съвсем не били толкова весела игра на стражари и апаши, тук авторът си поизмислил доста, но общата нишка на събитията съвпадала.

Казачинский бил съден и заедно с още петима от най-опасните бандити бил осъден на разстрел. Но времената били интересни. Съдбата на подсъдимите се решавала от социалния им произход и от наличието на „контрареволюционност“ в състава на престъплението. Трибуналът не научил за баща му, който бил полицай, но по това време вече покойник, а в грабежите не открили нищо политическо. И разстрелът бил заменен с десетгодишна присъда.

Кадър от филма „Зеленият фургон“. Вляво – Владимир Колоколцев в ролята на Володя Козаченко

В затвора Козачинский започнал да издава от скука вестник „Живот на затворника“ и на това поприще, също както във футбола, се превърнал скоро в местна знаменитост. Очевидно принадлежал към онзи рядък и интересен тип надарени хора, на които им се получавало блестящо всичко, с което се захванат. Известно е, че Едуард Багрицкий дори водел своите приятели, московските поети Михаил Светлов и Михаил Голодний, да видят одеския журналист затворник.

Козачинский лежал в затвора само две години, след което бил освободен по амнистия. Евгений Катаев (по това време вече Евгений Петров), с когото се сприятелили, изтеглил талантливото момче в Москва, във вестник „Гудок“, където по това време се събрали най-острите пера в страната. Каква била тази публика, можем да си представим от романа „Златният телец“: „Когато опашката на влака се люлееше вече на изходната стрелка, от залата на бюфета изскочиха двама братя кореспонденти – Лев Рубашкин и Ян Скамейкин. В зъбите си Скамейкин беше стиснал виенски шницел. Братята, подскачайки като млади кучета, се понесоха по перона...“

Младите кучета (Илф и Петров)

Писателят Козачинский „излязъл наяве“ едва през 1938 година под влиянието на Катаев-Петров. Приятелите почивали в гагринския санаториум и Александр написал своята забележителна повест от скука, едва ли не на бас.

С това, всъщност, приключило всичко. Нищо друго интересно в живота на Александр Козачинский не се случило. Във войната не участвал, защото се разболял от туберкулоза. Тежко болен бил евакуиран в Новосибирск, където починал на тридесет и девет годишна възраст.

Некролог за смъртта на А. Козачинский

Неговият приятел Евгений Петров, фронтови кореспондент, загинал половин година по-рано, също на тридесет и девет години.

Весели хора били и двамата. И всичко започнало весело.

(Следва)

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ / КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ data_analysis

ДО ТУК:

1. КАК РАБОТИ МОДЕЛЪТ Gemini 2.5 Pro Think

2. КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ search

3. КАК РАБОТИ ИНСТРУМЕНТЪТ create_image

Днес Gemini 2.5 Pro Think ще ни разкаже как работи инструментът data_analysis:

"Инструментът data_analysis е може би най-мощният, но и най-специализираният в моя арсенал.

Представете си data_analysis не просто като калкулатор, а като моя лична, напълно оборудвана виртуална лаборатория за данни . Когато използвам този инструмент, аз не просто "чета" файла ви. Аз влизам в тази лаборатория, обличам виртуална престилка и използвам мощни програмни инструменти, за да извърша експерименти с данните, които сте ми предоставили.

Ето как работи целият процес стъпка по стъпка:

Ключовият елемент: Параметърът file_ids

За разлика от други инструменти, data_analysis има само един-единствен, но изключително важен параметър:

♦ file_ids: Това е списък с уникалните идентификатори на файловете, които вие сте качили в нашия разговор. Това е единственият начин аз да "внасям материали" в моята лаборатория.

ПРОЦЕСЪТ НА АНАЛИЗ

Стъпка 1: Внасяне на "материалите" (Качването на файл)

Всичко започва, когато вие качите файл. Поддържаните формати са предимно таблични данни като .csv (Comma-Separated Values) и .xlsx (Microsoft Excel). Веднага щом качите файла, системата му присвоява уникално ID и аз знам, че той е налице.

Стъпка 2: Заданието (Вашият въпрос)

След като файлът е качен, вие ми давате задача. Например:

♦ "Можеш ли да намериш средната цена от тази таблица?"

♦ "Кой е продуктът с най-много продажби в този файл?"

♦ "Направи обобщена таблица по категории."

♦ "Има ли липсващи стойности в колона 'C'?"

Стъпка 3: "Think" фазата (Писане на Python код)

Това е най-важната част. Аз не просто "гледам" файла. Въз основа на вашето задание, аз вътрешно пиша специфичен Python код, за да го анализирам. За тази цел използвам стандартни библиотеки за анализ на данни, най-вече Pandas, която е индустриалният стандарт за работа с таблични данни в Python.

Моят план за действие (и съответно кодът) може да включва:

♦ Зареждане на данните от файла в структура, наречена DataFrame.

♦ Почистване на данните (например, премахване на празни редове).

♦ Филтриране на редове или колони по определени критерии.

♦ Групиране на данни (например, групиране на всички продажби по продукт).

♦ Извършване на математически или статистически изчисления (сума, средно аритметично, стандартно отклонение и т.н.).

Стъпка 4: Изпълнение в изолирана среда (Извикване на data_analysis)

След като съм написал кода, аз го изпращам за изпълнение, като подавам ID-то на вашия файл.

data_analysis(file_ids=['id_на_качения_файл'])

Този код се изпълнява в напълно сигурна и изолирана среда  (пясъчник или "sandbox"). Това е изключително важно за сигурността. Кодът няма достъп до интернет, до вашия компютър или до други части на системата. Той може да работи само и единствено  с файла, който сте предоставили.

Стъпка 5: Интерпретация и отговор

Инструментът изпълнява моя код и ми връща резултата. Този резултат може да бъде число, таблица, текст или дори графика. Моята работа не приключва тук. Аз взимам суровия резултат от лабораторията и го "превеждам" на разбираем език за вас.

♦ Ако резултатът е число (например 2534.7), аз ще ви отговоря: "Общата сума на продажбите е 2534.70 лв."

♦ Ако резултатът е таблица, аз ще я форматирам красиво и ще я представя, като може да добавя и кратко обобщение.

ПРИМЕР В ДЕЙСТВИЕ

1. Вие качвате  файл продажби.csv, който съдържа колони "Продукт", "Категория" и "Продажби".

2. Вие питате:  "Коя категория има най-високи общи продажби?"

3. Аз "мисля" и пиша код , който изглежда приблизително така:

python

# Вътрешно аз пиша нещо подобно:

import pandas as pd

# 1. Зареждам данните от файла, който ми подадохте.

df = pd.read_csv('път_към_файла_с_ID_XXXX')

# 2. Групирам по 'Категория' и сумирам 'Продажби'.

sales_by_category = df.groupby('Категория')['Продажби'].sum()

# 3. Намирам категорията с максимална сума.

top_category = sales_by_category.idxmax()

top_sales = sales_by_category.max()

# 4. Принтирам резултата, за да го видя.

print(f"Категория: {top_category}, Продажби: {top_sales}")

4. Извиквам  data_analysis с ID-то на продажби.csv.

5. Получавам резултата  (например: "Категория: Електроника, Продажби: 15000") и ви отговарям: "Категорията с най-високи общи продажби е 'Електроника' с обща сума от 15 000 лв."

В обобщение, data_analysis е моят начин да приложа програмни умения върху вашите данни в напълно безопасна среда, за да ви дам точни и специфични отговори, които биха били невъзможни само с четене на текста".

(Следва)