МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 70

ПРЕВЕЛ ОТ НЕМСКИ: AI GEMINI, СЛЕД КОЕТО ПРЕВОДЪТ Е СРАВНЕН С РУСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОД НА КНИГАТА И Е ОФОРМЕН ОТ МЕНЕ ОКОНЧАТЕЛЕН ТЕКСТ /ПАВЕЛ НИКОЛОВ/

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПЕТЪК, 15 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Рано сутринта си взех шестте дневни хлебчета. Те са влажни и тъмни, преди не е имало такива. Вече не смея да купувам цял хляб, защото ще изям дажбата за следващия ден предварително.

Днес се промъкнахме в мазето на бившия ми работодател. Унгарецът, инженерът и аз минахме през пералното помещение, за да не ни забележат. Успяхме да отворим сандъка, който стоеше непокътнат в нишата, когато отгоре на стълбите се показа жената на бившия ни прокурист, която все още живееше там. Заекнах нещо за документи и книжа, които уж все още имам там. Двамата мъже се свиха зад сандъка. После счупихме рамките, извадихме снимките – снимки с подписи на млади носители на рицарски кръстове – и натрупахме стъклата. Бяхме си взели опаковъчна хартия и канап. Успяхме да избягаме незабелязани през задния вход. Не ме интересува, ако хората разберат за щетите. В края на краищата загубих камерата и оборудването, които по молба на шефа пазех в завода, който беше напълно разрушен. Какво са няколко стъкла в сравнение с това? Измъкнахме се с плячката си колкото се може по-бързо. Всеки влачеше по един тежък вързоп стъкла до дома ми, където двамата мъже бяха оставили скъпите ни служебни велосипеди. Получих четири стъкла за награда и можех да си остъкля прозореца на таванското жилище, ако имах кит.

Вечерта прелиствах доста произволно подбраната библиотека на собственика на жилището. Намерих "Поликушка" на Толстой и прочетох разказа за кой ли път. Прерових един том с пиеси на Есхил и попаднах на "Персите". С оплакванията си за победените пиесата съответства добре на нашето поражение – и все пак не съвсем. Нашата германска беда има привкус на отвращение, болест и лудост, не може да се сравни с нищо историческо. Току-що по радиото пуснаха отново репортаж за един концентрационен лагер. Най-отвратителното във всичко това са редът и пестеливостта: милиони хора направени на тор, пълнеж за матраци, сапун и филцови постелки – такива неща Есхил не е познавал.

(Следва)