ЕРЕТИК И МЕЛНИЧАР ПРЕЗ XVI ВЕК

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Откъде можем да знаем за какво е мислил един италиански еретик през XVI век? Отговор на този и на други въпроси отдавна е намерил бащата на микроисторията Карло Гинзбург.

“СИРЕНЕ И ЧЕРВЕИ“ НА КАРЛО ГИНЗБУРГ И МИКРОИСТОРИЯТА

Дълго време историческата наука, както и хората, които се увличат по историята, се интересували от политическите събития в миналото. През втората половина на XX век настъпва забележима промяна в тази посока: изследователите започват да обръщат внимание на личните сюжети, свързани с живота на обществото. Европейските учени постигат в това отношение голям успех, като разглеждат множество документи и хроники, за да се опитат да възстановят картината на обществения живот през Средновековието и ранното Ново време. На преден план излизат социалната история, микроисторията и историята на манталитета.

В тази връзка трябва да си припомним новаторското съчинение на италианския историк Карло Гинзбург, озаглавено „Сирене и червеи“. Книгата излиза през 1976 г. и предизвиква истинска революция в историческата наука. Историкът, подобно на следовател или детектив, изследва подробно материалите от инквизиционния съд по делото на еретика Доменико Скандела с прозвището Менокио (Малкия, Дребния – бел. П. Н.). Разказите на обикновения мелничар с необичайни увлечения представят любопитна картина, изобразяваща светогледа на низините в средновековното общество. Подобен подход към анализа на исторически документи се оказва успешен: френският историк Еманюел Льо Роа Ладюри, работейки с протоколите от разпити на църковния съд, възстановил живота на окситанското село през XIV век.

Изоставени мелници в Соренто

СКАНДЕЛА: МЕЛНИЧАР И ВОЛНОДУМЕЦ

За основния персонаж са събрани достатъчно сведения. Човекът преживял две инквизиционни разследвания и следствието разполагало с не малко данни за еретика Менокио.

Средновековни мелници

Доменико Скандела е роден около 1532 година (по време на разпита мелничарят бил на 52 години) в селцето Монтереале във Фриули. На североизток от Венеция той наел два парцела земя и две мелници: работата му позволявала да издържа семейството си. Разбира се, той често се представял за по-беден, отколкото бил в действителност, но сведенията за зестрата на дъщеря му Джована, която се омъжила месец след смъртта на баща си, показват, че е възлизала на 256 лири и 9 солдо. Сумата за онова време не била много голяма, но също така била явно недостъпна за селската беднота.

През 1581 година Скандела заема длъжността подеста (глава на местната администрация с юридически функции) в четири съседни села. Той бил сравнително добре образован: можел да чете, да смята и да пише, както и да спори с учените от клира. Заради смелите си изказвания за Бога и вярата Менокио попада през 1583 година на подсъдимата скамейка пред инквизиторите.

Неговата хаотична представа за произхода на света била като сирене с мляко, в което са се завъдили червеи. Така на света се появили бог и ангелите. Сред тях били Михаил, Гавриил, Рафаил и Луцифер. Заради гордостта си последният бил наказан с изгнание, а бог създал хората, за да запълни свободните места.

Църковен съд

Отношението му към духовенството било рязко отрицателно: Скандела откровено не обичал прелатите и свещениците, считал ги за ограничени, обвинявал ги в лъжа и празнословие. Според него свещенослужителите не трябвало да се наслаждават на разкош и да угаждат на стомасите си. Възгледите на мелничаря не били типични за онова време: на вълните на Реформацията съществували доста радикални народни представи за религията, но Менокио се увличал от съвсем различна литература.

В материалите от разпита фигурират Библията на родния език на обвиняемия, „История на Страшния съд“, „Декамерон“ на Бокачо, а също така вероятно и Коранът. С книги Скандела се снабдявал доста бързо: купувал ги по панаирите, получавал ги като дар или ги разменял. При първия разпит той все още имал късмет: трудолюбивият мелничар останал в затвора две години, а след това бил освободен в замяна на покаяние и отричане от своите идеи.

В началото на 90-те години на XVI век Доменико Скандела се върнал в родните си места и продължил да работи, успявайки да наеме трета мелница. Но от религиозните си възгледи не се отказал напълно. Преследванията и доносите продължавали, макар инквизиторите да не разбирали напълно кой е човекът с прозвището Менокио. Следствието дълго време търсело поводи и, накрая, няколко доноса дали осезаем резултат. Първоначално своенравният мелничар разказвал на кръстен евреин, че Евангелието било написано от монаси и свещеници просто от безделие. По-късно в кръчмата Доменико сквернословел и се изказвал нецензурно за Исус Христос.

Изгаряне на еретици

Заставайки пред църковния съд за втори път през 1599 година, Менокио отново разказал за своите идеи и вече се смятал едва ли не за учен пророк. Мъченията не дали резултат: мелничарят не посочил съучастници. А дали изобщо е имал? В своите речи Скандела призовавал за разправа с духовенството, но по-късно се отказал от тази идея - мислейки за децата си, той не искал да рискува бъдещето им. Неговият „нов свят“ бил изпълнен с чудеса и изобилна храна: нещо като реакция на успехите на Великите географски открития.

Благодарение на своята професия, Меноккио имал сериозно влияние в селото и бил авторитет, но, за съжаление, селският мислител си спечелил доста недоброжелатели. В затвора той пишел писма с разяснения на своите идеи, които така и не били чути.

Резултатът бил прост: бъбривият мелничар и подеста с доста нестандартни мисли бил екзекутиран по заповед от Рим. Имало множество свидетелства срещу него него.

Екзекуция

Историята на Доменико Скандела, известен с прозвището Менокио, е нетипичен разказ за светогледа на един представител на социалните низини. Той е пример за умерено успешен и предприемчив човек от село, който имал добро образование и изградил нетипичен мироглед.