АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава IX ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: AI COPILOT, AI GEMINI и ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава IХ

ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Както виждате, ако се поровим в произхода на основните човешки поведенчески модели, ГУЛАГ, терористичните актове и възкресенията на богове ще спрат да бъдат загадка. Би било странно да очакваме нещо различно от внуците на стадни мършояди от плейстоцена.

Разбира се, на човека му се иска да забрави своето истинско минало.

Точно за това съществуват културата и историята. Но ако културата понякога се държи безобразно и дори "къса завесите", историята никога не прави това.

Историята е идеално дресирана дисциплина. Тя гарантира забравянето на онова, което не бива да се помни. За което, всъщност, е била създадена.

Но!

Знанието за мозъка осигурява трезвост. А трезвостта позволява дори от такава фалшификация, каквато е летописът на човечеството, да се извлече полезна същност.

Кой кого е победил при Гавгамела, Грюнвалд или Сталинград няма никакво значение. Дори ако тези битки не са се случили в действителност, е имало други, подобни.

Цялата история на homo е феноменално еднообразна.

Строго погледнато, в нея не се е случва нищо друго, освен убийства и съвкупления. Като че ли един вечен цирк на ужасите, сменяйки своите костюми, пътува през вековете. И никога не сменя репертоара си.

Но подробностите за масовите убийства не са съществени. Както и техните имена. Дори и точните дати не са важни.

Епохите само сменят костюмите на човека и пренареждат декорите.

Важното е друго.

Именно военните събития, разпръснати през различните столетия, демонстрират нагледно неизменността на основните човешки рефлекси от времето на плейстоцена.

А също така и безсилието на прогреса.

Както се оказва, прогресът не внася корекции нито в емоциите, нито в поведението.

Съществуват ли неизкривени от културата образи на ранния човек?

Да, има ги. Това са първите „наказателни кодекси“: на Хамурапи, Уракагина, Ур-Наму, Ешнуна и други. Всички тези сборници с най-древните закони трябва да се четат правилно, без да се разсейваме с всякакво „рязане на гърди“ и други пикантни детайли на ранното правосъдие.

Кодексите на Месопотамия трябва да се възприемат само като регистри на постъпките, на които е способен човекът по онова време. Именно този списък с пороци е реалния портрет на човека.

Трябва да помним, че единствената книга, която разказва всичко за човека, е наказателният кодекс. С времето, разбира се, кодексите са станали значително по-дебели. Нищо чудно. Престъпленията също еволюират.

Да, днес пещерната злоба се е преоблякла. Тя се е украсила с разни „вероизповедания“, „родини“ и се е сдобила с технически джаджи. Тя е запалила „вечни огньове“. Но никакви принципни промени в нея не са настъпили.

Официалното откриване на панаира, наречен човешка история, се случило преди 5200 години.

Децата на хранещите се с дейнотерии се облекли в шумерски роби, боядисали брадите си и започнали да усложняват всичко.

Те не са имали нищо друго освен опита от плейстоценовата война на „всички срещу всички“.

И не са имали никаква друга опорна точка за поведение. Единственото, което могли да усложнят и развият, били онези навици и свойства, които човекът придобил в епохата на своето формиране.

Ще напомня, че в продължение на два милиона години homo се учил прилежно и дори станал отличник.

Разбира се, директор на неговото житейско училище бил пещерният мечок, а учители – гладът, похотта и страхът.

Всичко, на което учели тези трима магистри, било запаметено и се превърнало в основа на поведението.

Оттогава това същество не придобило нито едно ново качество. И не анулирало нито едно старо. То е обречено завинаги да носи в себе си мършояда и канибала. И това никога няма да изчезне.

През последните 6000 години не са настъпили качествени промени в централната нервна система. И откъде, всъщност, биха могли да дойдат?

Физиологията на мозъка завършила отдавна своето формиране.

Да, нещо трябвало да се коригира от религията и културата.

Те са влиятелни, но все пак абсолютно декоративни явления. Понякога могат да се конкурират с агресията или ерекцията, но да внесат коренни промени в човешките свойства – това, разбира се, не им е по силите.

Както знаем, любовта към ближния никога не е пречила да бъде построен за него концлагер.

Да бъдем честни: от homo не излязло нищо уникално. Строго погледнато, трудът на еволюцията трябва да се признае за напразен.

Явно не си струвало да се хабят сили за метаморфози от "австралопитеци" в "ергастери". Да не говорим за всички по-нататъшни машинации.

И със сигурност не е трябвало да се изтъняват веждите и тези същества да се обезкосмяват.

Човекът можел да бъде оставен в своята родна плейстоценова кожа.

В крайна сметка, за да могат тълпи мъже да се осакатят един друг по време на "бородинсконо" (или всяко друго) меле, не се изисква никаква еволюция на вида. Всъщност, както и за организирането на Холокоста.

Не си е струвало да се харчат средства за декорации и костюми. Почти цялата човешка история можела да се създаде и с козина по тялото.

(Следва)