НОРМАН КОН / БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД (Митът за световния еврейски заговор и "Протоклите на цийонските мъдреци") - 6

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ : ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ГЛАВА I. "Протоколите на цийонските мъдреци" и "Диалог в ада"

ГЛАВА II. Тайната полиция и окултистите

ГЛАВА III. “Протоколите на цийонските мъдреци" в Русия

ГЛАВА IV. "Протоколите на цийонските мъдреци" се появяват в Германия

ГЛАВА V. Немският расизъм, Хитлер и "Протоколите на цийонските мъдреци"

НОРМАН КОН / "БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД" В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА VI. Митът в нацистката пропаганда

1

"Протоколите" и митът за световния еврейски заговор се използвали от нацистката пропаганда постоянно, като се започне от раждането на партията в началото на 20-те години и се стигне до падането на Третия райх през 1945 година. Отначало те били използвани, за да помогнат на партията да вземе властта, след това, за да се оправдае терора, по-късно, за да се оправдае войната, нататък, за да се оправдае геноцида, и накрая, за да се проточи капитулацията. Историята на развитието на мита през тези години, както и историята на промяната на целите, на които го заставяли да служи, отразява историята на подема и падението на Третия райх.

В зората на нацисткото движение главен пропагандист на мита и "Протоколите" бил Алфред Розенберг, официалният идеолог на партията. Розенберг бил по произход от Прибалтика и не се отличавал с чиста немска кръв (както заявявал, един от прародителите му бил латиш). Като роден в Ревел и като руски поданик дори и след революцията той продължавал да учи архитектура в Москва. Бил на 25 години, когато революцията събудила в него интерес към политиката. Розенберг станал фанатичен антиболшевик. През 1918 година се присъединил към отстъпващите от Русия немски войски, както и Винберг, когото познавал добре и който оказал силно влияние върху него. В Германия Розенберг постъпил в току-що създадената нацистка партия и станал близък съратник на Хитлер.

Хитлер никога не го възприемал сериозно и когато партията дошла на власт, Розенберг започнал да губи в нея влияние, но въпреки това успял да придаде на нацистката идеология специфични черти. Ако в момента на основаването си през 1919 година нацистката партия вече се отличавала с неудържим антисемитизъм, ненавистта към руския комунизъм я залял едва през 1921-1922 година, очевидно благодарение преди всичко на Розенберг. Той станал свързващо звено между руските антисемити-черносотници и немските антисемити-расисти; по-точно, възприел отношението на Винберг към болшевизма като еврейски заговор и го изложил с расистките термини на идеите на фьолкиша. Родилата се в крайна сметка идея-фикс, въплътена в безкрайни статии и памфлети, станала любима тема не само на Хитлер, но и заела централно място в мирогледа и пропагандата на нацистката партия.

 Розенберг се провъзгласил за експерт по болшевизма, но не е прочел нито един ред от Маркс и Енгелс, не е изучавал историята или теорията на социализма, не знаел нищо за руското революционно движение. За него било достатъчно да твърди, че Керенски е евреин и фамилията му е Кирбис (!) и че Ленин е "калмик-татарин" (можел е да съпостави своите идеи с тези, които провъзгласявал Хитлер). Голяма част от фактите несъмнено му били предоставяни от Винберг и други руски десни емигранти. Много негови статии в партийния вестник "Фьолкише беобахтер" почти изцяло се основавали на публикациите в "Лъч светлина", а огромни пасажи от неговото "велико произведение" - невъзможната да се прочете книга "Митът на двадесети век" – направо били заимствани от съчиненията на Винберг.

Между 1919 и 1923 година Розенберг написал, покрай безбройните статии, пет памфлета за световния еврейски заговор (заедно с масоните или без тях), превел накратко книгите на своя "знаменит" предшественик от ХIХ век Гуньо дьо Мусо и солиден том коментари към "Протоколите". Докато обемистото му произведение "Мит на двадесетия век" едва ли било прочетено от някого (и във всеки случай не от вождовете на нацизма), ранните му памфлети имали голям успех. Типична била брошурата "Чумата в Русия", публикувана през 1922 година. От нея разбираме, че царска Русия е проявявала враждебност към евреите не с погроми, както би могло да се предположи, и не с угнетение, а като не искала да финансира капитализма. За да преодолеят това препятствие и в същото време да накажат несговорчивите руснаци, евреите употребили диалектическото си изкуство, векове шлифовано в талмудистките тълкувания, за да измамят руския народ, който се отзовал лесно на призива за унищожаване на националния елит. Това подтикнало еврейските болшевики да национализират руската промишленост, или да я експроприират за собствено обогатяване, за обогатяване на своите приятели и роднини зад граница. Останало само да се организира Червената армия, чието ядро станали латишите и (поразителна новина) бившите китайски търговци на коприна, като накрая руският народ бил принуден да се подчини на капитализма.

Във всичко това се предоставяла особена роля на Валтер Ратенау. Розенберг смятал, че Ратенау е тясно свързан с всемогъщите евреи-болшевики в Съветския съюз те делели с него богатствата си, източвани от руската промишленост, а той в замяна сключил Рапалския договор, който позволил на "сарафите и съветските евреи" да експлоатират немската нация. Ако на Ратенау и подобните нему се даде свобода, смятал Розенберг, латишите и китайците под командата на евреите скоро ще разстрелват немските работници. Кой ще се осмели да отрича, че тези хора "отдавна вече са готови за затвора и галерите"? Скоро след появата на брошурата Ратенау бил убит от юноша, споделящ същите възгледи. Достойно начало на кариера, която едно поколение по-късно ще завърши с екзекуцията на Розенберг като един от главните военни престъпници!

Съчиненията на Розенберг са написани в жанра на политическата публицистика, насочена към подкрепа на нацистката партия в борбата й за власт, но духът им по-скоро е сходен с апокалиптичните пророчества. Понякога и самият Хитлер бил обземан от апокалиптични настроения, но за Розенберг това било естествено състояние. "Евреите са нашият метафизически исторически противник - пише той през 1923 година в своя коментар към "Протоколите". - Ние никога не сме съзнавали отчетливо това... Днес, когато вечно враждебната и чужда сила придоби най-сетне такава чудовищна власт, хората я усещат и ненавиждат като враждебна и чужда. За първи път в историята инстинктът и знанието проясниха съзнанието. Евреинът стои на самия връх на властта, на който се изкачи с потресаваща лекота, но го очаква падение в бездната. Последно падение. След това за евреина няма да има място в Европа или Америка. Днес от всеобщия хаос се ражда нова ера, отхвърляща повечето идеи, наследени от миналото. Един от многообещаващите признаци на приближаващата борба за нова организация на света е разбирането на природата на демона, на когото дължим днешното си падение. След това ще се отвори път за новата ера" [1].

Така се отнасял Розенберг към "Протоколите" през 1923 година. Десет години по-късно към новото издание имало предговор, приветстващ идването на Третия райх (Розенберг явно го е одобрил, макар че може би не го е писал):

"В центъра стои лъчезарен народ - народът на Германия, - чието могъщо възраждане разхлабва челюстите на световното еврейско обкръжение, той къса мрежата, в която са го уловили талмудистките ловци, той се възражда като Феникс от пепелта, в каквато го е превърнала материалистическата философия. Немският райх е в центъра на света и пречистилата себе си нация се разкрива на тези, които са способни да видят, сияейки ярко като нова зора на творението. Духовете на подземната бездна отстъпват пред този подем. Еврейството - духът на разложението, тъмният демон на съзидателните народи - чувства, че е поразено в сърцето. Кръгът на еврейския план за завоюване на света още не се е затворил, скоро той със сигурност ще въвлече хората в нова кървава междуособица. ...Нека новото издание на тази книга възвести още един път на немския народ с каква лъжа е било оплетено, докато великото немско движение не разпръсна измамата... и колко дълбоко вождовете на националсоциализма са разбирали тази опасност от самото начало на движението" [2].

Розенберг вярвал простодушно в галиматията, която пишел. Йозеф Гьобелс, който през 1928 година станал шеф на партийната пропаганда, бил голям циник и пропагандните му трикове се градели върху преднамерени лъжи. Прекрасен образец за това били вариациите на тема "Протоколите", публикувани през декември 1929 година. Под заглавие "Робски пазар" на плакати и в партийните вестници се появило съобщение за последното решение на международните еврейски банкери: тъй като Германия не можела да плати изцяло репарациите си, трябвало да попълни дефицита от средства, експортирайки юноши и девойки. Те щели да се подбират от еврейските стопани на Германия, а юношите-евреи естествено, нямало да се пипат. "В превод от идиш на немски това означава: принудителен експорт на немския народ. В това не може да има съмнение". За източник на тази басня се сочел "Берлинер тагеблат" - съвсем почтен вестник, който не бил публикувал нищо [3].

Тази история се родила по време на кампанията, предшестваща изборите за райхстаг през 1930 година, които поставили началото на стремителния възход на нацистката партия. От 1928 до 1933 година партията достигнала лесно от девето място в райхстага (по-малко от 1 млн. гласа и 12 мандата) до първо (повече от 17 млн. гласа и 288 мандата). Всяка нова стъпка на кампанията се съпровождала с по-нататъшно засилване на антисемитската пропаганда. Лесно може да се оспори твърдението - и то често се оспорва, - че успехът на партията е бил предизвикан преди всичко от нейния антисемитизъм, че всеки, който е гласувал за нацистите, непременно е бил фанатичен антисемит. И все пак...

Хитлер никога не би дошъл на власт без икономическата депресия, която едновременно довела броя на регистрираните безработни в Германия до 6 млн., хвърлила почти цялото население - средните класи, селяните, а също и промишлените работници - в хронична нищета и предизвикала тревога и неувереност. В тази отчаяна обстановка, когато страната едва започвала да се оправя от предишните удари - военния разгром и галопиращата инфлация, - Хитлер използвал цялата мощ на своята демагогия. Той нападал победилите съюзници, особено французите, за поробването на немския народ; немския републикански режим за неумението му да се справи с кризата; левите партии за разкола на нацията; десните партии за неефективността им; плутократите и монополистите за експлоатацията на всички останали. Фактически нападал всички, макар че най-яростните му атаки били насочени срещу евреите. Освен това той демонстрирал желязна воля, готовност да действа и да действа решително в общество, което не било свикнало с неопределеността, породена от демокрацията, особено в обстановка на нова и непривична форма на управление. Всичко това помогнало на Хитлер да дойде на власт, по-точно, помогнало му да спечели 37.3 процента от гласовете на избирателите: това било максималното количество гласове, което успял да получи на свободните избори през юли 1932 година. Всички очевидци са съгласни, че когато Хитлер дошъл на власт, Германия не била обхваната от треската на антисемитизма, не била хипнотизирана от мита за световния еврейски заговор и не жадувала за кръвта на евреите. Макар че от най-популярното издание на "Протоколите" за 12 години били продадени 100 хил. екземпляра, знаменитият антивоенен роман на Ремарк "На западния фронт нищо ново", публикуван през 1929 година, се разпродал за една година с тираж четвърт милион, много други прогресивни романи също се изкупували в големи тиражи.

 Не трябва също да се смята, че нацистката партия, която имала сравнително малко (около милион) членове, се е състояла изцяло от фанатици-антисемити. През 1934 година предприемчивият американски социолог Теодор Абел обявил, че събира автобиографии на партийни членове, в които те трябвало да посочат мотивите за заставането си в редиците на нацистите. Шестстотин души изпратили доброволно своите животописи. Поразително е, че 60 процента от отзовалите се изобщо не споменавали сред мотивите антисемитизма. Някои дори се разграничавали открито от този аспект на партийната политика: "Пулсът ми биеше по-силно, когато чувах думи за Родината, за единство и за необходимостта от върховен вожд. Чувствах, че принадлежа към тези хора. Само не можех да се съглася с твърденията им за евреите. От това ми прилошаваше, когато се записах в партията". Нещо повече, статистическият анализ показал, че докато антисемитизмът присъства в почти половината биографии, написани от представители на средните класи, сред които и лица със свободни професии, за него споменават по-малко от 30 процента промишлени и селскостопански работници [4]. Ако истинската привързаност към антисемитизма е била рядкост вътре в партийната организация, както следва от тази анкета, едва ли би могла да е значително разпространена и сред широките слоеве на населението, които не членували в партията.

Но въпреки тези уговорки няма съмнение, че мнозина от тези 17 милиона, които гласували за нацистите през 1933 година, желаели поне донякъде гражданските права на евреите да бъдат ограничени. Освен това очевидно имало множество фанатични антисемити, например в националното студентско движение (което нацистите подчинили през 1931 година) или сред 400-те хил. членове на щурмовите отряди СА - стотици хиляди хора, които били съгласни с това, което пишел един от кореспондентите на Абел:

"Историята на света би изгубила всякакъв смисъл, ако юдаизмът със своя разлагащ дух, въплъщение на цялото зло, победи истината и доброто, въплътени в идеята на Адолф Хитлер. Аз вярвам, че нашият вожд, Адолф Хитлер, е дарен на немския народ от самата съдба като наш спасител, носещ светлина в тъмнината" [5].

 Такива били плодовете на 50-годишната кампания, завършила с 14 години усилена, яростна, непрекъсната агитация, действаща преди всичко сред младежта. Отровни плодове, защото именно фанатизмът на малцинството и равнодушието на мнозинството тласнали по-нататъшното развитие на събитията - от първите ограничения към последвалото унищожение" [6].

През февруари 1933 година Хитлер станал райхсканцлер, а на 1 април започнали преследванията на евреите - с принудителен еднодневен бойкот на еврейските магазини. "Протоколите" били използвани още при тази първа антисемитска акция, преди всичко от Юлиус Щрайхер във "Фьолкише беобахтер". "Базелският план [7], обявил той, е бил близо до осъществяването си, но "в 10 часа сутринта в събота на 1 април немският народ започна решителни действия срещу световните престъпници - евреите! Националсоциалисти! Поразете световните врагове!" [8]

Бойкотът бил пробен ход: тъй като никой не протестирал, правителството започнало да въвежда антисемитски закони. Скоро евреите били отстранени от държавните служби, свободните професии също им били забранени, а през септември 1935 година нюрнбергските закони окончателно ги поставили извън обществото. В непрекъснатата пропагандна кампания, която съпровождала тези мерки, "Протоколите" и митът за световния еврейски заговор играели значителна роля. "Фьолкише беобахтер" напомнял за тях непрекъснато, а ежеседмичникът на Щрайхер "Дер щурмер" печатал ту цитати от "Протоколите", ту раздиращи душата истории за немски девойки, изнасилени от евреи, и за ритуални убийства на немски деца. Усилията на "Дер щурмер" били особено важни, защото този гнусен вестник имал почти половин милиона броя тираж - един от най-големите в Германия - и плюс това се излагал на специални места в градовете и селата на страната. Особено зловещо било използването му в училищата.

Самите "Протоколи" се рекламирали официално. Новото партийно издание съдържало настойчив призив към всички граждани:

"Всеки немец е длъжен да изучи ужасяващите откровения на Цийонските мъдреци и да ги сравни с безграничната нищета на нашия народ, да си направи необходимите изводи и да се постарае тази книга да попадне в ръцете на всеки негов сънародник... Ние, немските расисти, трябва да сме благодарни на Провидението, което освети нашия път точно в мига, когато всичко изглеждаше загубено. Очаква ни тежка борба. Първата наша задача е да дадем противоотрова на немската народна душа и да пробудим в нея разбирането за благородството на арийската раса. С Бога - за възкресението на Германия!" [9]

"Протоколите" се продавали добре и за разлика от друга "свещена" книга на Третия райх, "Моята борба", не само се купували, но и се четели. Много читатели ставали фанатични поклонници на "Протоколите" [10] . Близо две години след като Хитлер дошъл на власт интелектуалното и нравственото равнище в Германия паднало толкова ниско, че министърът на просветата имал възможността да обяви "Протоколите" за една от основните книги за четете в училищата.

Този ход на събитията засягал не само евреите. В царска Русия митът за световния еврейски заговор се използвал за дискредитиране на демократичния строй. Сега, в Третия райх, го използвали не само за дискредитиране на възможните противници на диктатурата, но и за оправдаване на цялата терористична система. През 1935 година Райнхард Хайдрих, главен помощник на Хенрих Химлер, пише, че всички опозиционни организации са разгромени. В същото време той твърди, че юдейско-масонския заговор все още прави усилия да подкопае, отрови и разсипе немския народ:

"Историята на последните хилядолетия ни учи да разпознаваме врага. Ние виждаме, че днес за първи път сме го хванали от корен. Трябва ли да се учудваме, че той се защитава все по-яростно?" Хайдрих признава, че предполагаемата активност на великите заговорници е почти незабележима, че е крайно трудно да бъде открита: "Когато след идването на власт изчезна откритата опозиция и започна дълбоката духовна борба, много членове на СС се оказаха в тази борба обезоръжени, защото не успяха да разпознаят всепроникващата природа на противника". Въпреки това той настоява: "Ние, войниците, трябва да признаем: ще са необходими години на ожесточена борба, за да сразим врага навсякъде, да го унищожим и да защитим кръвта и духа на Германия от нови посегателства на неприятеля" [11].

На практика това означавало, че всеки, когото режимът пожелаел да преследва или унищожи по една или друга причина, можел да бъде обявен за наемник на неувяхващия световен еврейски заговор. Означавало също, че да отричат съществуването на световния заговор могат само враговете на режима, които също трябва да бъдат преследвани и унищожавани. Така антисемитския мит, измислен от няколко ексцентрични свещенослужители и насочен срещу Френската революция, се превърнал през 30-те години в средство, с помощта на което тоталитарното правителство укрепвало своята власт над великата европейска нация.

Митът за световния еврейски заговор бил също и начин да се застави немският народ да приеме външната политика на правителството. Тази политика била насочена към война, но подобна цел нито едно съвременно европейско правителство - дори и Хитлер - не можело да си постави открито. Затова от 1933 година външната политика на Германия се представяла преди всичко като защита от вражеска блокада, организирана от евреите. Особено Съветският съюз се изобразявал такъв, какъвто винаги си го е представял Хитлер - като страна на непълноценни хора, управлявани от евреите, а Гьобелс бълвал филипики на тази тема по време на ежегодните партийни конгреси в Нюрнберг. През 1935 година той обявил, че болшевизмът е сатанински заговор, който би могъл да се роди само в мозъка на номад, а нацистка Германия е скалата, в която ще се разбие безсилно азиатско-еврейския поток. На следващата година Гьобелс нарекъл болшевизма безумна и престъпна глупост, измислена и организирана от евреите с цел да унищожат европейските народи и да установят върху руините световно господство [12].

Щрайхер също имал на разположение няколко бисера. Когато през 1935 година Съветският съюз бил приет в Обществото на народите, той заявил, че демократичните правителства, подкрепили тази стъпка, сигурно са съставени от прословутите 300 души, за които споменавал Ратенау, "и тези триста души принадлежат към еврейската раса и масонския заговор" [13].

В същото време усърдни изследователи публикували произведения под заглавия като "Евреинът зад гърба на Сталин", където се доказвало, че всички значими лица в Съветския съюз са евреи. Тъй като в действителност почти всички евреи, които играели някаква забележима роля в съветската Комунистическа партия, по това време били ликвидирани от Сталин, задачата била трудна - налагало се да се измислят куп лъжи: еврейски произход се приписвал на всеки човек с латишко, арменско или татарско име, а и на обикновени руснаци. Наистина, след това тази процедура се разпростряла и върху други страни. Скоро всеки политик от всяка страна, който се опитвал да попречи на плановете на Хитлер, като започнем от Рузвелт, се обявявал за евреин, полуевреин или в крайна сметка поне за съпруг на еврейка. Огромно количество съответни сведения издавали Министерството на пропагандата на Гьобелс, където почти не им вярвали, и различните партийни учреждения, подчинени на Розенберг, където им вярвали много повече.

Странни неща се наблюдавали през 1939-1940 година, когато трябвало да се подкрепи немско-съветския пакт за ненападение; изяснило се дори, че Съветският съюз изобщо не се управлява от евреи, а предишните заявления били измама, внушена на лековерните немци от юдаизираните англичани.

Но това било прекалено дори за Гьобелс и той сигурно си е отдъхнал с облекчение, когато през 1941 година твърденията му, че между евреите и комунистите няма разлика, най-сетне "се оправдали". Но каквито и други цели да преследвала тази пропаганда, каквито и други задачи да решавала, главната й мишена винаги са били евреите и главната й задача е била да ги представи като олицетворение на злото. Финал на подобен път било убийството и още преди войната пламенните привърженици на "Протоколите" намеквали за такава възможност. Накрая през 1936 година "Дер щурмер" предсказал пречистваща операция със световен размах:

"Необходимо е да се съсредоточи волята на немския народ за унищожаване на бацила, разпространил се по неговото тяло, необходимо е да се обяви война на всички евреи по света. Крайният резултат от нея ще бъде решението на проблема: или християнските добродетели ще спасят света, или той ще загине от еврейската отрова... Ние вярваме в крайната победа на немския народ и в освобождаването по този начин на цялото нееврейско човечество. Тези, които ще поразят световния Евреин, ще спасят земята от Дявола" [14].

На Нюрнбергския конгрес през 1937 година Гьобелс надминал себе си: "Европа трябва да види и да разпознае опасността... Ние ще сочим безстрашно евреина като вдъхновител и инициатор, печелещ облаги от тези страшни катастрофи... Вижте, ето го врагът на планетата, разрушителят на цивилизациите, паразитът сред народите, синът на Хаоса, въплъщението на злото, демонът, който носи израждане на човечеството" [15].

През октомври 1938 година имало възможност за по-голямо откровение и "Дер щурмер" можал да напише за евреите: "Бактерии, паразити, вредители - не трябва да ги търпим. За да пазим чистота и хигиена, сме длъжни да ги обезвреждаме и убиваме" [16].

Всичко това вероятно би останало само на думи, ако не била войната, която към 1941 година хвърлила повечето от европейските евреи във властта на Хитлер, предоставяйки му обширни пространства, върху които можело да се осъществи унищожението [Още преди войната стотици немски евреи били убити в концентрационните лагери, но броят на загиналите политически затворници бил много по-голям. Именно войната дала възможност за унищожаване на еврейското население на Европа.]. Хитлер смятал своята война за война на "световното еврейство" срещу националсоциалистическа Германия: когато унищожаването започнало, тази идея звучала постоянно в немската пропаганда. Пропагандата, разбира се, никога не разказвала за масовите екзекуции и за газовите камери (това било забранено), но тя постоянно подчертавала, че евреите се принуждават да платят за войната със собствения си живот. Любопитна маневра: нацистките вождове се опитвали да въвлекат в престъплението целия немски народ, без да си признават извършеното.

Скоро след като немските войски нахлули в Русия, се появила брошура със заглавие "Немските войници виждат Съветския съюз", чийто вдъхновител бил Гьобелс. В нея се твърдяло, че "еврейският въпрос се решава с впечатляваща прецизност... Както беше казал Фюрерът, ако евреите успеят да въвлекат европейските народи в безсмислена война, това ще означава изтребление на еврейската раса в Европа! Евреите трябваше да разберат, че Фюрерът се отнася сериозно към своите думи, и сега те трябва да приемат всичко, което се стовари върху тях; колкото и да им е тежко, това е необходимо, за да може най-сетне мирът и спокойствието да се възцарят сред народите" [17].

През ноември 1941 година Гьобелс оправдал публично убийството на евреите: "В тази историческа обстановка всеки евреин е наш враг... Всички евреи още от раждането си и по раса принадлежат към международния заговор срещу националсоциалистическа Германия... Всеки немски войник, паднал в тази война, увеличава дълга на евреите. Той лежи на тяхната съвест и ето защо те са длъжни да платят за това" [18].

Изказвайки се през май 1942 година в Карлсруе, лидерът на Немския работнически фронт Роберт Лей бил още по-откровен: "Не е достатъчно да се изолира врагът на човечеството - евреинът, евреинът трябва да бъде унищожен" [19]. През същия месец партийното списание "Фьолк унд рас" обявило: "Правилният подход към разбирането на еврейството изисква пълното му унищожаване" [20].

През 1943 година бил реанимиран дори старият мит за еврейските ритуални убийства. През 30-те години тази тема се използвала на практика само от Щрайхер и "Дер щурмер", но вече хора с университетски дипломи започнали да издават солидни томове, в които се доказвало, че ритуалното убийство разкрива в миниатюра това, което е разкрила като цяло войната: еврейския план за унищожаване на християнството. Химлер бил дотолкова възхитен от една такава книга, че я раздавал на старшите офицери от СС и разпращал стотици екземпляри за връчването им на изтребителните батальони в Русия. Той бил осенен от още една блестяща идея:

"Ние сме длъжни още сега да използваме нашите осведомители в Англия [21] за запознаване с материали от съда и полицията за изчезнали деца, за да даваме в нашите радиопредавания кратки обяви: при еди какви си обстоятелства е изчезнало дете и това очевидно е резултат от ритуално еврейско убийство... Мисля, че ще предадем на антисемитската пропаганда невероятна мощ, ако я насаждаме на английски, а може би и на руски език, отбелязвайки особено ритуалните убийства" [22].

Хитлер, Химлер и Гьобелс споделяли илюзията, че британската и американската нравственост може да бъде подкопана с пропаганда на тема световния еврейски заговор. Подобна пропаганда наистина имала кратковременен ефект във Франция и Англия през зимата на 1939/40 година, когато се носели смътни приказки за "еврейската" война, но след това влиянието й постепенно намаляло и Гьобелс сбъркал фантастично, когато през 1943 година увеличил времето на радиопредаванията за чужбина, засягащи антисемитски теми, от 70 на 80 процента [23]. Нацистките вождове обаче били дотолкова убедени в правилността на своите сметки, че наистина очаквали големи антисемитски вълнения в Англия и Съединените щати, движения, които биха могли да свалят демократичните правителства, да сключат мир с Германия и да се присъединят към делото за унищожаване на евреите. Отчасти техните настроения разкривал Йохан фон Леерс [24], който се специализирал по въпросите, засягащи "Протоколите", "Речта на Равина" и басните за ритуалните убийства. Ето какво казва той в предговора към книгата си "Престъпната природа на евреите" през 1942 година:

 "Тъй като наследствено престъпната природа на еврейството може да бъде демонстрирана, всеки човек, който унищожава наследствените престъпници, не само е морално оправдан, но и всеки, който подкрепя и защитава евреите, е толкова виновен за покушение срещу обществената сигурност, колкото и човекът, който култивира холерни бацили без съответните предпазни мерки".

По това време военното щастие обърнало гръб на Германия и речите за световния еврейски заговор се произнасяли за укрепване на волята за борба. През февруари 1943 година "Дойчер вохендинст" - "Немската ежеседмична служба", свеждаща конфиденциалните инструкции на Гьобелс до писателите и ораторите на политически теми - препоръчва:

 " Да се подчертае: ако изгубим войната, ще се озовем в ръцете на други държави, но ще продължаваме да унищожаваме световното еврейство. Еврейството е твърдо решено да унищожи всички немци. Международните закони и международните обичаи ще ни защитят от еврейския стремеж за тоталитарно унищожение" [25].

Това била, разбира се, цинична и добре премерена пропаганда, но освен всичко препоръката давала и леко замаскирано описание на това, което немците наистина вършели с евреите в момента. С намаляването на шансовете Германия да спечели войната стремежът да се унищожават евреите придобивал фантастични мащаби - сякаш нацистките вождове искали да спечелят поне тази най-съществена за тях победа. В началото на 1943 година в Ошвенцим били поставени нови газови камери и пред високопоставени гости от Берлин бил пуснат първият крематориум. През 1943 и 1944 година процесът на ликвидация се ускорил дотолкова, че през лятото на 1944 година в Ошвенцим един ден били унищожени в газовите камери и били изгорени 12 хил., друг - 15 хил., а трети - дори 22 хил. евреи.

През есента на 1944 година Холокостът [26] завършил, но пропагандата, без да млъква, настоявала за световния еврейски заговор. През септември "Дейчер вохендинст" подчертал, че писателите и ораторите трябва да изобразяват евреите като единствения истински враг, единствения подбудител на войната и отговорник за последиците от нея. Пропагандата в армията на Източния фронт говорела напълно откровено за ликвидирането на евреите и го оправдавала като чисто защитна мярка. Следният текст например е взет от армейска публикация с източник висшето военно командване:

 "Сред нашия народ и до днес има отделни хора, които не се чувстват много уверено, когато говорим за ликвидирането на евреите в нашата страна. Необходима беше силата на характера и енергията на най-великия човек, когото един път за едно хилядолетие даде на света нашият народ, за да падне от очите ни превръзката на еврейската измама. Еврейската плутокрация и еврейският комунизъм се стремят да унищожат немския народ, изтръгнал се от робството. Как в тази борба може да се говори за жалост, за християнско милосърдие и т.н.? Евреинът трябва да бъде унищожен, където и да го открием" [27].

Към октомври 1944 година били унищожени 5-6 млн. евреи, а между другото Германия се оказала пред лицето на нахлуване от Изтока и Запада. Предвиждайки, че Ошвенцим скоро ще бъзе превзет от руснаците, и надявайки се вероятно да получи благоразположението на западните съюзници, Химлер заповядал да се прекрати систематичното ликвидиране на евреите (макар че десетки хиляди души били обречени на гладна смърт). Би могло да се очаква, че от този момент разговорът за "Протоколите" и световния еврейски заговор най-сетне ще спре, но това не станало. "Евреите - пише Гьобелс през януари 1945 година - са въплъщение на разрушителната енергия, която през тези страшни години се насочи посредством войната към всичко, което ние считаме за благородно, прекрасно и достойно за защита... Кой изпраща руснаци, англичани и американци в огъня и принася човешки хекатомби в безнадеждната борба срещу немския народ? Евреите! ...В края на тази година евреите ще стигнат до своята Кана. Не Европа, а самите те ще загинат..." [28]

В разгара на агонията на Третия райх в Берлин, превръщащ се в купчина камъни, Министерството на пропагандата повторило на 29 декември 1944 година лъжата, която преди това опиянявала убийците на Ратенау: "Основната задача на тази война беше да бъде съкрушено еврейското господство над света. Ако бяхме успели да разгромим тристата тайни еврейски царе, които управляват света, хората на нашата земя най-сетне щяха да намерят покой" [29]. Това прозвучало като признание за окончателното поражение, което очаква всеки един параноик. След като извършили несметно количество жестоки убийства, вождовете на нацизма чувствали, че не са направили и една крачка към постигането на целта си.

Главният администратор на машината за ликвидиране - Адолф Айхман - предложил всеобхватно обяснение за провала. На процеса в Ерусалим през 1961 година той заявил, че самият Хитлер е бил само пешка и марионетка в ръцете на "сатанинския международен заговор на западните плутократи", имайки предвид, разбира се, загадъчните, неуловими и всемогъщи "цийонски мъдреци" [30].

2

Какъв бил резултатът, постигнат от пропагандата? И на този въпрос няма ясен отговор. Хитлер и Гьобелс обичали да възвестяват на света, че нацията се е обединила в страстна решимост да разгроми световния еврейски заговор. Много хора, разбрали почти невероятния факт, че към края на войната са загинали около шест милиона евреи, доста леко са се примирили с него. Вярно ли е това?

Картината, която рисуват свидетелствата на очевидците, живели при нацизма, не е толкова еднозначна. Съвсем ясно е, че по времето, когато Хитлер дошъл на власт, огромна част от немското население било заразено от антисемитизъм във форма, която превъзхождала доста мъгливия предразсъдък, срещащ се във всички западни демокрации. Типичният немски антисемит настоявал немските евреи да бъдат отстранени от държавните служби, възможностите им за образование и кариера да бъдат ограничени, евреите да бъдат поставени в положение на дискриминирано малцинство. С това обаче желанията му приключвали. Макар че те са несправедливи и нецивилизовани, все пак се отличавали доста от стремежите на Хитлер и неговите съратници.

През първите две години на нацисткия режим тези изисквания били изпълнени и преизпълнени. Евреите били изгонени от всички дори малко забележими и влиятелни учреждения, личните контакти между евреи и неевреи практически били прекратени, започнала масова емиграция на евреите. Възникнал въпросът: какво да се прави по-нататък? Ясно било, че умереният антисемитизъм на повечето от населението ще изгуби сила, защото реалният обект престанал да съществува. Ясно било също, че антисемитизмът ще се разпали още повече, ако бъде разширен до кървав фанатизъм. Това се стремели да постигнат нацистките вождове, експлоатирайки мита за световния еврейски заговор. Доколко са успели?

 Изключително проницателният и опитен наблюдател Михаел Мюлер-Клаудис, който в продължение на много години изучавал антисемитизма като явление, провел свои изследвания през 1938 и 1942 година. След официално организираните погроми на 9-10 ноември 1938 година, когато отрядите на нацистите разрушавали и ограбвали синагогите, еврейските магазини и къщи по цяла Германия, когато били убити няколко десетки евреи, Мюлер-Клаудис разговарял доверително с 41 членове на партията, представляващи всички социални слоеве. Започвайки разговора, той произнасял стандартната реплика "Отлично, най-сетне започнахте да изпълнявате програмата срещу евреите" и получавал следните отговори: 26 души (63 процента) изразили открито възмущение от станалото, 14 души (32 процента) отговорили уклончиво, двама души (студент и банков служител) одобрили акцията, защото вярвали в световния еврейски заговор. В очите на тези двама граждани физическото насилие над евреите било оправдано, тъй като "на терора трябва да се отговори с терор" [31].

Следващите наблюдения Мюлер-Клаудис направил четири години по-късно. Това станало през есента на 1942 година, когато остатъците немски евреи били депортирани на изток с неизвестна цел - предполагало се, че е за полагане на физически труд. Този път изследователят задавал серия изкусно формулирани въпроси на 61 членове на партията, отново представляващи всички социални слоеве. Получените резултати се отличавали много от предишните. Само 16 души (26 процента) проявили някаква загриженост за евреите, докато делът на тези, които се отнасяли безразлично, нараснал на 69 процента (42 души). От друга страна делът на фанатиците оставал същият: трима души, или пет процента от общия брой. За тази група, както и по-рано, световният еврейски заговор бил очевиден факт, а ликвидирането на евреите - абсолютна необходимост.

В книгата си Мюлер-Клаудис цитира мнението на подобни фанатици: "Целта на войната е несъмнено ликвидираното на евреите. Без това окончателната победа е непостижима. Международното еврейство предизвика войната. ...След победата еврейската раса трябва да прекрати съществуването си. Фюрерът даде на човечеството възможността да се освободи от евреите... Фюрерът ще посочи по какъв начин трябва да бъдат изтребени" [32].

Тези наблюдения на Мюлер-Клаудис, потвърдени по-късно и от други изследователи, позволяват с голяма степен на обективност да говорим за това какво са успели да постигнат Хитлер и Гьобелс, а какво – не [33]. От една страна немският народ не е бил обхванат основно от антиеврейския фанатизъм, не е бил хипнотизиран от мита за световния еврейски заговор, никога не е мислил за войната като за апокалиптична борба с "вечното еврейство", но от друга страна той все повече и повече, особено по време на войната, се е отдръпвал от евреите. Към 1942 година повечето хора най-малко подозирали, че с депортираните евреи става нещо страшно, а значителен брой немци по силата на професионалното си положение би трябвало да са знаели как именно се постъпва с тях, но малцина се тревожели за това. Контрастът между 1938 и 1942 година показва до каква степен населението се е преориентирало като цяло - не към активна омраза, а към пълно безразличие.

Разбира се, трябва да се има предвид традиционния стремеж на немците да се подчиняват на властите, напрежението и тревогата през военните години, а също и постоянно нагнетявания безпощаден терор, на който било подложено населението. Но фактът си остава факт: когато станало ясно, че в психиатричните лечебници убиват хората, се надигнала мощна протестна вълна, докато в защита на евреите не се изказал почти никой. Причините са разбираеми. Всеки, който се застъпел за евреите, веднага се оценявал като съучастник в заговора им, заслужаващ да сподели тяхната съдбата; малцина били готови да поемат за себе си и за семействата си такъв риск. При подобни обстоятелства е много съблазнително да скриеш собствената си страхливост, като се слееш поне отчасти с официалната гледна точка. Не е необходимо да се говори за "цийонските мъдреци" - достатъчно е да се съгласиш с това, че в евреите има нещо зловещо, че най-малко не заслужават човек да се тревожи за тяхната съдба. Нацисткото ръководство успяло да внуши подобно отношения към евреите у по-голямата част от населението.

В представите на повечето немци немските евреи престанали да се разглеждат като съотечественици, изчезнали последните следи от солидарност; за евреите в окупираните от немците страни никой изобщо не се замислял. Преобладавало настроението на пасивна отстъпчивост. В същото време фанатиците, не по-многобройни от преди, придобили особено значение. Сред цивилното население и в армията се намирали няколко стотици хиляди, възможно дори 2 млн. души, които възприемали мита за заговора с всичките произтичащи от това убийствени последици и които били готови да предадат всеки, съмняващ се в този мит, на службата за сигурност (СД). Подобно положение на нещата, макар че не съвпадало с идеалите на Хитлер, му позволявало да унищожава спокойно европейското еврейство.

Същото като цяло може да се каже и за организацията, която планирала и осъществявала ликвидирането. И тук истинските фанатици били малцинство. На висше равнище имало доста престъпни конформисти, за които цялото кърваво предприятие било просто средство за изнудване, грабеж и предвижване по служба. Сред лагерните сътрудници също имало доста конформисти, предпочитащи спокойния и привилегирован живот в тила пред опасностите и тегобите на фронта; имало и истински садисти, получили възможност да бият и измъчват хората. На всички равнища се намирали не малко обикновени конформисти - хора, които се движели по пътя на най-малкото съпротивление, отиващи там, където ги поведат, вършещи автоматично това, което им заповядат. И все пак няма съмнение, че на всичките тези хора им е бил нужен предлог, някакво оправдание, което да ги вдъхновява за убийствата, оставяйки душата им спокойна. В СД и СС на всяко равнище имало фанатици, готови да представят такова оправдание във вид на мита за съвременния еврейски заговор.

Така старият мит, осмислен отново от Хитлер, станал част от идеологията на най-безпощадната и активна група професионални убийци в цялата човешка история. Психоаналитикът Бруно Бетелхайм установил, че пазачите от СС в Дахау и Бухенвалд са били абсолютно убедени в съществуването на световния еврейски заговор [34]. Рудолф Хес, комендантът на Ошвенцим, считал, че ликвидирането на евреите е необходимо, за да могат "немците и нашите потомци да бъдат завинаги освободени от безжалостните противници"; и ако по-късно стигнал до извода, че дейността му е била грешка, то било само защото ликвидирането на евреите дискредитирало Германия и "приближило евреите до крайната им цел" - световното господство [35]. За повечето членове на СС митът за заговора бил фактически нещо повече от идеология или мироглед, той бил нещо, завладяло душите им така, че те можели например да изгарят живи малки деца, без да усещат нито състрадание, нито чувство за вина [36]. Вождовете на нацизма постигнали именно това. През октомври 1943 година Химлер заявил в Позен на група високопоставени есесовци:

"Нашият морален дълг пред народа е да унищожаваме хората, които жадуват да ни унищожат. ...Повечето от вас знаят какво означава да видиш на куп сто трупа, или петстотин, или хиляда. Да минем през всичко това и все пак - с няколко изключения - да останем порядъчни хора - ето какво ни закали. Това е славна страница в нашата история, която никога не е била и няма да бъде написана от други хора..." [37]

Други били още по-откровени. През август 1942 година Хитлер и Химлер посетили полския град Люблин, за да обсъдят начините за ликвидиране на евреите с местния началник на СС и СД австриеца Одило Глобоцник. Когато един от членовете на свитата на Хитлер попитал не трябва ли да се погребват убитите евреи (а не да се кремират), "защото бъдещите поколения могат да си помислят всякакви неща за това", генерал Глобоцник отговорил:

"Е, господа, ако след нас се появи толкова страхливо и гнило поколение, неспособно да разбере колко блага и необходима е била нашата работа, тогава, господа, целият националсоциализъм е напразен. Напротив, трябва да се поставят бронзови табели с надпис, че това сме го направили ние, имащите смелостта да не трепнем пред тази гигантска цел". Хитлер се съгласил: "Да, скъпи мой Глобоцник, точно така мисля и аз" [38]. Веднъж есесовският лекар Пфаненщил (който бил и професор по хигиена в Марбургския университет) посетил лагера за ликвидация в Треблинка. Лагерните сътрудници от СС организирали банкет в негова чест и в ответна реч докторът казал: "Вашата дейност е най-висш дълг, дълг полезен и необходим... Когато човек гледа труповете на евреите, започва да осъзнава величието на вашата благородна работа" [39].

Това са програмни думи, свидетелстващи за изключителен феномен. В средата на ХХ век в центъра на цивилизована Европа имало огромно количество хора, в които не останали никакви следи от това, което обикновено наричаме съвест и човечност. Тези инженери на геноцида вършели с радост своето дело и до ден днешен, когато някой от тях се изправи пред съда, изобщо не се разкайва. Този феномен, разбира се, се обяснява с въздействието на много фактори – и с вроден темперамент, и с опит от детството, и с по-късно възпитание. Но все пак на тези хора им била необходима идеология, за да оправдават своите престъпления, и те намерили тази идеология в "Протоколите" и мита за световния еврейски заговор.

БЕЛЕЖКИ

1. A. Rosenberg. Die Protokolle der Weisen von Zion und die judische Weltpolilik. Munich, 1923, S. 147.

2. Предговор към "Протоколите" на Розенберг (1933 г.).

3. "С. V. Zeitung", 1929, Band. VIII, S. 561 und 1930, Band. IX. S. 15.

4. T. Abel. Why Hitler Came into Power. New York, 1938, p. 164.

5. Ibid., р. 243.

6. Изследванията на У.С.Ален (W.S.Alien. The Nazi Seizure of Power: the experience of a single German town, 1930-1935. Chicago, 1965, p. 77-78, 209-212.) доказват, че разликата между нацистките фанатици и основната маса от населението е дори по-голяма от тук посочената. Докато за фанатиците антисемитизмът бил абсолютно сериозен въпрос, повечето от населението смятало антисемитската пропаганда за празна работа, без всякаква връзка с евреите, които те познавали лично, и във всеки случай за неспособна да доведе до сериозни последици. Изследването на Ален било направено в малко градче в Хановер и не е задължително резултатите му да са достоверни за страната като цяло. Със сигурност може да се каже едно: антисемитизмът изиграл ограничена роля за идването на Хитлер на власт, но равнодушието изиграло огромна роля за настъпването на епохата на репресиите.

7. С други думи - планът, изложен в "Протоколите". – Бел. рус. ред.

8. Вж. Streiher. "Volkischer Beobachter". No 31, Marz 1933.

9. Die Geheimnisse der Weisen von Zion. Munich, Parteiverlag 1933, S. 3, 21.

10. F. Bauer. Antinazistische Prozesse und politisches BewuBtsein. - In: Antisemitismus: zur Pathologie der burgerlichen Gesellschaft. Frankfurt am Main, 1965, S. 177.

11. Цит. по Н. Buchheim. Die SS - Das Herrschaftsinstrument, Befehl und Gehorsam. Band. I Anatomic des SS-Staates. Olten und Freiburg im Breisgau. 1965, S. 114-115.

12. За методите на антисемитската пропаганда на Гьобелс вж. по-подробно в Е.К. Bramsted. Goebbels and National Socialist Propaganda 1925-1945. Michigan State U. P. 1965: Z.A.B. Zeman. Nazi Propaganda. London. 1964.

13. J. Streicher. Der Feind des Volkerfriedens. "Der Judenkenner". No 5. Marz 1935, S. 94.

14. Цит. по L.W. Bondy. Racketeers of Hatred. Julius Streieher and the Jew-baiters' international. London. 1946, p. 36-37.

15. Вж.  Der Parteitag der Arbeit. Zentralverlag der NSDAP. Munich, 1938. S. 157.

16. Вж. Bondy. Op. cit., p. 61.

17. Вж. M. Weinreich. Hitler's Professors. New York, 1946, p.141.

18. Ibid., p. 144-145.

19. Вж. Bondy. Op. cit., p.157.

20. Вж. Weinreich. Ор. cit., р. 185.

21. Оригинално използване на шпиони във военно време!

22. L. Poliakov, J. Wolf. Das Dritte Reich und Die Juden. Berlin - Grunewald, 1955, S. 360.

23. Тhе Gоеbbels Diaries (еd. Louis Р. Lochner). London, 1948, р. 287.

24. След войната фон Леерс се спасил с бягство, станал мюсюлманин и под името Омар Аман работил като съветник по пропагандата на президента Насар. Умира през 1965 година.

25. Вж. R. Hilberg. The Destruction of the European Jews. Chicago. 1961, p. 655.

26. Холокост ("всеизгаряне") - евреите наричат това събитие Катастрофа, или с еврейската дума "Шоа" - "нещастие", "разрушение", разпространен термин, означаващ практиката на изтребление от нацистите на евреите в окупирана Европа.

27. Вж. Weinreich. Ор. cit., р. 212.

28. Ibid., р. 203.

29. Politischer Dienst (Arbeitsmaterial fur Presse und Publizistik), No 370 (Распространено через Abteilung Deutsche Presse der Presseabteilung der Reichsregierung).

30. L. Poliakov. Le Proces de Jerusalem. Paris, 1963, p. 284-285.

31. M. Muller-Claudius. Der Antisemitismus und das deutsche Verhangnis. Frankfurt am Main. 1948, S. 162-166.

32. Ibid., S. 166-172. Като цяло тази книга е най-ценното изследване за антисемитизма в Германия от 20-те години до падането на Третия райх.

33. Експертно изследване на 1 хил. немски военнопленници през 1942-1944 години показва, че 24 процента от тях се отнасят към режима повече или по-малко критично; по отговорите на 65 процента от анкетираните може да се предположи, че към въпроса за евреите се отнасят безразлично, 11 процента принадлежат към групата на фанатиците на нацизма. По-големият процент фанатици от този в изследването на Мюлер-Клаудис не е удивителен, защото неговите въпроси обхващат възрастни хора, членуващи в партията още от 1933 година, докато повечето от военнопленниците са получили възпитанието си при нацисткия режим. Вж. Henry V. Dicks. Personality traits and National Socialist ideology. - ln: Human Relations. London and Ann Arbor. June 1950, vol.III, э2, p. 111-154.

34. Bettelheim. The Inlormed Heart. London, 1961, p. 226.

35. R. Hoess. Commandant of Auschwitz. London, 1959, p. 153, 178.

36. Cf. Elie A. Cohen. Human Behavior in the Concentration Camp. Trans. M.H. Braaksma. New York, 1953, p. 273.

37. L. Poliakov, J. Wulf. Das Dritte Reich und die Juden, S. 215.

38. Trials of War Criminals before the Nurnberg Military Tribunal under Control Council Law No 10. Vol.I. U.S. Govemment Printing Office, Washington, p. 866 (deposition of Kurt Gerstein).

39. Ibid., p. 870.

(Следва)