НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1991 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ЕРВИН НЕЕР

Ервин Неер (Erwin Neher)

20 март 1944 г.

Физиология или медицина (заедно с Берт Закман)

(За открития, свързани с функцията на йонните канали в клетките.)

Бухлое е малко градче в Бавария, разположено в хълмиста област с изглед към Алпите, на 70 км западно от Мюнхен. Това е мястото, където израснах и прекарах по-голямата част от живота си до 1963 година, когато влязох в университета. Роден съм в Ландсберг, друг град наблизо, на 20 март 1944 г. Баща ми, Франц Ксавер Неер, се занимаваше с управление на млечна компания. За щастие, това се считаше за важно за снабдяването с храна по време на войната, така че той беше освободен от военна служба. Майка ми Елизабет (по баща Пфайфер), която беше получила образование като учителка в началото на 30-те години, се грижеше за семейството ни от петима души, включително двете ми по-големи сестри. Така че, въпреки трудностите на следвоенния период, имах привилегията да израсна в цялостно семейство. Нашият семеен дом беше разположен в голяма, паркообразна градина, където прекарвах часове сам, наблюдавайки растения и животни, и където знаех почти всяко камъче.

На 10-годишна възраст постъпих в “Maristenkolleg” в Минделхайм. Минделхайм е друг близък град, а местната гимназия се управляваше от католическата конгрегация “Maristenschulbrüder”. Голямото предимство на това училище беше, че нашите учители - както тези, принадлежащи към конгрегацията, така и другите - бяха много посветени и бяха отворени не само към учебния материал, но и към личните въпроси. По време на годините ми в гимназията(от 1954 до 1963 г.) открих, че освен интереса ми към живите същества, мога също да се потопя в технически и аналитични проблеми. Всъщност, скоро физиката и математиката станаха моите любими предмети. В същото време нови концепции, обединяващи тези две области, се появиха в литературата, която беше достъпна за мен. С огромен интерес четях за кибернетиката, която беше модна дума по това време, и изучавах всичко, до което имах достъп, за теорията на Ходжкин и Хъсли за нервната възбуда. До времето на моя изпит, който дава достъп до университета, ми беше ясно, че трябва да стана биофизик. Планът ми беше да изучавам физика, а по-късно да добавя биология.

През есента на 1963 г. започнах да изучавам физика в “Technische Hochschule” в Мюнхен. “Technische Hochschule”, за разлика от типичните германски университети, имаше доста стегнат график с голямо количество проблемно ориентирана работа, допълваща обикновените лекции. Такова обучение беше от голяма помощ за много аспекти на последващата ми изследователска работа.

През 1966 г. спечелих стипендията “Фулбрайт”, която ми позволяваше да уча в САЩ. Бях кандидатствал с идеята, че това може да ми осигури достъп до биофизиката. Това наистина се случи. През годината си в Уисконсинския университет в Медисън бях напълно интегриран в биофизическа лаборатория, занимаваща се с нискоъглово рентгеново разсейване. За малко повече от година получих степента “Master of Science”. С това формално завършване на образованието си по физика се почувствах готов да се прехвърля към биологията. Върнах се в Мюнхен през 1967 г. и започнах да търся някакъв докторантски проект в областта на биофизиката, предпочитайки тези, свързани с нервната възбуда. За щастие, търсенето ме отведе до института “Макс Планк” по психиатрия, където Х. Д. Лукс изследваше синаптичните механизми в мотоневроните и йонните токове в невроните на охлюви. Бързо се съгласихме на проект за измерване на напрежението в невроните на охлюви. За да избегнем проблемите със затягане на пространството, Дитер Лукс предложи да използваме всмукателни пипети за локално измерване на плътността на тока.

През годините ми в лабораторията на д-р Лукс се запознах с Берт Закман, който правеше своя докторантски проект в същия институт. Берт беше много заинтересован от основните невронни механизми, които изследвахме, имахме много оживени дискусии и станахме приятели. Следвайки своите интереси, Берт реши да отиде в Лондон, за да работи в биофизическата лаборатория на сър Бърнхард Кац. Срещнахме се отново в Гьотинген през 1973 г., където се присъединих към лаборатория по физическа химия, за да натрупам опит със записи от единични канали в изкуствени мембрани. Берт донесе със себе си опита върху нервно-мускулните съединения и след кратка дискусия се съгласихме да работим заедно, насочвайки се към измерването на токовете от единичните канали. През 1976 г. публикувахме първите записи от единични канали. След това нашите началници на отдели, Ханс Кун и Ото Д. Кройцфелд, създадоха за нас независимите "Млади изследователски лаборатории". Това беше много полезно за близкото ни сътрудничество и ни позволи да привлечем няколко отлични докторанти: Джозеф П. Патлак, Фред Сигуърт, Ален Марти и Оуен П. Хамил. Заедно усъвършенствахме техниката и разработихме различни конфигурации за запис. Чувствам се много задължен на тези сътрудници, както и на колегите, които по-късно се присъединиха към лабораторията. След 1983 г. интересите ми се насочиха от каналите към процесите, които те инициират вътре в клетките, което в крайна сметка води до клетъчна реакция като секреция на хормони и невротрансмитери.

Малко преди да започна да организирам собствена лаборатория, се запознах с жена си, Ева-Мария – в лабораторията, разбира се. Оженихме се през 1978 г., така че семейството ми у дома и моето "изследователско семейство" растяха паралелно. Сега имаме пет деца: Ричард (12 г.), Бенджамин (11 т.), Карола (10 г.), Зигмунд (7 г.) и Маргарет (4 г.). Жена ми се отказа от своята научна кариера и ми предостави постоянна подкрепа за благото на моите изследвания.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1991/neher/biographical/

Превод от английски: AI COPILOT

Редактор: Павел Николов