КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) – 15

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.

ГЛАВА ВТОРА: 1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.; 2. 3. 4. Прогонване на сръбскитe войски и установяване българска революционна власт. Фронтът на въстаническите боеви сили. Водителитe на въстанието.; 5. Изстъпления на сърбите при потушаване на въстанието.; 6. Нови преследвания, гонения и убийства - сега в невъстанали градове и околии..

ГЛАВА ТРЕТА: 1. Подновяване преустановената от турско време революционна борба. Тайни групи по градове и села; куриери, поща; избягване в гората, формени чети, селските общински кметове и общински управления в услуга на нелегалните борци.; 2. Сражения между четите и сръбските войскови части.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: 1. Динамитни атентати: железопътния мост на река Тополка и оня на Демир Капия.; 2. Голямото нападение при Валандово и Удово.

ГЛАВА ПЕТА: 1. Първите набори в Македония.; 2. Отказа на македонските новобранци да дадат клетва за вярност на крал Петра.

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ШЕСТА

1. Войната със Сърбия от 1915 г.

Нека видим сега и какво бе поведението на българите от Македония - гражданство, селяни, чети, милиция и дезертиралите новобранци - във време на встъпването на България в днешната война, всъщност във войната срещу Сърбия за изтръгване на Македония. В самото предвечерие на войната българските революционни чети в Македония, в редовна връзка и постоянно разбирателство със щаба на партизанските отряди при българската армия, скъсаха сръбските военни телеграфни и телефонни жици в страната и унищожиха стълбовете. За уверение, че възложената им от началството задача бе действително извършена, пратеници бяха представили на границата части от телефоните и цели кълба жици на командващите българските войски. А в същото това време куриери на революционната организация донасяха по желанието на главното командуване на българската армия най-точни сведения за състава и разположението на сръбската артилерия и на сръбските войскови части.

В делата на партизанските отряди изобилстват материали от подобни донесения и изложения, а в архивата на граничните организационни пунктове при Кюстендил, Горна Джумая, Пехчево и пр. се пазят оригиналите от споменатите рапорти на четнишките войводи. Ето един препис от шифрованата телеграма на г. полковник Протогеров (сега генерал), началник на партизанския отряд, чрез коменданта в Кюстендил до пунктовия н-к Ангел Узунов в Кюстендил, за да се прекъснат телеграфните и телефонните съобщения.

Шифрована, Бърза

Подадена на 25. IX. 1915 г. - Коменданта

Приета на 25. IX. 1915 год. - гр. Кюстендил

Предайте на пунктовия началник да разпореди веднага на 28 того всички чети, милиционери и куриери да почнат да скъсват по възможности на по-вече места телеграфните жици и телефонните съобщения. № 101.

Началник на партизанския отряд,

(п.) Полковник: Протогеров.

Препис от писмото, изпратено от пунктовия началник в Кюстендил, Ангел Узунов, на Паланечката, Кратовската, Кочанската, Царевоселската и др. чети, за да прекъснат телефонните и телеграфните съобщения в навечерието на войната.

„По заповед от по-горното началство вие трябва да изпълните под страх на отговорност ѝ неизпълнение на отечествения дълг това, което ви пита по-долу и то точно тогава, когато ви съобщавам аз.

Ето в какво се състои заповедта, която вие трябва да изпълните:

1) От 28 т. месец (значи в понеделник) ще почнете да късате телеграфите и телефоните, които са поставили сърбите. Това трябва да почне от понеделник, а не по-рано. Късането да стане не само от четите, но и от куриерите и от бежанците, които се навъртат около селата и то непрекъснато до обявяването на войната;

2) Щом получите настоящето мое писмо, моментално да изпратите със специален куриер до мен последните сведения за разположението на сръбските части в района ви и то с най-големи подробности и вярност. Това е най-необходимо;

3) Щом се обяви войната, всички чети и куриери да се яват пред настъпващите български войски, да дадете най-голямо съдействие и да бъдете на тяхно пълно разположение.

От горното виждате, че ни предстоят важни събития и се намираме пред война с изменниците сърби, които ни ограбиха Македония. Това е достатъчно да знаете, за да изпълните с най-голяма грижа онова, което се иска от вас и за което вие сте се нагърбили доброволно и с особена преданост.

Изпращам ви най-сърдечни поздрави на всички.

Гр.. Кюстендил, 25. IX. 1915 год.

(п.) А. Узунов

Тъкмо преди да се открият военните действия между България и Сърбия, четите на организацията и селската милиция бяха на крак и се поставиха в пълна услуга и помощ на българските освободителни войски. Така в Кратовско местната революционна чета под войводството на Дончо Ангелов, след като скъса сръбските военни телеграфни жици, залови състава на сръбското общинско управление в с. Лесново, влезна втясна връзка с българските войскови части, именно 22 пехотен полк, на които указа пълно съдействие във всяко отношение и най-сетне първа тя влезна в града един ден преди освободителните войски, на които приготви квартири, храна и фураж. А при отстъплението на сръбските войски от Кратовско една сръбска дружина се отправи към баира Черни връх, откъдето почна да обстрелва града със своите оръдия. Тогава районната чета, засилена със селската милиция, успя да прогони сръбската дружина от Черни връх и я принуди да остави едно оръдие с около стотина каси муниции и много други военни материали.

В историческото градче Крушево също тъй първи влязоха войводите Петър Чаулев и Павел Христов начело на един четнишки отряд, предшестващ настъпващите български войски. Посрещнати триумфално от укритите тогава поради набора младежи, както и от мнозина други граждани, те водиха бой с отстъпващите сръбски войски, в който взеха участие присъединилите се от града и селата милиционери до пристигането на настъпващите български освободителни войски. А тези последните не само били посрещани от населението в Крушевско с радост до опиянение, но били и всячески улеснявани и подпомагани от селската милиция; така например с настъпващата към Битоля българска кавалерия е имало милиционери от с. Кривогащани, които водили войската, посочвайки ѝ местата на сръбските скрити позиции и засади. Четата и милицията от с. Мренога напада в гръб сръбските войски, които водеха бой с български войскови отделения откъм Крушево. Милицията от с. Пуста река, улеснявайки напредването на български кавалерийски разезди, води бой със сръбските войски.

При освободения Щип районната чета под войводството на Иван Бърльо заедно с местната милиция води сражение с ония сръбски войскови части, които се бяха опитали да се върнат в тоя град. Сърбите тук бидоха отблъснати, опитът им да превземат обратно града биде напълно осуетена, и по тоя начин благодарение на юначните си защитници Щип биде предпазен от един нов сръбски ужас.

Радовишката чета под войводството на Петър Овчаров, който бе оздравял от раните си, получени при Удово, заедно с милиция и Велешката чета под водителството на Петър Лесев, при обявяване на войната срещу Сърбия навлизат в гр. Радовиш, удрят в тил отстъпващите сръбски войски и избиват много сръбски войници. По дирите на отстъпващите сърби, четите и милицията се срещат при местността „Лъкавица“ с едно отделение от ония сръбски войскови части, които се бяха отправили към Щип. Тук се започва сражение, докато пристига и Щипската чета и милицията, в резултат на което сърбите бяха разбити и прогонени по направление към Криволак. Под селото Хаджи Реджеплия, близко до Криволак, пристига един ескадрон българска кавалерия, която ведно с четите и милицията завързва сражение с отстъпващите сърби. А три дни подир това сражение пристигат и полковете от ХI-а Македонска дивизия, които завързаха големите Криволашки боеве срещу съединените английски, френски и сръбски войски, —боеве, които донесоха слава на българското войнство в упоритата му съпротива срещу дръзкото посегателство върху родната македонска земя.

Десетина дена преди пристигането на българските войски в Тетовско един отряд милиционери от около 250 души от селата Желино, Добърце, Грумниш и др. водил боеве със сръбските войскови части, а на 26 октомври (1915 г.) 60 души от милицията на с. Теарци и съседните му села заминали да посрещат освободителните български войски, на които оказали всичката си помощ и улеснили всячески по-нататъшния им поход.

В гр. Велес, преди още да бъде освободена западната част на града, граждани преплуват Вардара, за да съобщят на бъл- гарските войскови части в източната част на същия град каква е численността и какво е разположението на неприятелските сръбски сили. Косато българските войски стигнаха до Прилепско, тук бидоха посрещнати от местните чети, които взеха участие в много сражения, дадени съвместно срещу сръбските войски, до окончателното прогонване на тези последните.

Ония от българските младежи от Щип, които бяха взети в сръбската армия, понеже не бяха сполучили да избягат, по време на сръбското отстъпление пред австрийските войски се укривали и оставали в окопите, отдето хвърляли бомби в тила на сърбите. По тоя начин били избити много сръбски войници и офицери. И когато австрийските войски се доближавали, българите се предавали на тях, а те ги препращаха след това в България, дето постъпваха в редовете на българската армия.

В Куманоаско, а именно при селото Младо Нагоричино, взетите от околията българи в сръбската армия при започване па военните действия се отделят настрани от сръбската армия и в един удобен случай заемат позиция и удрят в гръб сръбските войски.

Подобен случай от изненада на сръбския тил е станал в същото туй време и в Паланечко.

И както преди да почната военните действия, тъй и след като бидоха прогонени неприятелските сръбски сили, омандването на българската армия си е служило за разузнавателната служба главно със стари местни калени четници и милиционери.

(Следва)