Василий Леонтиев (Василий Леонтьев, Wassily Leontief)
5 август 1906 г. – 8 февруари 1998 г.
Нобелова награда за икономика
(За създаването на метода “разходи-продукция”, който предоставя инструментариум за систематичен анализ на сложните междуотраслови икономически сделки.)
Американският икономист Василий Леонтиев е роден в Санкт Петербург (Русия). Негови родители са Василий Леонтиев, професор по икономика, и Евгения (Бекер) Леонтиева. Детските години на Леонтиев преминават по времето на големи социални и политически сътресения. Той е на осем години, когато започва Първата световна война. Непосредствен свидетел е на безредиците по време на руската революция и помни речна на Ленин на масовия митинг до Зимния дворец в Петроград, на който присъства.
Като постъпва през 1921 г. в Ленинградския университет, Леонтиев учи отначало философия и социология, а след това икономически науки. След завършването на университета през 1925 г. продължава своето образование в Берлинския университет. През 1927-1928 г., когато е все още студент, започва професионалната си кариера като младши научен сътрудник в Килския университет. На двадесет и две години получава степента доктор на икономическите науки.
Следващата година Леонтиев прекарва в Нанкин като икономически съветник към министерството на китайските железници. През 1931 г. емигрира в Съединените щати и постъпва на работа в Националното бюро по икономически изследвания. През 1932 г. се жени за поетесата Естел Х. Маркс. Единствената им дъщеря Светлана Алпърс (по мъж) става по-късно професор по история на изкуствата в Калифорнийския университет в Бъркли.
Леонтиев започва продължителната си работа в САЩ в Харвардския университет през 1931 г. като преподавател по икономика. През 1946 г. става пълен (действителен) професор. След две години основава Харвардския икономически изследователски проект - център за изследвания в областта на анализа по метода “разходи-продукция” - и ръководи проекта до закриването му през 1973 г. Там, в Харвардския университет, Леонтиев оглавява катедрата по политическа икономия “Хенри Лис” от 1953 до 1957 г., след което заема поста професор по икономика и директор на Института за икономически анализи към Нюйоркския университет.
Като се започне с публикуването през 1936 г. на първата му статия, посветена на метода “разходи-продукция”, научните произведения на Леонтиев се отличават с висока аналитична строгост и широк диапазон на интереса към общите икономически проблеми. Макар че е квалифициран математик, Леонтиев критикува постоянно опитите да се използват математически теории за обясняването на световните икономически проблеми. Според него икономиката е приложна наука и нейните теории могат да бъдат от полза, ако бъдат емпирично реализирани в живота.
Тази гледна точка се проследява ясно още в първата му книга “Структура на американската икономика, 1919-1921 г.: емпирично прилагане на равновесния анализ” ("The Structure of the American Economy, 1919-1929: An Empirical Application of Equilibrium Analysis"), публикувана през 1941 г. Това изходно произведение, представящо метода за икономически анализ “разходи-продукция”, ляга в основата на репутацията на Леонтиев като значим новатор в областта на икономиката. Но признаването на неговите системи в света, обзет от Голямата депресия, не идва веднага. Най-болезнените икономически проблеми по това време са хроничната безработица и нестабилността на капиталистическата икономика. Тогава светът слуша английския икономист Джон Мейнард Кейнс, който публикува през 1936 г. книгата си “Обща теория на заетостта, лихвите и парите” ("The General Theory of Employment, Interest, and Money").
По време на Втората световна война безработицата като проблем изчезва, но след войната се изостря отново. Тогава за първи път Бюрото по трудова статистика на Съединените щати се обръща към метода на Леонтиев “разходи-продукция”. Отначало през 1939 г., а след това през 1947 г. методът е използван, за да се предскаже как общата заетост и заетостта по сектори ще се променя, когато икономиката преминава от мир към война и обратното. Икономиката на разоръжаването също става по-късно един от предметите на изследователската дейност на Леонтиев, които го интересуват силно през целия му живот. По-малко от десетилетие след работата, проведена от Бюрото по трудова статистика, методът на Леонтиев става главна съставна част на системите за национално счетоводство на повечето страни по света, както капиталистически, така и социалистически. Той се прилага и се усъвършенства до ден днешен от правителствени и международни организации и изследователски институти по целия свят.
Анализът по метода “разходи-продукция” се отнася към тази област на икономиката, чийто създател е френският икономист от XIX в. Леон Валрас и която е известна като теория за общото равновесие. Той поставя в центъра на вниманието взаимната зависимост между икономическите отношения, представена със система от уравнения, изразяващи икономиката като единно цяло. От самото начало на своята дейност Леонтиев използва системата на взаимните връзки на Валрас. До систематичното прилагане от Леонтиев на тези взаимни зависимости обаче анализът на общото равновесие практически не се използва като инструмент в процеса на формирането на икономическата политика. До нововъведенията на Леонтиев основен метод в главното русло на икономическата наука е анализът на частичното равновесие, който поставя в центъра на внимание малко на брой променливи. Така например икономистът може да пресметне как данъкът върху вносния нефт може да се отрази на търсенето на автомобилен бензин, като се игнорират всякакви далечни последици, който този този данък може да има в стоманолеярната промишленост. В продължение на много време икономистите осъзнават факта, че анализът на частичното равновесие изкривява сериозно реалността, ако мащабите на промишлеността или степента на промени, които се подлагат на проучване, са достатъчно големи.
Използването от Леонтиев на системата на Валрас за решаване на този проблем и анализът на Леонтиев по метода “разходи-продукция” са свързани със съставянето на шахматни таблици (шахматни баланси). Подобна таблица разделя стопанството на голям брой отрасли (сектори) - първоначално на четиридесет и четири сектора. Продажбите на междинни продукти и готови стоки от секторите, изброени в лявата страна на таблицата, се вписват във вертикални колонки под наименованията на съответните сектори, записани по същия ред в горния хоризонтал. Втора таблица, или мрежа, съставена от “технически коефициенти”, се извежда от затворения модел на шахматната таблица. Когато коефициентите се разпределят в система от уравнения, които се решават едновременно, се съставя трета таблица, наречена “инверсия на Леонтиев”, която показва какво се изисква от всеки сектор, за да се увеличи общата продукция с един долар.
Значението на инверсията на Леонтиев се определя от три обстоятелства. Първо, нейното използване довежда до подобряване в събирането на международни икономически и статистически данни, невероятно нараснали количествено през последните десетилетия. Второ, инверсията разкрива в детайли работата на вътрешния механизъм на стопанството и само тромавостта на изчисленията действа като ограничител. Трето, след оценката на търсенето на готови стоки или определянето на неговите перспективи, инверсията може да бъде използвана за анализиране на икономическата политика, защото показва - и пряко, и косвено - какво се изисква от всеки сектор във вид на разходи за увеличаване на производството на дадени стоки.
Леонтиев усъвършенства своята система през 50-те и 60-те години. С появата на по-сложни компютри той увеличава броя на секторите и се освобождава от някои опростяващи предположения, преди всичко от условията, че техническите коефициенти остават непроменени въпреки промяната на цените и техническия прогрес. За да изследва проблемите на икономическия растеж и развитие, Леонтиев разработва динамичен вариант на предишния статичен модел “разходи-продукция”, като добавя показатели за потребност от капитал в списъка на така нареченото крайно търсене, или крайни продажби. Тъй като методът “разходи-продукция” доказва своята полезност като аналитичен инструмент в новата сфера на регионалната икономика, шахматни баланси започват да се съставят и за стопанствата на някои американски градове. Постепенно съставянето на такива баланси се превръща в стандартна операция. В министерството на търговията на Съединените щати например управлението на междуотрасловата икономика започва да публикува такива баланси всеки пет години. Организацията на обединените нации, Световната банка и голяма част от правителствата, включително правителството на Съветския съюз, също се включват в работата за използване на анализа “разходи-продукция” като важен метод за икономическо планиране и за бюджетна правителствена политика.
Анализът по метода “разходи-продукция” остава не по-малко продуктивен инструмент и при фундаменталните икономически изследвания, в областта на които Леонтиев продължава да работи по важни направления. Като започва например по подобие на Валрас с непроменливи технически коефициенти, той използва по-късно гъвкави коефициенти към ценовите отношения и към техническото развитие.
През средата на 50-те години Леонтиев доказва, че американският експорт съдържа повече трудови разходи от импорта, като по този начин хвърля ръкавица на основната догма в теорията за външната търговия. Известен като “парадокс на Леонтиев”, този фундаментален принцип става източник за по-задълбочено разбиране на структурата на търговските отношения между държавите.
Успехът на Леонтиев в използването на моделите на икономическия анализ “разходи-продукция” до не малка степен се обяснява с изключителните му способности като икономист с широк профил, имащ разнообразни интереси в много области като например теорията за международната търговия, теорията за монопола и иконометриката. Отношението на Леонтиев към методологията е ясно изразено през десетилетията на неговата научна дейност. Той се изказва срещу “имплицитното”, както го нарича, икономическо теоретизиране, присъщо на линията на Кеймбриджката школа (Джон Хикс и Кейнс). В книгата си “Очерци по икономика: теория и теоретизиране” ("Essays in Economics: Theories and Theorizing", 1966 г.) Леонтиев пише: “Има значение преди всичко уместността на основните материални предпоставки, способността да се използват ефективно всичките фактически данни, намиращи се на разположение, и да се определят перспективните направления на по-нататъшните теоретични изследвания и емпирични търсения”.
Изследването на Леонтиев за въздействието на различните икономически стратегии върху околната среда и върху развитието на световната икономика продължават и след получаването на Нобеловата награда. Междинни резултати от проучванията на Леонтиев в тази област са публикувани през 1977 г. в книгата му “Бъдещето на световната икономика” ("The Future of the World Economy").
Работата на Леонтиев над проблемите на световната икономика и особено над междуотрасловите отношения продължава под егидата на Организацията на обединените нации и на Института за икономически анализи към Нюйоркския университет. Анализът по метода “разходи-продукция” е признат за класически инструмент в икономиката и Леонтиев наравно с Кейнс се смята за учен, допринесъл най-много за икономическата наука през ХХ век. Леонтиев е американски гражданин.
Освен с Нобеловата награда Леонтиев е удостоен със званието офицер от Почетния легион на Франция. Той е член на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Британската академия и на Кралското статистическо дружество в Лондон. Президент е на Иконометричното дружество през 1954 г. и на Американската икономическа асоциация през 1970 г. Присвоени са му почетни докторски степени от университетите в Брюксел, Йорк, Лувен и Париж.
Превод от руски: Павел Б. Николов
