ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (2)

ПРЕВЕЛ: Sider:ChatGPT

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

«Одисей» е прекрасно, дълготрайно съоръжение, но е малко преувеличено от критиците, които са заети повече с идеите, обобщенията и биографичната страна на въпроса, отколкото със самото произведение на изкуството. Трябва особено да ви предпазя от изкушението да виждате в безредните скитания и дребните приключения на Леополд Блум в летния дъблински ден пряка пародия на „Одисея“, където рекламният агент Блум играе ролята на Одисей, хитроумен герой, а склонната към изневяра жена на Блум е добродетелната Пенелопа, докато на Стивън Дедалус е отредена ролята на Телемах. Очевидно съществува много приблизителна и обща връзка с Омир в темата за странстванията на Блум, както сочи заглавието на романа, съществува наред с много други класически алузии, присъстващи в книгата; но би било напразна загуба на време да се търсят преки паралели във всеки персонаж и във всяка сцена от «Одисей». Няма нищо по-скучно от дългите алегории, основаващи се на изтъркан мит; след като романът излиза на части, Джойс изтрива веднага псевдоомировите заглавия на главите, виждайки какво целят учените и псевдоучените педанти. И още: един от тях на име Стюарт Гилбърт, заблуден от подигравателния списък, съставен от самия Джойс, открива, че всяка глава съответства на определен орган — ухо, око, стомах и т. н., но тази унила глупост ще оставим също без внимание. Цялото изкуство е до известна степен символично, но ние викаме: „Дръжте крадеца!“ за критик, който съзнателно превръща финия символ на художника в суха педантична алегория.

Кои са основните теми в книгата? Те са много прости.

1. Тъжното минало. Малкият син на Блум е починал отдавна, но образът му живее в кръвта и съзнанието на героя.

2. Смешно и трагичното настояще. Блум все още обича жена си Моли, но се отдава на волята на Судбата. Той знае, че в 4:30 ч. през този юнски ден Бойлан, нейният настойчив импресарио, ще посети Моли и Блум не прави нищо, за да попречи на това. Той с всички сили се старае да не застава на пътя на Съдбата, но през целия ден се натъква постоянно на Бойлан.

3. Жалко бъдеще. Блум се сблъсква с един млад човек — Стивън Дедалус. Постепенно той осъзнава, че това е вероятно малък знак на внимание от страна на Судбата. Ако жена му трябва да има любовник, чувствителният, изтънчен Стивън е по-подходящ за тази роля от вулгарния Бойлан. Стивън би могъл да дава уроци на Моли, би могъл да ѝ помогне с италианското произношение, необходимо в професията ѝ на певица — накратко, както трогателно мисли Блум, би могъл да оказва върху нея облагородяващо въздействие.

Основната тема е: Блум и Съдбата.

Всяка глава е написана в различен стил, или по-скоро в преобладаващ различен стил. Няма никаква особена причина защо това трябва да бъде така — защо една глава трябва да представя съдържанието пряко, друга — през призмата на пародията, а трета да ромоли с потока на съзнанието. Няма никаква особена причина, но може да се говори за това, че тази постоянна смяна на гледната точка разнообразява познанието и позволява да се погледне на обекта със свеж поглед от различни страни. Опитайте се да се наведете и да погледнете назад между коленете си — ще видите света в съвсем различна светлина. Направете го на плажа: много е забавно да гледате хора, които вървят с главата надолу. Струва ви се, че с всяка стъпка те освобождават краката си от лепилото на гравитацията, без да губят своето достойнство. Този трик с промяната на погледа, промяната на ъгъла и гледната точка може да се сравни с всяка нова литературна техника на Джойс, с нов завой, благодарение на който виждате тревата по-ярка, а света обновен.

В този ден героите постоянно се сблъскват по време на своите предвижвания из Дъблин. Джойс нито за миг не ги губи от погледа си. Те идват и си отиват, срещат се, разделят се и отново се срещат, като живи части от внимателно обмислена композиция, в някакъв бавен танц на съдбата. Повторението на редица теми е една от най-забележителните особености на книгата. Тези теми са очертани много по-ясно и следват много по-планирано, отколкото при Толстой или Кафка. Целият «Одисей», както постепенно ще разберем, е обмислен рисунък на повтарящи се теми и синхронизация на незначителни събития.

У Джойс има три основни стила:

1. Начален Джойс: прост, прозрачен, логичен и не бърз. Това е основата на глава 1 от първата част и на главите 1 и 3 от втората част; прозрачни, логични, бавни откъси се срещат и в други глави.

2. Непълна, бърза, рязка форма на изразяване, предаваща така наречения поток на съзнанието или, по-скоро, скокове на съзнанието. Примери за тази техника могат да бъдат намерени в повечето глави, въпреки че обикновено я свързват само с главните герои. Към обсъждането на този метод ще се върнем във връзка с заключителния монолог на Моли в глава 3 от третата част, най-известният пример за него; сега можем да кажем, че там се преувеличава вербалната страна на мисълта. А човекът не винаги мисли с думи, той мисли и с образи; потокът на съзнанието предполага поток от думи, който може да бъде записан, но е трудно да се повярва, че Блум говори непрекъснато сам със себе си.

3. Пародии на различни нероманни форми: вестникарски заглавия (част II, глава 4), оперети (част II, глава 8), мистерии и фарсове (част II, глава 12), изпитни въпроси и отговори по образец на катехизиса (част III, глава 2). А също така пародии на литературни стилове и автори: бурлесков разказвач в част II, глава 9, автор на дамско списание в част II, глава 10, редица конкретни автори и литературни епохи в част II, глава 11 и изящно изпълнена вестникарщина в част III, глава 1.

Оставащ в рамките на един стил или сменяйки ги, Джойс по всяко време може да усили настроението, въвеждайки музикална лирична струя с помощта на алитерация и ритмични похвати — обикновено за предаване на тъжни чувства. Поетичният стил съпътства често Стивън, но пример за такъв стил се среща и при Блум, когато се освобождава от плика с посланието на Марта Клифорд: „Като мина под железопътния мост, извади плика, скъса го бързо на малки парченца и ги разпиля по пътя. Късчетата се разтрептяха, сетне полепнаха по влажния въздух: бяло припляснаха и притихнаха“. Или, след няколко изречения, когато се излива огромен поток от бира „из калните низини на равната като тепсия земя, завъртя лениви въртопи от пиячка, понесе на повърхността широколистите си цветя от пяна“. Но във всеки друг момент Джойс може да се обърне към всевъзможни лексикални трикове, каламбури, разместване на думи, словесни повици, разнообразни съчетания на глаголи или звукоподражания. Всичко това, както и пренасищането с местни алюзии и чужди изрази, може би затъмнява излишно книгата, където и без това подробностите не се изразяват с достатъчна яснота, а само правят намек за посветените.

(Следва)