АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ​​Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА

Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА

Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА

Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ

Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА

Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;

Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;

Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА;

Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ;

Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава XVIII

МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА

От нашия списък с гении само 27 фигуранти не са създали проблеми на любителите на духовността и реда.

Те доброволно и самостоятелно напуснали този свят. Църквите и властите не трябвало да харчат пари за дърва и доносници.

Но такива скромни личности били малцинство.

Повечето гении опознали подземията, отровите, а понякога и пърженето на своите метежни личности.

Някои си отишли от тежки болести. Обикновено в бедност и с рани от залежаване.

Днес цивилизацията утешава обидените гении на миналото. С имената им наричат вдлъбнатини на Луната, а децата в учебниците им рисуват синини.

Това е несъмнено голяма чест.

Но синините и вдлъбнатините са радости след смъртта, а огньовете и раните от залежаване са приживе.

Освен това, мисленето е нещо ядовито и не особено удобно в ежедневието.

То има способността да отрови всички "простички човешки" радости. То изпарява без следа авторитетите и идеалите. Изкуството, културата и общественото мнение губят всякаква власт над човека.

Да, мисленето дава свобода, но нейният притежател се убеждава бързо, че в света няма нищо, към което си струва да се отнасяш сериозно.

Съществува така нареченото „проклятие на анатома“.

„Проклятието“ е живо и до днес, а започнало с Везалиус, който анатомирал човешки тела с фанатична прецизност.

Обяснявам какво е това.

Пълната препарация на човешкото тяло предполага задължително сваляне на кожата от лицето.

Изцяло. С носа, клепачите, устните, миглите и брадавиците.

Кожената маска се сваля от лицето и се закача на гвоздей.

У субекта се разкриват изцъклени очни ябълки, оголва се усмивката, откриват се онези мускулни пластове, които някога са движели лицето.

С времето анатомът придобива умението да вижда без кожа всяка жива физиономия.

И гневът, и смехът в изпълнение на опулената мускулна конструкция изглеждат еднакво забавно. Да, това позволява да се отнасяш доста иронично към всяка среща лице в лице.

Но да се избавиш от тази натрапчивост никога вече не е възможно. Вместо очарователно лице, анатомът вижда винаги багрена мускулна маска, жълтеникави отлагания на мазнини и бучките на слюнчените жлези.

Приблизително същото прави и мисленето. Но то сваля „кожата“ не само от лицето. Черепът и мозъкът на опонента стават прозрачни, разкривайки простите процеси, които се случват в тях.

А вярата, историята и изкуството са като стари будилници. Стъклата са развинтени, капаците са свалени. Всичко е проницаемо и видимо. Нищо не крие онези мизерни механизми, които карат вярата, историята и изкуството да „звънят“ и да „тиктакат“.

Това „ясновидство на действителността“ е крайно неприятно нещо. То превръща в глупост практически всичко, което е скъпо на сърцето на homo. Не позволява да „уважаваме“ основите на човешкото съществуване, прави смешна всяка власт и идеали.

Губи се щастието от „единодушието“ с човешката тълпа.

Свещената галерия на предците се превръща в набор от маскирани дементори, за които е по-добре да забравим възможно най-скоро.

Да криеш дълго отношението си към устоите е невъзможно. Пробивът е неизбежен.

А презрението към основите на планетата на глупаците гарантира големи проблеми.

По тази причина повечето гении са се стремили или изобщо да се избавят от мисленето, или значително да отслабят неговото влияние.

При много от тях това е ставало прекрасно с помощта на религията и изкуството.

Накратко. От всички аспекти се налага изводът, че изборът на професията гений е грешен и глупав. И този извод е верен.

Отнемайки много, мисленето не предлага в замяна нищо. Разгадаването на тайните на материята и на живота е съмнително удоволствие. Те не интересуват почти никого. И са слабо платени.

Разбира се, може да се забавляваме с разрушаването на изстраданите идеали на homo.

Този абсурд, който включва 99% от убежденията на човечеството, впечатлява с размера и величието си. Той изглежда вечен и непобедим.

Но! При попадане върху него дори и на най-малка капка мислене, грамадната структура започва да съска, да дими и да отива по дявалите.

Това е развлекателно, но омръзва бързо.

Така или иначе, тук най-сетне имаме пълното право да поставим знак за равенство между понятията "мислене" и "гениалност". Ясно е, че едното не може без другото.

Също така е ясно, че гениалността е просто изключително рядка, екзотична професия.

Тя се избира предимно от индивиди, които не се надяват да направят кариера като нотариуси или да достигнат до чин полковник.

Често в гениите се втъкава и т. н. „нисък произход“, което не позволява дори да се започне изкачване по социалната стълбица.

Напълно сортови гении се получават от анатомични уроди, а също и от лица с дисфункции на половите органи. В такива случаи освен фанатични занимания с наука не остава нищо друго.

Ще отбележим, че мисленето има приложение само в тази странна професия. Във всички останали случаи то не е приложимо и е просто ненужно. Така се е получило.

Ще обясня с най-прост пример.

Урофлоуметърът (приборът за измерване на скоростта на урина) е красив, сложен и скъп уред. Но никъде, освен в урогинекологията, не може да се използва, колкото и да имаме желание.

На война е неприложим. В банката е неуместен. В тоалетната е безполезен. В парламентите неговото инсталиране е нецелесъобразно. В казината или библиотеките, както и в дърводелските работилници, той също ще заема напразно място.

Да, може да се извади на цирковата арена и да се използва в уморителна сцена с "пикаещи клоуни".

При това всички показания на уреда ще бъдат изкривени и абсурдни.

Но точността на урофлоуграмата вълнува малко клоуните. Те просто трябва „да пускат вода“ в красивия научен съд с лампички и датчици

Примерно така и мисленето може да бъде използвано, например, в културата. Без всякакъв смисъл. Само като забавна декорация.

На мястото си то тежи само в науката. И никъде другаде.

Да, имало няколко изключения.

Ламетри, Хольбах и още петима разбойници атеисти не били учени, но владеели скандалното майсторство на мисленето. При това значително по-добре от самите учени.

Те първи разбрали ядрена сила, която възниква при преработката на точните знания в прости понятия.

И първи съобразили, че науката е особено добра, когато е напълно очистена от всякаква научност. Тези пирати на медийното море създали скелета и нервната система на съвременния интелектуализъм. А науката покрила този скелет с мускули и акнета.

Между другото, именно Ламетри и компанията му подгонили с тяхната дръзка пръчка учеността в много правилна посока.

Тя все още се влачи натам, където тези хулигани ѝ посочили.

Както всички останали професии, гениалността има и своя анцестрална (начална) точка.

Те може да бъде намерена лесно.

Но!

Първо, мързи ни да се занимаваме с това.

Второ, в момента на своето възникване занаятът на гениалността изглеждал толкова жалък, колкото и всички останали „първи стъпки“ на човека.

Ще обясня с най-прост пример.

В ембриологията съществува понятието „морула“. Това са 16 архималки топчета, слепени в крива ягодка. Тя може да се види само под микроскоп.

Морулата се образува в матката на четвъртия ден след зачатието.

Такава ягодка е било всяко плацентно животно, включително и пишещият тези редове.

Но! (след като вече заговорихме за микроскопи).

Да разпознаеш в морулата, прикрепила се към стената на матката на Маргарет Ван Ден Берх, кошничарката от Делфт, нейния бъдещ син, господин Льовенхук, би било изключително трудно.

Този фанатик на микроскопите, с перука, яки ръце и буен нрав, не приличал по никакъв начин на онази ягодка в матката, но бил всъщност нейно пряко продължение.

Приблизително така изглежда изходната точка на гениалността спрямо нейното днешно състояние.

Може да се обясни и по-просто.

Хлябът например започнал с това, че един неизвестен глупак от древността повърнал зърното, което дъвчел.

Вероятно от алчност прекалил с дозата. Безмилостният повръщателен рефлекс веднага изкарал всичко навън.

Глупакът си отишъл, на повърнатата маса останала. След ден-два тя изсъхнала и била намерена и изядена от друг персонаж от неолита.

Това бил рожденият ден на хляба.

Такава сценка трябвало да се повтори десетки пъти, докато някой от хранещите се не осъзнал, че може сам да дъвче, повръща и суши зърнената каша.

Няколко хиляди години потребителят на този продукт дъвчел и си го приготвял сам.

С времето му омръзнало и за дъвченето привлекли млади робини със здрави зъби.

Малко по-късно било направено усъвършенстване. Устата на робините били заменени с камъни, които също могат да надробяват зърното.

После се оказало, че камъните могат не само да счукват, но и да стриват. Счуканото се сменило с брашно.

Всички тези чудни открития се разпрострели през хиляди години, докато не завършили с кроасана.

Гениалността – в своята начална точка – изглеждала толкова неапетитно, колкото и онази повърната локва. И била толкова невидима, колкото морулата в неспокойната утроба на госпожа Маргарет Ван Ден Берх.

Накратко. Понякога е по-добре да не се вглеждаш в раждането и да не си пъхаш носа нито в матката, нито в люлката. Особено по такъв болезнен за човека въпрос като възникването на гениалността. Рискът да видиш угнетяващо дребна гадост е твърде голям.

Както всяка професия, гениалността еволюира строго последователно. Стъпка по стъпка.

И никому не било дадено да прескочи поне една от тях.

Геният от всякакъв калибър винаги оставал в плен на представите на своето време.

Ще поясня.

Ако сложите айфон в ръцете на сър Исак Нютон, ще видите един объркан идиот.

Исак несъмнено знаел много за тайните пружини, които отварят реликвариите и кутийките с отрова.

Не е изключено, че пръстите му ще намерят бутона за включване и екранът ще оживее.

И тук започва най-интересното.

Объркването ще се смени с мъдра усмивка.

Работата е в това, че Нютон бил алхимик с тридесетгодишен стаж, обсебен от "философските камъни" и "изумрудените скрижали", автор на 57 произведения по алхимия.

Щом светне дисплеят, за миг всичко ще му стане ясно.

Той ще осъзнае, че в плоската кутия е затворен алкахест – студеният пламък от великата сватба на елементите.

Разбира се, не може да се изключи, че Нютон ще увие веднага айфона в парцал и ще го занесе в районния отдел на инквизицията.

Това е възможно, но малко.

Все пак сър Исак е олицетворение на науката по това време. Най-вероятно той ще реши да изследва сам природата на светенето и смисъла на загадъчните символи.

И ще го направи в пълно съответствие с научните методики на своята епоха.

От айфона с помощта на длето и чук ще бъде отделена една трета и ще бъде стрита в хаванче.

Разбира се, Нютон няма да забрави да добави към този прах червена тинктура и лист от къпина.

Хвърляйки стрития айфон в огъня на анатора (алхимическата горелка), нашият гений по изменението на поведението на пламъка ще направи първите си изводи за природата на странната вещ.

Още не е ясно какво ще бъде по-ужасно: вонята на горящата пластмаса или умозаключенията на най-великия интелектуалец от XVII век.

След това ще последва пробиване на айфона с нагорещена игла, поставянето му в светена вода, киселина и купорос.

По-нататък ще дойде ред на антимония (антимонивия сулфид), а после и на парите от живак.

След като обезобрази окончателно устройството, Нютон ще извади „яйцето на яснотата“. (То е снесено от черен петел и съдържа зародиш на василиск.) Три пъти приложено към всяка вещ, това яйце стартира цикъл на трансмутации в нея. Те завършват с появяването на писмена върху предмета, съдържащи истинското му име.

Шест века алхимиците разгадавали именно така тайните на мирозданието. И винаги били доволни от резултата. А сър Исак бил един от тях.

Не. Нютон не е идиот. Той е несъмнен научен гений извършил най-важното глобално откритие.

Но толкова по-смешно изглеждат манипулациите му с айфона.

Работата е там, че никаква гениалност не може да отмени последователността на познавателните процеси.

А по онова време не е имало дори намек за природата на онова нещо, което нашият Исак изтезава в лабораторията си.

Да.

Прославилата го теория за гравитацията е красива. И е отлично изработена.

Но! За откритие на гравитационния механизъм на света всичко било готово.

Всички детайли за теорията на Нютон били шлифовани от голяма бригада гении.

Кеплер вече е разбрал взаимовръзките между планетите, Гилберт е извел идеята за магнитните свойства на Земята, ритъмът на орбиталното движение е бил решен от Булиалд, а неговата стабилност е разгадана от Рен. Мощни догадки за закона на обратните квадратни пропорции е направил Хук. Да не говорим за работата на Галилей, Коперник, Галей, Борели, Хюйгенс, Епикур, Аристарх, Демокрит и т. н.

На сър Исак му било нужно само да събере правилно този блестящ конструктор.

И той го направил.

Но във всичко останалото Нютон трупал една нелепост върху друга. Той сгрешил в определянето на възрастта на Земята, в хронологията на човешката история, в класификацията на химическите елементи. А неговата „теория за материята“ е толкова абсурдна, че биографите му дори се срамуват да я споменават.

Но тези нелепости не са свидетелство за глупостта на нашия велик Исак.

Напротив.

Нютон, без никакво съмнение, бил най-великият интелектуалец на своята епоха.

Неговите заблуждения са просто доказателство, че гениалността не дава на никого криле и не позволява да се пърха над епохите.

В своя XVII век сър Исак не е могъл по никакъв начин да се запознае с периодичната система на елементите, с разкопките в пещерата Джоукоудиен или със стратиграфията. Затова генерирал чисти глупости за възрастта на планетата, химията, човека и т. н.

Уви.

Гениите нямат възможност да надникват в дисертациите, които ще се появят след няколко века.

Всички, без изключение, научни открития са направени по същия принцип, по който и нютоновата гравитация. Няма никакви други начини. Работи само принципът на натрупване на разбирания. Няма натрупвания – няма и гений.

(Следва)