ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“

ПРЕВЕЛ: Sider AI

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

Джеймс Джойс е роден през 1882 година в Ирландия, напуска я в началото на XX век, живее по-голямата част от живота си като емигрант в континентална Европа и умира през 1941 година в Швейцария. „Одисей“ е написан между 1914 и 1921 година в Триест, Цюрих и Париж. През 1918—1920 година откъси от романа са публикувани в САЩ в списание „Литл ривю“. „Одисей“ е дебела книга с обем над двеста и шестдесет хиляди думи и с богат лексикон — около тридесет хиляди думи. Обстановката в Дъблин е изградена отчасти по памет, но главно по справочника „Целият Дъблин през 1904 година“, който тайно прелистват преподавателите по литература преди обсъждането на „Одисей“, за да впечатлят студентите с познания, които самият Джойс е черпил оттам. За цялата книга той използвал и брой от дъблинския вестник „Ивнинг телеграф“ от 16 юни 1904 година, четвъртък, с цена половин пенс. Вестникът, освен всичко друго, отразява на този ден конните състезания за Златната купа в Аскът (където побеждава аутсайдерът Реклама), една ужасяваща катастрофа в Америка (пожар на пътническия параход „Генерал Слокъм“) и автомобилните състезания за купата „Гордон Бенет“ в Хомбург (Германия).

„Одисей“ е описание на един ден в Дъблин, 16 юни 1904 година, четвъртък — ден с отделен и свързан живот на персонажи, които се разхождат, пътуват, седят, разговарят, мечтаят, пият, решават второстепенни и важни физиологически и философски проблеми и се занимават с това през целия ден и рано сутринта на следващия. Защо Джойс избра именно този ден, 16 юни 1904 година? В доста слабата, макар и старателно написана книга „Приказен пътешественик: "Одисей" на Джеймс Джойс“ Ричард Кейн пище, че този ден е денят на първата среща на Джойс с бъдещата му съпруга Нора Барнакъл. Ето и всичко за биографичната страна на въпроса.

„Одисей“ се състои от редица сцени, изградени около трима основни герои; сред тях основната роля принадлежи на Леополд Блум, дребен предприемач, зает в рекламен бизнес, по-точно, рекламен агент. Някога той е работил при Уиздъм Хели, търговец на хартия за писма, като търговски пътник и е продавал попивателна хартия, но в момента има собствен бизнес, в който не преуспява особено. По причини, за които ще говоря по-късно, Джойс му е дал унгарско-еврейско произход. Другите двама основни герои са Стивън Дедалус, представен вече от Джойс в „Портрет на художника като млад“ (1916 г.), и Мариън (Моли) Блум, съпругата на Блум. Ако Блум е централна фигура в този триптих, Стивън и Мериън са странични: книгата започва със Стивън и завършва с Мариън. Стивън Дедалус носи името на митичния създател на лабиринта в Кносос — древната критска царска резиденция, — а също така на крилата за себе си и за своя син Икар и на други приказни приспособления. Стивън е на двадесет и две години, той е учител в дъблинско училище, учен и поет, потиснат от дисциплината на йезуитското възпитание по време на обучението си и сега бурно възразяващ срещу него, но все пак запазил склонността си към метафизиката. Той е теоретик, догматик, дори когато е пиян, волнодумец, егоцентрик, отличен майстор на остри афоризми, физически крехък, подобно на светец пренебрегващ хигиената (последния път се е мил през октомври, а сега е юни), ожесточен и злъчен млад човек, който е трудно възприеман от читателя и е по-скоро проекция на авторския интелект, отколкото топлокръвно конкретно същество, създадено от въображението на художника. Критиците са склонни да отъждествяват Стивън с младия Джойс, но това не е от значение. Както пише Хари Левин, „Джойс е загубил религията, но е запазил категориите“. Това важи и за Стивън.

Мариън (Моли) Блум, съпругата на Блум, е ирландка по бащина линия и испанска еврейка по майчина. Концертна певица. Ако Стивън е интелектуалец, а Блум е наполовина интелектуалец, Моли Блум определено не е интелектуалка и в същото време е много вулгарна особа. Но тримата герои не са чужди на прекрасното. В случая със Стивън художествеността е почти невиждана — никога няма да срещнете в "реалния живот" човек, който толкова художествено владее ежедневната реч, колкото него. При полуинтелектуалеца Блум има по-малко от художника, отколкото при Стивън, но много повече, отколкото критиците са забелязали в него: потокът на съзнанието му понякога се доближава до потока на съзнанието на Стивън, което ще покажа по-късно. Накрая, Моли Блум, въпреки баналността ѝ, въпреки обикновения характер на мислите ѝ, въпреки вулгарността, е емоционално отзивчива на простите радости на съществуването, както ще видим в последната част на нейния необичаен монолог, с който завършва книгата.

Преди да обсъждам темата и стила на проицведението, искам да кажа още няколко думи за главния герой Леополд Блум. Пруст създава Суан като личност с индивидуални, уникални черти. Суан не е литературен и не е национален тип, макар че е син на борсов брокер, който е евреин. При създаването на образа на Блум намерението на Джойс е било да постави сред коренните ирландци на родния си Дъблин някого, който, бидейки ирландец, като самият Джойс, трябва да бъде и бяла врана, изгнаник, като самия Джойс. Затова той избира съзнателно за своя герой типа на страничния човек, типа на Скитника евреин, типа на изгнаника. Но по-късно ще посоча, че Джойс е нарочно груб в натрупването и изострянето на така наречените национални черти. Още едно съображение относно Блум: много литературоведи, които са писали толкова много за "Одисей", или са много чисти, или са много покварени. Те са склонни да разглеждат Блум като обикновен човек и самият Джойс явно се е стремял да изобрази обикновен човек. Но е очевидно, че в сексуално отношение Блум, ако не е напълно безумен, то поне представлява нагледен клиничен пример за крайна сексуална загриженост и извратеност с всевъзможните любопитни усложнения.

Случаят му е безусловно строго хетеросексуален, в противовес на хомосексуалното мнозинство от дами и джентълмени у Пруст („homos“ — от гръцкото „еднакъв“, а не от латинското „човек“, както си мислят някои студенти), но в безкрайната си любов към противоположния пол Блум си позволява действия и мечти, които явно не са напълно нормални в зоологически и еволюционен смисъл. Няма да ви досаждам с изброяване на неговите куриозни желания, но ще кажа, че в съзнанието на Блум и в книгата на Джойс темата за секса постоянно се преплита с темата за тоалетната. Бог ми е свидетел, не съм против така наречената откровеност в романа. Напротив, имаме твърде малко от нея, а тази, която съществува, е станала обичайна и банална под перото на така наречените твърдолинейни писатели, любимци на литературните клубове и обсипани с ласките на клубните дами. Но възразявам срещу това Блум да бъде обявяван за обикновен гражданин. Малко вероятно е съзнанието на обикновения гражданин да е постоянно заето с физиология. Аз възразявам срещу тази постоянност, а не срещу низостта на интереса. Целият този патологичен абсурд изглежда измислен и излишен в дадения контекст. Предлагам на най-придирчивите от вас да се отклонят от тази особена загриженост на Джойс.

(Следва)