ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

I.

Пандо Кляшев. Биографични данни.

25 март 1904 година

Роден съм в с. Смърдеш (Костурско) на 29 септември 1882 г. Баща ми беше зидар, родом от Смърдеш, а майка ми от Брезница, близко село. Учил съм се в селото си от I до включ. IV отделение в бълг. училище. В селото ни имаше българско и гръцко училище; в Смърдеш са най-яростните гъркомани.

В гр. Костур завърших I- III клас; IV-VI клас в Солунската гимназия, а VII клас в Битоля. Завърших гимназията през 1899-1900 г. След това през 1900-1901 г. учителствах в Смърдеш, а в края на учебната година 1901 г. през юли постъпих във въстаническа чета и оттогава прекарвах цялото време с четите до край. Още в Солун, през 1898 г. на 20 декември бях посветен заедно с няколко другари от класа (VI кл.) в революционното дело. Тогава имаше две партии в Солун: едните, централисти, начело с Хр. Матов, Хр. Татарчев, Хаджи Николов и Пере Тошев - и други, върховисти: Гарванов, Колушев, Хаджи Мишев. С тях беше и Наумов. Аз и другарите ми нищо не знаехме, че има разлики между двете групи, и симпатизирахме на Хр. Матов и Пере Тошев. В революционното дело бяхме посветени от Гарванов и Колушев, но не направо, а чрез посредство на други. От съчиненията, които бях чел и които са ми повлияли, си спомням за Каравеловите повести, "Под игото" на Вазов и Ботевите съчинения. Давахме вечеринки, сказки, и със събраните пари си набавяхме книги. През ваканцията след VI клас бях в селото си, а VII клас прекарах в Битоля. Един другар, Лазо Москов, ми разясни, че имало разцепление между Гарванов и Матов. Тогава дори разбрах какво значат натякванията на някои другари, че сме принадлежали на другата група. От Москов разбрах, че Гарванов, Колушев и техните съмишленици имали за цел не да действат по революционен, а по еволюционен начин, именно чрез училищата, чрез културен прогрес и т. н., докато другите – чрез революция.

Сега, както знам, разцеплението се дължало на амбиции. Гарванов и Колушев имали претенцията да работят повече и да бъдат повече осветлявани и посвещавани в делото, за да имат по-голямо поле за работа. С Гарванов беше Семерджиев, книжарят, а с Матов – Хаджи Николов, също книжар. Гарванов е родом от Стара Загора, Колушев – от Одринско. Матов и неговите съмишленици пък действаха повече тайно, не се изказваха и се държаха резервирано.

В Битоля действах като ученик все между учениците. Целта беше да подготвим колкото се може повече от по-надеждните ученици от IV-VII клас. Успяхме много, всички по-добри ученици сгрупирахме и давахме тон на цялото училище. Между учителите имаше и посветени. Учители ми бяха тогава Дамян Груев, който ми преподаваше по география, а в долните класове – геометрия с чертане и рисуване; Герджиков Михаил, който преподаваше френски и минаваше там под името Луканов Тодор, завършил уж химия; Васил Пасков, който преподаваше психология, логика и история.

(Следва)