ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ФРАНЦ КАФКА – “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 6

ПРЕВЕЛ: Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАСТ ВТОРА

(продължение)

Сцена VI. Между брата и сестрата се оформят нови взаимоотношения, този път свързани не с вратата, а с прозореца. Грегор, „без да жали усилия, понякога избутваше един стол до прозореца и пропълзяваше до рамката, настаняваше се в стола и се облягаше на перваза, очевидно тласкан от спомена за облекчението, изпитвано някога от гледката през прозореца“. Грегор или Кафка, изглежда, смятат, че стремежът на Грегор към прозореца се дължи на човешки спомени. В действителност това е типична реакция на насекомо към светлината: по первазите винаги се намират различни прашни насекоми — молец с краката нагоре, осакатена стоножка, нещастно бръмбарче, заплетено в паяжина, муха, блъскаща се в стъклото. Човешкото зрение на Грегор отслабва, той вече не различава къщата от другата страна на улицата. Общата идея за насекомо доминира над човешките детайли. (Но нека ние не бъдем насекоми. Нека първо да изследваме всеки детайл от разказа; общата идея ще се появи сама, когато разполагаме с всички необходими данни.) Сестрата не разбира, че у Грегор са се запазили човешкото сърце, човешката чувствителност, понятията за приличие, смирение и трогателна гордост. Тя разстройва ужасяващо брат си, когато тича към прозореца и го отваря шумно, за да вдиша свеж въздух, като дори не се опитва да крие, че за нея миризмата в неговото леговище е непоносима. Не крие и чувствата, които предизвиква у нея видът на Грегор. Веднъж, когато е минал вече около месец от преображението му, „и сестрата вече нямаше особена причина да се удивлява от вида му — тя дойде малко по-рано от обикновено и завари Грегор неподвижно възправен като истинско страшилище да гледа през прозореца... Но тя не само не влезе, ами дори се стъписа, отскочи назад и хлопна вратата; чужд човек можеше направо да си помисли, че Грегор я е причаквал, за да я ухапе. Естествено, Грегор веднага се свря под канапето, но трябваше да чака до обяд връщането на сестрата, пък и тя изглеждаше много по-неспокойна от всеки друг път.“ Това му причинява болка и никой дори не разбира каква. Проявявайки изключителна чувствителност и опитвайки се да избави сестра си от отвратителната гледка, Грегор „ един ден пренесе на гръб — за тази работа му бяха необходими четири часа — ленения чаршаф до канапето и го натъкми по такъв начин, че да го закрива напълно и сестрата, дори да се наведе, да не може да го види.... и когато веднъж Грегор предпазливо го повдигна с глава, за да провери как приема сестрата това нововъведение, дори му се стори, че долавя бърз признателен поглед“.

Обърнете внимание колко добро и мило е нашето нещастно малко чудовище. Превръщането в насекомо, което е изкривило и обезобразило неговото тяло, сякаш още по-ярко е осветило неговата човешка прелест. Неговата крайна безкористност и постоянната загриженост за чуждите нужди на фона на ужасното нещастие са особено релефни. Майсторството на Кафка се проявява в това как натрупва, от една страна, ентомологичните черти на Грегор, всички тъжни подробности за облика на насекомото, а от друга — разкрива прозрачно и живо пред читателя неговата нежна, фина човешка душа.

Сцена VII. Пренареждане на мебелите. Минали са два месеца. Досега го е посещавала само сестра му; но, казва си Грегор, тя все още е дете и се е заела да се грижи за мене само от детски лекомислие. Майката, вероятно, ще разбере ситуацията по-добре. И ето, в седмата сцена майката, хилава и глупава астматичка, ще влезе за първи път в неговата стая. Кафка подготвя старателно тази сцена. Грегор е придобил навик да пълзи за забавление по стените и тавана. Това е най-висшето от жалките блаженства, достъпни за насекомото. „Сестрата забеляза веднага, че Грегор си е намерил ново забавление — дори при лазенето той оставяше тук-там следи от лепливото си вещество — и си науми да му предостави колкото може повече място за лазене, като изнесе от стаята мебелите, които му пречеха, преди всичко скрина и писалището“. На помощ е извикана майката. Тя тръгва към вратата с „с радостно възбудени възгласи“, но когато влиза в тайните покои, тази неуместна и автоматична реакция се сменя с красноречиво мълчание. „Сестрата, естествено, най-напред провери дали в стаята всичко е наред; едва тогава пусна майката да влезе. Грегор съвсем набързо бе придърпал чаршафа още по-надолу и го бе надиплил повече — всичко изглеждаше наистина така, сякаш чаршафът съвсем случайно е метнат върху канапето. И този път Грегор реши да не наднича изпод чаршафа; отказа се от възможността да зърне майката още този път и само се радваше, че тя най-сетне все пак е дошла.

— Влез, влез, той не се вижда — каза сестрата и явно водеше майката за ръка..“

Жените се боричкат с тежката мебел и тогава майката изказва една човечна мисъл, наивна, добра, безпомощна, но продиктувана от чувство: „...Няма ли да изглежда — заключи майката съвсем тихо, макар че всъщност почти шепнеше, сякаш не желаеше Грегор, за когото не знаеше къде точно се намира, да чуе дори тембъра на гласа ѝ, а че той не разбира думите, в това бе убедена — няма ли да изглежда сякаш с изнасянето на мебелите показваме, че губим всяка надежда за подобрение и безжалостно го предоставяме сам на себе си? Мисля, най-добре е да се постараем да запазим стаята точно в това състояние, в което се е намирала по-рано, та когато Грегор отново се върне при нас, да намери всичко непроменено и по-лесно да забрави промеждутъка от време“. В Грегор се борят две емоции. На насекомото в празната стая с голи стени ще му е по-удобно да пълзи: единственото, което му трябва, е някакъв ъгъл, укритие под същото незаменимо канапе, а другите човешки удобства и украси са му ненужни. Но гласът на майката напомня на Грегор за неговото човешко минало. За съжаление, сестра му е придобила странна самоувереност и се смята за експерт по въпросите на Грегор в контраст с родителите си. „Навярно тук се проявяваше и присъщата на момичетата в нейната възраст мечтателност, която винаги търси случаи да се самоосъществи и сега подтикваше Грете да направи положението на Грегор още по-страховито, та да може сетне тя да се грижи за него с още по-голямо усърдие“. Тук има любопитна нотка: за властната сестра, деспотичната сестра от приказките, командваща глупавите си роднини и гордите сестри на Пепеляшка, жесток символ на здравето, младостта и процъфтяващата красота в дома на болката и праха. В крайна сметка те все пак решават да изнесат мебелите, но с тежкия шкаф им се налага да се помъчат. Грегор е в страшна паника. Единственото му хоби е да работи с резбарско трионче, а триончето той държи в шкафа.

Сцена VIII. Грегор се опитва да спаси портрета в рамка, който е изрязал с ценното си трионче. Кафка разнообразява своите ефекти: всеки път бръмбарът се появява пред роднините си в нова поза, на ново място. Докато жените се занимават с бюрото и не го забелязват, той изскача от своето убежище, изкачва се по стената и се залепва за портрета — със сухото си горещо коремче се притиска към прохладното стъкло. От майката няма много полза в тежката работа, самата тя трябва да бъде подкрепяна от дъщеря си. През целия разказ Грете остава силна и бодра, докато не само нейният брат, но и родителите ѝ скоро (след сцената с хвърлянето на ябълките) са обхванати от сънливо замайване, заплашващо да премине в тежка забрава. Грете, с крепкото си здраве на румената младост, ще стане тяхна опора.

Сцена IX. Въпреки старанията на Грете, майката вижда Грегор — „огромното кафяво петно върху изпъстрения с цветчета тапет и преди всъщност да проблесне в съзнанието й, че пред очите си вижда Грегор, извика с креслив, прегракнал глас:

— Боже господи! Боже господи!

После с разперени ръце, сякаш се отказваше от всичко, се просна на канапето и не мръдна.

— Ех, Грегор! — извика сестрата, като вдигна юмрук и го прониза с поглед.

Това бяха първите думи след преображението, които сестрата отправяше пряко към него.“

Тя хуква в дневната за някакви капки, за да приведе майка си в съзнание. „Грегор също искаше да помогне — да спаси картината имаше още време, — но бе залепнал здраво за стъклото и трябваше да се откъсне със сила; после и той изтича в съседната стая, сякаш можеше да даде някакъв съвет на сестрата, както в по-раншните времена, но бе принуден да застане бездеен зад нея; докато ровеше сред разни шишенца, тя се обърна и се стресна; едно шише падна на пода и се разби; парче стъкло нарани Грегор в лицето, обля го някакво разяждащо лекарство; без да се бави повече, Грете грабна толкова шишенца, колкото бе в състояние да носи, и с тях изтича обратно при майката, а вратата захлопна с крак. Сега Грегор бе отделен от майката, която може би щеше да умре по негова вина, не биваше да отваря вратата, ако не искаше да прогони сестрата, която трябваше да остане при майката; сега не му оставаше нищо друго, освен да чака. И измъчван от самообвинения и грижи, той тръгна да лази. Облази всичко — стени, мебели и таван, — а накрая, когато цялата стая взе да се върти край него, в отчаянието си падна по средата на голямата маса.“

Взаимното разположение на членовете на семейството се е променило. Майката (на канапето) и сестрата се намират сега в средната стая; Грегор е в стаята вляво, в ъгъла; скоро бащата се връща вкъщи и влиза в стаята. „Той (Грегор) се спусна към вратата на своята стая и се притисна към нея, та бащата, идвайки от вестибюла, веднага да види, че Грегор има най-доброто желание незабавно да се прибере в стаята си и не е нужно да го погват назад, а трябва само да отворят вратата и той за миг ще изчезне.“

Сцена X. Хвърлянето на ябълки. Бащата на Грегор се е променил и сега е на върха на своето могъщество. Това вече не е човекът, който лежи уморено в леглото и едва може да вдигне ръка за поздрав, а по време на разходки едва куца, опирайки се на бастун. „Сега обаче той стоеше с изправена осанка; облечен бе в стегната синя униформа със златни копчета, каквито носят банковите прислужници; над високата твърда яка се образуваше масивна двойна брадичка; изпод рошавите вежди черните очи гледаха живо и внимателно; обикновено разчорлените бели коси бяха сресани на безупречно прав път и блестяха от помада. Фуражката със златен монограм, вероятно на някоя банка, той хвърли в дъга през цялата стая върху канапето, после с отметнати поли на дългата си ливрея, пъхнал ръце в джобовете на панталона, с озлобено лице се отправи към Грегор. Навярно сам не знаеше какво да предприеме; все пак вдигаше нозете си необикновено високо и Грегор се удиви на великанските му подметки.“

Както винаги, Грегор е изключително заинтригуван от движението на човешките крака, на големите широки стъпала, толкова неприличащи на неговите суетящи се крайници. Тук отново се появява темата за забавеното движение. (Провлаченото оттегляне на прокуриста също е представено в забавен темп.) Сега бащата и синът обикалят бавно стаята. Маневрите се извършват толкова бавно, че дори не приличат на преследване. И тогава бащата започва да го бомбардира с ябълки — малки червени ябълки, поради липса на други снаряди в тясната дневна. Грегор е изгонен обратно в средната стая, в своя резерват. „Някаква слабо запратена ябълка докосна гърба на Грегор, но се плъзна, без да го нарани. Ала друга, последвала веднага, буквално се заби в гърба му; Грегор понечи да запълзи напред, сякаш с промяната на мястото можеше да премине внезапната неимоверна болка; усещаше се обаче като прикован и в пълното си объркване се просна на пода. Успя да види само как вратата на стаята му се разтвори с тласък и оттам, изпреварвайки пищящата сестра, се втурна майката по риза, защото сестрата я бе разсъблякла, за да облекчи дишането на падналата в несвяст; видя как майката се спусна към бащата, а от нея една след друга се свличаха на пода развързаните й фусти; като се препъваше в тях, тя се хвърли върху бащата, прегърна го и напълно слята с него — тук вече зрението на Грегор отказваше да му служи, — притисна длани към тила на бащата и го замоли да пощади живота на Грегор“.

Това е краят на втората част. Нека обобщим. Сестрата започва да се отнася към Грегор с нескрита враждебност. Някога може би го е обичала, но сега той предизвиква у нея гняв и отвращение. У госпожа Замза чувствата се борят с астмата. Тя е доста механична майка и обича сина си по свой механичен начин; но скоро ще се убедим, че и тя е готова да се откаже от него. Бащата, както беше вече отбелязано, е достигнал определен връх на внушителна и брутална сила. От самото начало той желае да нанесе физическа вреда на своя безпомощен син и сега хвърлената от него ябълка засяда в тялото на нещастното насекомо Грегор.

(Следва)