ПЪРВАТА ИНДОЕВРОПЕЙСКА ИМПЕРИЯ И ПЪРВИЯТ МИРЕН ДОГОВОР В ИСТОРИЯТА: ШЕСТ НЕЩА, КОИТО НАПРАВИЛИ ХЕТИТЕ УНИКАЛНИ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

Превод: Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Хетите не били хети (строго казано)

Мала Азия, известна също като Анатолия, е място, което било заселено с човешки същества още през палеолита. Условията там били такива, че хората лесно можели да се занимават със земеделие и животновъдство, поради което обитавали тамошните земи от древни времена. И понеже тези места били удобни за живеене, те постоянно привличали нови заселници.

Хетската империя по време на максималното си разширение при Супилулиум I

Именно от такива заселници се състоял индоевропейският народ, който по-късно станал известен като хети. Хетите дошли в Анатолия приблизително през второто хилядолетие пр. н. е. и постепенно завладели и асимилирали местното население, създавайки първото Хетско царство около 1680 г. пр. н. е. Това местно население дало по-късно името на народа хети, защото, както твърди докторът на историческите науки Андрей Зубов в лекцията си „Хетите в историята“, те самите се наричали първоначално „несили“ или „канесили“. Името „хети“ получили от народа хати, принадлежащ към кавказкото езиково семейство, населявал тези места още през средния бронзов век , покорен, а по-късно и асимилиран.

Реконструкция на Хатуша

След като се установили по тези места, хетите постепенно развили своето държавно устройство, заимствали от вавилонците клинописа за записване на своя език, който, на учудването на учените от XIX век, се оказал индоевропейски. Така че, според същия професор Зубов, били първият индоевропейски народ, който има свой писмен език. Именно на този език са написани хетските закони, които за онова време се оказали изключително хуманни.

Хетите обичали законите и не харесвали много скотоложците

В развалините на Хатуша, древната столица на Хетското царство, археолозите открили множество парчета глинени таблички с древните хетски закони. Нещо повече, те имали щастието да наемрят две почти цели таблички, на които имало над двеста статии от хетското законодателство.

Бронзова плоча с хетски клинопис

Именно от тях знаем, че хетите в сравнение с околните цивилизации били изключително добродушен народ. Ако за съседите асирийци наказанията за различни престъпления най-често бивали осакатяване и смърт, а законите на вавилонския владетел Хамурапи не се отличавал особено с хуманност, хетите се опитвали да решават основно проблемите си с парични компенсации.

За различни простъпки, включително сериозни (като убийство или тежки телесни наранявания), се налагали глоби в сребро. И изобщо, хетското законодателство било доста гъвкаво. Както твърди историкът и специалист по хетите Хенри Оливър в книгата си „Хетите. Разрушители на Вавилон“, законите често се променяли, като при това наказанието се намалявало. На табличките така и пишело: „Преди наказанието беше такова, а сега царят постанови такова…“.

Но имало и доста странни за нашите виждания моменти. Например, ако в полето се намерел труп, за убийството се търсела отговорност от жителите на на-близкото село. Можем да си представим как хората от съседни села са си подхвърляли тялото на някой нещастник, за да очернят омразните си конкуренти.

Имало и съвсем диви закони. Шотландският историк и писател Гордън Дохърти в лекцията си „Цялата история на хетите“ разказва, че според хетските закони, ако някой поднесял на царя или на боговете нечиста храна, трябвало за наказание да яде екскременти и да пие урина.

Вратите на Хатуша. Съвременно състояние

Хетите не обичали и скотоложството. Именно за него в тяхното доста меко законодателство било предвидено смъртно наказание. Особено ако деянието било извършено с кон. И това не е изненадващо. Конете били основата на военната мощ на хетите.

Хетите създали военна машина, която завладяла Мала Азия

Основата на всяка армия от онова време била многобройната пехота. Така било и при хетите. Гордън Дохърти твърди, че недалеч от Хатуша била създадена нещо като „военна академия“, където момчетата се обучавали да използват копие и лък.

Хетски пехотинци

Според твърдението на Хенри Оливър, хетският воин най-често бивал защитен с бронзов шлем и щит и въоръжен с прав или извит меч, брадва и кинжал. На египетските барелефи хетските пехотинци са изобразени с копия. Повечето оръжия на хетите били бронзови, но от XIV век пр. н. е. започнало да се появява и първото желязно въоръжение. Телата на повечето войници били покрити само с къси ризи до коленете, понякога дори с поли, подобни на шотландския килт.

Някои изображения могат да се тълкуват и като рисунки на пълни доспехи с бронзови пластини. Затова можем да предположим, че най-знатните и богати войници, особено водачите на колесници, са се защитавали с бронзови доспехи. Съдейки по египетски барелефи, покривала, покрити с бронзови пластини, защитавали също и конете на колесниците, които били основната ударна сила на хетските царе.

Хетски колесници

Хетските колесници били толкова страшна сила на бойното поле, че дори асирийците, известни със своята военна мощ, се разбягвали в ужас само като научавали за тяхното приближаване. Изкуството на битката с колесници било изключително важно за хетите - цяла наука. Например, в архивите на Хатуша били открити четири таблички с трактата на някой си Кикули от Митани, в който се разказва за обучението и аклиматизацията на конете, които по онова време се използвали изключително при колесниците.

За разлика от египетските, хетските колесници били по-тежки и по-нестабилни. Но те можели да носят трима воини, а не двама, както при противниците им. Водачът управлявал коня, войник с лък обстрелвал противника със стрели, а тежковъоръжен войник с дълго копие се използвал за близък бой и доубиване на ранените врагове.

Хетите се стараели да налагат бой в равнината, където техните тежки колесници имали предимство. Обстрелвайки противника със стрели и копия, те се втурвали към него, плашейки пехотата и, ако тя започвала да бяга – догонвали я и завършвали разгрома. Срещу вражеските колесници хетите имали предимство по броя на войниците и наличието на боец с копие, който можел да поразява незащитените конете и кочияшите на врага.

Също така били използвани леките пехотинци „суту“ — наемни стрелци, които можели бързо да се придвижват и да обсипват неприятеля със стрели на нужните участъци. Хетите разполагали и със „сапьори“, използвани по време на многобройните крепостни обсади.

Битката при Кадеш

Тази мощната армия успяла да нанесе сериозно поражение на фараона Рамзес II по време на известната битка при Кадеш (датирана от различни източници към края на XIV – началото на XIII век пр. н. е.). А това е голямо постижение! Освен това, то довело и до друг пробив — дипломатическия.

Хетите уважавали дипломацията

Въпреки силната армия и многобройните завоевания, хетите се стремели да се договорят със своите противници. Вече споменатата победа при Кадеш довела до сключването на първия известен мирен договор в историята. Фараонът Рамзес II и хетският цар Хатусилис III, си стиснали, образно казано, ръцете през 1258 година пр. н. е. Договорът е известен и от египетските барелефи, и от хетските таблички. Така че неговото съществуване е потвърдено и от двете страни.

Хетска чаша

Често хетските царе се опитвали да се договорят със съседните страни, като сключвали изгодни династични бракове. Веднъж дори се случило нещо изключително — Хетската империя за малко да се обедини с Древния Египет чрез династичен брак.

Веднъж при хетския цар Супилулиум I дошъл пратеник от египетската царица Анхесенамон, вдовицата на известния фараон Тутанкамон. Тя пишела: „Моят съпруг почина, а аз нямам син, но за тебе се говори, че имаш много синове. Ако ми изпратиш един от своите синове, той ще стане мой съпруг. Не искам да взема за съпруг никого от моите поданици. Страхувам се много“.

Хетски щандарт

Царят бил изключително изненадан от тези откровения и дори изпратил пратеник, за да провери дали не го мамят. Затова получил гневно писмо от Анхесенамон, обидена от недоверието. Едва след това царят изпратил един от синовете си да се ожени в Египет. Но по това време местните велможи вече знаели за плановете на царицата и бедния жених бил убит на границата с Египет, за което Супилулиум I отмъстил, завземайки няколко града, принадлежащи на египтяните.

Цариците на хетите имали огромна власт и влияние

За разлика от останалите древни близкоизточни деспотии, където цариците не били допускани до властта, при хетите всичко било много по-меко и съществувало почти равноправие.

Царицата, или „таванана“, имала много голямо влияние при двора, взимала много решения и притежавала свой печат. Дори след смъртта на царя тя оставала сериозен играч във вътрешната политика. Понякога интригите на „таванана“ удряла по авторитета и плановете на хетските царе, заплашвайки тяхното могъщество. Поради тази причина например, Мурсилис II бил принуден да изгони майка си от двореца, което довело до нейната смърт.

Освен това, цариците можели да водят дипломатическа кореспонденция от свое име. Известно е, че Пудухепа, жената на цар Хатусилис III, си кореспондирала свободно със съпругата на египетския фараон, наричайки я сестра и обсъждайки с нея насъщните държавни и семейни проблеми.

Царството на хетите рухнало по време на „катастрофата на бронзовия век“

Много неща при хетите били забележителни и те създали огромна империя, общувайки равноправно с египтяните, с ахейските гърци и превземайки Вавилон. Но бедата се промъкнала оттам, откъдето не очаквали.

На периода от 1198 до 1196 г. пр. н. е. се паднал върхът на засушаването в централна Анатолия. Поради глада, епидемиите и вътрешните неуредици царската власт и военната мощ на империята отслабнали.

Това не пропуснали да използват зависимите от хетите държави, които се стремели по военен или мирен начин да се освободят от опеката на хегемона. Окончателен удар върху развитието на хетската държава нанесло нашествието на „народите от морето“, което империята вече не успяла да издържи, ставайки още една жертва на „катастрофата на бронзовия век“.

„Народите от морето“

От този страшен удар хетите вече не се оправили. Остатъци от империята, под формата на разпръснати малки държавици, водели жалко съществувание до 700 г. пр. н. е., когато били погълнати напълно от Асирия.