ЧОВЕКЪТ С ДУПКА В ГЛАВАТА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ: Microsoft Copilot

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Какво е да преживееш пряко попадение на куршум от мускет в главата? Разбира се, ужас: главата след това ще боли и ще мъчи собственика си десетилетия наред. Американският войник Джейкъб Милър (Jacob C. Miller) получил куршум в челото, оживял въпреки изглеждащата стопроцентово възможност да умре и до края на живота си разказвал историята откъде има такава ужасна дупка в главата.

По време на Гражданската война в САЩ Джейкъб Милър (4 август 1840 г. – 13 януари 1917 г.) бил редник от рота K на 9-ти пехотен полк на Индиана. Той бил ранен в главата близо до Брок Фийлд в битката при Чикамога сутринта на 19 септември 1863 година. Куршумът попаднал в черепа на 23-годишния Милър и заседнал в него, само на милиметър от мозъка. За участието в това сражение и раняването, той получил медала на Великата армия на Републиката, братска организация, създадена след войната за ветераните от Съюза.

Историята е поразителна и е най-добре да се чуе от първа ръка. Разказът на Джейкъб Милър за битката е публикуван във вестник „The Joliet Daily News“ през 1911 година:

„Когато дойдох в съзнание, след известно време открих, че се намирам в тила на конфедератите. За да не попадна в плен, реших да се опитам да обиколя фронтовата линия и да се върна на своята страна. Застанах на колене, използвайки пистолета си като патерица. Първо се отдалечих на известно разстояние от мястото на битката, след което започнах да се движа успоредно на фронта. Предполагам, че съм бил толкова окървавен, че тези, които срещах, дори не забелязваха, че съм янки (дори нашият майор, мой бивш капитан, не ме позна, когато го срещнах след преминаването на нашата страна).

Страдах от раната дълги девет месеца, след което получих отпуск и се прибрах в Логанспорт, където получих дългоочакваната лекарска помощ. Хирурзите Фич и Колман оперираха раната ми и извадиха куршума. Няколко дни след операцията се върнах в болницата в Мадисън и останах там до края на службата си, тоест до 17 септември 1864 година. Седемнадесет години след като бях ранен, от раната ми изпадна останало парче от куршума, а още тридесет и една години по-късно — две парченца олово.

Някои питат как мога да описвам така подробно моето раняване и спасяване от бойното поле след толкова много години. Отговорът ми е следният: имам ежедневно напомняне за това — моята рана и вечното главоболие. То никога не престава, поне докато съм буден. Сцените от онази битка са запечатани в мозъка ми като гравюра върху стомана. Написах това не за да се оплаквам или да обвинявам някого за нещастията си и страданията си през всички тези години. Правителството се отнесе добре с мене и ми отпусна пенсия в размер на 40 долара на месец.”

Битката при Чикамога

Както виждате, раната спасила парадоксално живота на Джейкъб Милър: окървавен, той бил сметнат за свой сред редиците на конфедератите, движещи се покрай фронтовата линия. Въпреки травмата, която го мъчела цял живот и го направила сляп с едното око, той живял 77 години и починал тихо в дома си в Индиана.