ИГНАЖДЕН

„Замъчи се Божа майка

от Игнажден до Коледа...“ (Народна песен)

Така наричат този празник сред народа. Най-известен в него е поганският (езическият) обичай Полазване: какъвто човек влезе първи на този ден в къщата, такава ще е тази къща цяла година; богат човек – богата, беден човек – мизерна, смирен човек – смирена, кибритлия човек – свекървата и снахите ще си издерат очите...

В някои краища на България на този ден изобщо не дават да се работи.

А аз обичам много точно такива празници.

За църквата обаче празникът е с по-дълго заглавие: „Предпразненство на Рождество Христово. Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски“. (Църковен календар за 2024 година)

Свети Игнатий е ясен: един от Апостолските мъже, трети (след Петър) ръководител на Антиохийската църква и го изяли лъвовете на арената на Циркус максимус по времето на император Траян.

Чий обаче го търси тук руският светец Йоан Кронщадский, само Бог (или Дяволът) знае.

За него Александр Невзоров пише следното:

„Православните християни смятат например за мерило на добросърдечие и благодатност някой си Иван Сергиев, чийто църковен псевдоним е Йоан Кронщадский. Да видим с какво се е отличил той и с какво се е запомнил. А се е запомнил с това, че през 1908 година, когато Лев Николаевич Толстой се разболял тежко и за него се безпокояла цяла Русия, Йоан Кронщадский се молел за смъртта на престарелия писател, призовавайки своя бог да го убие. В дневника си от 1908 година Йоан Кронщадский записва своята молба: „Не му давай да доживее до празника. Вземи го от земята – този зловонен труп, овонял с гордостта си цялата земя. Амин“ – и така нататък“. (Ал. Невзоров, „Уроци по атеизъм. № 39. Християнската злоба“)

Но да ги оставим светците на мира, да си блъска главата църквата с тях.

А иначе казват, че на Игнажден трябва да се постави коледната елха.

Ние котка тази година нямаме, така че поставихме безстрашно нашата коледна елхичка...