ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Microsoft Copilot
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА
Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
Глава III ЗАДНИК-2
Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА
Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО
Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА
Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА
Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА
Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА
Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ
Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА
Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА
"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
Глава XIV
ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА
О да, докато адаптира разума в черепите на човечеството, еволюцията трябвало да се извърта и да хитрува.
За да освободи определени неврони за създаването на съдбоносния коктейл, еволюцията лишила човека от способността да движи ушите си. Също така от способността да чува ултразвук и да усеща сложни миризми. Тези способности били отстранени.
Размяната на движението на ушите за Библията и за института на брака било, без съмнение, грешно решение.
Но това станало ясно по-късно, когато експериментът вече излязъл извън контрол.
Нещо от коктейла успяло да се събере и в структурите под мозъчната кора. Вярно, съвсем малко.
Но и разумът ограничил апетитите си. Той се съгласил да се задоволи с остатъчните импулси и някои връзки в мозъчната кора.
Строго погледнато, разумът станал по-скоро ефект, отколкото фиксирано свойство.
Домът на мозъка се изграждал от еволюцията не за да направи корекции в таблиците на Птолемей или да си сложи презерватив. Той не бил създаден за разсъдък, мислене, интелект и т. н. И, разбира се, без никакво съобразяване с техните интереси.
Точно поради тази причина човешкият разум е толкова крехък и зависим от всякакви колебания на физиологията.
Болката, емоциите, сънят, алкохолът го подчиняват веднага. И могат да го увредят или просто да го изключат.
Поради тази причина разумът не се наследява и всеки нов човек трябва да бъде приучен да ходи на тоалетна.
Тоалетната, както и друга "памет на поколенията", може да се утвърди само в стабилна мозъчна структура. А при ефект такава възможност е изключена.
Свой адрес на разума в мозъчните извивки така и не се появил. Всяка секреция на панкреатичен сок има постоянен адрес, а той – не.
Въпреки това, мозъкът се оказал достатъчно голям, за да осигури разума с откъслечни връзки и разпръснати неврони. Разбира се, по принципа на "остатъчното финансиране".
Ще отбележим и още един важен момент.
Загубата на всякакви глобални функции превръща винаги мозъчните полукълба в каша.
Особено тежко увреждат мозъка такива популярни беди като "алцхаймер" и "паркинсон".
Тези болести разрушават бързо многобройни функции: от фината моторика до задържането на урината. Мозъчните гънки изтъняват и се разпадат. Оголва се дъното на браздите.
Всичко е логично.
Ако изчезне функцията – свива се и частта от мозъка, която я обслужва. Това се нарича – атрофия. Тя е неизбежна.
Ако животното загуби обонянието си – тогава и булбусите (обонятелните луковици) на мозъка – се свиват и смаляват.
Ако е свършено с очите, зрителният нерв става тънък, а хиазмата – жалка и толкова неясна, че е трудно да се открие.
И само липсата на "умствена дейност" по никакъв начин не влияе нито на архитектурата, нито на физиологията, нито на цвета на мозъка.
Няма дори намек не само за атрофия, но дори и за лека дистрофия. В мозъка не се случват никакви промени.
Мозъкът остава плътен, подреден и сияе, сякаш нищо не се е случило.
Именно такива сияещи мозъчни полукълба носели ергастерите, еректусите и други чудо богатири от плейстоцена, които нямали понятие нито за интеграли, нито за долни гащи.
Същата тази бравурна кондиция на мозъка радва анатомите и съвременните "мауглеоиди", израснали без контакт с хората и способни само да мастурбират и да хапят.
Така че да се предявяват претенции към мозъка за неговата "умствена" слабост е поредната глупост.
Той не е поемал никакви задължения. Мозъкът просто прави услуга, предоставяйки остатъците от своите потенциали за интелектуални забавления.
И започнал последният акт на мозъчната комедия.
С течение на времето мозъкът се превърнал в хранилка за всякакви научни дребосъци.
Но в един прекрасен момент дребосъците забравили да заключат вратата. И там веднага се промъкнала културата.
И тогава тя се заела да анализира да и възхвалява съдържанието на човешкия череп. В своя обичаен стил. Тоест шумно, неграмотно и без никаква връзка с реалността.
С течение на времето културата изтласкала плахите учени вън и обявила себе си за най-добрия приятел на мозъка. И за негов единствен познавач.
Всичко можела да се оправи, но, за съжаление, самият мозък разбрал за кривенето на културата.
И тогава започнало най-забавното. Настъпил цирк.
Един липиден работяга цял живот регулира уринирането и повръщането си. Събужда ерекцията си. Честно работе за произвеждането на пот. Труди се за черните физиологични веща, знае своето място и дори не помисля за друга роля.
И изведнъж мозъкът разбрал, че всъщност той не е скромен работник, а "принц, мислител и непостижима тайна". А когато е малко глуповат, веднага ще повярва на това.
Да, наистина, по волята на културата, която умее да лъже за всичко, мозъкът получил лаври, които нямат нищо общо с него.
От него се получил отличен пореден идол.
В упоението никой не обърнал внимание на това, че този мозък може да бъде измамен дори от индийски филм, карайки човека да плаче или да ликува.
С други думи, мозъкът, който трябвало да се срамува – бил въздигнат в ранг на непостижимо съкровище и в "главната тайна на вселената". Отровените от културата представи въздигнали случайния нефиксиран ефект в главната като основна задача на мозъка.
О да. Ние се увлякохме.
Но е време да се върнем към загадката на слепия урод и неговия шедьовър.
Сенките на великите физиолози вият като сирени за въздушна тревога. Те предупреждават за приближаването към границата на страшната тема.
Наистина. Ситуацията, на пръв поглед, е конфузна.
Напомням, че парадоксът се състои в поразителното несъответствие между възможностите на твореца и резултата от творението.
И така.
Има немощен мозък.
И има негов продукт. Тоест създадената от него цивилизация. Тя се счита за велика.
Кой я счита за такава? Кой е този експерт, дал толкова висока оценка?
Да, все същият мозък, чиито възможности са крайно ограничени.
Но други експерти просто няма. Академичната наука е плът от плътта на този орган. Тя нервно мълчи, притисната до крачетата (педункулусите) на родителя.
Кръгът бавно се затваря.
Ситуацията би била безизходна, но, за щастие, съществуват пияни копачи на земята и техните методи за познание на света.
Въпросът е, че копачът на земята не винаги може да си спомни какво точно е изкопал в алкохолното си помрачение.
Той знае със сигурност, че е "копал нещо". Но не помни – какво точно и къде точно.
А сметката трябва да изглежда правдоподобна. И тогава влиза в действие първият закон на пияния копач на земята.
Той гласи:
"Най-добрият начин за определяне на мащаба на изкопа е оглед на инструмента, с който е извършен. Ако е направен със градинска лопатка, изкопът със сигурност не е Марианската падина или Суецкия канал."
Тази методика се вписва отлично за решението на нашия въпрос. Законът поставя всичко на мястото си.
Като опознаем и огледаме основния инструмент за създаване на цивилизацията, сме обречени да заключим:
Тази великолепна цивилизация, създадена от слаб мозък, най-вероятно не е нито великолепна, нито цивилизация.
А всички възторзи са породени от това, че никой никога не е виждал истинска цивилизация.
Но!
От това не трябва да се прави трагедия.
Фактът трябва да бъде приет спокойно, с достойнство. Така или иначе, на човечеството явно не му е писано да разбере как изглежда една наистина развита цивилизация.
Така че няма нужда да се притеснявате. Човекът завинаги ще остане в самодоволно неведение.
Жалкият мозък ще осигури и тази жалка радост.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.