петък, декември 09, 2022

ТАКА КАЗВА ЛАНДАУ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Съветският физик Лев Ландау (лауреат на Нобелова награда за физика, 1962 година – бел. П. Н.) формулира своя „теория за щастието“. Формулата е проста: щастлив е този човек, който се реализира в работата, социума и любовта.

Лев Давидвич се отличавал с прекрасно чувство за хумор, откъдето идва и популярното изречение: „Така казва Ландау“.

Ето само някои негови остроумни цитати:

Предпочитам да съм пет минути страхливец, отколкото цял живот труп.

Да се ожениш щастливо е като да извадиш със завързани очи смок от чувал с пепелянки.

Физикът се стреми да направи сложните неща прости, а поетът простите неща сложни.

Математиците, притежаващи въображение, са неуспели физици. За да се занимават с физика, не им достига физическа фантазия.

Всеки има достатъчна сили, за да изживее достойно своя живот. А всичките разговори колко е трудно времето сега, е хитър начин да се оправдае собственото бездействие, мързел и различни лености. Трябва да се работи, а там – виждате ли, и времената ще се променят.

Не трябва да се прави научна кариера само върху порядъчността. Което неминуемо ще доведе до това, че няма да има нито наука, нито порядъчност!

В действителност ме интересуват само неразрешените явления. В това се състои моята работа.

Телевизорът е отходен канал, работещ в обратна посока.

Най-страшният грях е да скучаеш!.. Ще дойде Страшният съд, Господ Бог ще те извика и ще попита: Защо не си ползвал всичките блага на живота? Защото си скучал ли?

Не мога да живея без науката. А от смъртта не се страхувам.

Изтребването на досадниците е дълг на всеки човек. Ако досадникът не е разярен, това е позор за околните.

Поради краткостта на нашия живот не можем да си позволим разкоша да се занимаваме с въпроси, които не обещават нови резултати.

От дебелите книги не може да се научи нищо ново. Дебелите книги са гробище, в което са погребани отслужилите своето време идеи на миналото.

Жените са достойни за преклонение. Заради много неща, но особено заради тяхното дълго търпение. Убеден съм, че ако мъжете трябваше да раждат, човечеството щеше бързо да се затрие.

Някои смятат, че учителят обсебва своите ученици. Други, че учениците обсебват своя учител. Аз смятам, че са прави и едните, и другите – и участието в това взаимно обсебване е прекрасно.

Науките са естествени, неестествени и противоестествени.

Човек трябва всеки ден да изгражда своя живот. Никой няма да го направи заради вас. И трябва постоянно да се стремим към щастие, това е задължение на човека, негов дълг. Нещо повече, всеки трябва да се научи да се радва на живота. А нашата система на възпитание е такава, че за норма се смята не жизнерадостното настроение, а съсредоточеното униние. Стига се до анекдота: гаранция за благонадеждността на съветския човек е мрачното лице, като на мечка, и облеклото в най-мрачни тонове. Което се нарича да изглеждаш умно.

Моделът на ръководителя се състои в това да може само да размахва ръце.

четвъртък, декември 08, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 497

Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ

Господа!

Писмото ви от т.м. приех и видях съдържанието му. При всичко, че през деня ви телеграфирах как научихме за В. Л., че е уловен, но вчера дойде човек от Плевен, който познава Левски твърде добре, и ни каза, че не е бил той. Този човек ни каза, че нарочно отишъл два пъти да види с очите си и да се увери дали е той, но като го видял твърде, узнал вече, че не е той, а един съвсем непознат човек, облечен в дервишки дрехи, който бил много свързан (окован) в железа, имало с него до 15 души заптиета, които го водели в София. Днес пак дойде тук човек от Никопол, който ни казва, че Д. Общи ще го обесят в София, други 16 души решили да ги закарат в Цариград, а оттам - на заточение. Останалите изловени ще ги пуснат, но не знаем брат ми между кои е. Друго още казва, че във Сливенския балкан уловили 30-40 души, които казали, че те са из балконите още от времето на х. Димитър, те са обрали тогавашната поща по причина неправдите, кито турското правителство прави ежедневно на българите и не ни дава правдините. Тях ги закарали в Цариград. Това доколко е вярно, не зная. Той казва, че и вестник „Дунав“ го пише това така. Засега, като съм без повече, ви поздравявам и съм

Драгомиров

18 януари 1873 г. т.м.

Н.Б.II.А , п. 102. № 48

(Следва)

сряда, декември 07, 2022

ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ

ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК

Положението с наименованията на евангелията не се променя веднага след апостолските мъже. Най-значимият автор от средата на II век е Юстин Мъченик, философ, който станал християнин и оглавил философска школа в Рим. Ние разполагаме с три негови произведения: две „Апологии“ (рационална защита на християнството от образованите критици) и „Диалог“, който уж авторът провел с някой си раби Трифон за истинността на християнската вяра в сравнение с юдейската.

В тези книги Юстин цитира на много места евангелията от Матей, Марк и Лука (и вероятно два пъти – евангелието от Йоан), но никъде не споменава техните наименования. Той вижда в тях „спомени на апостолите“. Какво означава това, не се знае. Книги, написани от апостолите? Или книги с предания, дошли от апостолите? Или нещо друго? Объркването се задълбочава от факта, че, цитирайки синоптиците, Юстин обединява цитати от различни евангелия. Много трудно е да се разбере къде кое евангелие има предвид. Получава се такава смесица от цитати, че много учени предлагат следната хипотеза: Юстин цитира не нашите евангелия, а някаква „хармония“ (сборник – бел. П. Н.), сведения на синоптиците, събрани в едно мегаевангелие (може би с добавка на още едно или няколко евангелия). Ако е така, то даже в Римската църква, по това време вече най-влиятелната, евангелията – като сборник от четири и само четири книги – все още не са придобили авторитетен статут.

Аналогично било и в християнските общини по другите земи. Татиан, ученик на Юстин, създал знаменития „Диатесерион“, хармония от четирите наши евангелия (и възможно от някои неканонични традиции). Този текст не се е запазил до наши дни, но в Сирийската църква именно той се използвал векове наред, а не четирите „отделни“ евангелия. И пак от нищо не се вижда, че Титиан е познавал тези евангелия под отделните наименования, които носят сега.

Едва в края на II век авторите, цитиращи евангелията, започват да ги наричат евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан. Първият от тях е Ириней Лионски. В своя петтомник „Срещу ересите“ (около 185 година) той прави опит да опише и изобличи тогавашните църковни ереси. Трябва да кажем, че неговото разбиране за вярата се е формирало до голяма степен в Рим, този велик църковен и интелектуален център. В Рим той бил свързан със същите кръгове, с които бил свързан и Юстин. А своята знаменита (и четена и днес) книга написал след като отишъл в Галия (днешна Франция) и станал епископ на Лион. В книгата си той цитира навсякъде нашите четири евангелия. И което е особено важно за нас, споменава названията на тези евангелия.

В края на II век имало вече много евангелия. Но Ириней настоявал: авторитетни сред тях са само четири, не повече (и не по-малко, макар че някои групи признават само едно-две евангелия, като се лишават по този начин от пълното разбиране на Исус и се склоняват към ерес). За цялостното и ортодоксално разбиране е необходимо да се четат и почитат всичките четири евангелия. Наистина, съвременният читател няма да сметне за много убедителна причината, която Ириней посочва. Тя се състои в следното: както Църквата е разположена по четирите страни на света, така трябва да има и четири евангелия – от Матей, Марк, Лука и Йоан (Срещу ересите, 3.11.8). Тук няма двусмисленост: Ириней цитира тези книги на различни места и посочва техните названия.

Любопитно е, че около същото време още един източник говори за четири авторитетни евангелия. Това е знаменитият Фрагмент на Муратори: документ, открит през XVII век от италианския учен Лудовико Муратори (оттам и названието). Това е именно фрагмент: за голямо съжаление, началото е изгубено. Запазил се е списък на книги, които анонимният и неизвестен автор смята за Свещено писание на християнството. Фрагментът започва от края на изречение, където се споменава една от книгите на Писанието. След това се казва, че „на трето място е евангелието от Лука“. При което от описанието се разбира, че става дума именно за нашето евангелие от Лука. След това авторът преминава към четвъртото евангелие, като го нарича „от Йоан“. И пак няма съмнения: става въпрос за нашето евангелие от Йоан.

Тъй като това са третото и четвъртото евангелие, а други евангелия в списъка няма (по-нататък текстът преминава към „Деянията“ и „Посланията“), очевидно е, че първите две книги са били също евангелия (и никой не се съмнява кои). Така, както за Ириней, така и за автора на Фрагмента на Муратори евангелията са четири. Сред тях несъмнено са евангелията от Лука и Йоан и вероятно евангелията от Матей и Марк. За датата и написването на този текст учените спорят, но някои детайли от Фрагмента сочат – според повечето учени – Рим и времето на Ириней (края на II век).

Извънредно любопитно! До това време никъде не се казва, че евангелията са само четири. Не се споменават и техните имена (от Матей, Марк, Лука, Йоан). Само тридесет години по-рано Юстин, който живее в Рим, не говори за брой и названия на евангелията. И ето че към края на II век, в източници, свързани с Рим, се появява и брой, появяват се и названия. Как да си обясним това?

Ще вземем предвид още един момент. В запазилите се ръкописи евангелията имат винаги едни и също названия: „от Матей“, „от Марк“, „от Лука“ и „от Йоан“. По-точно, формулировките могат да се различават незначително, имената са винаги еднакви. Някои учени правят от това извод, че евангелията винаги, от самото начало, са били написани с тези имена. Но това съвсем не е факт. Да не забравяме: най-древните ръкописи с названия евангелия се отнасят приблизително към 200 година. Единични фрагменти на по-ранни ръкописи не съдържат началото на евангелията (например първите стихове на Матей и Марк), затова не знаем дали тези фрагменти са включвали наименования на евангелията. Нещо повече, ако евангелията първоначално (или поне от началото на II век) са имали познатите ни названия, много трудно можем да си обясним защо ранните християнски автори, когато ги цитират, не споменават тези имена. От цитатите може да се направи извод, че текстовете не са имали автори.

И още една причина да се смята, че наименования като „от Матей“ и „от Марк“ са отсъствали. Има само един повод да се нарече книгата „От [еди-кого си]”: за да не се сбърка с други евангелия. Иначе казано - ето ви версията на Матей, ето ви версията на Йоан. Но възможност за объркване и необходимост да се поставят „етикети“ възникват едва тогава, когато вече има различни евангелия. А преди това няма защо да се прави така. Ясно е, че самите автори не са давали тези названия. Никой не нарича така своите книги („От мене“). Който и да е дал названия на евангелията, вече е имал цяла колекция от евангелия и е искал да обозначи всяко от тях.

Но как са се появили познатите имена? За да решим тази загадка, ще отбележим още два момента. За първия вече говорихме: всичките текстове са анонимни. Най-вероятно всеки е бил написан за тясно сплотена християнска община от един неин член. Разбира се, първите читатели са познавали автора. Но по-нататък... Да допуснем, че евангелията са написани в Рим. В Рим имало много общини и не всички техни членове се познавали помежду си. Над двеста години общините се срещали в частни къщи, а не в специално определени за това здания. Затова общините били малки: мисля, 25-30 души, това е максимумът. А кой знае колко такива общини са били разхвърлени по Рим. Градът е голям...

Да допуснем, че човек на име Силуан е написал евангелие за своята малка община. От текста са се заинтересували хора от друга община. За тях – за тяхната домашна църква – е направено копие. Някои хора (или повечето от хората?) не познават автора. След това текстът попада в трета община. После в града идва християнка от Ефес. Тя научава, че има писмен разказ за живота на Исус. И пожелава да вземе копие за своята община. В Ефес, където се озовава новото копие, със сигурност вече не познават автора. След това едно от копията попада в Антиохия. Още едно – в Коринт. И в Листра. На много други места. Отначало върху книгата не било означено никаква име. За какво е било нужно? Авторът пишел история за живота на Исус, основавайки се на разкази, които е чувал. Той не съчинявал роман, за да се прослави. В резултат от това след няколко месеца вече повечето от читателите не познавали автора. И доколкото може да се съди, на никого не му било до автора. Авторството вероятно не се обсъждало много десетилетия. Хората се интересували от съдържанието на книгата: писменото представяне на делата и думите на Исус.

Към средата на II век такива книги – такива евангелия – били вече много. И някои имали имена. Едно евангелие се представяло за текст, написан от Петър. (Ние го споменахме в глава 1: в него се описва как от гробницата излязъл гигантски Исус, а след него – говорещ текст.) Друго евангелие съобщавало, че е написано от Тома. (Този сборник с изречения също обсъждахме.) Още едно посочвало за автор Яков. Още едно – Филип. И така нататък. А четворката текстове, най-почитана в някои църкви, особено в Рим, не споменавала имена на автори.

Но това поставяло сериозен въпрос: откъде накъде да се сочат за авторитетни именно тези разкази за живота и учението на Исус, а не някои други, които носят имена на апостоли?

Мнозина читатели смятали тези анонимни книги за авторитетни, защото техният образ на Исус получил широко разпространение. Тези книги се четели най-много (а по-точно, се слушали, защото повечето хора били неграмотни). По тези книги учели учителите. По тях проповядвали проповедниците. Но след това се появила необходимостта да се избегне объркването помежду им и да им се припише особен авторитет: те, за разлика от останалите истории, са написани от хора, познаващи лично Исус и способни да разкажат достоверно за него.

Ако се съди по всичко, това се случило през 185 година. По това време два източника – Ириней и фрагментът на Муратори – независимо един от друг говорят за четири авторитетни евангелия. Единият от тях назовава пряко Лука и Йоан (споменаването на Матей и Марк е загубено), а другият – Матей, Марк, Лука и Йоан. Любопитно е, че двата източника са тясно свързани с Римската църква. След това всички автори в ортодоксалните християнски общини се съгласяват, че това са авторите на четирите евангелия. Как да се обяснят тези факти?

Бих искал да предложа една хипотеза. И така:

♦ По времето на Юстин, един от водещите учители в Рим, евангелията не са имали имена нито в най-важната църква на християнския свят, Римската, нито където и да е на друго място. Ако те са имали названия, Юстин или неговите предшественици непременно биха ги споменали.

♦ Тридесет години по-късно Ириней и фрагментът на Муратори вече ги асоциират с определени имена.

Според мене през този период от време, между Юстиниан и Ириней, в Рим се е появил и е получил разпространение някакъв авторитетен и влиятелен вариант на Четвероевангелието. Този сборник съдържал нашите четири евангелия и ги съпровождал с надписи: „От Матей“, „От Марк“, „От Лука“ и „От Йоан“. Това обяснява защо ранните евангелия не били известни под такива наименования, а след това започнали да се наричат така под път и над път.

По причини, които сега ще обясня, наименованията били разбираеми за читателите на новата версия. Започнали да я преписват, да я разпространяват и скоро я имали едва ли не всички общини. Тъй като Рим бил богословски и практичен център на християнския свят и тъй като в града идвали (и от него си отивали) множество хора, включително християни, новият извод се разлетял бързо по света. Преписвачите на тези книги им давали съответните названия. И след няколко десетки години всеки човек, запознат с нашите евангелия, бил сигурен, че са написани от Матей, Марк, Лука и Йоан.

С тези апостолски имена евангелията започнали да се асоциират в цялата християнска ойкумена. Заглавията били признати навсякъде. Така евангелията се наричат оттогава и до ден днешен.

(Следва)

вторник, декември 06, 2022

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / БЕНГТ САМУЕЛСОН

Бенгт Самуелсон (Bengt Samuelsson)

21 май 1934 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Суне Бергстрьом и Джон Вейн)

(За откриването на простагландините и свързаните с тях биологично активни вещества“.)

Шведският биохимик Бенгт Ингемар Самуелсон е роден в пристанищния град Халмстад. Негови родители са Кристина и Андерс Самуелсон. След като завършва местното училище, Самуелсон постъпва в медицинския колеж на Лундския университет, където започва да работи в изследователската лаборатория на Суне Бергстрьом, професор по физиологична химия. През 1958 г. Самуелсон заедно с изследователската група на Бергстрьом заминава за Каролинския институт в Стокхолм. Там Самуелсон учи медицина и биохимия. През 1960 г. защитава дисертация и получава степента доктор на медицинските науки. През следващата година е назначен за асистент-професор по медицинска химия в Каролнския институт. От 1961 г. до 1962 г. работи като научен сътрудник в катедрата по химия в Харвардския университет към лабораторията на Е. Д. Кори, учейки теоретична химия и синтез на органичните съединения.

През 1962 г. Самуелсон се връща в Каролинския институт и започва да работи отново заедно с Бергстрьом. По това време Бергстрьом проучва групата биологични съединения, наречени простагландини. За първи път тези съединения са открити от гинеколози от колежа за лекари и хирурзи към Колумбийския университет през 1930 г. По време на изкуствено оплождане специалистите откриват, че семенната течност предизвика промяна на тонуса на матката. Малко по-късно, през същата година, Улф фон Ойлер отделя от семенната течност на овен вещество, стимулиращо също свиващата функция на матката. Ойлер нарича това вещество простагландин, защото е открито най-напред в секрета на простатата. Той запазва получените екстракти по време на Втората световна война и през 1945 г. ги предоставя на Бергстрьом за по-нататъшно проучване. В края на 50-те години Бергстрьом изолира, пречиства и определя химичната формула на два простагландина.

Работейки с Бергстрьом, Самуелсон проучва образуването на простагландините в живите организми. Две години след началото на работата си той установява, че те се образуват от арахидоновата киселина – наситена мастна киселина, съдържаща се в някои животински и растителни продукти. В продължение на следващите няколко години той проучва пътя за образуването на простагландините и открива, че арахидоновата киселина се превръща под въздействието на фермент в така наречените ендопероксиди; от едно от тези вещества се образуват по-нататък простагландините. По-нататък Самуелсон установява, че арахидоновата киселина и ферментните системи за образуване на простагландините присъстват във всички ядрени животински клетки. При това различните клетки образуват различни простагландини, а различните простагландини на свой ред не изпълняват еднакви биологични функции. Най-изучените от тях - простагландините от група Е и F – могат да се използват в клиничната медицина.

Откритията на Бергстрьом и Самуелсон дават тласък за редица изследвания на биологичните функции на простагландините, стартирали в Каролинския институт. Оказва се, че простагландините от група Е предизвикват снижаване на тонуса на стените на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане, иначе казано – могат да бъдат полезни вещества за лечение на болни с някои сърдечно-съдови заболявания. Освен това тези простагландини предпазват слизестата обвивка на стомаха от образуване на язви, а също така при приемане на аспирин и други лекарства. Простагландините от група F предизвикван свиване на гладките мускулни влакна на стените на кръвоносните съдове и повишаване на кръвното налягане, като освен това могат да свиват матката и затова се използват при изкуствено прекъсване на бременността.

От 1967 до 1972 г. Самуелсон работи като професор по медицинска химия в Стокхолмския кралски ветеринарен колеж. В продължение на следващите десет години той е професор по химия и завеждащ катедрата по химия в Каролинския институт, като едновременно с това продължава изследванията си в областта на биохимията на ендопероксидите и техните производни. В началото на 70-те години Самуелсон открива, че в тромбоцитите (кръвни пластинки, участващи при съсирването на кръвта) един от ендопероксидите се превръща във вещество, което той нарича тромбоксан. Тъй като аспиринът се оказва способен да влияе на ативността на един от тромбоксаните, този препарат започва да се използва в малки дози за препятстване на съсирването на кръвта при болни с голям риск за инфаркт на миокарда в резултат от тромбоза на коронарните съдове.

Проучването на арахидоновата киселина и простагландините от Самуелсон, откриването от него как един от ендопероксидите се превръща във вещество, наречено тромбоксан, а също така откриването на превръщането в левкоцитите на арахидоновата киселина в левкотриени – ето важният принос на учения за развитието на различни области на медицинската наука, а по-специално на терапията.

През 1976 г. Самуелсон е поканен да работи като професор в Харвардския университет, а през следващата година – в Масачузетския технологичен институт. През следващите пет години той е декан на медицинския факултет на Каролинския институт.

През 1958 г. Самуелсон се жени за Инге Карин Бергщайн. Семейството има един син и две дъщери. Най-младият от учените, които си разделят Нобеловата награда за физиология или медицина през 1982 г., Самуелсон се занимава постоянно с научни изследвания.

В годината, когато получава Нобеловата награда, Самуелсон е назначен за ректор на Каролинския институт. Той е член на Шведската кралска академия на науките и чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата. Освен това е удостоен с наградата Андерс Яре за медицина, присъждана от университета в Осло (1970 г.), с наградата Луиза Грос Хорвиц на Колумбийския университет (1975 г.), с наградата Алберт Ласкер за фундаментални медицински изследвания (1977 г.) и с медала Бар Холберг на Шведското химично дружество (1982 г.).

Превод от руски: Павел Б. Николов


понеделник, декември 05, 2022

СНИМКИ ОТ СЕЛО – 5

Малко студено, малко мрачно, но пак посъбрах разни снимки от село.

Чакам снега, за да бъдат снимките снежнобели, но все още няма намерение да вали и да натрупа.

Но ще му дойде времето, както казваше Лъжлив Симо от Мадрид

А засега това:

неделя, декември 04, 2022

„А В ХЕРСОН СЕ ВЪРНА ПРОЛЕТТА...“

Пътувайки с буса си към Киив (правилно съм написал, Киев е на руски!) украинският състав „Козак систем“, формиран през 2012 година и активен участник в Евромайдана през 2013 година, създава песента „А до Херсона повернулася весна“ („А в Херсон се върна пролетта“).

За първи път съставът изпълнява новата си песен в магазина на една бензиностанция край Житомир, а там се оказват и херсонци, които се завръщат в новоосвободения си град.

Много мила среща, няма нужда от излишни думи, кадрите говорят красноречиво.

Ето тези кадри, а след това следва оригиналът на текста и мой превод от украински.

А до Херсона повернулася весна!
Ти одягнула вишиванку і намисто
Відкрила пляшку недешевого вина
На площі знов лунає українська пісня!

А до Херсона повернулася весна!
І синьо жовтий прапор огортає місто
Маленькі вулиці знов сповнені життям
На площі знов лунає українська пісня

А до Херсона повернулася весна!
Хоч осінь за вікном давно ганяє листя
І змиє дощ все, що залишила війна
На площі знов лунає українська пісня!

А до Херсона повернулася весна!
Все що робили ми наповнюється змістом
Поклали воїни за це своє життя
На площі знов лунає українська пісня!
А в Херсон се върна пролетта!
Ти облече вишиванка [1] , сложи колие,
отвори бутилка скъпо вино,
а на площада звучи отново украинска песен!

А в Херсон се върна пролетта!
И синьожълтото знаме обгръща града.
Малките улици са пак изпълнени с живот.
На площада звучи отново украинска песен!
 
А в Херсон се върна пролетта!
Макар че есента навън отдавна гони листата.
Ще измие дъждът всичко, останало от войната.
На площада звучи отново украинска песен!

А в Херсон се върна пролетта!
Което правихме, изпълни се със смисъл.
Войниците дадоха за това своя живот
и на площада звучи отново украинска песен!

БЕЛЕЖКА

1. Вишиванка – традиционна фолклорна риза с шевици.