НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / СУНЕ БЕРГСТРЬОМ

Суне Бергстрьом (Sune Bergström)

10 януари 1916 г. – 15 август 2004 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Бенгт Самуелсон и Джон Вейн)

(За откриването на простагландините и свързаните с тях биологично активни вещества.)

Шведският биохимик Суне Карл Бергстрьом е роден в Стокхолм. Негови родители са Сверкер Бергстрьом и Вера (Вистранд) Бергстрьом. През 1934 г. Суне завършва средно училище и започва да работи в Каролинския институт в Стокхолм под ръководството на Ерик Йорпес. Йорпес проучва клиничното приложение на хепарина – вещество, което предотвратява съсирването на кръвта – и предлага на Бергстрьом, който става негов асистент, да се заеме с биохимията на липидите (мазнините) и стероидите (група съединения, основа на чиято структура е въглероден пръстен с особена форма; тя включва редица хормони и жлъчни киселини). През 1938 г. Бергстрьом е в Англия, където работи като научен сътрудник в Лондонския университет и проучва биохимията на жлъчните киселини. Тези киселини се образуват от клетките на черния дроб и през жлъчните канали се отделят в тънкото черво, където участват в преработването и всмукването на липидите.

През следващата година Бергстрьом получава стипендия от Британския съвет за продължаване на изследванията си в Единбург, но по това време започва Втората световна война и стипендията е отменена. През 1940 г. ученият получава шведско-американска стипендия за стаж в Съединените щати и през следващите две години работи като научен сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Института за медицински изследвания „Скуиб“ в Ню Джърси. Там той си сътрудничи с Оскар Винтерщайнер, признат авторитет в областта на самоокисляването на холестерина. Самокисляването е химичен процес, при който едно или друго вещество се свързва с кислород при стайна температура и обичайно налягане.

През 1942 г. срокът на стажа на Бергстрьом изтича и той се връща в Швеция. През 1944 г. получава медицинска диплома в Каролинския институт и е назначен за асистент в отдела по биохимия към Нобеловия медицински институт (към Каролинския университет). На тази длъжност той работи в продължение на три години. През това време изследва самоокислението на линоловата киселина, влизаща в състава на някои растителни мазнини и незаменима в хранителното меню на човека. Като открива, че за окисляването на тази киселина е необходим ферментът липоксигеназа, съдържащ се в соята, Бергстрьом започва работа по пречистването му в лабораторията „Хуго Теорел“ в Каролингския институт. През 1945 г. докладва резултатите от тази своя работа на заседание на Физиологичното дружество към Каролингския институт.

Присъстващият на това заседание Улф фон Ойлер разказва по-късно на Бергстрьом за своите изследвания на простагландините, биологично активни вещества, получавани от простатата и семенните мехурчета. Простагландините са описани за първи път през 1930 г. от група гинеколози от Колежа на лекарите и хирурзите към Колумбийския университет. Тези изследователи откриват, че по време на изкуствено оплождане семенната течност предизвиква свиване и отпускане на гладката мускулатура на матката. По-късно Ойлер отделя от семенната течност на овен вещество, което също стимулира свиването на матката. Той открива, че веществото снижава тонуса на стените на кръвоносните съдове и предизвиква намаляване на кръвното налягане. Ойлер нарича веществото простагландин, защото е открито най-напред в секрета на простатата. През 1945 г. Ойлер предоставя екстракти от простата на Бергстрьом, който с помощта на нов екстрахиращ прибор от Съединените щати успява да постигне висока степен на пречистване на екстрактите. Той контролира екстрахирането с изследвания върху ивица гладък мускул от заек. Ученият съобщава, че „след пречистване практически до безтегловно състояние“ простагландините „запазват необикновена активност“.

През 1946 г. Бергстрьом е научен сътрудник в Бернския университет в Швейцария, а след това му предлагат длъжността професор в Лундския университет в Швеция. С подкрепата на Шведския съвет за медицински изследвания и на американския Национален институт по здравеопазването Бергстрьом работи за възстановяване и развитие на научните подразделения на университета, които са изоставени по време на войната. Освен това се занимава с обучаване на аспиранти (един от неговите ученици е Бенгт Самуелсон) и възобновява изследванията си върху простагландините. През 50-60-те години Бергстрьом със своята група събира и обработва голямо количество семенни жлези на овен, което позволява да се получи достатъчно много семенна течност за изолиране и проучване на простагландините. През 1957 г. Бергстрьом и сътрудниците му изолират и пречистват в малко количество две съединения от тази група. Техните молекулни тегла и химични формули са определени с помощта на Рагнар Рихаг, изследовател от Каролингския институт, и други учени от Стокхолм и Упсала. Тези съвместни усилия допринасят за разшифроване на химичния строеж на първите простагландини.

През 1958 г. Бергстрьом получава длъжността професор по химия в Каролингския институт, където скоро започва да работи и Самуелсон. През следващите четири години Бергстрьом и неговите сътрудници изолират шест простагландина, всеки от които съдържа двадесет въглеродни атома и прилича по структура на определени мастни киселини. Това навежда на мисълта, че простагландините се образуват от мастни киселини. Проверявайки това предположение, Бергстрьом открива през 1964 г., че предшественик (иначе казано – вещество, от което произтича синтезът) на простагландините е арахидоновата киселина – ненаситена мастна киселина, влизаща в състава на растителните масла и животинските мазнини. През няколкото следващи години той проучва пътищата за образуване на простагландините. По време на работата си Бергстрьом и Самуелсон откриват, че арахидонова киселина и ферменти, необходими за образуване от нея на простагландини, се съдържат в ядрените клетки на животните. Различните тъкани отделят различни простагландини, които изпълняват на свой ред различни биологични функции. Най-добре са проучени простагландините от групите Е и F.

От 1963 до 1966 г. Бергстрьом работи като декан на медицинския факултет към Каролингския институт, а от 1969 до 1977 г. - като ректор на института. През тези години в института са проведени редица изследвания за проучване на биологичните функции на простагландините. Оказва се, че простагландините от група Е имат съдоразширяващо действие, иначе казано – намаляват тонуса на стените на кръвоносните съдове, довеждайки до понижаване на кръвното налягане. Освен това те могат да бъдат полезни за лекуване на болни с поражения на периферните съдове, състоящи се във влошаване на кръвния поток в тях, а също така за лечение на определени вродени заболявания на сърдечносъдовата система. Простагландините от група Е защитават също така слизестата обвивка на стомаха от образуване на язви и от токсичното действие на аспирина и идометацина (противовъзпалителни препарати). Простагландините от група F имат съдосвиващо действие: те предизвикват свиване на гладките мускули на стените на кръвоносните съдове и, следователно, повишават кръвното налягане. Освен това те стимулират гладката мускулатура на матката и във връзка с това могат да се използват за изкуствено прекъсване на бременността.

През 1943 г. Бергстрьом се жени за Мей Гарнанд. Семейството има един син.

Освен с Нобелова награда Бергстрьом е удостоен с наградата Андерс Яре за медицина, присъдена му от университета в Осло (1970 г.), с наградата Луиза Грос Хорвиц на Колумбийския университет (1975 г.), с наградата Алберт Ласкер за медицински изследвания (1977 г.) и с медала Бар Холберг на Шведското дружество. През 1975 г. е избран за председател на Съвета на директорите на Нобеловия фонд. От 1977 до 1982 г. е председател на Консултативния комитет по медицински изследвания към Световната организация по здравеопазване. Бергстрьом казва, че за тази работа отделя една трета от своето време, „пътешествайки по света и помагайки да се създават научни учреждения“. Той е член на Шведския съвет по медицински изследвания и на Шведския съвет за изследвания в областта на естествените науки. Член е на Шведската кралска академия на науките, на Академията на науките на СССР и на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов