„ГЪСКИТЕ СПАСИЛИ РИМ...“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Веднъж Рим бил нападнат вероломно от галите. Градът отбил атаката благодарение на пернатите герои.

ГАЛСКИЯТ НАРОД

През V-III пр. н. е. галите носели много беди на своите съседи. Особено силно страдали тези народи, които живеели на Апенинския полуостров и в Мала Азия – галите нахлували постоянно, унищожавайки населението и разорявайки градовете. Поради агресивността си и постоянните си разорителни походи те успели да се разселят на огромни територии. На юг народът на галите имал изход на Средиземно море, а северните му територии се простирали до шотландските високопланински райони. Той се установил твърдо на територията на цяла Западна Европа и на внушителна част от Източна. Римляните смятали за гали само тези племена, които живеели на територията на съвременна Франция и били с тях в състояние на постоянна вражда.

За първи път на римляните и галите било съдено да се сблъскат помежду си през 391 година пр. н. е., когато племето на сеноните, оглавявано от Брен, преминало Алпите и нападнало етруските, като разорило градовете им. След покоряването на етруските Брен се отправил на юг, възнамерявайки да завземе Рим и да изтрие града от лицето на земята. Срещу неговата армия излезли четиридесет хиляди римски мъже, командвани от военния трибун Квинт Сулпиций. Римляните възнамерявали да приемат сражение на далечните подстъпи към града.

Брен – вождът на галското племе сенони

Армията на Сулпиций се сблъскала с галите там, където река Алия се влива в Тибър близо до Рим на 18 юли 390 година пр. н. е. Римската войска била разбита от сеноните и хукнала позорно от бойното поле, мнозина в паниката се хвърляли във водите на реката и потъвали поради тежките си доспехи. Оттогава 18 юли се смятал от римляните за нещастен ден.

РАЖДАНЕТО НА ЛЕГЕНДАТА

След няколко дена Брен със своите войници нахлул в Рим и започнал кърваво клане. Галите влизали в домовете, изнасилвали жените и убивали децата. Те се разправили жестоко с почти всичките римски сенатори. Оцелелите жители успели да се скрият в крепостта на Капитолийския хълм, която продължили да защитават. Обсадата на Капитолия се проточила половин година, защитниците успявали да отбият всеки опит за щурм от страна на галите. Римляните не си дояждали, не си доспивали и били под постоянно напрежение, което се отразявало на физическите и моралните качества на техните редове. А една нощ се случило нещо, което поставило началото на цяла легенда.

В дълбока нощ галите, като се убедили, че защитниците на укреплението спят, изпълзели по скалата, която се намирала под Капитолия. Намиращите се долу войници подкрепяли щурмуващите, като им подавали мечове и копия. Брен смятал, че поради ефекта на внезапността ще може да избие последните останали защитници на Рим. Практически безшумно галите поставили стълби на стените на крепостта и започнали да се качват. Никой не чувал приближаването на враговете. С изключение на свещените гъски, намиращи се в храма на богинята Юнона – покровителка на майчинството и брака. Те започнали да крякат, с което разбудили спящата стража. Така бил даден сигнал за тревога. Римляните се събудили и успели да отразят вражеското нападение. От тази нощ е известна поговорката: „Гъските спасиха Рим“. Обикновените римляни използвали този израз, когато някакво случайно събитие им помагало да избегнат сериозни неприятности и да запазят живота си.

Илюстрация на легендата за римските гъски

Като разбрал, че галите няма да могат да превземат Рим в най-близко време, Брен се договорил с римляните да свали обсадата в замяна на внушителна контрибуция. Градът устоял на натиска на галите, а горчивите уроци от тази война допринесли за най-скорошното му укрепване.

ИМАЛО ЛИ Е ГЪСКИ?

Според една от версиите диктаторът Марк Фурий Камил успял да събере за кратко време войски и да нападне войниците на Брен, като ги прогонил извън пределите на Рим. Древноримският историк Тит Ливий в „История от основаването на града“ казва, че да прогони галите на Камил му помогнал Луций Валерий, който ръководел римската конница. При това историята със свещените гъски също се споменава.

В разказа си „Как гъските спасиха Рим“ Лев Толстой се придържа към историята, представена от Тит Ливий и споменава за ролята на свещените птици. Толстой разказва за празник в чест на гъските спасителки, по време на който им се отдават почести. Като едновременно с това бият с тояги кучетата, които проспали настъплението на галите.