ЕДУАРД ИЗПОВЕДНИК, ЧИЯТО ДЕВСТВЕНОСТ ПРОМЕНИЛА ХОДА НА ИСТОРИЯТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През 1013 година, когато Едуард, синът на английския крал (Етелред Бавния – бел. П. Н.), станал на десет години, родният му остров бил завзет от викингите. Кралицата веднага отвела двамата си синове в Нормандия, където прекарали 28 години. Възмъжалият Едуард успял да се върне в родината си едва през 1041 година.

По това време в Англия се сменили няколко крале викинги, последният от които умрял бездетен. Зажаднели за старата англосаксонска династия, англичаните провъзгласили за крал Едуард.

Марка с лика на Едуард Изповедник, издадена от република Того през 2000 година

Новият монарх поразил поданиците си със своята набожност. За основно свое дело той смятал построяването на Уестминстърското абатство. Държавната политика се определяла от англосаксонските магнати, преди всичко от ърл (английски вариант на титлата граф – бел. П. Н.) Годуин, който водел войни от името на Едуард. Длъжността на починалия Годуин наследил неговия син Харолд, имащ в страната неограничено влияние. Едуард бил едва ли не насилствено оженен за сестрата на Харолд. Кралят се съгласил да се венчае, но не живеел с жена си. Англичаните смятали, че богобоязливият монарх ще запази до смъртта си своята невинност. В края на краищата това се обърнало в династична криза. Когато на 5 януари 1066 година Едуард починал, нямало негови наследници. За престола претендирали мнозина, но късметът се усмихнал на Вилхелм (англ. Уилям, фр. Гийом – бел. П. Н.), херцог на Нормандия, братовчед на Едуард. Далечната роднинска връзка не попречила на нормандеца да заяви правата си за английския престол. На 14 октомври 1066 година в битката при Хейстингс той разбил войските на Харлод и, известен като Вилхелм Завоевателя, станал английски крал, основател на нова династия.