ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

Като начало ще подчертаем: всичките четири канонични евангелия са напълно анонимни. Авторите не казват кои са. И даже не се наричат по име. А и изобщо не дават никакво пряко указание за своята личност.

В случая с евангелията от Матей и Марк това може да се докаже съвсем лесно. Те са написани изцяло от трето лице: Исус и други хора са казали и направили това и това, с тях се е случило това и това. Дори откъсът в „Евангелието от Матей“, в който Исус предлага на Матей да го последва, е разказан от трето лице (Матей, 9:9–13): по нищо не се вижда, че евангелистът има предвид себе си. Нещо повече, както ще видим, съмнително е, че три века след своето написване това евангелие се е приписвало на Матей (а „Евангелието от Марк“ – на Марк, и така нататък).

Малко по-сложно стоят нещата с евангелията от Лука и Йоан. Гласът на авторите им звучи в началото (а у Йоан и в края). За съжаление обаче не е казано чий е този глас: няма изобщо никакъв намек за авторство (с едно изключение, за което вижте по-долу). Но от формулировките е разбираемо: които и да са били авторите, те не са били очевидци на описваните събития. Макар че при повърхностно четене е лесно да се създаде грешно впечатление. Да вземем „Евангелието от Лука“. Отначало авторът споменава за някакви автори, а след това преминава към формулировки от първо лице. Ще посочим превода на този откъс:

Понеже мнозина предприеха да съчинят повествование за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти опиша наред, почтени Теофиле... (Лука, 1:1-5).

Тук Лука (ще оставим това име на автора, след като не знаем истинското) посвещава своя разказ на някой си Теофил. Първото лице множествено число („между нас“, „ни“) посочва християнската община като цяло. Разказите за Исус, които авторът възнамерява да представи, са се предавали от очевидци и предишни възвестители на словото. Ще отбележим: Лука не казва, че е разпитвал лично очевидците и е поставил в основата на книгата си техните думи. Той само казва, че разказите за Исус са се предавали отначало от очевидци, а след това от служителите на християнското богословие. И тук няма спор: ясно е, че първи за Исус са говорели тези, които го познават. Но ако Лука е искал да каже, че като източник е използвал основно интервюта с апостолите, защо не го е казал? Толкова по-убедително би изглеждала претенцията му, че той – като предшествениците си – е написал подреден и точен разказ.

„Евангелието от Йоан“ също използва във встъпителния си откъс първо лице множествено число. Това е знаменитият „Пролог“ (Иоан, 1:1–18), в който Исус е описан като предсъществуващ Логос, който отначало сътворил света, а след това дошъл на този свят като човек от плът и кръв:

И Словото стана плът и живя сред нас, изпълнено с благодат и истина; и ние видяхме славата му... И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат, защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. (Йоан, 1: 14, 16-18).

На пръв поглед авторът говори, че е виждал лично славата на Исус (като негов спътник). Но ако се задълбочим в четенето, смисълът е съвсем друг. „Ние“ е все тази късна християнска община, която е придобила по-голяма благодат от благодатта на Мойсеевия закон. „Всички ние“ сме видели славата на Христос, осъзнавайки неговата истинска същност и получавайки благодатта, която носи само той.

В края на „Евангелието от Йоан“ авторът се връща отново към първо лице множествено число. Този откъс също се приема от мнозина превратно. Като описва явяването на възкръсналия Исус на Петър, по време на което Исус обещава, че неговият „любим ученик“ ще бъде още жив, когато Исус се върне в славата си, авторът пише за този любим ученик:

Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и написа тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно. (Йоан, 21:24).

По неизвестна причина, абсолютно неразбираема за мене, читателите често мислят, че тук любимият ученик съобщава за своето авторство на „Евангелието от Йоан“. Но това не е така! Авторът не може да бъде този ученик, защото разделя себе си („ние“) от любимия ученик („неговото“ свидетелство), от човека, който свидетелства за тези неща и ги е записал.

Но може би авторът ни уверява, че неговото евангелие се основава на писмен разказ на любимия ученик? Добре. По негови думи един от източниците му на информация е бил разказ, написан от ученик, когото Исус особено обичал. Но не го посочва по име. Както виждаме, християнското предание го е отъждествило с Йоан Зеведей. Можел ли е историческият Йоан, беден и неграмотен рибар от галилейската провинция, да напише книга за живота на Исус? Това е вече съвсем друг въпрос. Според Деяния 4:13 Йоан е бил agrammatos, което ще рече, че даже не знаел азбуката.

С една дума, всичките канонични евангелия са анонимни. Нито едно от тях не дава конкретна информация за личността на своя автор. Но откъде са се взели названията: „Евангелие от Матей“, „Евангелие от Марк“, „Евангелие от Лука“, „Евангелие от Йоан“? Както ще посоча по-нататък, те са се появили едва в края на II век, сто години след написването на тези книги. Това е доста съществено, ако искаме да разберем доколко в тях са отразени спомени на очевидци.

(Следва)