ГАЛИЛЕЙ СРЕЩУ ИНКВИЗИЦИЯТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

”И все пак тя се върти“... Тази фраза е един от митовете в историята на науката. Галилей не я произнесъл, но живял така, че съмнения в правдивостта на този мит не съществуват.

През 1633 година в Рим протекъл процес, след който Галилео Галилей прекарал остатъка от живота си под най-строг надзор. Публичното му оправдание прозвуча почти 360 години по-късно: Йоан Павел II призна, че католическата църква се е заблуждавала. Един век по-рано е свалена окончателно забраната на съчиненията му. А целият живот на великия учен днес ни изглежда като история на борбата за правото да се постави Слънцето в центъра на мирозданието.

ХЕЛИОЦЕНТРИЧНАТА СИСТЕМА: ВСЕ ПОВЕЧЕ АРГУМЕНТИ „ЗА“

Активните занимания с астрономия, чиито резултати накарали църквата да застане нащрек, Галилей започнал през 10-те години на VII век, след като конструирал свой телескоп. По това време той получил във Флоренция придворна длъжност и се освободил от необходимостта да чете лекции в университета – не обичал да преподава. Много време Галилей посветил на проучването на звездното небе и по-специално наблюдавал фазите на Венера. В резултат от това стигнал до извода, че това явление отговаря на хелиоцентричен, а на на общоприетия геоцентричен модел на Вселената.

Телескопът на Галилей

Тези астрономични наблюдения, а по-скоро умозаключения, до които ученият достигнал, предизвикали недоволството на теолозите. Инквизицията и преди това се вглеждала в Галилей: през 1604 година срещу него написали донос, че се занимава с астрология и чете забранени книги, но не дело не било образувано. Сега вече съветвали Галилей да се ограничи с описание на Луната и спътниците на Юпитер, а не да прави изводи за строежа на света. Разтревоженият учен решил да отиде в Рим за по-сериозна подкрепа.

В столицата Галилей се запознал с кардинал Матео Барберини, който ценял много високо откритията и заслугите на учения. По-късно Барберини ще се окаже ключова фигура в процеса срещу „еретика“. В писмо до свой приятел Галилей пише: „Тук се ползвам от благоразположението на много тукашни просветени господа кардинали, прелати и различни велможи, които поискаха да се запознаят с моите наблюдения и останаха напълно удовлетворени“.

Галилей се върнал във Флоренция, смятайки, че пътуването е минало успешно. Но още тогава инквизицията започнала да проучва астрономическите му трудове, засега само уточнявайки доколко са верни направените изводи.

СИСТЕМАТА НА КОПЕРНИК ПОД ЗАБРАНА

През 1613 година Галилей написал на математика Кастели, с който поддържал дружески отношения, писмо, в което формулирал своя подход към изследването и тълкуване на резултатите от своите наблюдения: „В Писанието има много изречения, които - взети в буквалния смисъл на думата, изглеждат неверни, но те са представени по такъв начин, за да бъдат приспособени към невъзприемчивостта на простолюдието. Затова <…> учените тълкуватели трябва да разяснят истинския смисъл на тези думи <…>. И след като Писанието, както изяснихме, на много места не само допуска, но и е необходимо да бъде тълкувано, <…> то аз мисля, че при научните спорове трябва да се използва на последно място“.

Този текст получил широка известност: писмото се разпространило в множество копия. През 1615 година то стигнало и до римската инквизиция. В съпровождащата записка вече се говорело не просто за Галилей, но за „галиелисти“ и макар че Галилей избягвал да свежда научния спор до теологична плоскост, му се наложило да направи това. Събитията започнали да се развиват по неблагоприятен за учения сценарий.

В началото на 1616 години той е извикан при инквизитора – кардинал Белармино – за обсъждане на системата на Коперник и нейната лъжливост. Тогава инквизицията се ограничила с предписание: на Галилей било забранено да описва или да обсъжда учението на полския астроном. Трудът на Коперник „За въртенето на небесните сфери“ бил включен в Индекса на забранените книги „до поправянето му“. Наистина, книгата не била обявена за ерес.

“За въртенето на небесните сфери“ на Коперник

През 1623 година пореден Римски папа станал споменатият вече кардинал Барберини, който приел името Урбан VIII. Изключително образован и просветен човек, той давал надежда, че инквизицията вече ще престане да бъде толкова строга. Но за Галилей това се оказало само надежда.

РИМСКИЯТ ПАПА УРБАН VII: НЕДОВОЛСТВОТО НАРАСТВА

Повод за началото на поредния процес на инквизицията срещу Галилей станала публикацията на учения „Диалог за двете основни световни системи – птоломеевата и коперниковата“. Тя била напечатана де факто със заобикаляне на цензурата – позовавайки се на различни обстоятелства, Галилей не представил за проверка пълния текст. А цензорите, без особено да се задълбочават, допуснали произведението на учения да бъде напечатано във фрагменти.

„Диалогът“ бил написан като беседа на трима учени – Салвиати, привърженик на теорията на Коперник, Сагредо, който бил неутрален, и Симпличио – привърженик на теорията на Аристотел и Птоломей. Първо, Галилей нямал право да обсъжда хелиоцентричната световна система. Второ, според мнението на съвременниците, Урбан VIII видял себе си в образа на Симпличио и сметнал подобно отношение за лично оскърбление. Трето, на фона на изострилите се политически проблеми Римският папа трябвало да укрепи своята репутация на „пазител на католическата вяра“ и „Диалогът“ дал повод за започване на показателен процес.

Папа Урбан VIII

През 1632 година за разглеждането на книгата на Галилей била образувана специална комисия, която се ръководела от Франческо Барберини, кардинал, племенник на Урбана VIII. Той бил благосклонен към Галилей и разбирал, че обвинението на учения в ерес ще привлече сериозно наказание. Използвайки своите възможности, Барберини се опитвал да насочи делото към осъждане на книгата, а не на автора. Най-страшното, което би могло да се случи в такъв случай, било да я включат в списъка на забранената литература.

В края на краищата комисията все пак стигнала до извода, че Галилей е виновен. Първо, нарушил предписанието от 1616 година. Галилей се опитвал да се оправдае с това, че целта на „Диалозите“ е да се критикува Коперник, но критиката не се получила успешна. Второ, и това обвинение било много по-сериозно, Галилей разглеждал в „Диалозите“ хелиоцентричната система не като хипотеза, а като истина. Това църквата не можела да допусне. През октомври 1632 година Галилей получил предписание да отиде в Рим, където инквизицията готвела съд.

И ВСЕ ПАК ТЯ СЕ ВЪРТИ?

Има мнение, че инквизицията се е отнесла с Галилей доста жестоко. Но в действителност по време на разпитите и очакване на присъдата той живеел в посолството на Тоскана, можел да се разхожда, да пише и получава писма, даже храна му готвели готвачите на посолството. Изтезания към него по-скоро не са били прилагани: инквизицията не изтезавала стари и болни затворници. През 1633 година Галилей бил вече на 69 години и не се отличавал с добро здраве. Така че заплахи за изтезания може и да е имало, но едва ли са били реализирани. А разпити били проведени няколко.

“Галилей пред инквизицията“, худ. Кристиано Банти

Сред съдиите, които се занимавали с делото на Галилей, имало и такива, които явно му симпатизирали. Освен Франческо Барберини, сред тях бил кардинал Бентивольо, който като студент посещавал лекции на Галилей, и кардинал Скаля, който имал голямо влияние. Но въпреки всичките опити да се смекчи присъдата, ученият бил признат за силно подозиран в ерес, за което той се покаял публично.

На 22 юни 1633 година се състояло неговото покаяние, което звучало така: „Аз, Галилео Галилей, син на Винченцо Галилей, флорентинец, застанал в седемдесетата година от живота си лично пред съда, <…> се кълна, че винаги съм вярвал, сега вярвам и с божията помощ занапред ще вярвам във всичко, което съдържа, проповядва и на което учи светата католическа апостолска църква. <…> Признат съм за намиращ се под силно подозрение в ерес, иначе казано – мисля и вярвам, че Слънцето е център на Вселената и е неподвижно, а Земята не е център и се движи. <…> С чисто сърце и с непритворна вяра се отричам, проклинам и мразя горепосочената ерес, заблуждение или секта, която не е съгласна със светата църква“.

Останалите свои години (Галилей умира през 1642 година) ученият се намира под домашен арест. Той не може да посещава големите градове, да приема посетители, а инквизицията го контролира строго. След това, наистина, посещенията били разрешени, но не за повече от един гост. И даже по време на кончината на учения присъствали инквизитори.

А крилатата фраза „И все пак тя се върти“ най-вероятно не принадлежи на Галилей. За първи път тя се споменава в христоматията на Джузепе Барети, публикувана през 1757 година. Но въпреки това такава постъпка би съответствала много на характера на Галилей – страстния, упорития, непреклонния, - че си струвало да бъде измислена.