ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА : ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ

Най-новата обстоятелствена монография по дадения въпрос е написана от консервативния британски учен Ричард Бокъм. Тя се казва „Исус с очите на очевидците“. В нея Бокъм се опитва да докаже, че разказите за Исус, които намираме в каноничните евангелия, са основани на свидетелства на очевидци, поради което са надеждни и точни. Своят тезис Рицард Бокъм представя още в началото на книгата:

[Евангелията] съдържат свидетелства на очевидци: разбира се, не без интерпретации и редакторска работа, но по същността си във форма, много близка до разказите на очевидците, защото авторите на евангелията са общували с тях пряко, по-малко или по-много: между тях не е имало дълъг процес на анонимно устно разказване на преданията.

По-нататък той посочва, че очевидците „са били активни и авторитетни гаранти за достоверността на тези предания“. Бокъм смята, че евангелските повествования за Исус – даже „Евангелието от Йоан“ (написано според него от спътник на Исус) – са надеждни отчети за думите и делата на Исус.

Освен консервативните християни едва ли някой намира доводите на Бокъм за убедителни. Тези доводи имат множество недостатъци, по-специално – отказът на автора да се съобрази сериозно с това как са се изследвали свидетелствата на очевидците столетия наред. В резултат от това се получава, че най-забележимата особеност на книгата на Бокъм – изцяло посветена на темата за очевидците – е оптимистичният възглед за очевидците: навсякъде има дълбоко и здраво предположение, че ако нещо е разказано от очевидец, на разказа може да се разчита изцяло.

Не е убедителна и другата теза в книгата: че евангелията са написани или от очевидци (например „Евангелието от Йоан“), или по думите на очевидци. Ние вече отбелязахме някои проблеми на тази гледна точка, за някои ще кажем по-нататък. Да не забравяме: непосредствените ученици на Исус са били евреи от палестинските села, говорещи арамейски език, хора от нисшите класи, бедни, неграмотни и необразовани. Те не са имали нито време, нито пари, нито ресурси, нито желание да обхождат света. А и Исус не е напускал никога Палестина. Той прекарал почти целия си живот в Галилея до отиването в Ерусалим една седмица преди смъртта му. Така почти със сигурност стояли нещата на практика и с всичките му ученици. И с хората, които са виждали и слушали неговата проповед.

Евангелистите живеели в други части на света: най-вероятно в големите градове на Римската империя. Техният език бил гръцки, а не арамейски. Те никъде не споменават, че са разпитвали очевидци (по-подробно за това вижте по-долу). Малко вероятно е да са ходели в Палестина, за да разпитват – с преводач ли? - хора, които познавали лично Исус. Те използвали разказите, които са чули на гръцки език. А до времето, когато ги чули, тези истории се разпространявали с години и десетилетия. Защото, както вече разбрахме, още докато Исус бил жив, се разказвали спомени за неговите действия и думи, а по-късно – и за неговата смърт. Те били разказвани на арамейски език и в Палестина. Някои от тях били преведени на гръцки език и звучали в християнските общини вече на гръцки. Други разкази почти със сигурност са били създадени първоначално на гръцки език (вижте следващата глава). Напълно възможно е неизвестните евангелисти да са знаели малко тези истории. А може би са се обърнали към възрастните хора и са чули преданията, след като били новопокръстени. Когато са писали своите евангелия, личността им е поставяла печата си върху историите. Но по-голямата част от разказите са се предавали устно четиридесет, петдесет или повече години, преди евангелистите да направят от тях разгърнато повествование.

Тези спомени звучали – може би всеки ден – на такива места като Рим, Коринт, Солун, Филипи, Ефес, Галатея и Александрия. Както вече видяхме в Глава 2, в нито едно от тези места нямало нито един очевидец на живота на Исус, който да следи за достоверността на разказите. (Макар че „да гарантира“ точността им очевидецът не би могъл.) Най-близко до думите на очевидци се доближаваме в посланията на апостол Павел: до началото на мисионерската си дейност той се запознал с двама апостоли (Галатяни, 1:18–20), а по-късно общувал и с апостол Йоан (Галатяни, 2:9).

За съжаление не знаем за какво са разговаряли. Ако се съди по контекста, в който Павел пише за срещата, за него въпрос номер едно е било желанието да възвестява на езичниците за смъртта и възкресението на Исус. Вероятно е искал ръководството на Ерусалимската църква да подкрепи неговата мисия. Тъй като приел вярата преди срещата, той имал някакви общи сведения за Исус, поне за разпятието и християнската вяра във Възкресението. Между другото, това винаги е било сърцевината и душата на Благовестието на Павел: смъртта и възкресението на Месията Исус (1 Коринтяни, 15:3–5). Но съвсем немислимо е Павел, общувайки с основния ученик на Исус и с член на неговото семейство, да не е обсъждал изобщо живота на Исус: какъв е бил, какво е правил, на какво е учел, какво се е случило в съдбоносната последна седмица, през последните дни и часове.

И все пак е странно колко рядко Павел споменава в своите послания за живота на Исус до разпятието. В „Новия завет“ му се приписват тринадесет послания. Според мнението на повечето учени минимум седем от тях са автентични. За авторството на останалите шест се водят спорове. Но да допуснем, че вземем всичките тринадесет и видим какво ни казват те за думите и делата на Исус и за събитията от живота му до разпятието. Много ли сведения ще открием?

Понякога задавам този въпрос като задача на моите студенти. А те често се учудват, откривайки, че за подробен списък не им е необходима дебела тетрадка. Ето какво ни казва Павел.

♦ Исус е роден от жена (Галатяни, 4:4). (Много удивително: какви варианти има още? Но Павел смята Христос за въплъщение на божествена същност (Флпяни 2:6–8) и е разбираемо неговото уточнение, че Христос не се е родил като всички хора.)

♦ Роден е като евреин (Галатяни, 4:4).

♦ Потомък е на цар Давид (Римляни, 1:3).

♦ Имал е братя (1 Коринтяни, 9:5), един от които се казвал Яков (Галатяни, 1:19).

♦ Имал е дванадесет ученици (1 Коринтяни, 15:5).

♦ Проповядвал е сред евреи (Римляни, 15:8).

♦ Бил е на последна трапеза с учениците си в нощта, когато е предаден на властите (1 Коринтяни, 11:23).

♦ Павел знае за две изказвания на Исус по време на последната трапеза (1 Коринтяни, 11:23–25).

♦ Павел знае още две наставления на Исус: християните не трябва да се развеждат (1 Коринтяни, 7:10) и трябва да плащат на своя проповедник (1 Коринтяни, 9:14).

♦ Исус се явил пред Понтий Пилат (1 Тимотей, 6:13). (Но тази информация се съдържа само в послание, което едва ли е написано от Павел.)

♦ Исус е умрял на кръста (1 Коринтяни, 2:2).

Съгласете се, че не е много. Но тава е единственият автор, за когото знаем, че е общувал с очевидци. Разбира се, благодарим и за това. Но помислете си колко неща Павел не споменава: че Исус се е родил във Витлеем от девственица; че е приел кръщенето от Йоан Кръстител; че е бил изкушаван в пустинята; че е възвестявал бъдещото Божие царство; че е говорил с притчи; че е гонил бесове; че е вършил някакви чудеса; че е учил на нещо друго освен гореспоменатото; че е спорил с други еврейски учители; че се е преобразил на хълма; че е отишъл в Ерусалим по време на Страстната седмица и е влязъл тържествено в града; че е изгонил търговците от Храма... Списъкът може още да се продължи и продължи. В него ще влезе всъщност почти всеки евангелски епизод. Всичко това Павел не ни го казва.

Интересно е защо Павел не дава повече информация за Исус. Може би е смятал, че земният живот на Исус не е важен? (Но как така?) Или е предполагал, че читателите вече имат нужните сведения? (Но защо да не се споменават отново? Нали Павел редовно напомнял за много неща, които лично проповядвал?) Или Павел не е имал случай да спомене за събитията в живота на Исус? (Но такива случаи имало много: към проблемите, които Павел обсъждал в посланията, много слова и деяния на Исус имали съвсем пряко отношение. Биха могли да се споменат и чудесата на Исус, и неговото разрешение да се плащат данъци, и етичното му учение, и предсказанието за смъртта и възкресението.) Защо тогава Павел не се обръща към авторитета на Исус по подобни въпроси? Или е знаел малко неща? (Но защо е имал оскъдна информация?) Учените имат над какво да си поблъскат главата.

А едно е ясно: Павел - единствената ни пряка връзка със съобщения на очевидци - дава малко сведения за Исус. Наличието на тази връзка не ни помага с нищо.

А евангелията? Написани ли са от очевидци или по думите на очевидци?

(Следва)