ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА : ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА?/ КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕЗВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ

На еврейски Баал Шем Тов означава „притежаващ Благо име“. Така наричали различни еврейски светци, на които приписвали особения мистичен дар да общуват с Бога. „Благото име“ е името на Бога. Смятало се, че такъв човек може да го използва, за да върши чудеса. Но макар че такова прозвище имали различни хора, Баал Шем Тов наричат преди всичко еврейския учител с истинското име Исраел бен Елиезер (около 1700-1760), известен със своите убедителни учения и мистични способности. Често вместо Баал Шем Тов използват акроним: Бещ.

Той не приличал на Исус: бил напълно различен човек. Но в това как си спомняли за тях, има любопитни сходства. Бешт бил харизматичен и велик авторитет за своите ученици, които учел на своето особено разбиране за еврейската вяра. Казвали, че общува непосредствено с Бога. И уж можел да изцелява болни, да гони бесове, да променя природното време, да предсказва бъдещето и даже да възкресява мъртви. Присвоявали му и чудеса, обикновено несвързани с Исус: можел да става невидим, да лети във въздуха и да защитава от магьоснически уроки. Както в случая с Исус, чудесата и удивителните учения на Бещ били записани поколение след смъртта му. Смятало се, че тези записи се основават на точни свидетелства на очевидци.

Учението на Бещ не приличало много на учениците на Исус. Певец на мистичния екстаз, той вярвал във всестранното присъствие на Бога. Целта на живота му и целта, към която насочвал своите ученици, се състояла в придобиване на единство с Бога чрез усилена концентрация и отказ от всяка мисъл за себе си. Очевидно е бил човек на дълбоката, даже възторжената вяра. Но особеностите на неговото учение са много трудни за разбиране. Проблемът се състои в това, че най-близките му ученици представяли съвсем различно неговите думи. Както отбелязва еврейският историк Моше Росман в едно от най-новите и пълни изследвания на живота на Бещ:

Ако разберем, че всеки е смятал учението на Бещ за суровина, която се подбира, формира и използва в интересите на собствена концепция, разликата между версиите престава да ни учудва. Тогава обаче трябва да признаем: тези хора не предават пряко казаното от Бещ.

И заключва:

Изглежда невъзможно да се разбере точно и нюансирано учението на Бещ, а трябва само да се опише това как го е осмислила традицията.

Да. Мнозина учени са казвали същото и за християнските предания за Исус.

Основен източник на информация за Бещ са серията от истории за живота му, написани 54 години след смъртта му под заглавие „Прослава на Баал Шем Тов“ (евр. „Шивхéй ха Бéшт“). Книгата е публикувана през 1814 година в Полша и е дело на раби Дов Бер. Освен всичко останало, Дов Бер бил зет на личния писар и секретар на Бещ, раби Александър Шохет. Изданието съдържа 251 кратки разказа за Бещ. Петнадесет от тях са вероятно написани от Александър, а останалите са от други източници, включително и на раби от общината на автора, който ги е слушал от своя учител.

В тези разкази Бещ изцелява болни, прогонва дибуци (безприютни души на умрели, които се вселяват в тела на живи хора) и помага на безплодни жени да заченат. Той може да се възнася на небето и по чудноват начин да съкращава пътя за вървене. Често превъзхожда околните: равински учени, лекари, магьосници. И макар че тези, които не са хасиди, могат да сметнат историите за благочестиви измислици и празни слухове, които са дошли от лековерни почитатели на Бещ, Дов Бер е убеден: те се коренят в надеждни източници и са исторически достоверни. Той казва: Записах старателно всички неща, които чух от праведни хора. Всеки един случай съм записал от човек, слушал историята. Благодарение на Бог, който ми е дал памет, не съм добавял нищо и не съм пропускал нищо“.

Съдете сами. Ще преразкажем накратко седем истории.

♦ История 31. (Дов Бер уверява, че е чул историята от тъста си, личния писар на Бещ.) В дома на Бещ отседнал раби Давид. Като се събудил посред нощ, той видял за свой ужас ярка светлина, която идвала откъм огнището. Нима е пожар? Той се спуснал в другата стая, за да потуши пожара с нощното гърне, но видял: не е пожар, а сияние над главата на Бещ, намиращ се в някакъв особен екстаз. Раби Давид изгубил съзнание. На следващия ден започнал да разпитва Бещ. И тогава Бещ „се разкрил“ (иначе казано – открил истинската си природа).

♦ История 98. (От същия източник.) Бещ се настанява в селски хан. А в селото има суша, защото е прокълнато от една магьосница. След молитва на Бещ започва да вали дъжд. Демонът, който е обзел магьосницата, ѝ казал какво се е случило и тя го изпратила срущу Бещ. Но демонът не успял да се приближи до него на повече от четири крачки. И тогава Бещ го накарал да нападне езическата жена от съседната къща, след което го запрял в гората. По-късно Бещ се разхождал из тази гора и решил да види как е демонът. После се разсмял и разказал на спътниците си въпросната история.

♦ История 106. (Разказана от трима раби.) Веднъж през зимата Бещ пътешествал заедно с други раби и техните слуги. Изведнъж разбрали, че няма да успеят да се доберат до най-близкия подслон, преди да замръзнат до смърт. Тогава Бещ казал да спрат. След това докоснал едно дърво с пръста си и дървото пламнало. Като се стоплили, пътниците продължили по-нататък.

♦ История 220. Като обядвал със своите ученици, Бещ внезапно започнал да маха с ръце все едно плувал и при това нареждал: „Глупако! Прави така и ще се спасиш“. А след един час на прага на дома им се появил непознат човек. Той казал, че паднал в реката. И понеже не можел да плува, помислил, че му е дошъл краят. Но тогава в съзнанието му изплувала мисъл: трябва да движи ръцете си по определен начин. Така доплувал до брега.

♦ История 223. При раждането на едно момче Бещ заплакал. И обяснил на бащата на младенеца: след бар мицва синът му ще бъде отвлечен в реката. След церемонията бар мицва всички отишли на реката да се разхладят: лятното слънце греело жарко. Момчето оставили вкъщи. Но му станало скучно и то излязло навън. Като видял това, баща му го хванал, отнесъл го вкъщи и го затворил в стаята му. И тогава от реката изпълзяло създание с глава и две лапи, плесвало с лапите си по водата и разочаровано възкликнало: „Този, който е мой, не е тук!“

♦ История 237. Един от учителите на Дов Бер желаел силно „да научи езика на животните, птиците и палмите“. Бещ „му открил дълбоките тайни на знанието“ и той можел с едното си ухо да слуша Бещ, а с другото да разбира разговорите на птиците и различните животни.

♦ История 244. Бещ обещал на един човек, че ще има деца, но деца все нямал. Той се състарил, обаче все молел Бещ. И станало чудо: жена му забременяла. Но – уви – момчето умряло след няколко дена. Мъжът хукнал при Бещ: къде са обещаните деца? Чудотворецът го успокоил: момчето ще оживее. Но това не ставало. След положените дни Бещ наредил да се подготвят за ритуала на обрязване. Той даже се обърнал към специалисти по обрязването и занесал мъртвото дете в синагогата. Обрязали му крайната плът. Не станало нищо. Но тогава Бещ произнесъл благословение над момчето и дишането му се върнало, и от раната потекла кръв.

Такива разкази в книгата са безкрайно много. Защо казвам това? Смятам ли, че Бещ наистина е притежавал чудотворна сила, придобивайки наистина божествен и сияещ облик, че е умеел да гони и запира демони, да възпламенява дървета с пръста си, да възкресява мъртви и т. н.? Не, лично аз не вярвам в това. Но основават ли се тези разкази на очевидци? Петдесет и четири години след описаните събития авторът твърдял, че в основата им лежат думи на очевидци. Прави ли ги обаче това достоверни? Дори ако преданите почитатели на Бещ казват, че това е така, на практика всички останали разбират: пред нас няма исторически факти.

Но какво да правим с новозаветните евангелия? Ако те се основават на думи на очевидци, гарантирана ли е тяхната достоверност? Стоят ли зад всеки епизод точни спомени? Като имаме предвид това, което говорехме в тази глава, мисля, че отговорът е еднозначен: те не са задължително достоверни. Впрочем, те не са и задължително недостоверни. Трябва да се анализират техните исторически гледни точки и да се разбере: запазват ли те (и ако да, до каква степен) точните спомени за Исус. Но преди това трябва да се занимаем с това какво може да се каже за връзката на тези канонични текстове със спомените на очевидците.

(Следва)