ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА

Ще започнем с най-ранните препратки към тези книги. Те се съдържат в текстовете на „апостолските мъже“ (по-голямата част – веднага след новозаветния период). „Апостолски мъже“ не са апостолите: преди няколко столетия учените смятали, че тези автори са били спътници на апостолите. (Но вече не смятат.) Писанията на апостолските мъже принадлежат към най-старите неканонични текстове.

У апостолските мъже има много цитати от новозаветните евангелия, особено от Матей и Лука. Но се набива в очи това, че никой от тях не посочва имена на евангелисти. Защо така? Защо да не се посочи на кого е цитатът, за да се подчертае неговата авторитетност?

Вероятно най-ранният от тези групи текстове е ”Първото послание на Климент“, писмо от Римската църква до Коринтската църква. То било написано приблизително през 95 година (още преди някои текстове от Новия завет). Според преданието негов автор бил третият епископ на Рим. Повечето учени не приемат тази атрибуция, но сега за нас това не е принципен въпрос. Като пример за това как евангелията се цитират от апостолските мъже, ще посочим откъс от „Първото послание на Климент“.

Особено ще помним думите на Господ Исус, които той изрече, учейки на кротост и великодушие. Той каза така: „Смилете се, за да се смилят над вас, прощавайте, за да бъдете простени; каквото правите, такова ще ви направят; както давате, така ще ви се даде; както съдите, така ще бъдете съдени; бъдете снизходителни, за да бъдат снизходителни към вас; с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. (1 Климент, 13:1-2)

Откъсът е интересен и доста типичен в това, че свързва изречения от различни евангелски места (Матей, 5:7; 6:14–15; 7:1–2 и 12; Лука, 6:31 и 36–38). Но авторът не назовава тези евангелия и не ги приписва на очевидци. Той просто съобщава, че това са думи на Исус.

По същия начин стоят нещата с другите апостолски мъже. В първа глава на любопитния текст, наречен ”Дидахе“ - компендиум от етични и практически наставления за християнската църква, - анонимният автор цитира Марк 12, Матей 5 и 7, а също така Лука 8. Но този автор не назовава никъде тези евангелия. По-нататък той цитира Господнята молитва практически във вида, в който се съдържа у Матей 6, но не посочва източника.

А ето и трети пример. Игнатий Антиохийски явно знае разказа на Матей за витлеемската звезда (Послание до ефесяните, 19) и разказа за кръщаването на Исус според версията на Матей (то е нужно, „за да се изпълни всякаква правда“; (Послание до смирняните, 1). Но и той не споменава, че всичко това е взето от „Евангелието от Матей“.

По аналогичен начин Поликарп от Смирна цитира евангелието от Матей (Матей, 5, 7 и 26) и от Лука (Лука, 6),, но не назовава нито едно от тях.

И така стоят нещата с всички препратки към евангелията до края на II век. Тези евангелия са известни. Те се четат и се цитират като авторитетни текстове. Но никой не ги нарича по име. И никой не ги свързва с очевидци на живота на Исус. Има само едно възможно изключение: фрагментарните препратки съм евангелията от Матей и Марк у раннохристиянския автор Папий.

(Следва)