ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / э„ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. /

ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ние вече казахме, че от времето на Бартлет с паметта са се занимавали специалисти от различни области. Някои резултати имат пряко отношение към въпроса как е бил помнен Исус през десетилетията между неговата смърт и написването на евангелията. Сега психолозите знаят толкова за паметта и нейните механизми, колкото Барртлет не е и сънувал. Но някои от неговите глобални открития издържали изпитанието на времето, макар и да били подложени на уточнения. Резюмира видният психолог Ендел Тулвинг, когото вече споменахме в глава 1:

Действието на паметта до голяма степен не се състои в репродукция и даже не в реконструкция, а в чисто конструиране. И конструираните спомени не винаги съответстват на реалността.

Още по-интересно е нещо друго. Ние не само забравяме и бъркаме фактите, но и помним факти, които не са се случвали в реалността. Относително неотдавна учените изясниха, че на човек могат да се внушат изкривени спомени, като му се съобщи например лъжлива информация за миналото („а помниш ли как...). Това може да засяга даже личната биография, по-специално детството. У възрастния човек мъже да бъде създадена мисълта, че като дете се е изгубил в магазина или случайно е преобърнал чашата с пунш на нечия сватба. Сега става ясно, че същото се отнася и за възрастния живот. Както убедително доказва например Даниел Шактър, във възрастния човек може да възникне по невнимание изкривена памет. Както казва известната изследователка Елизабет Лотфус, „измислените спомени, ако бъдат активирани, не се различават от фактическите“.

Много хора няма да отрекат, че понякога се случват подобни неща. Но по правило няма да искаме да си признаем, че това се случва често, а още повече – с нас. Ние искаме да мислим, че най-ярките ни спомени – след като са толкова ярки! - са особено надеждни. Но се оказва, че и това не е така.

Преди четиридесет години това не се разбирало от всички психолози. Психолозите Роджър Браун и Джеймс Кулик публикували през 1977 година знаменитата статия за това, че когато с нас се случват крайно неочаквани, емоционални и значими събития, някакъв особен механизъм го фиксира здраво в нашето съзнание. Все едно мозъкът командва: „Фотографирай това“. И остава снимка. Браун и Кулик наричат дадения феномен „фотографски спомени“ (англ. flashbulb memories). И като че ли когато се обръщаме към подобни спомени, мозъкът нарежда: „А сега принтирай“. И миналото изплува ясно в съзнанието.

На пръв поглед всичко е така. Вероятно всеки от нас помни къде е чул да терористичния акт на 11 септември 2001 година, когато бяха атакувани кулите на Световния търговски център. Ние помним къде и с кого сме били в този момент, как сме научили за събитието и какво сме почувствали. Това е „фотографски спомен“. Какво пък, ако такива спомени съществуват, като при това са и точни, трябва да ги имаме предвид, когато изследваме спомените за Исус. Нима не трябва да се вреже в паметта как един човек ходи по водата, насища множество гладуващи с няколко парчета хляб, изцелява сляп по рождение и възкръсва от мъртвите?

Но от времето на статията на Браун и Кулик феноменът „фотографски спомени“ се изследва интензивно. И ако се съди по всичко, авторите са били в грешка. Да, такива спомени са много ярки. Но фактът, че един спомен е много ярък, не означава че е много точен. Мнозина от нас ще повярват трудно, че нашите ярки спомени могат да бъдат неточни. Но уви, това е така. И е доказвано нееднократно.

При изучаването на подобни неща психолозите могат да бъдат доста хитри. Класическо изследване, което дава тема за много по-нататъшни разработки, било проведено десет години след статията на Браун и Кулик. То принадлежи на Улрик Найсер и Никол Харш. Те разбрали, че действието на паметта може да се изучи във връзка с някаква национална катастрофа. На следващия ден след взрива на космическата совалка „Чалънджър“ (20 януари 1986 година) по време на занимание по психология двамата помолили 106 студенти от университета „Емори“ да попълнят анкета с въпроси при какви обстоятелства са чули новината. След половин година, през есента на 1988 година, те намерили 44 от тези студенти и им дали същата анкета. А още след половин година, през есента на 1989 година, анкетирали 40 от тази група студенти.

Резултатите били поразителни и много важни. Ще започнем с това, че 75% от хората, участващи във второто допитване, били сигурни, че попълват анкетата за първи път. Това явно противоречало на фактите. Що се отнася до съдържанието на питанията, там имало следните въпроси: къде човекът се е намирал, когато е чул новината, и с какво се е занимавал; по кое време на деня, откъде е чул новината и така нататък. Всичко седем въпроса. 25% от участниците дали различен отговор на всеки въпрос от втората анкета (макар че паметта била ярка и отговорите се представяли уверено). Още 50% отговорили еднакво само на два въпроса. От 44 души само трима отговорили о същия начин на всички въпроси от втората анкета, като обаче бъркали детайлите. Когато съпоставили увереността на анкетираните с точността на отговорите, станало ясно, че при 42 случая от 44 „изобщо няма връзка между увереност и точност“.

Вероятно си мислите – както и аз си помислих, - че когато след втората анкета показали на участниците първите им отговори, дадени няколко дена след взрива, те са осъзнали своята грешка и са си спомнили как е било всичко в действителност. Нищо подобно! Сблъсквайки се с фактите, те отричали всичко: сега, значи, паметта им не ги лъже. Учените казват:

Никой от хората, сбъркали в анкетата, дори не се опитваше да си спомни своя първи отговор. Доколкото може да се съди, първите спомени просто бяха изчезнали.

Еха! Всички ние имаме ярки спомени от миналото. На тези спомени се доверяваме най-много. Ние сме абсолютно сигурни, че всичко е било така: защо иначе спомените ще са ярки? Ами защото ние отново и отново сме превъртали събитието в паметта си. И то е станало ярко.

Струва си да подчертаем последният извод, който правят Найсер и Харш:

Нашите данни не оставят съмнения, че ярките и уверени фотографски спомени могат да бъдат грешни. Създава се впечатление, че когато това се случва, първоначалните спомени изчезват напълно.

А скорошните изследвания на психолозите Дженифър Таларико и Дейвид Рубин доказват, че фотографските спомени...

...се различават от обикновените спомени по своята яркост, а също така по увереността, с която хората се придържат към тях. Но от нищо не се вижда, че те се различават в действителност от обикновените автобиографични спомени по отношение на точността, последователността и продължителността.

Това може да има значение, когато осмисляме спомените на очевидци за Исус. Ако Исус е правел нещо впечатляващо и някои негови ученици са имали по-късно (да речем, след двадесет години) ярки спомени за неговите дела, гарантирана ли е точността на спомените?

(Следва)