ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Политически деец, един от авторите на Декларацията за независимост на САЩ, приета на 4 юли 1776 година.

СЪРЦЕТО НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Седемгодишната война завършила през 1763 година със завземането на Канада и частично Флорида от англичаните, което раздразнило крайно останалите колониални държави. Най-обезпокоена от това била Франция, в самото сърце на която – Париж – се заселило желанието да направят на британците някаква пакост.

Източното крайбрежие на северна Америка, 1756-1763 година

Същевременно британските колонии „процъфтявали“. Докато основната маса от населението вегетирала в оковите на нищетата, богатството на колониалния елит растяло. Въпреки това противоречиво обстоятелство мистър Томас Джеферсън (правнук на Томас Джеферсън, внук на Томас Джеферсън и син на полковник Питър) се родил в семейство, където всички дължели материалното си благосъстояние на неукротима енергия и само на малко късмет. Това се случило на 13 април 1743 година.

Томас Джеферсън, бъдещият трети президент на САЩ

Като достоен наследник на своя род, Томас, трети с това име, изградил на 27 години свое имение във Вирджиния. Това е второто имение на Джеферсънови в колонията – първото, което се намирало в Шадуел, изгоряло през 1770 година. Предприемчивият Томас не губел времето си в тъга и сълзи, избрал най-високия хълм в своите владения – Монтичело – и решил, че оттам нататък ще живее на това място.

Монтичело, имението на Джеферсънови

Засилената власт на британската корона след Седемгодишната война преседнала на всички още през 1769 година. Законодателното събрание на Вирджиния, в състава на което влизал и Томас, само внасяло за гласуване акт след акт. Опитали се да разпуснат събранието, но депутатите пак се събирали самоотвержено, но вече в съседната кръчма. Това безобразие било прекъснато с отстъпка от страна на империята – били отменени всички въведени по-рано търговски данъци, освен митническия данък за чая. Този жест трябвало да стабилизира поне временно положението. Но в Бостън вече стреляли. До знаменитото „пиене на чай“ оставали три години.

Бостън, март, 1770 година

По време на следващото спешно заседание на депутатите Патрик Хенри – вдъхновен оратор – произнесъл реч, в която прозвучало знаменитото изречение: „Дайте ми свобода или смърт!“ С този лозунг се родила американската революция. Неин глас станал Патрик Хенри, а нейно сърце – Томас Джеферсън.

СЪЗДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА САЩ

За свое учудване Джеферсън се превърнал почти веднага в почетен гост на едва ли не всички политически събрания и конгреси, където се славел с „непреодолимата сила на своите аргументи“ и със своето красноречие. На едно подобно мероприятие във Филаделфия той се запознал с Джон Адамс (бъдещия втори президент на САЩ), упорит и даже малко нервен човек, и Бенджамин Франклин, който споделял просветителските възгледи на Джеферсън. Именно подтикван от Адамс и Франклин, през юни 1778 година Томас започнал да пише най-важния документ на американската революция.

Бен Франклин, „благодушното въплъщение на доброжелателството“

Чувствайки бремето на отговорността, Джеферсън се уединил в малка тухлена къща на Маркет стрийт. След 17 дена той излязъл оттам, размахвайки радостно изписаните с акуратен почерк листи над главата си. Като били внесени няколко стилистични поправки, въпреки дребните разногласия между членовете на комитета и много препятствия, предизвикани от съдбата, Декларацията била приета на 4 юли. И трябва да отбележим, тя била написана толкова изкусно, че средностатистическият роялист би могъл, като я вземе в ръцете си, да почувства повея на демокрацията.

Комитетът на петимата, 1776 година

Започнала война и обявилите се за свободни колонисти не оставили съмнение, че угнетените не вярват на сълзите на властта и не прощават обидите.

Събаряне на статуята на Джордж III, Ню Йорк, юли, 1776 година

Крал Джордж III загубил изцяло всякакво душевно благополучие. Не го ощастливили и французите, които решили, че е настъпил моментът да се разправят с вечните си конкуренти: те сключили мирен договор с революционерите.

През 1778 година Париж обявил война на Лондон, а Бенджамин Франклин бил приет във френския двор като добър приятел. А нашият герой оглавил през 1785 година американското посолство в Париж.

”Посланикът на свободата в Новия свят“, Париж, 1778 година

Джеферсън бил очарован от Париж, а Париж – от Джеферсън. Но особена сериозност на това очарование придал Лафайет. С маркиза, притежаващ наистина рицарски, макар и извънредно „френски“ нрав, Джеферсън се запознал малко преди отпътуването си за Париж. И благодарение на беззаветната преданост на Лафайет към идеите на свободата и на неговите протекции Томас успял да спечели за своята страна могъщ съюзник, а за себе си предан приятел.

Маркиз Лафайет, френският приятел на американската революция

Но френските симпатии на Джеферсън му изиграли лоша шега. През 1797 година президентския пост заел някогашният му познат Джон Адамс, чието положение не било леко от това, че всички го сравнявали непрекъснато с „бащата“ на нацията Джордж Вашингтон. Въпреки че именно Войната за независимост събрала заедно Адамс и Джеферсън, вторият президент на Съединените щати бил далече от свободолюбивите идеи, които вълнували разума на Джеферсън, заемащ поста вицепрезидент. Освен това започналата през 1789 година Френска революция предизвикала буря от антифренски настроения. Томас ходел по края на бездната да изборите през 1800 година.

Джон Адамс, вторият президент на САЩ

А. Хамилтън: „Ако мистър Адамс бъде избран отново, се страхувам, че нашата конституция ще понесе по-голяма вреда от неговите неуправляеми страсти, антипатия и ревност, отколкото от прищявките на Джеферсън“. На 17 февруари 1801 година Томас Джеферсън станал трети президент на Съединените американски щати. Джон Адамс, уязвен и озлобен, бойкотирал инаугурацията.

Александър Хамилтън

След два мандата Томас Джеферсън напуснал президентския пост през 1809 девета година на 66 години. Оттегляйки се, той се посветил напълно на философията и изкуството, а основен проект през последните години от живота му станало създаването на Вирджинския университет. Въпреки преклонната си възраст, Джеферсън участвал лично в строителството му.

Вирджинският университет, основан от Томас Джеферсън

По воля на съдбата Джеферсън починал в един ден с Джон Адамс, чиито последни думи били казани с обичайния му язвителен тон: „А Томас Джеферсън още ли е жив...“ Това се случило на 4 юли 1826 година. В този ден Декларацията за независимост станала на 50 години.