НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / МИР / АЛФОНСО ГАРСИЯ РОБЛЕС

Алфонсо Гарсия Роблес (Alfonso García Robles)

20 март 1911 г. – 2 септември 1991 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Алва Мюрдал)

(За дейността му по въпросите на разоръжаването и създаването на зони, свободни от ядрено оръжие.)

Мексиканският дипломат Алфонсо Гарсия Роблес е роден в Самора, столица на щата Мичоакан, в семейството на Кирино и Тереса Гарсия Роблес. Решен да стане свещеник, той променя по-късно своя замисъл и постъпва в юридическия факултет на Националния университет в Мексико; през 1933 г. завършва университета, като получава степен по международно право и международни отношения. Роблес продължава образованието си в Париж (1934-1937 г.) и в Академията за международно право в Хага (1938 г.). Още докато се намира в Европа, постъпва на мексиканска дипломатическа служба и прекарва две години в посолството на Мексико в Швеция.

Като се връща в родината си (1941 г.), Роблес е назначен за ръководител на департамента по международни организации, а след това за генерален директор на политическата и дипломатическата служба. През 1945 г. влиза в състава на мексиканската делегация на конференцията в Сан Франциско, където е създадена Организацията на обединените нации (ООН). С решение на своето правителство започва да работи в секретариата на ООН в Ню Йорк и до 1975 г. е директор на политическия отдел на организацията.

Оглавявайки през 1949 г. мисията на ООН в Близкия изток, Роблес се запознава с перуанската делегатка Хуана Мария Сисло, която една година по-късно става негова съпруга. Семейството има двама синове – Алфонсо и Фернандо.

След като се завръща през 1957 г. в Мексико, Роблес става началник на департамента за Европа, Азия и Африка в министерството на външните работи. Във връзка с това той играе видна роля по време на конференциите по морско право през 1958 и 1960 г. От 1962 до 1964 г. е посланик на Мексико в Бразилия.

Обезпокоен от кубинската ракетна криза през 1962 г., Роблес започва да мисли за договор, който би създал в Латинска Америка безядрена зона. Целта му е двойна – „да се избегне повторението на кубинския опит във всяка друга страна от Латинска Америка“, а също така „да се изключи даже в далечно бъдеще възможността за надпревара в ядрено въоръжаване между страните от региона“. През април 1963 г. президентите на Боливия, Бразилия, Чили, Еквадор и Мексико подписват съвместна декларация за намерение в това направление; през ноември Гененералната асамблея на ООН приема резолюция с аналогично съдържание. Въпреки благоприятното начало напредъкът към договора скоро е преустановен. Непоколебимият Роблес, става през 1964 г. заместник-секретар по външните работи на Мексико, изиграва решаваща роля за свикването на конференция на латиноамериканските дипломати в Мексико. От ноември 1964 до февруари 1967 г. се водят напрегнати преговори, представители на 21 латиноамерикански страни обработват детайлите на съглашението. Роблес е съавтор на заключителния вариант на текста. Договорът за забрана на ядреното оръжие в Латинска Америка е скрепен с подписите на 14 страни; церемонията на е на 14 февруари 1967 г. в щаб-квартирата на на министерството на външните работи на Мексико. По-късно към договора се присъединяват още 10 страни, макар че най-големите държави в Латинска Америка – Аржентина, Бразилия и Чили – се въздържат временно от тази крачка. Великобритания, САЩ, СССР, Китай, Франция и Нидерландия подписват допълнителни протоколи към договора, задължавайки се да не употребяват ядрено оръжие в Латинска Америка и да не доставят там такова.

В края на 1967 г. Роблес оглавява мексиканската делегация на Женевската конференция на ООН за разоръжаване, където му се налага да си сътрудничи тясно с Алва Мюрдал. Като опитен дипломат, известен с честността си, търпението си и настойчивостта си, на Роблес е поръчано да участва през 1968 г. в разработването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, в което участват 115 световни страни.

През 1970-1975 г. Роблес е представител на Мексико в ООН. През декември 1975 г. Луис Ечеверия Алварес, президент на Мексико, го назначава на поста министър на външните работи, но по молба на Роблес новият мексикански президент Хосе Лопес Портильо го назначава за постоянен представител на Мексико в женевския Комитета на ООН по въпросите, свързани с надпреварата във въоръжаването. Роблес продължава опитите си да постигне компромис между свръхдържавите за надпреварата във въоръжаването. На специална сесия на Генералната асамблея на ООН през 1982 г. той отправя призив да се започне световна кампания по разоръжаване. Макар че предложението е отклонено, идеята на кампанията придобива широка подкрепа и през лятото на 1962 г. в САЩ и Европа са организирани многобройни митинги и антиядерни демонстрации.

През 1985 г. Роблес е избран за председател на Комитета на ООН по разоръжаването. Активен автор, за когото приятелите му се изказват като за „обзет от идеята за разоръжаването“, през годините на своята дипломатическа кариера Роблес написва 20 книги е повече от 300 статии, засягащи въпросите на международните отношения.

Превод от руски: Павел Б. Николов