ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА?

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ /

ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА?

Да подчертаем една важна мисъл. Вероятният факт, че спомените са винаги конструирани, поради което дори най-ярките от тях могат да бъдат грешни, не означава, че всичките спомени не стават за нищо. В по-голяма степен ние помним съвсем добре, във всеки случай в общи черти. Трябва да предположим, че така е било и с очевидците на живота на Исус. Даже човек, който е чул дадена история от очевидец, би могъл да запомни общата схема. Както и този човек, който е чул историята от своя съсед, чиято братовчедка е омъжена за човек, чийто баща е разказал чутото от колега по бизнес, чиято позната жена е била омъжена за очевидец. Последният случай изглежда много необичаен, но повечето от хората вероятно са научавала за Исус така. Разбира се, тук изкривяванията са повече, отколкото в случая, когато очевидецът разказва историята на сутринта преди събитието. Но все пак, при всичките недостатъци на паметта, ние помним много неща, а базовите спомени най-често са правилни.

Това е стандартен възглед на психолозите, които изследват паметта. Ние обикновено запомняме добре основната същност, макар че бъркаме детайлите. Вероятно сте позабравили малко (въпреки вашите усещания) къде, кога, с кого и как сте чули за катастрофата на „Чалънджър“, за делото на Симпсън и (на това може да се повярва трудно, но сигурно е така) за терористичния акт на 11 септември. Но помните факта, че сте научили за тези събития. И помните, че са се случили.

Както ще видим, това е важно, защото в новозаветните евангелия има събития, съобщенията за които съдържат историческо ядро. Но има много детайли, че и цели епизоди, които не съответстват на историческите факти. Това са „спомените“ за неща, които нямат място в реалността. Това е изкривена памет.

И все пак много неща в евангелията са описани в общи линии правилно. Историческото зърно често присъства. Но възниква въпросът: колко широко можем да тълкуваме понятието „обща същност“, за да смятаме, че е отразена вярно? В науката по този въпрос няма единно мнение.

Случаят с Джон Дийн. Едно авторитетно изследване е посветено на спомените – в детайли и същности – на човек, който заявявал (според широкото мнение, небезоснователно) за своята отлична памет: Джон Дийн, съветник на президента Ричард Никсън в периода между юли 1970 и април 1973 г.

По времена изслушванията, свързани със скандала „Уотъргейт“, Дийн описва десетки разговори, които имал в Белия дом. Питат го как е могъл да запомни толкова неща. Той отговаря, че има добра памет, макар че използвал и изрезки от вестници за събитията в Белия дом, за да освежи паметта си и да възстанови контекста на събитията. Но след като описал публично своите разговори с Никсан, били открити магнетофонни записи. Тези записи доказали какво се е говорило в действителност. И се появила възможност да се сравнят реалните разговори със спомените на Дийн: колко точно са възпроизведени същността и детайлите?

Това осъществил вече познатият ни Улрик Найсер в любопитната си статия, наречена „Паметта на Джон Дийн: показателен пример“. Найсер проучва два конкретни разговора, проведени в Овалния кабинет: единият на 15 септември 1972 година, другият – на 21 март 1973 година. Той ги сравнил с преписа от показанията на Дийн.

Резултатите били поразителни. Даже когато Дийн не преувеличавал своята роля и положение (което при него се случвало), той се обърквал в показанията си. Изкривявал много факти. При това важни.

Да вземем например показанията за разговора от 15 септември, дадени девет месеца по-късно. Разликата между описанието на Дийн и реалния разговор била доста съществена и внушителна. Според думите на Найсер:

Съпоставката с преписа доказва, че практически всичко в разказа на Дийн не е вярно. Никсън не е казал нищо от това, което му се приписва... И самият Дийн не е казал нищо от това, което – според неговите спомени – е казал... Неговата версия е правдоподобна, но е напълно невярна... Не може даже да се каже, че Дийн е възпроизвел „същността“ на разговора: както и да се приемат изказаните мисли и да се сравнява структурата на разговора, няма да се получи нищо повече от нула.

Следва да се подчертае: Найсер не смята, че Дийн е лъгал и съзнателно е изкривявал смисъла на разговора, за де се представи в положителна светлина. Разговорът, който той описал, го компрометирал не по-малко от реалния. Откъде тогава се е взела разликата между реалния разговор и описания? Според Найсер е станало „запълване на празните места“. (За това говорихме по-горе във връзка с Бартлет). Дийн извлякъл от различни части на мозъка си следи от случилото се, а съзнанието му незабелязано е запълнило празните места. Той „си спомнил“ разговора на основата на това какви били обичайните разговори в Овалния кабинет. Но каквото и да се е говорило в други случаи, той описал този случай погрешно. А може би си е спомнил как обикновено са започвали неговите разговори и ги е проектирал върху дадения случай. Нещо повече, съзнателно или несъзнателно, той е правил това, което често е характерно за нас: да преувеличаваме ролята си и статута си в разговора:

Неговите показания описват не самата среща през 15 септември, а фантазията му за нея: така да се каже - какво би трябвало да бъде... През юни тази фантазия станала спомен на Дийн.

Найсер резюмира своите открития:

Очевидно е, че разказът на Дийн за началото на разговора през 15 септември предава невярно и думите, и същността. Нещо повече, кръстосаният разпит не открил неговите грешки така ясно, както би могло да се очаква... В Дийн видели човек, който помни добре същността, а понякога и дословната формулировка. Но той не бил такъв човек.

И така, имал ли е Дийн добра памет за „същността“? Зависи от това колко широко разбираме „същността“. Той помнел, че разговарял с Никсън. Помнел какви теми са обсъждали. Но явно забравил какво е говорил Никсън и какво е говорил самият той.

А става въпрос за много умен и образован човек с добра памет, който си е спомнил разговор, проведен само преди девет месеца. Какво ще се случи, ако обикновени хора с обикновена памет се опитат да си спомнят нечии думи, казани преди две години? Или преди двадесет години? Или преди четиридесет? Опитайте сами: вземете разговор, който сте имали преди няколко години с някой човек – учител, свещеник, началник. Помните ли си точно думите? Ако мислите (а това се случва), че е така, можете ли да го потвърдите? Не трябва да се забравят изводите на специалистите за паметта и изкривената памет. Елизабет Лофтус, виден авторитет в тази област, и нейната колежка Катрин Кетчъм отбелязват:

Осъзнаваме ли как нашите спомени за миналото се изкривяват от съзнанието. В повечето случаи не. С течение на времето спомените се променят и ние достигаме до убеждението, че сме виждали, говорили и правили това, което помним.

Тези ремарки се отнасят за личните ни спомени. А как стоят нещата с писмените разкази на друг човек за това, което са казвали трети лица? Голяма ли е вероятността за дословна точност? А какво да кажем за разказ, написан – няколко десетки години след събитията – от човек, който е имал лично познанство с човек, чиято зълва е била позната на някогашен очевидец? Доколко точни ще бъдат формулировките? И какви формулировки: ще се запази ли същността (или поне тематиката)?

Проповедта на хълма (Матей, 5-7) е записана половин век след като е била произнесена от Исус. А и произнесена ли е била? А и ако е била произнесена, доколко текстът на нашите три глави отразява реалната реч пред хората? Наистина ли Исус е казал: „Блажени са нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“ и „пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овча кога, а отвътре са хищни вълци“, и „всеки, който слуша тези мои думи и ги изпълнява, ще уподобя на благоразумен мж, който е построил дома си върху камък“? Говорил ли е тогава нещо подобно? И говорил ли е някога нещо подобно? Къде е тук „същността“ и къде са детайлите?

А какво да кажем за случаите от живота на Христос, записани преди четиридесет години? Наистина ли са го разпънали между двама разбойници, които го хулели, преди да умре след шест часа? Верни ли са тези детайли? Вярна ли е същността? И коя е същността: това, че Исус е бил разпънат между двама разбойници? Или че са го разпънали? Или че е умрял?

(Следва)