НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / МИР / АЛВА МЮРДАЛ

Алва Мюрдал (Alva Myrdal)

31 януари 1902 г. – 1 февруари 1986 г.

Нобелова награда за мир (заедно с Алфонсо Гарсия Роблес)

(За дейността ѝ по въпросите на разоръжаването и създаването на зони, свободни от ядрено оръжие.)

Шведската социоложка и обществена деятелка Алва Мюрдал е родена в семейството на строителния предприемач Алберт Реймер и Лова Ларсон. Израснала в социално активно дребнобуржоазно семейство, Алва се интересува винаги от делата на баща си, член на шведската социалдемократическа партия, който по това време се занимава с организиране на работнически кооперативи.

Като слуша курс по социология, философия, психология и училищна педагогика в Стокхолмския университет, Мюрдал го завършва през 1924 г. със степента бакалавър. През същата година се омъжва за икономиста Гунар Мюрдал, който има юридическа практика в Стокхолм. В семейството се раждат две дъщери и един син: Сисела Бок, която става световноизвестна философка и писателка (живее в САЩ), социоложката Кай Фьолстер и писателя и политик Ян Мюрдал.

Три години Мюрдал учи в Лондон, Лайпциг и Стокхолм. Със стипендия от фонда „Рокфелер“ тя и съпругът ѝ пътуват по САЩ през 1929-1930 г., след това тя учи в Женева през 1930-1931 г., а през 1934 г. получава степента магистър от Упсалския университет. Тогава Мюрдал публикува заедно със своя съпруг изследването „Криза в проблема с населението“ („Kris i befolkningsfragan“), което ѝ донася международна известност в областта на демографията.

През 30-те години на миналия век шведските социалдемократи достигат такова влияние, че успяват да осъществят основни социални реформи. Книгата на съпрузите Мюрдал подсказва на правителството решение за осигуряване на благополучие за всички деца, независимо от финансовото положение на родителите им. Като съавтор на книгата и признат учен Мюрдал е назначена в Правителствения комитет за осигуряване на жилища. През 1935 г. тя става съветник към Кралската комисия по въпросите на населението, а една година по-късно основава Педагогическия институт за предучилищно обучение и е негов директор до 1948 г. През 1946 г. нейната репутация на привърженичка на прогресивни педагогически методи обуславя назначението ѝ в Комисията по реформиране на образованието. Мюрдал става също така председател на временната комисия към Световния съвет за предучилищно образование.

През тези години Мюрдал играе водеща роля в движението за политическо и икономическо равенство на шведските жени. Като отговорен секретар на държавната комисия за женския труд тя редактира през 1935-1938 г. месечно списание за жени, които членуват в социалдемократическата партия. Като вицепредседател на Стокхолмската организация на деловите и работещите жени се стреми през 1935-1936 г. да реши задачите на феминизма преди всичко в икономическата сфера, а не в политическата или психологическата. Постепенно дейността на Мюрдал израства до международно равнище. През 1938-1947 г. тя е вицепрезидент на Международната федерация на деловите и на работещите жени. В рамките на Международната организация на университетските сътруднички Мюрдал подготвя доклад за заетостта на омъжените жени.

По време на Втората световна война, когато неутралитетът на Швеция предизвиква приток на бежанци към страната, Мюрдал става вицепредседател на Обединения комитет на шведските граждански организации за културна помощ на Европа. След войната редактира седмичника „Шведски път“ („Via Suecia“), който, излизайки на много езици, трябва да съдейства за по-скорошна асимилация на бежанците.

През 1946 г. Мюрдал представлява Швеция на Парижката конференция на Организацията на обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Една година по-късно става консултант на проекта „Международно разбирателство с посредничеството на училището“, финансиран от департамента за обществени науки на ЮНЕСКО. След три години Мюрдал е назначена за директор на департамента по социалните въпроси на ООН. На този пост тя координира проекти, отнасящи се до правата на човека, свободата на информацията, положението на жените, злоупотребата с наркотици и стремителното нарастване на населението. „За мъжете и жените, които могат да мислят с международни категории – казва Мюрдал на един журналист, - социалните недъзи са толкова реални и неотложни, колкото политическите и икономическите проблеми“.

Като остава член на социалдемократическата партия, Мюрдал играе в същото време незабележима роля в нейните дела, макар че работи в комитета, създал следвоенната политика на партията, а освен това представя пяртеята на Парижката конференция на Международната трудова организация през 1945 г. А през 1955 г. Мюрдал е назначена за шведски посланик в Индия, макар че това решение предизвиква критика в деловите кръгове в Швеция, където към социалистическите възгледи на Мюрдал се отнасят предпазливо. Организаторските способности на Мюрдал печелят дълбокото уважение към нея на министър-председателя Джавахарлал Неру и на целия индийски народ.

Като се връща в Швеция през 1961 г., Мюрдал става специален помощник на министъра на външните работи по въпросите на разоръжаването, поради което трябва да проучи задълбочено този проблем. Избрана през 1962 г. за депутта в шведския парламент, тя оглавява шведската делегация на Женевската конференция на ООН по разоръжаването. Като министър без портфейл Мюрдал остава в правителството от 1966 до 1973 г.

Запазвайки вярност към антивоенните си възгледи, през 1977 г. Мюрдал публикува съчинението си „Игра на разоръжаване: как Съединените щати и Русия ускоряват въоръжаването“ („The Game of Disarmament: How the United States and Russia run the arms races“), където критикува остро двете свръхдържави за изразходването на средства, които могат да бъдат дадени за здравеопазване, жилищно строителство и образование. Награден с наградата за мир „Алберт Айнщайн“ през 1980 г., Мюрдал изразява загриженост за климата на отчаяние, който „влияе разрушително върху младите хора с всекидневната заплаха за война“. Но Мюрдал отбелязва, че никога не е отстъпвала пред желанието си да напусне своите задължения.

Привърженичка на реформите в духа на традициите на европейския демократичен социализъм, Мюрдал започва своя път към движението за мир на вътрешно национално равнище. След влизането на Швеция в ООН грижата на Мюрдал за равенство и социална справедливост се издига на ново равнище. Най-много я тревожи надпреварата във въоръжаването. Макар че се гордее много с отказа на Швеция от ядрено оръжие през 1968 г., тя не веднъж изразява разочарованието си от това, че въпреки многогодишните преговори, надпреварата във въоръжаването се ускорява и „милитаризацията на икономиката и на националния живот на почти всички страни се засилва“.

Сърдечно заболяване затваря Мюрдал за две години в стокхолмска болница, където настъпва и краят на живота ѝ.

Превод от руски: Павел Б. Николов