ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС / ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС:

ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО

Учените изучават паметта повече от 130 години. Те искат да разберат какво представлява паметта. Какви разновидности памет има? Как помним миналото? В наши дни с това се занимават различни отрасли на науката: невробиологията изследва дейността на мозъка, социологията – паметта на групите за общото си минало, културната антропология – запазването на традициите в устните култури, литературознанието – паметта в литературните произведения (дори да вземем само Пруст!). А историята в известен смисъл е посветена на паметта за миналото и на взаимните връзки с него. Но най-интересни изследвания се провеждат в психологията.

Първи да изучава сериозно паметта се заел Херман Ебингхаус (1850–1909). Той провел редица експерименти, свързани с ученето наизуст. За да изследва паметта в нейната чиста форма, Ебингхаус специално постъпил така, че експериментите да не са свързани с всекидневния живот. Затова той създал 2300 безсмислени трибуквени съчетания (например DAX, GUF, NOX), а след това се опитал да ги запомни.

Като усвоил редица буквени съчетания, Ебингхаус се подложил на проверка. След това почакал малко и отново направил проверка. Най-много го интересувало колко дълго информацията може да се запазва в паметта. Иначе казано: колко бързо забравяме.

От своите експерименти Ебингхаус направил важния извод, издържал, колкото и да е странно, изпитанията на времето. В основни линии забравянето настъпва много бързо. Във всеки случай забравянето на безсмислени буквени съчетания. Един час по-късно се забравят повече от половината съчетания. През следващия час останалата половина не се губи. Нещо повече, след едно денонощие се забравят още 10%. А след месец – още 14%. Така процесът на забравяне може да се изобрази като крива, която постепенно става почти хоризонтална. В резултат от това ние помним част от това, което сме запомнили дори половин година по-рано.

Своите съображения Ебингхаус публикувал в новаторската монография „За паметта“ (1885 г.). Много от тях били потвърдени от по-късни експерименти. Но в един момент изследователите си задали въпроса какво значение има наизустяването на безсмислици към реалния живот. Нима така запомняме фактическата информация („къде се намира мостът Голдън гейт?), личния опит („какво правих вечерта, когато завърших училище?“) и даже физическите навици („как да плувам брус?“)? С една дума, въпросът може да се изследва по-нашироко. Може би различните видове знания съответстват на различни видове памет?

Здравият смисъл подсказва, че правилният отговор на последния въпрос е „да“. Вече споменахме в глава 1 и ще споменем отново същото, ако сте забравили. Да се помнят факти и да се помнят навици са две различни неща. Двете се различават от паметта за личното минало. Всеки вид памет е интересен и извънредно важен за нашия живот. Но мене тук ме интересува този вид памет, който включва запомнянето на информация и минал опит както от непосредствените участници в дадени събития, така и от тези, на които тези събития са били разказани.

(Следва)