Мрачно време, ръми.
Стоим на стълбите под стряхата с котарака и се чудим дали да тръгваме въобще: аз да снимам, той да търси разгонени котки.
Накрая се отказваме и двамата.
Котаракът се свива на кълбо, а аз правя няколко снимки изпод стряхата, колкото да не е без хич, и се прибирам на топло...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.