ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Републиканската форма на управление се пази в малката страна на Южна Европа над 1700 години. Санмаринци отстояли независимостта си без монарси и диктатори.
Малката държава на Апенинския полуостров до планината Титано се смята за най-древната от съществуващите републики. Според легендата първото селище по тези места основал някой си Мариний (Marinius – бел. П. Н.), каменар, който дошъл там да търси работа. По-късно той станал монах и си построил на върха на планината уединена обител. Местните жители, впечатлени от набожността и праведността на Мариний, се присъединили към него. След известно време в Титано израснал цял манастир. Монасите се осигурявало сами с всичко необходимо и практически не контактували с външния свят.
Благодарение на тази самоизолация на комуната монасите успели да избегнат гоненията на християните през късната Римска империя. Постепенно около манастира се образувала малка светска община, чиито жители също като монасите се стремили към уединеност. През VI век територията се наричала официално „Република Сан Марино“ в чест на основателя на манастира, който по това време вече бил обявен за светец.
Марка, издадена за 1700-та годишнина на Сан Марино
Официално земята, на която се намирала републиката, преминавала от ръка на ръка. Но жителите на Сан Марино се договаряли с владетелите да не закачат малката, но горда община. През Х век планината Титано и земята около нея били официално дадени на комуната и тя станала пълноценна независима държава. Тогава планинският град построил стени и стражеви кули – жителите се страхували от сарацините, които нападали Италия.
Републиката се управлявала от съвет на семейните старейшини, създаден по образец на древноримския сенат. През 1243 година системата била реформирана и се появил избираем съвет, начело на който стоял Капитан-регент. Тогава територията на Сан Марино се разширила малко за сметка на купени земи от съседните феодали. През цялата си история дребната държава оставала независима, преживявайки воините и бедите, които връхлитали Европа. Седемнадесет века нейните граждани пазели демократичните принципи, минавайки без крале, диктатори и авторитарни лидери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.