КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 501

Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ

Господа!

Всичко е свършено. Сестра ми, която беше отишла в Плевен още на 7-10/врия, вчера си дойде. Ето какво ни разказва: Нашите прокопсани народни дейци, до 60 души, проводени са вече в Цариград още миналия вторник и там ще им се решава кой защо е вреден. Бедният В. Левски наистина е уловен - не в Ловеч, както ви писах, но в село Къкрина, близо до Ловеч, който стоял там у свой човек, но пък друг българин проклет го узнал и продал, той убил от турците, но и него пак българин го ударил зад ухото с куршум и така го уловили, и когато го прекарали през Плевен, с множество турци заграден, той като се приближил до нашата порта там, повдигнал пердето на каруцата и поздравил нашите, които стояли на портата, с него имало още двама души - вижда ми се, че е бил газдата му - закарали го до София и пак го върнали в Русе, а оттам за Цариград с него дошли в Плевен всичките паши и комисарите цариградски. Д. Общи е обесен миналия вторник в София - нашите всички глупци имали добър случаи да се избавят, но те според глупостите си не приели и така сега желая им и аз същите вечни вериги. А става ето защо: турското правителство, както се виждаше още отначало, не искало да се разчува навън, че тези работи са комитетски, и така комисарите, проводени до София, като стигнали там, тайно проводили до изловените хабер да държат крайно отказване, да не изказват нищо, каквото и да знаят, защото ако се държат така, ще бъдат освободени. Но като хора с празни глави, които не знаят как да принесат полза на отечеството си, ами вместо полза - стократна вреда, отказали са да приемат това тяхно окуражаване, ами са решили да издават всичко кое как е последвало, от игла до конец. А че откакто тия сами за себе си не им родили главите да се възползват от този добър случаи и да се избавят, та после пак да могат да действат за Народното добро, но още глупостта им дотам ги тласнала, че издали, че всичко им е внасяно от Букурещ през мен и така са следвали да работят. Помислете си до каква степен е тази тяхна глупост, че не са били в състояние да увардят себе си, ами повреждат и на останалите, които мъчно ще могат вече да работят. Това сам брат ми е доказал, защото когато гражданите от Плевен проводили арзухола с доволно [много] подписи, за да молят за него, то правителството така казало: всичко вече е напразно, когато те сами всичко издават и нищо не искат да крият - тези глупаци са се споразумели помежду си да не крият, ами доказват, че наистина са работили за въстание и пр. Покрай тези техни простотии, за които явно казвам вече, че не ги съжалявам за нищо, ами отиде и най-добрият ни българин В. Левски, комуто желая от цяло сърце дано той може някак да се отърве. Ето какво е казал сам плевенският каймакамин у дома, като ходил, за да преговаря старата ми майка и съпругата ми братова: никой не е крив, той сам е крив, защото както му се е казало да държи, да не казва нищо, ако иска да го пуснат, но той освен че не искал да запази себе си, но още турил в по-голямо подозрение и малкия си брат, т.е. мене, като казал, че всичко през мене му е изпращано. Ето докъде била безмерна тази глупост, затова стократно повече съжалявам Левски, не него. За х. Иванча в този случай вече доказва се, че е показал добросклонност към нашенците, повече се знае, че от негова страна е било това окуражаване, което им е предложено, за да държат да не се издават, но когато те сами не заслужавали такава подпорка, то нямало вече какво да им прави човекът. И така пак ще кажа, че каквото зло и да им се наложи занапред от правителството, хак им е, да го теглят. Засега толкова имам, а това вече завърши всичко. Да видим какво подейства пак за нас турското правителство, дали не ще ни поиска оттук? Вчера беше тук един от Никопол, който е турско мекере, цинцарин, който казал пред един мой приятел, че от Влашко ще се искат до 36 души, които са доказани, че и те са съучастници в срещните работи. А ще видим - Бог да ни закриля. Здравейте.

Драгомиреску

26 януари 1873 г.

Какво стана с Карамустафа - моля, явете ми.

Н.Б.II.А., п. 102. № 64

(Следва)