петък, ноември 18, 2022

МАРК КАУФМАН / ЕЛИЗАБЕТ ТЕЙЛЪР

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Роден през 1923 г., американецът Марк Кауфман става най-младият фотограф, снимал за корица на списание, когато на седемнадесет години прави фотопортрет на Елинор Рузвелт.

Кауфман е щатен фотограф на списание „Life“ в продължение на тридесет години, отразявайки събития в Съединените щати, Европа и Далечния изток. Получава голямата награда за фотография на Белия дом през 1953 г. По-късно работи като фотографски директор на списание „Playboy“ в продължение на пет години и е професор по фотография в Калифорнийския политехнически държавен университет.

Фотографът умира през 1994 г. от рак на черния дроб на седемдесет и една години.

Следващите снимки са част от работата му, когато Марк Кауфман прави портрети на шестнадесетгодишната Елизабет Тейлър в Лондон през 1948 г.

четвъртък, ноември 17, 2022

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ В ЦАРИГРАД ДО СУЛТАНА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 494

Министерският съвет в Цариград до Султана

Ваше Превъзходителство [1]

Министерският съвет се е занимавал с телеграмата на председателя на Софийската извънредна комисия, Негово Превъзходителство Али Саиб паша, относно арестувания Дековала Димитър, член на Белградския бунтовнически комитет, образуван със задача да се внесе смут сред населението. Както става ясно от съдържанието на вътрешната телеграма, Дяковала Димитър сам се е признал за един от водителите на размириците. Същият умишлено убил в Орхание дякона - заместник на Ловченския владика, и обрал с оръжие в ръка държавната хазна по пътя Орхание-София. Комисията го е осъдила на смърт въз основа на непринуденото му самопризнание. Делото заедно с обвинителния акт и присъдата са препратени в криминалното отделение на Министерството на правосъдието, където, както си е редът, ще бъдат прегледани. Предвид обаче обстоятелството, че въпросната организация е образувана с цел да се вдигне революция в Румелия (Румили) и че тя е пристъпила към изпълнение на своите замисли, едно спешно изпълнение на издаденото спрямо главихте смутители наказание, няма съмнеие, ще послужи в сегашния момент и положение на нещата за до6ър пример на всички членове на гореспоменатата революционна организация. Комисията моли телеграфически да се приведе в изпълнение наказанието на Дяковала Димитър, понеже сам се е признал за автор на приписаните му злодеяния. Каквото обаче заповяда по случая Н. В. Султана, ще бъде изпълнено. По смъртните присъди на другите членове на комитета, които Софийската комисия ще издаде въз основа на закона, ще се произнесем последователно при получаването на нужните донесения.

29 Теввал 1289 от Егира

18 декември 1872 г. Р. Хр.

Из Цариградския архив

БЕЛЕЖКИ

1. Министерският съвет употребява тук израза „Превъзходителство”, а не „Величество“, понеже писмото е отправено до първия секретар на Султана.

(Следва)

сряда, ноември 16, 2022

ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ

Като начало ще подчертаем: всичките четири канонични евангелия са напълно анонимни. Авторите не казват кои са. И даже не се наричат по име. А и изобщо не дават никакво пряко указание за своята личност.

В случая с евангелията от Матей и Марк това може да се докаже съвсем лесно. Те са написани изцяло от трето лице: Исус и други хора са казали и направили това и това, с тях се е случило това и това. Дори откъсът в „Евангелието от Матей“, в който Исус предлага на Матей да го последва, е разказан от трето лице (Матей, 9:9–13): по нищо не се вижда, че евангелистът има предвид себе си. Нещо повече, както ще видим, съмнително е, че три века след своето написване това евангелие се е приписвало на Матей (а „Евангелието от Марк“ – на Марк, и така нататък).

Малко по-сложно стоят нещата с евангелията от Лука и Йоан. Гласът на авторите им звучи в началото (а у Йоан и в края). За съжаление обаче не е казано чий е този глас: няма изобщо никакъв намек за авторство (с едно изключение, за което вижте по-долу). Но от формулировките е разбираемо: които и да са били авторите, те не са били очевидци на описваните събития. Макар че при повърхностно четене е лесно да се създаде грешно впечатление. Да вземем „Евангелието от Лука“. Отначало авторът споменава за някакви автори, а след това преминава към формулировки от първо лице. Ще посочим превода на този откъс:

Понеже мнозина предприеха да съчинят повествование за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти опиша наред, почтени Теофиле... (Лука, 1:1-5).

Тук Лука (ще оставим това име на автора, след като не знаем истинското) посвещава своя разказ на някой си Теофил. Първото лице множествено число („между нас“, „ни“) посочва християнската община като цяло. Разказите за Исус, които авторът възнамерява да представи, са се предавали от очевидци и предишни възвестители на словото. Ще отбележим: Лука не казва, че е разпитвал лично очевидците и е поставил в основата на книгата си техните думи. Той само казва, че разказите за Исус са се предавали отначало от очевидци, а след това от служителите на християнското богословие. И тук няма спор: ясно е, че първи за Исус са говорели тези, които го познават. Но ако Лука е искал да каже, че като източник е използвал основно интервюта с апостолите, защо не го е казал? Толкова по-убедително би изглеждала претенцията му, че той – като предшествениците си – е написал подреден и точен разказ.

„Евангелието от Йоан“ също използва във встъпителния си откъс първо лице множествено число. Това е знаменитият „Пролог“ (Иоан, 1:1–18), в който Исус е описан като предсъществуващ Логос, който отначало сътворил света, а след това дошъл на този свят като човек от плът и кръв:

И Словото стана плът и живя сред нас, изпълнено с благодат и истина; и ние видяхме славата му... И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат, защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. (Йоан, 1: 14, 16-18).

На пръв поглед авторът говори, че е виждал лично славата на Исус (като негов спътник). Но ако се задълбочим в четенето, смисълът е съвсем друг. „Ние“ е все тази късна християнска община, която е придобила по-голяма благодат от благодатта на Мойсеевия закон. „Всички ние“ сме видели славата на Христос, осъзнавайки неговата истинска същност и получавайки благодатта, която носи само той.

В края на „Евангелието от Йоан“ авторът се връща отново към първо лице множествено число. Този откъс също се приема от мнозина превратно. Като описва явяването на възкръсналия Исус на Петър, по време на което Исус обещава, че неговият „любим ученик“ ще бъде още жив, когато Исус се върне в славата си, авторът пише за този любим ученик:

Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и написа тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно. (Йоан, 21:24).

По неизвестна причина, абсолютно неразбираема за мене, читателите често мислят, че тук любимият ученик съобщава за своето авторство на „Евангелието от Йоан“. Но това не е така! Авторът не може да бъде този ученик, защото разделя себе си („ние“) от любимия ученик („неговото“ свидетелство), от човека, който свидетелства за тези неща и ги е записал.

Но може би авторът ни уверява, че неговото евангелие се основава на писмен разказ на любимия ученик? Добре. По негови думи един от източниците му на информация е бил разказ, написан от ученик, когото Исус особено обичал. Но не го посочва по име. Както виждаме, християнското предание го е отъждествило с Йоан Зеведей. Можел ли е историческият Йоан, беден и неграмотен рибар от галилейската провинция, да напише книга за живота на Исус? Това е вече съвсем друг въпрос. Според Деяния 4:13 Йоан е бил agrammatos, което ще рече, че даже не знаел азбуката.

С една дума, всичките канонични евангелия са анонимни. Нито едно от тях не дава конкретна информация за личността на своя автор. Но откъде са се взели названията: „Евангелие от Матей“, „Евангелие от Марк“, „Евангелие от Лука“, „Евангелие от Йоан“? Както ще посоча по-нататък, те са се появили едва в края на II век, сто години след написването на тези книги. Това е доста съществено, ако искаме да разберем доколко в тях са отразени спомени на очевидци.

(Следва)

вторник, ноември 15, 2022

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / ХИМИЯ / ААРОН КЛУГ

Аарон Клуг (Aaron Klug)

11 август 1926 г. - 20 ноември 2018 г.

Нобелова награда за химия

(За разработването на кристалографската електронна микроскопия и структурното изясняване на биологически важни комплекси от протеини и нуклеинови киселини.)

Английският физик и специалист по молекулярна биология Аарон Клуг е роден в Желва (Литва) в семейството на търговеца на добитък Лазар Клуг и Бела (Силин) Клуг. Когато Клуг е на две години, цялото семейство се мести в Дърбан (Южна Африка), където семейството на майка му е емигрирало в началото на века. От 1937 до 1941 г. Клуг учи в дърбанското средно училище. Именно през този период у бъдещия учен се ражда интереса към науката, особено след като прочита книгата на американския писател Пол де Кройф „Ловци на микроби“.

Като постъпва през 1942 г. във университета „Уитуотърсранд“ в Йоханесбург, Клуг започва да посещава подготвителен курс по медицина, а също така занимания по биохимия, физика и математика. По времето, когато завършва през 1945 г. университета, получавайки степента бакалавър по естествените науки, интересите са му строго опредлени: Клуг избира физиката. Занимавайки се в Кейптаунския университет с предоставена му стипендия, той възприема от един от своите учители, Р. У. Джеймс, метода на рентгеновата кристалография. Този метод, разработен от У. Л. Брег и У. Г. Брег, се състои в това, че на фотографска пластина се изобразява картина, образуваща се при преминаването на сноп рентгенови лъчи през кристал. Тъй като рентгеновите лъчи се отклоняват по характерен начин, от появилото се изображение може да се съди за разположението на атомите в кристала. Като получава през 1946 г. степента магистър на естествени науки, Клуг остава в Кейптаунския университет, за да продължи работата си с Джеймс върху проучването на органични съединения с помощта на дифракцията на рентгеновите лъчи. „През това време – спомня си по-късно той – у мене се появи сериозен интерес към структурата на материята и към това как е възникнала“.

Стипендия, учредена от Британското изложение през 1851 г., и субсидия за провеждане на научни изследвания, получена от колежа „Тринити“ към Колумбийския университет, позволяват на Клуг да се премести през 1949 г. в Англия. Той пише заявление за работа като изследовател в лабораторията „Кавендиш“ към Кеймбриджкия университет, за да може да работи заедно с Макс Перуц и Джон К. Кендрю над установяването на структурата на протеиновите молекули с помощта на рентгеновата кристалография. Но в лабораторията „Кавендиш“ няма свободни места и под ръководството на Д. Р. Хартри Клуг ученият започва да проучва молекулярната структура на стоманата. За тези свои изследвания той получава през 1952 г. докторска степен.

Като се мести в отдела по колоидна химия в Кеймбриджкия университет, през цялата 1953 г. Клуг изследва биофизичните процеси, по време на които кислородът и въглеродният двуокис се обменят в хемоглобина. Тези изследвания засилват интереса на учения към рентгеновия анализ на биологичните молекули и към края на следващата година той получава стипендията „Нъффилд“ за работа в колежа „Бърбекс“ в Лондон под ръководството на Дж. Д. Бернал, бивш преподавател на Перуц в Кеймбриджкия университет. За кратко време Клуг проучва протеиновата рибонуклеаза. По време на тази работа се запознава с Розалинд Франклин, чието изследване върху рентгеновия анализ на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) помага някога на Франсис Крик и Джеймс Д. Уотсън да установят структурата (двойната спирала) на тази сложна молекула.

Малко преди това Франклин започва да изследва вируса на тютюневата мозайка, който поразява листата на тютюна. Въпреки че за този вирус са известни много неща – особено благодарение на работата, извършена преди това от Джон Х. Нортроп и Уендъл М. Стенли, - молекулярната му структура все още остава неясна. Получените от Франклин рентгенови изображения, в които Клуг макар и трудно, но все пак успява да различи следи от наслоения, предизвикват у него силен интерес и той се подготвя за съответната работа. След смъртта на Франклин през 1958 г. ученият става ръководител на научно-изследователската група за проучване на структурата на вируса в колежа „Бърбакс“. Четири години по-късно Клуг приема предложението на Крик да се върне в Кеймбриджкия университет, този път като член на Съвета за медицински изследвания по молекулярна биология. За кратко време Клуг установява, че вирусът на тютюневата мозайка е широка спираловидна структура с повтарящи се протеинови фрагменти, като генетичният материал е разположен край вътрешната повърхност на протеина.

През този период от време Клуг и неговите колеги изследват вирусите, предизвикващи полиомиелит. Смята се, че те имат сферична форма, но тяхната точна структура не е установена. Опирайки се на своите знания по физика и рентгенов анализ, Клуг разработва метод, наречен кристалографска електронна микроскопия, при който изображението, получено с помощта на електронен микроскоп, се подлага на дифракция с лазерно излъчване. Получената в резултат от това картина може след това да се разшифрова и да се установи структурата на анализирания обект.

Този метод „въоръжава“ Клуг не само с нов технически подход, но и определя процедурата за провеждане на изследвания, които свързват помежду им клетъчната и молекулярната организация. Той може да проучва вече една биологична система, отначало изваждайки я от клетката, а след това получава подробна картина чрез рентгенов и химически анализ и накрая, създава пълно изображение на цялото устройство с помощта на електронен микроскоп. През 1972 г. ученият започва да използва тази последователност при анализ на хроматина, съединенията на хистоните (особени протеини) и ДНК, които са съставни за хромозомите на високо организираните организми. През 1981 г. Клуг и неговите колеги успяват да докажат, че всеки от многото хистони представлява цилиндрична молекула, около която е обвит участък от неразкъсана ДНК. Хистоните са толкова здраво свити в пръстени, че една-единствена нишка ДНК на човека, дълга приблизително два метра, се вмества в ядрото на клетка, чийто диаметър е по-малък от една стотна част от милиметра.

От 1978 г. Клуг става един ръководителите на лабораторията по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания в Кеймбридж. Той продължава да се занимава с научна работа, запазвайки вярност на избраната по-рано тема. Изследванията му, също както и информацията за резултатите, получени от други учени, използващи неговите методи, изясняват до значителна степен процесите, извършващи се в живите клетки. Клуг е погълнат от научна работа, много сили му отнемат и административните задължения. Но той се старае колкото се може повече време да отделя и на преподавателската работа. Нисък на ръст, слаб, притежаващ остър интелект, ученият е необикновено популярен в кръга на своите студенти и колеги.

През 1949 г. ученият се жени за Лайба Броброу. Съпрузите имат двама сина.

Освен с Нобелова награда Клуг е удостоен с почетни степени от Колумбийския, Чикагския, Страсбургския и Стокхолмския университет. Лауреат е също на наградата Доктор Х. П. Хайнекен на Нидерландската кралска академия на науките и изкуствата (1979 г.) и на наградата Луиз Грос-Хорвиц на Колумбийския университет (1981 г.). Член е на Лондонското кралско дружество и е почетен чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов


понеделник, ноември 14, 2022

СНИМКИ ОТ СЕЛО - 2

Днес снимките няма да са фотоапаратни, а тези, които съм направил досега с квадрокоптера.

Не са много, но се надявам за в бъдеще всяка неделя, когато излизам на лов за кадри, да вземам с мене и летящата машинка, след което погледите отвисоко ще бъдат много повече (стига да не духа вятър).

неделя, ноември 13, 2022

„ГЪСКИТЕ СПАСИЛИ РИМ...“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Веднъж Рим бил нападнат вероломно от галите. Градът отбил атаката благодарение на пернатите герои.

ГАЛСКИЯТ НАРОД

През V-III пр. н. е. галите носели много беди на своите съседи. Особено силно страдали тези народи, които живеели на Апенинския полуостров и в Мала Азия – галите нахлували постоянно, унищожавайки населението и разорявайки градовете. Поради агресивността си и постоянните си разорителни походи те успели да се разселят на огромни територии. На юг народът на галите имал изход на Средиземно море, а северните му територии се простирали до шотландските високопланински райони. Той се установил твърдо на територията на цяла Западна Европа и на внушителна част от Източна. Римляните смятали за гали само тези племена, които живеели на територията на съвременна Франция и били с тях в състояние на постоянна вражда.

За първи път на римляните и галите било съдено да се сблъскат помежду си през 391 година пр. н. е., когато племето на сеноните, оглавявано от Брен, преминало Алпите и нападнало етруските, като разорило градовете им. След покоряването на етруските Брен се отправил на юг, възнамерявайки да завземе Рим и да изтрие града от лицето на земята. Срещу неговата армия излезли четиридесет хиляди римски мъже, командвани от военния трибун Квинт Сулпиций. Римляните възнамерявали да приемат сражение на далечните подстъпи към града.

Брен – вождът на галското племе сенони

Армията на Сулпиций се сблъскала с галите там, където река Алия се влива в Тибър близо до Рим на 18 юли 390 година пр. н. е. Римската войска била разбита от сеноните и хукнала позорно от бойното поле, мнозина в паниката се хвърляли във водите на реката и потъвали поради тежките си доспехи. Оттогава 18 юли се смятал от римляните за нещастен ден.

РАЖДАНЕТО НА ЛЕГЕНДАТА

След няколко дена Брен със своите войници нахлул в Рим и започнал кърваво клане. Галите влизали в домовете, изнасилвали жените и убивали децата. Те се разправили жестоко с почти всичките римски сенатори. Оцелелите жители успели да се скрият в крепостта на Капитолийския хълм, която продължили да защитават. Обсадата на Капитолия се проточила половин година, защитниците успявали да отбият всеки опит за щурм от страна на галите. Римляните не си дояждали, не си доспивали и били под постоянно напрежение, което се отразявало на физическите и моралните качества на техните редове. А една нощ се случило нещо, което поставило началото на цяла легенда.

В дълбока нощ галите, като се убедили, че защитниците на укреплението спят, изпълзели по скалата, която се намирала под Капитолия. Намиращите се долу войници подкрепяли щурмуващите, като им подавали мечове и копия. Брен смятал, че поради ефекта на внезапността ще може да избие последните останали защитници на Рим. Практически безшумно галите поставили стълби на стените на крепостта и започнали да се качват. Никой не чувал приближаването на враговете. С изключение на свещените гъски, намиращи се в храма на богинята Юнона – покровителка на майчинството и брака. Те започнали да крякат, с което разбудили спящата стража. Така бил даден сигнал за тревога. Римляните се събудили и успели да отразят вражеското нападение. От тази нощ е известна поговорката: „Гъските спасиха Рим“. Обикновените римляни използвали този израз, когато някакво случайно събитие им помагало да избегнат сериозни неприятности и да запазят живота си.

Илюстрация на легендата за римските гъски

Като разбрал, че галите няма да могат да превземат Рим в най-близко време, Брен се договорил с римляните да свали обсадата в замяна на внушителна контрибуция. Градът устоял на натиска на галите, а горчивите уроци от тази война допринесли за най-скорошното му укрепване.

ИМАЛО ЛИ Е ГЪСКИ?

Според една от версиите диктаторът Марк Фурий Камил успял да събере за кратко време войски и да нападне войниците на Брен, като ги прогонил извън пределите на Рим. Древноримският историк Тит Ливий в „История от основаването на града“ казва, че да прогони галите на Камил му помогнал Луций Валерий, който ръководел римската конница. При това историята със свещените гъски също се споменава.

В разказа си „Как гъските спасиха Рим“ Лев Толстой се придържа към историята, представена от Тит Ливий и споменава за ролята на свещените птици. Толстой разказва за празник в чест на гъските спасителки, по време на който им се отдават почести. Като едновременно с това бият с тояги кучетата, които проспали настъплението на галите.