Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 479
Данаил Хр. Попов до Любен Каравелов
Господин Каравелов!
Притворените писма днес приех, парите още не съм приел. Като ги приема от човека с идващата поща, щи ви ги изпратя. От всичко, което ми пише и на мен В. Л., виждам едни неразбории, на които би трябвало да се даде един край. Аз научавам от повече лица, че В. Л. съвсем своеволства, без да се допитва до никого за нищо. Ние знаем, че каквото и да трябва да се извърши, трябва да се свика събрание и според вишегласието да става всичко, а това той никак не смятал за нищо. А пък от друга страна, гледам, че се оплаква, че не го слушали. Че как ще слушат само него, когато това и Уставът не го гласи. Защо ли не приема той да се споразумява с другите около него членове, а върши всичко по свое мнение? За Д. Общи всички ми казват, че е заслужил и че зслужава, където и да отиде. А той пак стои и го укорява. Така също и с А. Хр. Попов, т.е. с брат ми, защото той искал да му докаже за някои неправилности, които последвали от страна на В. Л., а той обърнал другояче работата. Всичко това е, че той иска само неговият глас да се чува и неговите мнения - криви-прави, да се одобряват. Това мисля, че не е така, както той го иска. Затова не трябва никак да му давате повод за такива своеволия, защото тези негови своеволия ще пренесат големи разстройства на много места, които после никой не ще бъде в състояние да поправи. Затова както аз тук, така и вие му пишете и му направете забележка да се остави от тези безредици, докато е още рано. Брат ми А. Хр. Попов занапред няма да взима ни най-малко участие в народните работи само и само да се угасят тези недоразумения. Като прегледате писмата му, изпратете отговора му до мене отворен, че и аз ще му пиша.
И в Ловеч един от най-добрите работници, Д. Пъшков, все заради тези негови своеволия се е отказал вече от работата, а пък то така не се вършат тези работи. Ние вместо да гледаме да привличаме повече дейци, а то напротив, според своеволията си отпъждаме и най-добрите.
В поздрав Д. Хр. Попов
3 октомври 1872 г. (печат)
Н.Б.II.А., п. 102. № 43
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.